туларемия

мед. Инфекциозно заболяване, причинено от Francisella tularensis. Източник на зараза са гризачите. Човек се заразява при ухапване от членестоноги, паразитиращи върху гризачите, чрез контаминирани вода, храна и др. Образуват се специфични туларемийни грануломи в лимфните възли и вътрешните органи.

туловище

мн. туло̀вища, ср. Тяло на човек или животно без крайниците и главата. Туловището на слона наподобяваше малък хълм.

тулум

одрана като торба животинска кожа, в която държат сирене,
масло, катран и др.

туля

ту̀лиш, мин. св. ту̀лих и тулѝх, мин. прич. ту̀лил и тулѝл, несв.; какво/кого. Диал. Прикривам, засланям.
туля се. — Разг. Прикривам себе си, засланям се. Слънцето се тулеше зад гъстите облаци.

тумба

мн. ту̀мби, ж. Разг. Обикн. Пренебр. Голяма група хора; тълпа. Хората се връщаха от работа на тумби.

тумба-лумба

междум.
1. За наподобяване звук от удряне на барабан.
2. Като същ. Прен. Веселба, сватба.

тумбак

мн. тумба̀ци, (два) тумба̀ка, м. Разг. Пренебр. Корем.
• На гол тумбак (чифте) пищови. — Разг. Употребява се за човек, който иска нещо специално, луксозно, а няма най-необходимото.

тумор

мн. ту̀мори, (два) ту̀мора, м. Спец. Разрастване на тъкан без физиологично предназначение за организма.

тумтя

тумтѝш, мин. св. тумтя̀х, мин. прич. тумтя̀л, несв. Издавам тъп, приглушен звук.

тундра

мн. ту̀ндри, ж. Обширна равнинна зона в субарктичния пояс със слаба, оскъдна растителност.
прил. тундров, ту̀ндрова, ту̀ндрово, мн. ту̀ндрови. Тундрова растителност.

тундров

вж. тундра

тунел

мн. тунѐли, (два) тунѐла, м. Подземен коридор, по който минава път, жп линия и други съоръжения.
прил. тунелен, тунѐлна, тунѐлно, мн. тунѐлни.

тунелен

вж. тунел

тунеядец

мн. тунея̀дци, м. Остар. Човек, който живее от чужд труд; безделник.
прил. тунеядски, тунея̀дска, тунея̀дско, мн. тунея̀дски.

тунеядка

мн. тунея̀дки, ж. Жена тунеядец.

тунеядски

вж. тунеядец

туника

мн. ту̀ники, ж.
1. ист. В древния Рим — дълга риза с къси ръкави, която се е носила под тогата.
2. Вид танцов костюм.
3. Дълга блуза, която се носи над панталон.

туп

междум. За наподобяване на звук при падане или при ритмично удряне. Сърцето му биеше: туп, туп, туп. Туп — една зряла круша падна близо до него.

тупалка

мн. тупа̀лки, ж. Специална разширена в единия край пръчка за почистване на текстилни изделия чрез удряне.

тупам

ту̀паш, несв.
1. Какво. Удрям, за да отстраня праха. Тупам всички одеяла.
2. Какво. Удрям по музикален инструмент от опъната кожа; бия. Тупам тъпан.
3. Разг. Кого. Бия. Щом не слуша, ще го тупат.
4. Издавам тъп звук при падане. Дъждовните капки тупаха по ламаринения покрив.
5. За сърце, кръвоносен съд — бия, пулсирам. Сърцето му тупаше радостно.
• Тупам по рамото (някого). — Одобрявам постъпките, възхвалявам.

тупаница

мн. ту̀паници, ж. Разг. Бой, тупане.

тупвам

ту̀пваш, несв. и тупна, св. Тупам поединично или еднократно.

тупирам

тупѝраш, несв. Топирам.

тупна

ту̀пнеш, мин. св. ту̀пнах, мин. прич. ту̀пнал, св. — вж. тупвам.

туптя

туптѝш, мин. св. туптя̀х, мин. прич. туптя̀л, несв. За кръвоносен съд, сърце — пулсирам, бия.

тупур-тупур

междум. За наподобяване на звука, произвеждан при ходене и бягане.

тупурдия

мн. тупурдѝи, ж. Разг. Шум, тропот, глъчка.

тур

ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, (два) ту̀ра, м. Див бик с големи рога, живял до ХVII в. в европейските гори.

ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, (два) ту̀ра, м. Шахматна фигура — топ. Турът се движи само направо.

ту̀рът, ту̀ра, мн. ту̀рове, (два) ту̀ра, м.
1. Спортна или туристическа обиколка.
2. Етап от състезание, при който всеки състезател играе последователно с всички останали.
3. Отделен етап по отношение на останалите в някакво събитие. Първи тур на избори.

тура

ж., само ед.
1. Султански монограм върху пари и документи.
2. Страна на монета с герб или друг символ. Ези и тура.

турбина

мн. турбѝни, ж. Двигател, в който вал се върти под действието на вода, въздух, пара и др. Газова турбина.
прил. турбинен, турбѝнна, турбѝнно, мн. турбѝнни.

турбинен

вж. турбина

турбогенератор

мн. турбогенера̀тори, (два) турбогенера̀тора, м. Електрически генератор и парна турбина, която го привежда в действие.

турбореактивен

турбореактѝвна, турбореактѝвно, мн. турбореактѝвни, прил. В който се съчетава силата на реактивното движение с работата на газовата турбина.

турбулентност

Турбулентност — на латински: turbulentus — бурен, неподреден, вихрен.
В механика на флуидите е нестационарен режим на обтичане, при който характеристиките на флуидното поле се изменят стохастично във времето и пространството.

тургам

Диал.
турям, слагам

туризъм

м., само ед.
1. Вид групов спорт, свързан с пътуване сред природата, обикновено пеш.
2. Пътешествие до други населени места или държави с развлекателни или познавателни цели. Международен туризъм.

турингклуб

мн. турингклу̀бове, (два) турингклу̀ба, м. Туристически клуб за автомобилисти.

турист

мн. турѝсти, м. Човек, който се занимава с туризъм.
прил. туристически, туристѝческа, туристѝческо, мн. туристѝчески. Туристическа база.
прил. туристѝчен, туристѝчна, туристѝчно, мн. туристѝчни.

туристически

вж. турист

турло

мн. турла̀, ср. Разг. Облак дим, прах и др. Конете препускаха, а след тях се носеха гъсти турла прах.

турме

мн. турмѐта, ср. Диал. Малкото на бивол до една година.

турне

мн. турнѐта, ср. Пътуване, обиколка (обикн. на група артисти или певци за даване на представления). Съставът заминава на турне в чужбина.

турнел

малка възглавничка, която жените носели отзад под роклите си, за да им предават елегантност

турнир

мн. турнѝри, (два) турнѝра, м.
1. ист. В средновековието — рицарско състезание.
2. Спортно състезание, при което всеки участник се среща в пряк двубой с всички останали поотделно. Футболен турнир. Шахматен турнир.
прил. турнирен, турнѝрна, турнѝрно, мн. турнѝрни.

турнирен

вж. турнир

турнюр

вж. турнел

турта

мн. ту̀рти, ж. Диал. Кръгъл плосък домашен хляб; погача.

турча

ту̀рчиш, мин. св. ту̀рчих и турчѝх, мин. прич. ту̀рчил и турчѝл, несв.; Кого. Насилствено налагам мохамеданска религия (по време на турското робство); потурчвам.
турча се. — Разг. Мъча се, измъчвам се с някоя работа, която ми отнема време и сили.

туршийка

вж. туршия

туршия

мн. туршѝи, ж. Зеленчуци, запазени в саламура и оцет.
същ. умал. туршийка, мн. туршѝйки, ж.

туря

ту̀риш, мин. св. ту̀рих, мин. прич. ту̀рил, св. — вж. турям.

турям

ту̀ряш, несв. и туря, св. Разг. Слагам, поставям.

тутакси

нареч. Разг. Веднага, в същия миг. Тутакси отговорих на въпроса му.

тутам

тутам се, туташ се, несв. Разг. Действам бавно, несръчно; пипкам се.

тутам се

ту̀таш се, несв. Разг. Действам бавно, несръчно; пипкам се.

тутек

тутки, като че ли, сякаш, ужким

тутикванти

разг. остар.
най-различни, всякакви

туткав

ту̀ткава, ту̀ткаво, мн. ту̀ткави, прил. Разг. Който се тута; пипкав, бавен, несръчен.
нареч. туткаво.
същ. туткавост, туткавостта̀, ж.

туткаво

вж. туткав

туткавост

вж. туткав

туткал

м., само ед. Лепило, получено при варене на кости, рога, кожени отпадъци и др.
прил. туткален, тутка̀лена, тутка̀лено, мн. тутка̀лени.

туткален

вж. туткал

туткаля

туткалѝш, мин. св. туткалѝх, мин. прич. туткалѝл, несв.; Какво. Покривам, мажа с туткал.

туткам

се, ту̀ткаш се, несв. Разг. Тутам се.

тутманик

мн. ту̀тманици, (два) ту̀тманика, м.
1. Тестено изделие — хляб, опечен с плънка от яйца, сирене и масло.
2. Прен. Разг. Пренебр. Недодялан, несъобразителен човек.

туфа

мн. ту̀фи, ж. Множество стъбла, поникнали в близост или от едно коренище. По поляната бяха пръснати туфи с цъфнала лайка. От туфата излезе заек.

тухла

мн. ту̀хли, ж. Правоъгълен блок от изпечена глина, който се използва в строителството.
прил. тухлен, ту̀хлена, ту̀хлено, мн. ту̀хлени. Тухлена къща. Тухлен цвят.

тухлар

тухла̀рят, тухла̀ря, мн. тухла̀ри, м. Работник, който прави тухли от глина.

тухларница

мн. тухла̀рници, ж. Работилница или фабрика за тухли.

тухларски

тухла̀рска, тухла̀рско, мн. тухла̀рски, прил. Който се отнася до тухла и до тухлар. Тухларска работилница.

тухлен

вж. тухла

туч

ту̀чът, ту̀ча, само ед., м. Остар.
1. Медна сплав; бронз.
2. Лято желязо; чугун.
3. Прен. Нещо много тежко и масивно.

тучен

ту̀чна, ту̀чно, мн. ту̀чни, прил.
1. За земя — плодороден. Тучни поля.
2. За растителност — който е изпълнен със сокове; буен, свеж. Тучни ниви.

туш

ту̀шът, ту̀ша, мн. ту̀шове, (два) ту̀ша, м. Вид гъсто черно мастило, използвано за рисуване и чертане, което засъхва бързо. Портрет с туш.

ту̀шът, ту̀ша, мн. ту̀шове, (два) ту̀ша, м. Спец.
1. В спортна борба — допиране плещите на противника до земята. Победа с туш.
2. Прен. Разг. Победа, категорична победа.

ту̀шът, ту̀ша, мн. ту̀шове, (два) ту̀ша, м. Кратко тържествено музикално приветствие. Оркестърът свири туш.

туширам

тушѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Поставям сенки на рисунка.
2. Пречертавам с туш направен с молив чертеж.
3. Намалявам качествата, които ясно изпъкват; прикривам, правя да изглеждат по-приемливи. Туширам социалните проблеми.

тушѝраш, несв. и св.; Кого.
1. Побеждавам с туш 2 , 2. Прен. Разг. Категорично побеждавам.

тц

междум. Разг. За изразяване на отказ; не.

тц-тц

междум. Разг. За изразяване на учудване, съжаление и др.

тщеславен

тщесла̀вна, тщесла̀вно, мн. тщесла̀вни, прил. Който се стреми да изтъкне достойнствата си; славолюбив.
нареч. тщеславно.

тщеславие

ср., само ед. Непрекъснат стремеж към слава и изтъкване на достойнствата; славолюбие.

тщеславно

вж. тщеславен

тъга

мн. тъгѝ, ж. Чувство на жал; скръб, мъка. Раздялата изпълваше сърцето ѝ с тъга.

тъгувам

тъгу̀ваш, несв. Изпитвам тъга; тъжа, жалея. Тъгувам за близките си.

тъдява

нареч. Разг. По тези места; наоколо, тук. Тъдява срещнах мечката за първи път.

тъдявашен

тъдя̀вашна, тъдя̀вашно, мн. тъдя̀вашни, прил. Разг. Който е от тези места; тукашен. Тъдявашен човек.

тъжа

тъжѝш, мин. св. тъжа̀х, мин. прич. тъжа̀л, несв. Изпитвам чувство на тъга; скърбя, жалея. Цялото село тъжеше за убитото момиче.

тъжачка

мн. тъжа̀чки, ж. Жена, която оплаква мъртвец по време на траурната церемония; оплаквачка. Тъжачките нареждаха и припяваха жално и провлачено около ковчега.

тъжба

мн. тъ̀жби, ж. Остар. Писмено оплакване по някакъв повод, изпратено до съдебна инстанция или друго учреждение; жалба.

тъждествен

тъждѐствена, тъждѐствено, мн. тъждѐствени, прил. Който напълно съвпада с друг; еднакъв, равен. Тъждествено уравнение. Тъждествена ситуация.

тъждество

мн. тъждества̀, ср.
1. Пълно съвпадане; еднаквост, равенство.
2. Спец. В математиката — равенство, което е в сила за всички числови стойности при заместване на използваните символи.

тъжен

тъ̀жна, тъ̀жно, мн. тъ̀жни, прил.
1. Който е обзет от тъга. Тъжно момиче.
2. Който изразява тъга. Тъжен поглед.
3. Който предизвиква тъга. Тъжна песен. Тъжна история.
нареч. тъжно.

тъжител

тъжѝтелят, тъжѝтеля, мн. тъжѝтели, м. Лице, което подава тъжба.

тъжителка

мн. тъжѝтелки, ж. Жена тъжител.

тъжно

вж. тъжен

тъжовен

тъжо̀вна, тъжо̀вно, мн. тъжо̀вни, прил. Тъжен.
нареч. тъжовно.
същ. тъжо̀вност, тъжовността̀, ж.

тъжовно

вж. тъжовен

тъй

показ. нареч. Така.
• Тъй като. — Съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото, понеже. Ще закъснея, тъй като ще имаме събрание.

тъка

тъчѐш, мин. св. тъка̀х, мин. прич. тъка̀л, несв.; Какво.
1. Изработвам на стан материя, плат. Тя тъче килими.
2. Прен. За паяк — плета паяжина.
3. Прен. Разг. Ходя от едно място на друго и обратно; снова. По цял ден тъче из улиците.
същ. тъкане и тканѐ, ср. •Тъка на два стана. Разг. Върша едновременно две работи.
• Тъка си платното/чергата. — Разг. Действам хитро и съобразително, така че да постигна целта си.

тъкан

тъканта̀, мн. тъ̀кани, ж.
1. Материя, изработена чрез тъкане. Копринена тъкан.
2. Само ед. Начин, по който е изработена такава материя. Сбита тъкан.
3. Прен. Само ед. Съдържание, основа. В тъканта на разказа са вплетени оригинални идеи.
4. Спец. В животинските и растителните организми — съвкупност от еднородни по строеж, произход и функция клетки. Съединителна тъкан. Мускулна тъкан.

тъкане

Библейско тълкуване: Тъкането е било изкуство, което още от най-ранни времена е занимавало хората; то се среща по старите Египетски паметници — Бит. 41:42. Виж Лен. Жените повече се занимават с тъкане — 4Цар. 23:7; Пр. 31:13,19. Хурката, совалката, кросното и вретеното се споменават в Съд. 16:14; 1Цар. 17:7; Йов. 7:6; Пр. 31:19. Евреите казват, че хитонът на първосвещеника не е бил шит, "но от горе до долу цял изтъкан", така и "първосвещеникът на нашето изповедание" (Евр. 3:1), беше облечен — Йн. 19:23.

тъкач

мн. тъка̀чи, м. Работник, който тъче.

тъкачен

тъка̀чна, тъка̀чно, мн. тъка̀чни, прил. Който е предназначен за тъкане. Тъкачен цех. Тъкачен стан.

тъкачка

мн. тъка̀чки, ж. Жена тъкач.

тъкмо

нареч.
1. В определен момент, току-що. Тя тъкмо влезе и телефонът звънна.
2. Равно, точно. Тъкмо две години стаж не му достигнаха за пенсия.
3. На определено място; точно, право. Тя спря тъкмо в средата на поляната.

тъкмя

тъкмѝш, мин. св. тъкмѝх, мин. прич. тъкмѝл, несв. Разг.
1. Кого, какво. Подреждам, нагласям. Тъкмя огнището. Защо я тъкмиш като за сватба?
2. Какво. Смятам да извърша нещо; замислям, кроя. Пак тъкмиш някоя изненада.
3. Кого, за кого. Замислям да оженя. За кого тъкмят сестра ти?

тълкование

мн. тълкова̀ния, ср. Тълкуване.

тълковен

тълко̀вна, тълко̀вно, мн. тълко̀вни, прил. Който съдържа в себе си тълкуване, обяснение. Тълковен речник.

тълкувам

тълку̀ваш, несв.; Какво.
1. Обяснявам с други думи, за да се схване смисълът му; разяснявам. Тълкувам нови думи. Тълкувам закон.
2. Правя разбираем; разгадавам смисъла. Тълкувам сънища. Как да тълкувам поведението ти?

тълкуване

мн. тълку̀вания, ср.
1. Обясняване, разясняване.
2. Изказване, което съдържа обяснение за смисъла на нещо, обикн. според нечия гледна точка. Съвременно тълкуване на легенди.

тълкувание

Библейско тълкуване: Откриването на истинското значение на свърхестестени сънища — Бит. 41гл. ; Дан. 2:4, на незнайни езици, и др. — 1Кор. 12:12,30, 14:5,13.

За правилното тълкувание на Словото Божие са необходими: подновено сърце, ревностно желаещо да узнае и да върши Божията воля; помощта на Св. Дух, търсена и придобита; непоколебимо убеждение, че Словото Божие трябва да ръководи и управлява човешкия разум и човешкото сърце; сравняване на различните части от Св. Писание, за взаимното им осветление; достоверни сведения от историята и географията, от обичаите, законите, езиците, от общия и домашния живот в Библейските времена. Да изучава Св. Писание, е право и длъжност на всеки човек.

тълкувател

тълкува̀телят, тълкува̀теля, мн. тълкува̀тели, м. Лице, което тълкува. Тълкувател на сънища.

тълмач

мн. тълма̀чи, м. Остар.
1. Тълкувател.
2. Преводач.

тълпа

мн. тълпѝ, ж.
1. Обикн. Пренебр. Струпване на множество хора. Около всяка сцена на фолклорния фестивал имаше тълпи.
2. Прен. Пренебр. Безлично множество.

тълпя

тълпя се, тълпиш се, мин. св. тълпях се, мин. прич. тълпял се, несв. Само мн. Събираме се на тълпа, струпваме се. Хората се тълпяха около непознатия.

тълпя се

тълпѝш се, мин. св. тълпя̀х се, мин. прич. тълпя̀л се, несв. Само мн. Събираме се на тълпа, струпваме се. Хората се тълпяха около непознатия.

тъма

мн. тъмѝ, ж. Тъмнина.

тъмен

тъ̀мна, тъ̀мно, мн. тъ̀мни, прил.
1. В който няма светлина или който е недостатъчно осветен. Тъмна стая. Тъмна нощ.
2. Който пропуска слаба светлина. Тъмно стъкло.
3. Който по цвят е близък до черния, не светъл. Тъмна коса. Тъмни дрехи.
4. Прен. Неясен, загадъчен.
5. Прен. Който буди подозрение; съмнителен, нечестен. Тъмно минало. Тъмни сделки.
• В тъмни зори. — Много рано сутрин, преди съмване.
• Тъмна Индия. — Нещо тайнствено, неразбираемо или нечестно.
• Тъмна стая. 1. — Затъмнено помещение за проявяване на филми.
2. Специално изолирано място при избори, което осигурява тайно гласуване.

тъмнея

тъмнѐеш, мин. св. тъмня̀х, мин. прич. тъмня̀л, несв.
1. Ставам по-тъмен; потъмнявам. Среброто постепенно тъмнее.
2. Виждам се с тъмния си цвят, изпъквам. В далечината тъмнеят планинските върхове.
тъмнея се. — Виждам се с тъмния си цвят, изпъквам. Там нещо се тъмнее.
тъмнее ми. — Безл. Вижда ми се тъмно.
• Тъмнее ми пред очите. — Разг. Прилошава ми, става ми зле.

тъмнина

мн. тъмнинѝ, ж.
1. Липса на светлина; мрак. Тъмнината покри селото.
2. Неосветено място. Бродя в тъмнината.
3. Прен. Невежество, безпросветност.

тъмница

мн. тъмнѝци, ж. Разг.
1. Място, където се излежават присъди; затвор.
2. Тъмнина, мрак.
прил. тъмничен, тъмнѝчна, тъмнѝчно, мн. тъмнѝчни. Строг тъмничен затвор.

тъмничар

тъмнича̀рят, тъмнича̀ря, мн. тъмнича̀ри, м. Пазач в затвор; надзирател.

тъмничен

вж. тъмница

тъмно

ср., само ед. Неосветено място или тъмната част от денонощието.
• По тъмно. 1. — Много рано сутрин.
2. Много късно вечер.
• По тъмно. 1. — Много рано сутрин.
2. Много късно вечер.
• От тъмно до тъмно. — По цял ден, от сутрин до вечер.
• До тъмно. — До късно вечер, докато се стъмни.

тъмно-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който е с наситен основен цвят, напр. тъмночервен, тъмнозелен, тъмносин, тъмнокафяв и др.
2. Който е с цвят, близък до черния, напр. тъмнокос, тъмноок, тъмнолик и др.

тъмнокож

тъмноко̀жа, тъмноко̀жо, мн. тъмноко̀жи, прил. Който има тъмна кожа. Тъмнокожо население.

тъмня

тъмнѝш, мин. св. тъмнѝх, мин. прич. тъмнѝл, несв. Закривам светлината, правя да бъде тъмно.

тъна

тъ̀неш, мин. св. тъ̀нах и тъна̀х, мин. прич. тъ̀нал и тъна̀л, несв.
1. Непроизволно пропадам надолу във вода или водниста среда. Камъкът бавно тънеше в блатото.
2. Покрит съм обилно. Селищата тънат в мръсотия. Балконите тънат в цветя и зеленина.
3. Прен. Напълно съм обзет от нещо, намирам се в някакво състояние или положение. Тъна в разкош. Тъна в разврат.

тънея

тънѐеш, мин. св. тъня̀х, мин. прич. тъня̀л, несв. Ставам по-тънък; изтънявам.

тънко

вж. тънък

тънко-

Първа съставна част на сложни думи със значение тънък, напр. тънковлакнест, тънкокор, тънковрат, тънкокос, тънкорунен, тънкостеблен и др.

тънкост

тънкостта̀, мн. тъ̀нкости, ж. Подробност, специална страна на нещо. Овладявам тънкостите на готварството.

тънкуляв

тънкуля̀ва, тънкуля̀во, мн. тънкуля̀ви, прил. Разг. За човек — който е тънък, слаб. Тънкуляво момиче.

тънтя

тънтѝш, мин. св. тънтя̀х, мин. прич. тънтя̀л, несв. Диал. Кънтя, тътна.

тънък

тъ̀нка, тъ̀нко, мн. тъ̀нки, прил.
1. Който има малка дебелина, малък напречен разрез. Тънки пръсти. Тънък плат.
2. За звук — с висок регистър. Тънък детски глас.
3. Който е свързан с най-малките подробности. Тънка разлика.
4. Проницателен, остър, умен. Тънък познавач на българската душевност.
5. Изящен, изискан, не груб. Тънка изработка. Тънка миризма.
6. Лек, едва забележим. Тънка шега.
7. Който бързо възприема нещо; остър, силно развит. Тънък слух.
нареч. тънко.
• Тънка ми е кесията. — Разг. Нямам достатъчно пари, беден съм.
• По тънката — част. Разг. Ирон. За мъж — който задиря жените.

тъп

тъ̀па, тъ̀по, мн. тъ̀пи, прил.
1. Който има заоблен край, не остър. Тъпа игла.
2. Който не може да реже добре. Тъп нож.
3. За усещане — който не е рязък; приглушен. Тъпа болка.
4. За звук — глух, нисък по тембър; който не е ясен. Тъп звук от удар.
5. Прен. Разг. За човек — умствено ограничен, несъобразителен, несхватлив, глупав. Тъп човек.
6. Прен. За чувство, състояние — който обхваща изцяло и изразява примиреност, безропотност, пасивност. Тъпо отчаяние. Тъпа усмивка.
7. Спец. За ъгъл — който е по-голям от 90°. Тъп ъгъл.
нареч. тъпо. Гледам тъпо.
същ. тъпост, тъпостта̀, ж.

тъпак

мн. тъпа̀ци, м. Разг. Пренебр. Тъп човек.
прил. тъпашки, тъпа̀шка, тъпа̀шко, мн. тъпа̀шки. Тъпашко поведение.

тъпан

мн. тъ̀пани, (два) тъ̀пана, м. Ударен музикален инструмент с форма на голям цилиндър, от двете страни на който е изпъната кожа. Тъпан бие, хоро се вие.
• Бия тъпана. — Разг. Разгласявам, съобщавам на всички.
• Един бие тъпана, друг обира парсата. — Разг. Един работи, а друг ползва облагите от труда му.
• Като прах на тъпан. — Разг. Никак, ни най-малко, никога (не спирам, не стоя).

тъпанар

тъпана̀рят, тъпана̀ря, мн. тъпана̀ри, м.
1. Музикант, който свири на тъпан.
2. Разг. Пренебр. Тъп човек, глупак.

тъпанче

мн. тъ̀панчета, ср. Спец. Ципа, която отделя външното ухо от средното, като предава уловените трептения.
• Пуквам/пукна (спуквам/спукам) тъпанчетата (на някого). — Прен. Разг. Произвеждам силен звук, оглушителен шум, който предизвиква неприятно усещане у някого. Стига си викал, ще ми спукаш тъпанчетата.

тъпачка

мн. тъпа̀чки, ж. Разг. Пренебр. Тъпа жена.

тъпашки

вж. тъпак

тъпея

тъпѐеш, мин. св. тъпя̀х, мин. прич. тъпя̀л, несв. Разг. Пренебр.
1. Ставам по-тъп, по-глупав; затъпявам.
2. Стоя, без да мога да реагирам, пасувам. Всички тъпееха от изненада пред невероятното същество.
3. Не разбирам, не схващам.

тъпканица

мн. тъ̀пканици, ж. Разг. Блъсканица, навалица. Такава тъпканица беше в автобуса.

тъпо

вж. тъп

тъпост

вж. тъп

тъпота

ж. само ед. Тъпост, тъпоумие.

тъпотия

мн. тъпотѝи, ж.
1. Само ед. Тъпост.
2. Разг. Глупава, недомислена постъпка или изказване. Стига си говорил тъпотии.

тъпча

тъ̀пчеш, мин. св. тъ̀пках и тъпка̀х, мин. прич. тъ̀пкал и тъпка̀л, несв.
1. Кого, какво. Мачкам с крака, газя. Не тъпчете цветята в градината.
2. Какво. Пъхам със сила, бутам. Тъпча чантата с дрехи.
3. Прен. Разг. Кого. Карам насила да яде. Защо тъпчеш детето, щом не е гладно?
4. Прен. Кого. Държа в подчинение; покорявам, потискам. Той тъпче подчинените си.
тъпча се. — Разг. Ям много, преяждам.
• Тъпча на едно място. — Не се развивам, в застой съм.

търбух

мн. търбу̀си, (два) търбу̀ха, м. Корем, обикн. голям. Вълчи търбух.

търбуша

търбу̀шиш, мин. св. търбу̀ших и търбушѝх, мин. прич. търбу̀шил и търбушѝл, несв.
1. Разпарям корема на човек или животно.
2. Прен. Разг. Изваждам дръжката и семето, обикн. на пиперка.
3. Прен. Разг. Разпарям и изваждам това, което е вътре.

търг

търгъ̀т, търга̀, мн. тъ̀ргове, (два) тъ̀рга, м. Публична състезателна разпродажба, при която продаваното получава този, който предложи най-голяма цена.
прил. тъ̀ржен, тръ̀жна, тръ̀жно, мн. тръ̀жни. Тръжна цена.

търгам

вж. търгат

търгат

1. дърпам, тегля; скубя
2. тръгвам

търгаш

мн. търга̀ши, м. Пренебр. Нечестен търговец.
прил. търгашески, търга̀шеска, търга̀шеско, мн. търга̀шески.

търгашески

вж. търгаш

търговец

мн. търго̀вци, м. Лице, което се занимава с търговия.

търговия

мн. търговѝи, ж. Дейност, свързана с покупка и продажба на стоки. Търговия на едро.

търговка

мн. търго̀вки, ж. Жена търговец.

търговски

търго̀вска, търго̀вско, мн. търго̀вски, прил. Който се отнася до търговия и до търговец. Търговска спогодба. Търговски център.
• Търговски обект. — Магазин.

търгувам

търгу̀ваш, несв.
1. Занимавам се с търговия. Търгувам със злато.
2. Прен. Продавам, отстъпвам, жертвам нещо свято, ценно с користни цели. Търгувам с чувствата си.

тържествен

тържѐствена, тържѐствено, мн. тържѐствени, прил.
1. Който е съпроводен с тържество; празничен. Тържествено откриване на учебната година.
2. Празничен, сериозен. Тържествен тон. Тържествен химн.
3. Ненарушим. Тържествено обещание.
нареч. тържествено. Тържествено звучи песента.
същ. тържественост, тържествеността̀, ж. Цветята и знамената придаваха тържественост на обстановката.

тържествено

вж. тържествен

тържественост

вж. тържествен

тържество

мн. тържества̀, ср.
1. Голямо празнуване в чест на събитие. Новогодишно тържество. Семейно тържество.
2. Само ед. Пълна победа, бляскав успех. Тържество на доброто над злото.

тържествувам

тържеству̀ваш, несв. Изпитвам чувство на радост и задоволство от надмощието, от постигнатия успех. Отборът победител тържествуваше.

тържик

кожена торба

тържище

мн. тържѝща, ср. Място, определено за търгуване; базар.

търкало

мн. търкала̀, ср. Разг. Колело, кръг.
• На търкала (краставици). — Разг. Глупости, неверни неща.

търкалям

търка̀ляш, несв. и търколя, св.; Какво. Движа нещо, като го превъртам. Търкалям топка сняг.
търкалям се/търколя се. 1. — Движа се, като се преобръщам. Магарето се търкаляше в пепелта.
2. Падам надолу, като се превъртам, с преобръщане. Камъните се търкаляха по сипея.
3. Само несв. В безпорядък съм, захвърлен съм. По земята се търкаляха книги и дрехи.
4. Прен. Само св. Отминавам неусетно, изнизвам се. Търколи се лятото.

търкам

тъ̀ркаш, несв.
1. Какво. Движа в различни посоки върху повърхност, като натискам; трия. Търкам носа си.
2. Жуля повърхността на нещо, за да го изчистя. Търкам ръцете си със сапун.

търколя

търколѝш, мин. св. търколѝх, мин. прич. търколѝл, св. — вж. търкалям.

търкулвам

търку̀лваш, несв. и търкулна, св. Търкалям еднократно или поединично.
търкулвам се/търкулна се. — Търкалям се еднократно или поединично.

търкулна

търку̀лнеш, мин. св. търку̀лнах, мин. прич. търку̀лнал, св. — вж. търкулвам.

търлъци

мн., търлъ̀к, м. Диал. Терлици.

търне

Диал.
тръни, бодили

търнокоп

мн. търноко̀пи, (два) търноко̀па, м. Диал. Сечиво със заострен край за копаене на твърда или обрасла почва; кирка.

търпелив

търпелѝва, търпелѝво, мн. търпелѝви, прил. Който може да търпи. Търпелив човек.
нареч. търпеливо. Чакам търпеливо.
същ. търпеливост, търпеливостта̀, ж.

търпеливо

вж. търпелив

търпеливост

вж. търпелив

търпение

ср., само ед.
1. Способност да се търпи. Имайте малко търпение. Губя търпение.
2. Настойчивост, упоритост при работа. С търпение и труд всичко се постига.
• Преливам/прелея чашата на търпението. — Ставам причина нещо да не може вече да се понася. Тази обида преля чашата на търпението.

търпим

търпѝма, търпѝмо, мн. търпѝми, прил. Който може да се търпи; поносим.
същ. търпимост, търпимостта̀, ж. Религиозна търпимост.

търпимост

вж. търпим

търпя

търпѝш, мин. св. търпя̀х, мин. прич. търпя̀л, несв.
1. Понасям твърдо, безропотно. Търпя болките.
2. Издържам в течение на известно време.
3. Какво. Примирявам се със съществуването на нещо. Търпя нечии пропуски.
4. Кого, какво. Примирявам се с проявите на някого, понасям съществуването му. Не мога да го търпя.
5. Какво. Изпитвам нещо неприятно; изживявам. Търпя несгоди и лишения.
6. Какво. Съвместим съм с нещо; допускам, позволявам. Проектът търпи промени. Работата не търпи отлагане.

търсач

мн. търса̀чи, м. Човек, който търси нещо. Търсачи на силни усещания.

търся

тъ̀рсиш, мин. св. тъ̀рсих и търсѝх, мин. прич. тъ̀рсил и търсѝл, несв.
1. Кого, какво. Старая се да намеря, да открия. Търся една книга. Търся приятелката си. Търся адвокат.
2. Какво. Стремя се да получа нещо; искам. Търся работа. Търся помощ.
• Търся игла в купа сено. — Разг. Полагам напразни, излишни усилия да намеря нещо.
• Търся под вола теле. — Разг. Търся нещо несъществуващо, прекалено съм придирчив към някого.
• Търся си белята. — Разг. Върша нещо, с което си навличам неприятности.
• Търся си го. — Разг. Съзнателно върша нещо, което ще има лоши последици за мене.

търтвам

тъ̀ртваш, несв. и търтя, св. Разг. Спускам се, хуквам. Търти да бяга през гората. Тя търти след него.

търтей

тъ̀ртеят, тъ̀ртея, мн. тъ̀ртеи, (два) тъ̀ртея, м.
1. Мъжка пчела, която не събира мед.
2. Прен. Пренебр. Човек, който живее от чужд труд; готованец, лентяй.

търтя

тъ̀ртиш, мин. св. тъ̀ртих, мин. прич. тъ̀ртил, св. — вж. търтвам.

търча

търчѝш, мин. св. търча̀х, мин. прич. търча̀л, несв. Разг.
1. Бягам, тичам.
2. Прен. Работя без почивка нещо, свързано с ходене. Цял ден търча из кухнята.

тършувам

тършу̀ваш, несв. Търся навсякъде, преравям изцяло. Някой е тършувал из цялата къща.

тъст

тъ̀стът, тъ̀ста, мн. тъ̀стове, м. Бащата на съпругата по отношение на съпруга ѝ.

тътен

мн. тъ̀тени, (два) тъ̀тена, м. Тъп продължителен звук от взрив, гръм и др.; бумтене. Глух тътен от стрелбата на оръдията достигаше до него.

тътна

тъ̀тнеш, мин. св. тъ̀тнах и тътна̀х, мин. прич. тъ̀тнал и тътна̀л, несв. Издавам тътен. Планините тътнеха след гърма.

тътнеж

мин. тътнѐжи, (два) тътнѐжа, м. Тътен; тътнене.

тътрузя

тътру̀зиш, мин. св. тътру̀зих, мин. прич. тътру̀зил, несв. Разг. Влача с усилие, мъкна. Едва тътрузеше краката си от умора. Тътрузя тежък чувал.
тътрузя се. — Влача се, мъкна се, тътря се.

тътря

тъ̀треш и тъ̀триш, мин. св. тъ̀трах и тъ̀трих, мин. прич. тъ̀трал и тъ̀трил, несв.
1. Какво. Влача с усилие, мъкна.
2. Кого. Водя със себе си без нужда.
тътря се. 1. — Вървя бавно, влача се.
2. Прен. Ходя често някъде, без да съм желан или необходим; мъкна се.

тъч

тъ̀чът, тъ̀ча, мн. тъ̀чове, (два) тъ̀ча, м. Спец. Във футбола — излизане на топката извън страничната линия на игрището.

тъч-рефер

мн. тъ̀ч-рѐфери, м. Спец. Във футбола — страничен съдия, помощник на главния, когато топката е в тъч.

тъща

мн. тъ̀щи, ж. Майка на съпругата по отношение на съпруга ѝ.

тю

междум. За изразяване на съжаление или недоволство. Тю, как закъснях точно сега!

тюбетейка

мн. тюбетѐйки, ж. Малка бродирана шапка у някои източни народи, която се поставя върху темето.

тюл

тю̀лът, тю̀ла, мн. тю̀лове, (два) тю̀ла, м. Тънка прозрачна мрежеста тъкан.
прил. тюлен, тю̀лена, тю̀лено, мн. тю̀лени. Тюлени завеси.

тюлен

мн. тюлѐни, (два) тюлѐна, м. Морски бозайник с вретеновидно тяло и плавателна ципа на крайниците.
прил. тюленов, тюлѐнова, тюлѐново, мн. тюлѐнови. Тюленова мас.

тюленов

вж. тюлен

тюнбенкия

изпъкнала поставка за стъкленицата на наргилето

тюрбан

мн. тюрба̀ни, (два) тюрба̀на, м.
1. Чалма.
2. Кърпа, която се навива като чалма около главата.

тюркоаз

мн. тюркоа̀зи, (два) тюркоа̀за, м. Скъпоценен камък, оцветен в синьо или зелено поради наличието на медни примеси, както и обработено късче от него.
прил. тюркоазен, тюркоа̀зена, тюркоа̀зено, мн. тюркоа̀зени. Тюркоазен пръстен.

тюркоазен

вж. тюркоаз

тюрлюгювеч

мн. тюрлю̀гювечи, (два) тюрлю̀гювеча, м.
1. Ястие, приготвено с различни зеленчуци.
2. Прен. Разг. Пренебр. Пъстра, неуместна смесица.

тютюн

м., само ед.
1. Едногодишно тревисто растение с големи листа, които съдържат никотин. Садя тютюн.
2. Листата от това растение, които се обработват и използват за пушене. Бера тютюн. Напълни лулата си с тютюн. Ароматизиран тютюн за лула.
прил. тютюнев, тютю̀нева, тютю̀нево, мн. тютю̀неви. Тютюневи насаждения. Тютюнев дим.
прил. тютюнен, тютю̀нена, тютю̀нено, мн. тютю̀нени.
• За лула тютюн. — Разг.
1. Никак, ни най-малко (не зачитам, не уважавам).
2. Нищо, ни най-малко (не струвам).

тютюнджийски

вж. тютюнджия

тютюнджия

мн. тютюнджѝи, м. Разг. Човек, който обича да пуши; пушач.
прил. тютюнджийски, тютюнджѝйска, тютюнджѝйско, мн. тютюнджѝйски.

тютюнев

вж. тютюн

тютюнен

вж. тютюн

тютюнище

мн. тютю̀нища, ср. Място, което обикн. се засажда с тютюн.

тюфлек

мн. тюфлѐци, (два) тюфлѐка, м.
1. Дюшек, напълнен със слама; сламеник.
2. Прен. Разг. Отпуснат, дебел човек.

тюх

междум. Тю.

тюхкам

тю̀хкаш, несв. Изричам често “тюх”, изказвам съжалението си. Стига си тюхкала, ами се опитай да направиш нещо.
тюхкам се. — Съжалявам, изказвам разкаянието си, вайкам се.

тя

вин. нѐя, крат. я, дат. остар. нѐи и ней, крат. ѝ, лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от женски род, за които се говори. Мария ще дойде с мене. — Само тя ли, и аз искам! В дъното е кухнята, но тя е още в ремонт. Аз седя до Надежда, а до нея е Петър.
2. За посочване на лица от женски род; тази, това. А тя — кимнах към нея с глава — какво да прави? Виж! Тя е новата ни учителка!
• Беше тя. — Разг. Свърши и вече няма да се повтори.

тяга

мн. тя̀ги, ж.
1. Теглеща, движеща сила. Конска тяга.
2. Само ед. Движение на газове в котелни, пещни и други устройства нагоре. Високият комин има добра тяга.

тягост

тягостта̀, само ед., ж. Остар. Тежест.

тягостен

тя̀гостна, тя̀гостно, мн. тя̀гостни, прил. Който предизвиква душевен смут; напрегнат, мъчителен, потискащ. Тягостни мисли.
нареч. тягостно.

тягостно

вж. тягостен

тяготение

вж. теготение

тяло

мн. тела̀ и остар. телеса̀, ср.
1. Спец. Във физиката — вещество, което съществува самостоятелно; материя, която заема част от пространството. Движение на телата. В белия дроб е попаднало чуждо тяло.
2. Спец. В математиката — част от пространството, ограничена от затворена повърхност. Геометрично тяло.
3. Организъм в природата. Части на човешкото тяло. Здрав дух в здраво тяло.
4. Тленни останки; труп. Тялото на покойника е изложено за поклонение.
5. Основна част от съоръжение или изделие; корпус. Тяло на книга.
6. Прен. Кръг от хора, обединени от общо положение, цели, дейност и др. Учителско тяло. Директорско тяло. Дипломатическо тяло.
прил. телесен, телѐсна, телѐсно, мн. телѐсни. Телесна температура.
• Небесни тела. — Естествени астрономически обекти, които се движат в космическото пространство — слънце, луна, планети, комети, астероиди и др.
• Осветително тяло. — Лампа.
• Отоплително тяло. — Печка или друг уред за отопление.

тям

лично мест. Остар. На тях.

у

междум.
1. За изразяване на учудване. У, защо си станала толкова рано? Уу, колко много пари!
2. За изразяване на недоволство. Уу, какво лошо време!
3. Винаги удължено. За изразяване на присмех, подигравка, предизвикателство. Ууу! Вижте какви дрехи си е облякъл!

предлог.
1. За означаване на близост (при насочено движение или покой) до лица, изразени със същ. собствени, нарицателни, или заместени с местоимения. Отивам у Петър. Живея у тях. Той е у сестра си на гости.
2. За означаване на качество или принадлежност на лице. Този израз го срещнах и у Вазов (= в произведенията на Вазов).
3. За означаване на определено множество от живи същества, за които е характерен посоченият признак; сред. И у животните се среща тази човешка черта.

у-

представка. В състава на глаголи със следните значения:
1. Насоченост на действието към вътрешността на обекта до получаване на резултат, напр. ужилвам, упоявам, ухапвам.
2. Обектът на действието получава квалификацията, означена с мотивиращото прилагателно, напр. уголемявам, удължавам, улеснявам, умилявам, усмирявам.
3. Действието на мотивиращия глагол е доведено до завършеност, напр. удушавам, увреждам, угасявам, уронвам, учудвам.

убеден

убедѐна, убедѐно, мн. убедѐни, прил.
1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо. Убеден е, че трябва да следва право.
2. Който е твърд, непоколебим в отстояване на позиции или принципи. Убеден демократ. Убеден комунист.
нареч. убедено.
същ. убеденост, убедеността̀, ж.

убедено

вж. убеден

убеденост

вж. убеден

убедителен

убедѝтелна, убедѝтелно, мн. убедѝтелни, прил. Който е в състояние да убеждава, да доказва. Убедителен отговор. Убедителен глас. Убедителни думи.
нареч. убедително.
същ. убедителност, убедителността̀, ж.

убедително

вж. убедителен

убедителност

вж. убедителен

убедя

убедѝш, мин. св. убедѝх, мин. прич. убедѝл, св. — вж. убеждавам.

убеждавам

убежда̀ваш, несв. и убедя, св.; кого, в какво. Карам да повярва в нещо, да се съгласи с мене; увещавам, скланям. Убедих я в правилността на моето решение. Убедих я да тръгне утре.
убеждавам се/убедя се. — Започвам да вярвам в правилността на нещо; осъзнавам, съгласявам се с нещо, за което ме увещават. Убедих се, че ме е лъгал през цялото време.

убеждение

мн. убеждѐния, ср.
1. Впечатление, мнение; съзнание, увереност. Останах с убеждение, че работата не ти харесва. Моето убеждение е, че тя ще продължи да учи.
2. Обикн. мн. Възгледи, идеи, разбирания. Политически убеждения. Леви убеждения.

убежище

мн. убѐжища, ср.
1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. Търся убежище при родителите си. Не намирам убежище по време на бурята. Давам убежище на преследвания.
2. Специално направено скривалище за военно време или при аварии.
• Политическо убежище. — Приемане и закрила в чужда държава на преследвано по политически причини в страната си лице. Получавам политическо убежище.

убивам

убѝваш, несв. и убия, св.; Кого, какво.
1. Отнемам живота, умъртвявам. Убивам заек. Убиха го на фронта. Убивам с пистолет.
2. Прен. Отчайвам, обезкуражавам, сломявам. Последният неуспех я уби. Престъплението на сина му го уби.
3. Прен. Унищожавам, премахвам, потискам. Изневярата му уби любовта ѝ. Тази присъда убива бъдещето му.
убивам се/убия се. 1. — Убивам себе си.
2. Прен. Изтощавам се, съсипвам се от непосилна работа, път и др.
• Убивам/убия времето си. — Запълвам времето си с нещо незначително.

убѝваш, несв. и убия, св.
1. Причинявам болка заради твърдост, теснота. Обувките ме убиват. Твърдият под ме убива.
2. За градушка — очуквам, увреждам насаждения, плодове и др.
прил. убит, убѝта, убѝто, мн. убѝти.

убиец

мн. убѝйци, м.
1. Човек, който е убил друг човек.
2. Човек, който с поведението си е причинил смърт на друг човек.

убийствен

убѝйствена, убѝйствено, мн. убѝйствени, прил.
1. Който води до смърт. Убийствена схватка.
2. Който унищожава, съсипва физически или психически. Убийствен студ. Убийствена горещина. Убийствена мъка.
нареч. убийствено.

убийствено

вж. убийствен

убийство

мн. убѝйства, ср. Отнемане живота на човек. Обвинен в убийство. Направил е две убийства.

убиквизъм

Учение, че нещо се намира навсякъде.

убит

убѝта, убѝто, мн. убѝти, прил.
1. На който е отнет насилствено животът. В тоя бой има много убити българи. Убит от засада.
2. Прен. Който е смазан физически (от работа, път и др.). Прен. Който е сломен, отчаян. Убита от грижи.
4. Прен. За цвят — който е тъмен, мрачен.

убия

убѝеш, мин. св. убѝх, мин. прич. убѝл, св. — вж. [[убивам 1,2_ .

убог

убо̀га, убо̀го, мн. убо̀ги, прил.
1. Много беден, мизерен, жалък. Убог човек. Убога къща.
2. Прен. Беден на съдържание, фантазия; нищожен, посредствен. Убого писание. Убоги произведения.
същ. убо̀гост, убогостта̀, ж.

убода

убодѐш, мин. св. убо̀дох, мин. прич. убо̀л, св. — вж. убождам.

убождам

убо̀ждаш, несв. и убода, св.
1. Кого, какво. Бода един път или няколко пъти по един път; бодвам. Убодох си пръста с игла.
2. Прен. Кого. Жегвам, засягам остро с думи, с поглед.
убождам се/убода се. 1. — Бодвам себе си.
2. Прен. Разг. Не случвам, не улучвам, обикн. със съпруг, съпруга, изпащам от нещо. Убодохме се (на голям трън) с тая снаха.

уборка

мн. убо̀рки, ж. Почистване, обикн. на обществен двор, събиране на дребни отпадъци. Учениците правят уборка на училищния двор.

убягам

убя̀гаш, св. Убягна.

убягвам

убя̀гваш, несв. и убягна, св.
1. От какво. Спасявам се (с бягане или с хитрост, с умение). Убягнах от наказанието. Убягнаха от куршумите.
2. Прен. Оставам незабелязан, изплъзвам се, губя се. Скри се в тълпата и убягна от погледа ѝ. Убягва от ръката на закона.
убягва ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им)/убегне ми. — Изплъзва ми се; изтървавам, изпускам. Убегна ми добрата заплата. Женитбата няма да ти убегне, има време.

убягна

убѐгнеш, мин. св. убя̀гнах, мин. прич. убя̀гнал, св. — вж. убягвам.

уважа

уважѝш, мин. св. уважѝх, мин. прич. уважѝл, св. — вж. уважавам.

уважавам

уважа̀ваш, несв. и уважа, св.
1. Кого, какво. Изпитвам чувство на уважение; почитам, ценя. Уважавам родителите си. Уважавам дълбоко.
2. Кого, какво. Засвидетелствам почит, проявявам жест на уважение, зачитане. Уважихме го да го поканим. Уважихме я, ходихме да я почерпим.
3. Какво. Спазвам, почитам (ред, закони). Цял живот съм уважавал реда.
4. Какво. За молба, искане — удовлетворявам, вземам под внимание.
уважавам се/уважа се. — Изпитвам уважение към себе си, ценя собственото си достойнство.

уважаем

уважа̀ема, уважа̀емо, мн. уважа̀еми, прил. Който е уважаван, почитаем, авторитетен (обикн. в обръщение). Обръщам се към уважаемата публика. Уважаеми колеги!

уважение

ср., само ед.
1. Чувство на почит, ценене на личността; преклонение; признаване на достойнствата. Изпитвам дълбоко уважение към него. Храня уважение. Показвам уважението си. Печеля уважението на всички.
2. Почит и спазване на закони, ред.

уважителен

уважѝтелна, уважѝтелно, мн. уважѝтелни, прил.
1. Който може да бъде признат; законен, извинителен. Отсъства по уважителни причини.
2. Разг. Който уважава другите. Тя е много уважителна към възрастните.

увардвам

ува̀рдваш, несв. и увардя, св.; Кого, какво. Успявам да запазя, предпазя; опазвам, предпазвам. Увардих я от лоши приятели. Увардвам от крадци.
увардвам се/увардя се. — Успявам да се запазя, предпазя; спасявам се. Увардвам се от лоши мисли и чувства. Увардих се здрава и читава.
прил. ува̀рден, ува̀рдено, ува̀рдено, мн. ува̀рдени.

увардя

ува̀рдиш, мин. св. ува̀рдих, мин. прич. ува̀рдил, св. — вж. увардвам.

уведомителен

уведомѝтелна, уведомѝтелно, мн. уведомѝтелни, прил. Който е предназначен да осведоми, да предупреди (обикн. за документ). Уведомителен протокол.

уведомление

мн. уведомлѐния, ср. Известие, съобщение, предизвестие. Получавам уведомление. Изпращам уведомление.

уведомя

уведомѝш, мин. св. уведомѝх, мин. прич. уведомѝл, св. — вж. уведомявам.

уведомявам

уведомя̀ваш, несв. и уведомя, св.; Кого, за какво. Известявам, съобщавам, осведомявам, сигнализирам, осветлявам. Уведомявам учреждението за предстоящата проверка. Уведомявам гражданите за хода на изборите. Уведомява директора за настроението на работниците.
уведомявам се/уведомя се. — Получавам сведения, съобщения; узнавам. Уведомих се в училище за оценките на сина си.

увековеча

увековечѝш, мин. св. увековечѝх, мин. прич. увековечѝл, св. — вж. увековечавам.

увековечавам

увековеча̀ваш, несв. и увековеча, св.; Кого, какво. Правя вечен; обезсмъртявам, прославям. Това откритие е увековечило името му. Картината увековечава подвига на нашите войници.
увековечавам се/увековеча се. — Правя сам себе си вечен, безсмъртен, незабравим. С това стихотворение поетът се е увековечил.
същ. увековечаване, ср.

увековечаване

вж. увековечавам

увелича

увеличѝш, мин. св. увеличѝх, мин. прич. увеличѝл, св. — вж. увеличавам.

увеличавам

увелича̀ваш, несв. и увелича, св.; Кого, какво. Правя да стане по-голям по обем, по брой, по размери. Увеличавам числеността на армията. Увеличавам доставките на храна. Увеличавам заплатите. Увеличавам земята си.
увеличавам се/увелича се. — Ставам по-голям по обем, по брой, по размер. Семейството се увеличи с още един член. Увеличи се разходът на ток. Увеличи се броят на студентите.
същ. увеличаване, ср.

увеличаване

вж. увеличавам

увеличение

мн. увеличѐния, ср.
1. Увеличаване. Няколко увеличения на цените.
2. Обем, размер и др., с които нещо нараства. Увеличението на заплатите е хиляда лева. Увеличение 20%.

увеличителен

увеличѝтелна, увеличѝтелно, мн. увеличѝтелни, прил. Който увеличава. Увеличително стъкло.

увенчавам

увенча̀ваш, несв. и увенчая, св.
1. Остар. Кого. Слагам венец на главата по случай победа, в знак на признателност. Увенчават войниците с цветя.
2. Прен. Какво. Стоя на върха; приключвам, представлявам връх, край на нещо. Вечни снегове увенчават върха.
3. Прен. Какво. Приключвам, представлявам щастлив, успешен край (на дълги усилия, борби, труд и др.). Блестящо представяне увенча големия ѝ труд и безсъние.
увенчавам се/увенчая се. — Приключвам с щастлив, успешен край (за труд, усилия, борба и др.). Борбата се увенча с победа.
прил. увенча̀н, увенча̀на, увенча̀но, мн. увенча̀ни.

увенчая

увенча̀еш, мин. св. увенча̀х, мин. прич. увенча̀л, св. — вж. увенчавам.

уверен

увѐрена, увѐрено, мн. увѐрени, прил.
1. Който вярва в нещо; убеден, сигурен. Уверен в добрия край. Уверен е, че ще успее.
2. Който съдържа и/или изразява вяра, сигурност, твърдост. Уверен глас. Уверени стъпки. Уверен поглед.
нареч. уверено. Вървя уверено.
същ. увереност, увереността̀, ж.

уверение

мн. уверѐния, ср.
1. Увещание, убеждаване. Не вярвам в твоите уверения. Дадох му уверение, че ще бъда точен.
2. Документ, удостоверение, издаден от административна служба. Уверение за завършено образование.

уверено

вж. уверен

увереност

вж. уверен

увертюра

мн. увертю̀ри, ж.
1. Спец. В музиката — оркестрово въведение към опера, оперета и др.
2. Спец. В музиката — самостоятелно симфонично произведение в една част.
3. Прен. Въведение към нещо по-сериозно. Тези събития се оказват увертюра към войната.

уверя

уверѝш, мин. св. уверѝх, мин. прич. уверѝл, св. — вж. уверявам.

уверявам

уверя̀ваш, несв. и уверя, св.; Кого. Карам някого да повярва в нещо; убеждавам, увещавам. Уверявам го в чувствата си. Увери я, че с тази рокля е най-хубава.
уверявам се/уверя се. — Започвам да вярвам в нещо; убеждавам се, ставам сигурен. Увери се, че той наистина е честен с нея. Уверих се, че има по-важни неща от изпитите.

увесвам

увѐсваш, несв. и увеся, св.; какво. Отпускам да виси, да натежи, да се отпусне. Увесвам чувала на рамото си.
увесвам се/увеся се. — Отпускам се на опора, увисвам.
• Увесвам/увеся нос/глава. — Разг. Изпадам в отчаяние, изгубвам кураж.

увеселение

мн. увеселѐния, ср. Събиране на хора за развлечение с танци, музика, забавни игри. Коледно увеселение.

увеселителен

увеселѝтелна, увеселѝтелно, мн. увеселѝтелни, прил. Който е предназначен за увеселение. Увеселителен парк. Увеселително заведение.

увеся

увѐсиш, мин. св. увѐсих, мин. прич. увѐсил, св. — вж. увесвам.

увехна

увѐхнеш, мин. св. увѐхнах, мин. прич. увѐхнал, св. — вж. увяхвам.

увещавам

увеща̀ваш, несв. и увещая, св.; Кого. Уговарям, придумвам, убеждавам (да направи нещо). Увещавам я да се ожени за него.
същ. увещаване, ср.

увещаване

вж. увещавам

увещание

мн. увеща̀ния, ср.
1. Увещаване.
2. Доводи, мотиви за уговаряне, убеждаване. Не ми се слушат твоите увещания.

увещая

увеща̀еш, мин. св. увеща̀х, мин. прич. увеща̀л, св. — вж. увещавам.

уви

междум. За изразяване на съжаление, горчивина. Уви, дъждът валеше все така силен.

увивам

увѝваш, несв. и увия, св.; Кого, какво. Завивам, омотавам от всички страни; усуквам. Увивам врата си с шал. Увивам тялото си с палтото. Увивам пакета с хартия. Увивам раненото място с бинт.
увивам се/увия се. 1. — Усуквам се, навивам се, завивам се. Змията се е увила около стъблото.
2. Прен. Разг. Около кого. Досаждам, подмазвам се с користна цел. Увива се около него за пари. Увива се, за да ѝ остави имота си.

увивен

увѝвна, увѝвно, мн. увѝвни, прил. За растение — който расте, като се увива около друго растение. Увивна растителност.

увирам

увѝраш, несв. и увра, св.; какво. Разг. Завирам, въвирам, пъхам. Не увирай парите чак там, после няма да ги намериш!
увирам се/увра се. 1. — Завирам се, пъхам се, вра се.
2. Натрапвам се, нахалствам.

увисвам

увѝсваш, несв. и увисна, св.
1. Започвам да вися. Увисвам на клона на дървото. Увисва на бесилото.
2. Клюмвам, свеждам се надолу. Цветовете увисват в горещината. Главата му увисва на гърдите.
3. Надвесвам се силно през нещо. Увисвам на балкона. Увисвам на прозореца.
4. Прен. Заставам някъде, стоя дълго; натрапвам се, досаждам. Увиснал е пред вратата на директора от сутринта.
• Увисвам/увисна на главата (на някого). — Разг.
1. Натрапвам се, досаждам.
2. Натрапвам се за материална издръжка от някого.
• Увисвам/увисна на въжето (бесилката). — Обесват ме.
• Увисвам/увисна на врата (на някого). — Разг.
1. Чакам материална издръжка от някого.
2. За жена — натрапвам се за съпруга на някого.

увисна

увѝснеш, мин. св. увѝснах, мин. прич. увѝснал, св. — вж. увисвам.

увия

увѝеш, мин. св. увѝснах, мин. прич. увѝснал, св. — вж. увисвам.

увѝеш, мин. св. увѝх, мин. прич. увѝл, св. — вж. увивам.

увлека

увлечѐш, мин. св. увля̀кох, мин. прич. увля̀къл, св. — вж. увличам.

увлекателен

увлека̀телна, увлека̀телно, мн. увлека̀телни, прил. Който увлича; интересен, интригуващ. Увлекателна приказка. Увлекателен роман.
нареч. увлекателно. Разказвам увлекателно.

увлекателно

вж. увлекателен

увлечен

увлѐчена, увлѐчено, мн. увлѐчени, прил.
1. Пристрастен, погълнат от нещо. Увлечен по музиката.
2. Силно влюбен. Увлечен по нея. Увлечен от любовта си.

увлечение

мн. увлечѐния, ср.
1. Обикновено кратковременна страст, въодушевление. Увлечение по религията. Младежки увлечения.
2. Обикновено краткотрайно влюбване. Склонен е на кратки увлечения.
3. Въодушевление, желание, ентусиазъм при извършване на нещо. Пиша с увлечение.

увличам

увлѝчаш, несв. и увлека, св.
1. Кого, какво. При движение, падане завличам, повличам. При падането си скалата увлича и други камъни.
2. Кого. Привличам към дейност. Увличат го в политиката.
3. Кого. Привличам, подмамвам, замесвам в нещо нередно. Увличат го в бизнеса с наркотици.
4. Кого. За дейност, игра, роман и др. — грабвам, очаровам, силно интригувам.
5. Кого. За мъж, жена — карам да се влюби, очаровам. Лесно увлича жените.
увличам се/увлека се. 1. — Пристрастявам се, привързвам се, унасям се, прехласвам се. Увлече се по алкохола. Увличам се по лова.
2. Влюбвам се. Увлече се по женен мъж.
3. Прекалявам в нещо, забравям се, захласвам се. Увлича се в лъгането. Увлича се в приказки.

увод

мн. у̀води, (два) у̀вода, м. Въведение, встъпителна част, предварителни обяснения към художествено или научно съчинение, на изложение и др. В увода са изложени причините за написване на съчинението.
прил. уводен, у̀водна, у̀водно, мн. у̀водни. Уводна лекция.

уводен

вж. увод

уволнение

мн. уволнѐния, ср.
1. Освобождаване от длъжност, от работа; отстраняване. В завода предстоят уволнения.
2. Освобождаване на войници след изтичане на редовна военна служба.

уволнителен

уволнѝтелна, уволнѝтелно, мн. уволнѝтелни, прил. Обикн. за документ — който е във връзка с уволнение.
• Уволнителен билет. — Остар. Документ за отбита военна служба.

уволня

уволнѝш, мин. св. уволнѝх, мин. прич. уволнѝл, св. — вж. уволнявам.

уволнявам

уволня̀ваш, несв. и уволня, св.; Кого.
1. Отстранявам от длъжност, от работа. Уволнявам я от работа.
2. Освобождавам войник, запасняк след редовна военна служба, след запас, война.
уволнявам се/уволня се. — Разг. За войник, запасняк и др. — освобождавам се след военна служба, война. Кога се уволняваш?

увоня

увонѝш, мин. св. увонѝх, мин. прич. увонѝл, св. — вж. увонявам.

увонявам

увоня̀ваш, несв. и увоня, св.; Кого, какво. Правя да вони, да смърди. Увони цялата къща с това зеле.
увонявам се/увоня се. — Започвам да воня, насищам се със смрад.

увра

уврѐш, мин. св. увря̀х, мин. прич. увря̀л, св. — вж. увирам.

увредя

уврѐдиш, мин. св. уврѐдих, мин. прич. уврѐдил, св. — вж. увреждам.

увреждам

уврѐждаш, несв. и увредя, св.; какво. Причинявам вреда (на жив организъм или на повърхността на нещо). Алкохолът уврежда сърцето. Увреждам стъклото. Увредих вратичката на шкафа. Увредих емайла на печката.

увреждане

мн. уврѐждания, ср. Повреда (на организма или външна). Колата има много увреждания.

увула

мн. у̀вули, ж. Спец. В анатомията — мъжец.

увуларен

увула̀рна, увула̀рно, мн. увула̀рни, прил. Спец. В езикознанието — звук, който се произнася с участието на мъжеца.

увулит

мед. вж. стафилит

увулотомия

мед. Оперативно отстраняване на част или на цялата увула.

увълча

увъ̀лчиш, мин. св. увъ̀лчих, мин. прич. увъ̀лчил, св. — вж. увълчвам.

увълчвам

увъ̀лчваш, несв. и увълча, св.; Кого. Правя да стане алчен, озверен. Парите увълчват човека.
увълчвам се/увълча се. — Ставам алчен, озверен.

увържа

увъ̀ржеш, мин. св. увъ̀рзах, мин. прич. увъ̀рзал, св. — вж. увързвам.

увързвам

увъ̀рзваш, несв. и увържа, св.; Кого, какво. Връзвам от всички страни; усуквам с връв, въже. Увързали го целия и го ограбили. Пакетът е увързан здраво.
прил. увъ̀рзан, увъ̀рзана, увъ̀рзано, мн. увъ̀рзани.

увъртам

увъ̀рташ, несв. и увъртя, св. Разг.
1. Какво. Увивам, усуквам, завъртам, замотавам. Увъртам въжето около ръцете му.
2. Прен. Не казвам направо, усуквам, шикалкавя. Изплюй камъчето, не увъртай.
увъртам се/увъртя се. 1. — Въртя се около някого, привличам вниманието, угоднича; досаждам. Увърта се около шефа. Увърта се около тях, за да научи нещо.
2. Прен. Притеснен съм, въртя се, не зная какво да направя (заради някаква нужда). Увъртам се за малко пари взаем.

увъртя

увъртѝш, мин. св. увъртя̀х, мин. прич. увъртя̀л, св. — вж. увъртам.

увяхвам

увя̀хваш, несв. и увя̀хна, св.
1. За растение — изгубвам свежестта си, тургора си; клюмвам, омеквам. Розите увяхват след няколко часа.
2. Прен. За човек — изгубвам свежестта си, повяхвам. Увяхна от болести. Кожата ѝ е увяхнала.
3. Прен. Жарг. Не сполучвам с някакво искане, желание, молба, очакване.

угадя

уга̀диш, мин. св. уга̀дих, мин. прич. уга̀дил, св. — вж. [[угаждам 1_ .

угаждам

уга̀ждаш, несв. и угадя, св. Разг.
1. Усещам, досещам се, долавям. Угаждах, че му се е случило нещо лошо.
2. Кого, какво. Чувствам, усещам, забелязвам. Не го угадих кога се е върнал. Не угаждам никакъв глад.
угаждам се/угадя се. 1. — Чувствам се, имам усещания на юноша или девойка.
2. Чувствам се добре в определено отношение. Угади се с повече пари. Угадиха се в голям апартамент.

уга̀ждаш, несв. и угодя, св. Разг.
1. На кого. Задоволявам всички искания, водя се по ума. Угаждам на жена си. Угаждам на децата си.
2. Услужвам, угоднича. Угаждам на началствата.
угаждам си/угодя си. — Живея, както ми харесва, храня се, гледам се. Угаждам си на стомаха.
• Угаждам си на ината. — Водя се по собственото си упорство, не мога да го надвия.

угар

угарта̀, само ед., ж. Изорана, но още незасята земя. Вървя през угарта.

угарка

мн. уга̀рки, ж. Краят на цигарата след изпушването ѝ. Угасям угарката. Хвърлям угарката.

угасвам

уга̀сваш, несв. и угасна, св.
1. Преставам да светя, да горя; гасна. Огънят угасна. Светлината угасна.
2. Прен. Замирам, изчезвам, утихвам, умирам. Денят угасва. Старицата угасна.

угасна

уга̀снеш, мин. св. уга̀снах, мин. прич. уга̀снал, св. — вж. угасвам.

угася

угасѝш, мин. св. угасѝх, мин. прич. угасѝл, св. — вж. угасявам.

угасявам

угася̀ваш, несв. и угася, св.
1. Какво. Правя да не гори или/и да не свети. Угасявам свещта. Угасявам лампата.
2. Прен. Какво. Уталожвам, погасявам, потушавам. Този случай угаси любовта ми. Угасявам жаждата си.

угасям

уга̀сяш, несв. Угасявам.

углавен

у̀главна, у̀главно, мн. у̀главни, прил.
1. Спец. В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние.
2. Който е извършил престъпление. Углавен престъпник.

угледен

у̀гледна, у̀гледно, мн. у̀гледни, прил. Разг. Който има приличен, стегнат вид; приятен на вид. Угледно момиче.
същ. угледност, угледността̀, ж.

угледност

вж. угледен

угнетеност

угнетеността̀, само ед., ж. Чувство и състояние на гнет, потиснатост. Угнетеност е обхванала всички хора.

угнетител

угнетѝтелят, угнетѝтеля, мн. угнетѝтели, мн. Мъчител, потисник; тиранин, деспот.

угнетителен

угнетѝтелна, угнетѝтелно, мн. угнетѝтелни, прил. Който предизвиква угнетеност, тягостност. Угнетителни мисли. Угнетителен разказ.

угнетя

угнетѝш, мин. св. угнетѝх, мин. прич. угнетѝл, св. — вж. угнетявам.

угнетявам

угнетя̀ваш, несв. и угнетя, св.; Кого.
1. Тиранизирам, държа в зависимост, тормозя, измъчвам. В историята винаги едни народи са угнетявали други.
2. Потискам духа, измъчвам, депресирам. Дъждовното време ме угнетява.
същ. угнетяване, ср.

угнетяване

вж. угнетявам

угнивам

угнѝваш, несв. и угния, св. За хранителни продукти, плодове и др. — омеквам, ферментирам, от което ставам годен за употреба. Мушмулите са вече угнили. Оборският тор трябва да угние.
същ. угниване, ср.

угниване

вж. угнивам

угния

угнѝеш, мин. св. угнѝх, мин. прич. угнѝл, св. — вж. угнивам.

уговарям

угова̀ряш, несв. и уговоря, св.
1. Какво. Споразумявам се за нещо, сговарям се, уславям се. Уговорихме условията на сделката.
2. Кого. Увещавам, убеждавам с думи. Уговарям я да дойде с нас.
уговарям се/уговоря се. — Споразумявам се с някого, сговарям се. Уговорихме се да се срещнем следващия месец.
същ. уговаряне, ср.
същ. уговорка, мн. угово̀рки, ж. Имам уговорка да му се обадя по телефона.

уговаряне

вж. уговарям

уговорка

вж. уговарям

уговоря

угово̀риш, мин. св. угово̀рих, мин. прич. угово̀рил, св. — вж. уговарям.

угода

ж., само ед. Сгода, желание, воля. Всичко става по нейната угода. Вървя по угодата ти.

угоден

уго̀дна, уго̀дно, мн. уго̀дни, прил. Разг. Който е по волята ми; сгоден, удобен, приемлив. Угоден човек. Угодни условия.
нареч. угодно. Правя, каквото ми е угодно.

угодлив

угодлѝва, угодлѝво, мн. угодлѝви, прил.
1. Който е склонен да угажда; раболепен, сервилен.
2. Който съдържа или изразява угодничене, раболепие. Угодлива усмивка. Угодливи думи.
същ. угодливост, угодливостта̀, ж.

угодливост

вж. угодлив

угодник

мн. уго̀дници, м. Човек, който угодничи; ласкател, мазник.
2. Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бога. Божи угодник.

угодница

мн. уго̀дници, ж. Жена угодник.

угоднича

уго̀дничиш, мин. св. уго̀дничих, мин. прич. уго̀дничил, несв.; На кого. Раболепнича, подмазвам се. Угоднича на силните на деня.

угоднически

уго̀дническа, уго̀дническо, мн. уго̀днически, прил.
1. Който е присъщ на угодник.
2. Който изразява раболепие, угодничество. Угодническо държание.

угодно

вж. угоден

угодя

угодѝш, мин. св. угодѝх, мин. прич. угодѝл, св. — вж. угаждам 2.

уголемя

уголемѝш, мин. св. уголемѝх, мин. прич. уголемѝл, св. — вж. уголемявам.

уголемявам

уголемя̀ваш, несв. и уголемя, св.; какво. Правя да стане по-голям; увеличавам. Уголемявам богатството си. Уголемявам старите си дрехи.
уголемявам се/уголемя се. — Ставам по-голям, увеличавам се, наедрявам. Уголеми се славата му.

угощение

мн. угощѐния, ср. Тържество с богата трапеза; банкет, пиршество. Давам угощение. Каня на угощение.

угоя

угоѝш, мин. св. угоѝх, мин. прич. угоѝл, св. — вж. угоявам.

угоявам

угоя̀ваш, несв. и угоя, св.; Кого, какво. Храня обилно, за да напълнее; охранвам. Угоявам прасета.
угоявам се/угоя се. 1. — Храня се обилно и напълнявам, затлъстявам; охранвам се.
2. Прен. Вземам много пари, задоволявам се с пари, живея наготово. Угояват се от политически постове.
същ. угояване, ср.

угояване

вж. угоявам

угрижа се

угрѝжиш се, мин. св. угрѝжих се, мин. прич. угрѝжил се, св. — вж. угрижвам се.

угрижвам се

угрѝжваш се, несв. и угрѝжа се, св. Потъвам в грижи, обезпокоявам се, разтревожвам се. Угрижила се е за здравето на детето си.
прил. угрижен, угрѝжена, угрѝжено, мн. угрѝжени.

угрижен

вж. угрижвам се

угризение

мн. угризѐния, ср. Мъчително съжаление поради осъзнаване на вина. Изпитвам угризения. Имам угризения на съвестта.

угроза

ж., само ед. Заплаха, опасност. Пътуват под угрозата от буря. Светът се е намирал под угрозата на войната.

уд

остар.
част на тялото; крайник

удава

удава ми се
несв. удаде ми се
1. Природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и се да шие.
2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да купя билети.
Пада ми се сгоден момент. Удаде ми се да се запозная с него.

заб. удава да не се бърка с отдава и с удавя имат различно смислово значение.
вж. отдава
вж. удавя

удава ми се

(ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и удаде ми се, св.
1. Имам природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава ѝ се да шие дрехи.
2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да си купя няколко дефицитни книги.
• Удава ми се/удаде ми се случай. — Пада ми се сгоден момент, случвам удобен момент. Удаде ми се случай да се запозная с него.

удавник

мн. уда̀вници, м. Човек, който се дави във водата или се е удавил. Спасявам удавник. Извадиха удавника.

удавница

мн. уда̀вници, ж. Жена удавник.

удавя

уда̀виш, мин. св. уда̀вих, мин. прич. уда̀вил, св. — вж. удавям.

удавям

уда̀вяш, несв. и удавя, св.
1. Кого. Умъртвявам, като държа потопен в течност или причинявам потапяне.
2. Какво. Правя да се облеят растения с вода. Дъждовете удавиха зелето.
3. Прен. Какво. Обраствам, задушавам, преча да расте. Плевелите са удавили лука.
4. Прен. Разг. Кого. Затрупвам, отрупвам (с изобилие от нещо). Там могат да те удавят с банани. Ще те удавя с пари.
5. Прен. Какво. За животно — удушавам. Лисицата удавила две кокошки.
удавям се/удавя се. — Умирам след потапяне във вода.
• Удавям/удавя (някого) в капка вода. — Бих навредил на някого по всякакъв начин.

удаде ми се

мин. св. уда̀де ми се, мин. прич. уда̀ло ми се, св. — вж. удава ми се.

удар

мн. у̀дари, (два) у̀дара, м.
1. Силен тласък по някого или по нещо; сблъсък. Нанасям юмручен удар. Събори го с два удара. С два удара изкърти вратата. Удар по главата.
2. Звукът от стълкновение със сила. Ечат удари на брадва. Чувам ударите на часовника.
3. Мощно нападение във война, както и голяма загуба за врага. Организирам удар. Нанасям/понасям голям удар.
4. Прен. Умишлени действия против някого; поражение в кариерата; неуспех.
5. Прен. Голямо нещастие, несполука, беда. Смъртта на баща ѝ беше голям удар за нея. С изневярата си ѝ нанесе истински удар. Понасям ударите на съдбата.
6. Прен. Кръвоизлив в мозъка, както и сърдечен инфаркт. Получавам удар.

ударвам

уда̀рваш, несв. и ударя, св.; Кого, какво. Удрям веднъж или няколко пъти по веднъж. Ударвам го и бягам.

ударен

у̀дарна, у̀дарно, мн. у̀дарни, прил.
1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). Ударни инструменти.
2. Който е свързан с нанасяне на решаващ удар (в 3 знач.). Ударна дивизия. Ударен час.
3. Остар. Който е първи при извършване на работа. Ударна бригада.
• Ударна вълна. — Спец. Разпространяваща се със свръхзвукова скорост преходна област, в която се увеличава рязко налягането и температурата на веществата и която възниква при взрив; може да поразява хора и животни и да разрушава.

уда̀рена, уда̀рено, мн. уда̀рени, прил.
1. Който е получил удар (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Разг. Който е ранен или убит. Птицата е ударена, но не е убита.
3. Спец. В езикознанието — който е под ударение. Ударена сричка.
• Правя се на ударен. — Разг. Правя се, че не разбирам, защото не ми е изгодно.

ударение

мн. ударѐния, ср.
1. Изговаряне на една сричка в думата с по-голяма сила на гласа, както и писменият знак за него. Под ударение.
2. Прен. Подчертаване на нещо, наблягане. На тази част от работата трябва да поставим ударение.

ударник

мн. у̀дарници, м. Остар. Работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование.

ударничка

мн. у̀дарнички, ж. Жена ударник.

ударя

уда̀риш, мин. св. уда̀рих, мин. прич. уда̀рил, св. — вж. удрям.

удачен

уда̀чна, уда̀чно, мн. уда̀чни, прил.
1. Който е успешен, благополучен. Удачна сделка. Удачно пътуване.
2. Който е сполучлив, подходящ. Удачен избор.
нареч. уда̀чно.

удвоен

удвоѐна, удвоѐно, мн. удвоѐни, прил. Който е два пъти по-голям, по-силен. Удвоени усилия.

удвоя

удвоѝш, мин. св. удвоѝх, мин. прич. удвоѝл, св. — вж. удвоявам.

удвоявам

удвоя̀ваш, несв. и удвоя, св.; какво. Правя да стане два пъти по-силен, по-голям. Удвоявам парите си.
удвоявам се/удвоя се. — Ставам два пъти по-силен, по-голям.
същ. удвояване, ср.

удвояване

вж. удвоявам

удебеля

удебелѝш, мин. св. удебелѝх, мин. прич. удебелѝл, св. — вж. удебелявам.

удебелявам

удебеля̀ваш, несв. и удебеля, св.; какво. Правя да стане по-дебел (линия, черта и др.).

удесеторя

удесеторѝш, мин. св. удесеторѝх, мин. прич. удесеторѝл, св. — вж. удесеторявам.

удесеторявам

удесеторя̀ваш, несв. и удесеторя, св.; какво. Правя да стане десет пъти по-голям, по-силен. Удесеторявам вложените средства.
удесеторявам се/удесеторя се. — Ставам десет пъти по-голям, по-силен и др. Заплатите се удесеториха.

удивен

удивѐна, удивѐно, мн. удивѐни, прил. Който е учуден, смаян, изненадан. Удивен от силата на вятъра.
нареч. удивено.

удивено

вж. удивен

удивителен

удивѝтелна, удивѝтелно, мн. удивѝтелни, прил. Който буди удивление; чуден, странен. Удивителна красота. Удивителни традиции.
• Удивителен знак. — Спец. Препинателен знак, поставян в края на изречение, което изразява заповед или чувство.

удивление

ср., само ед.
1. Почуда, изненада, смайване. Изпитвам голямо удивление от умението на животното.
2. Възхищение, захлас. Удивление пред красотата на момичето. Удивление пред красотата на изгрева.

удивлявам

удивля̀ваш, несв. и удивя, св.; Кого.
1. Предизвиквам почуда, смайване. Удивлявам всички с познанията си.
2. Предизвиквам възхищение, възторг, захлас. Удивлява всички мъже с хубостта си.
удивлявам се/удивя се. — Учудвам се, смайвам се.

удивя

удивѝш, мин. св. удивѝх, мин. прич. удивѝл, св. — вж. удивлявам.

удивявам

удивя̀ваш, несв. Удивлявам.

удобен

удо̀бна, удо̀бно, мн. удо̀бни, прил.
1. За дом, хотел и др. — който е добър, пригоден, приятен за живеене. Удобна къща. Удобна баня.
2. За дрехи, обувки, мебели и др. — който е мек, добър за използване; не убива, не притеснява.
3. Прен. За време, случай, обстоятелство — който е подходящ, благоприятен. Случвам удобния момент. Изтървах удобния случай. Намирам удобно време за разговор.
4. Прен. С отрицание. За въпрос, тон и др. — който е тактичен, навременен, дискретен. Въпросът не е удобен за момента.
нареч. удобно. Седя удобно.
• Не ми е удобно. — Не се чувствам добре, нещо ми пречи, притеснява ме. Не ми е удобно да спя на това легло. Не ми е удобно да задавам такъв деликатен въпрос.

удобно

вж. удобен

удобство

мн. удо̀бства, ср.
1. Приспособление, разположение и др., което прави живота по-лек, по-приятен. Създавам си удобства в жилището. Централното отопление е голямо удобство.
2. Само ед. Чувство на спокойствие, сгода, доволство. Той я придружава за нейно удобство.

удовлетворен

удовлетворѐна, удовлетворѐно, мн. удовлетворѐни, прил. Който е получил удовлетворение. Искането ми е удовлетворено.
същ. удовлетвореност, удовлетвореността̀, ж.

удовлетворение

ср., само ед.
1. Удовлетворяване.
2. Задоволство, доволство от осъществени стремежи, желания.
3. Уважение, признаване на заслуги.

удовлетвореност

вж. удовлетворен

удовлетворителен

удовлетворѝтелна, удовлетворѝтелно, мн. удовлетворѝтелни, прил. Който носи удовлетворение; задоволителен. Получава удовлетворителни оценки.
нареч. удовлетворително. Владее езика удовлетворително.

удовлетворително

вж. удовлетворителен

удовлетворя

удовлетворѝш, мин. св. удовлетворѝх, мин. прич. удовлетворѝл, св. — вж. удовлетворявам.

удовлетворявам

удовлетворя̀ваш, несв. и удовлетворя, св.
1. Какво. Задоволявам. Удовлетворявам жаждата си. Удовлетворявам молбата ѝ.
2. Кого. Оказвам се напълно подходящ за случая или напълно достатъчен, справедлив.

удоволствие

мн. удово̀лствия, ср.
1. Само ед. Приятно чувство, радост, наслаждение (от успех, преживяване, удовлетвореност и др.).
2. Развлечение, забава, веселие. Харча пари за удоволствия. Живея без всякакви удоволствия.
• С удоволствие. — Формула в речевия етикет в отговор на молба, желание — с най-голямо желание. Би ли ми отворил вратата? — С удоволствие.

удостоверение

мн. удостоверѐния, ср.
1. Документ, който доказва, показва нещо. Удостоверение за правоспособност на шофьор. Удостоверение за раждане.
2. Удостоверяване.

удостоверя

удостоверѝш, мин. св. удостоверѝх, мин. прич. удостоверѝл, св. — вж. удостоверявам.

удостоверявам

удостоверя̀ваш, несв. и удостоверя, св. Свидетелствам, доказвам, показвам. Документът удостоверява образованието. Свидетелите удостовериха деянието.
същ. удостоверяване, ср.

удостоверяване

вж. удостоверявам

удостоя

удостоѝш, мин. св. удостоѝх, мин. прич. удостоѝл, св. — вж. удостоявам.

удостоявам

удостоя̀ваш, несв. и удостоя, св.; Кого.
1. Награждавам за заслуги. Удостоявам със звание.
2. Зачитам, показвам внимание; смятам за достоен. Удостоявам с присъствие. Удостоявам с покана. Удостоявам с внимание. Удостоявам с поглед.
същ. удостояване, ср.

удостояване

вж. удостоявам

удремвам се

удрѐмваш се, несв. Удрямвам се.

удремя се

удрѐмеш се, мин. св. удря̀мах се, мин. прич. удря̀мал се, св. — вж. удрямвам се.

удръжки

мн., удръ̀жка, ж. Удържани от заплата или хонорар суми за данъци и други плащания.

удрям

у̀дряш, несв. и ударя, св.
1. Кого, какво. Нанасям удар (в 1, 3 и 4 знач.). Удрям плесница на детето. Тази нощ ще ударим позициите на врага.
2. Издавам шум от удар, гръм; изтръгвам шум при удар. Часовникът удари три часа. Удари гръм. Удрям барабаните.
3. Разг. Какво. Ранявам или убивам (при лов). В неделя удари два заека.
4. Прен. Разг. Какво. Слагам или правя с удар, със силен замах, енергично. Удрям печат. Удрям подпис. Удрям един танц. Удрям му един смях. Удрям една ракия.
5. Прен. Разг. Какво. Спечелвам, получавам като подарък, с късмет. Удари голямата печалба. Удари шестица от тотото.
6. Прен. Нанасям поражение, обикн. върху отрицателни явления. Удрям по престъпността. Новото правителство удари (по) корупцията.
7. Прен. Кого/какво. За болест, слънчев удар — поразявам, увреждам. Болестта го удари в очите.
8. Прен. Кого. Бивам силен, осезателен. Миризмата ме удари силно. Удари го гъст лют дим. 9. Прен. Само несв. в трето лице. Разг. Прилича, отива към, наподобява. Удря на зелено. 10. Прен. Разг. Впускам се без задръжки (в нередни или престъпни действия). Удрям я на кражби. Удря я на алкохол.
удрям се/ударя се. 1. — Блъскам се (в нещо). Чантата се удря в гърба му.
2. Нанасям си удар, понасям удар. Ударих се в шкафа. Ударих се в ръката.
• Удрям/ударя ключа. — Заключвам.
• Удрям/ударя на камък. — Разг. Не успявам, получавам отказ за нещо.
• Удрям в очи. — Веднага се забелязвам, правя впечатление. Богатството удря в очи.
• Удрям/ударя кьоравото. — Разг. Успявам да спечеля нечестно.
• Удрям/ударя в кесията/джоба. — Разг.
1. Струвам много скъпо.
2. Ощетявам материално.
• Удрям си главата в стената. — Разг. Съжалявам горчиво.

удрямвам се

удря̀мваш се, несв. и удрѐмя се, св. Разг. Клюмам, умърлушвам се, отчайвам се. Какво си се удрямал, да не са ти потънали гемиите?

удуша

удушѝш, мин. св. удушѝх, мин. прич. удушѝл, св. — вж. удушавам.

удушавам

удуша̀ваш, несв. и удуша, св.; Кого, какво. Умъртвявам, като душа.

удушвам

уду̀шваш, несв. Удушавам.

удължа

удължѝш, мин. св. удължѝх, мин. прич. удължѝл, св. — вж. удължавам.

удължавам

удължа̀ваш, несв. и удължа, св.; какво. Правя да стане по-дълъг (по размер, по време). Удължавам полата си. Удължавам ваканцията си. Удължавам удоволствието си.
удължавам се/удължа се. — Ставам по-дълъг (по размери, по време и др.). Денят се удължи.
същ. удължаване, ср.

удължаване

вж. удължавам

удължение

мн. удължѐния, ср. Това, с което нещо се удължава.

удължител

удължѝтелят, удължѝтеля, мн. удължѝтели, (два) удължѝтеля, м. Това, което служи за удължаване, което удължава.

удържа

удържѝш, мин. св. удържа̀х, мин. прич. удържа̀л, св. — вж. удържам.

удържам

удъ̀ржаш, несв. и удържа, св.
1. Кого, какво. Едва успявам да държа нещо тежко. С мъка удържам тежкия куфар.
2. Кого, какво. Едва успявам да спра нещо силно, бързо; задържам. Едва удържам колата по надолнището. Удържам го да не си подаде оставката.
3. На кого/на какво. Успявам да противостоя; издържам. Платната едва удържаха на вятъра. Не можах да удържа на натиска.
4. Задържам част от сума; правя удръжка. Удържа пари за заема.
удържам се/удържа се. — Сдържам вътрешен напор, желание. Едва се удържах да не избухна. Удържам се да не се изсмея.
• Удържам/удържа обещание/дума. — Спазвам, изпълнявам обещанието си.

уединен

вж. уединявам се

уединение

ср., само ед. Усамотение. Прекарвам вечерите в уединение.

уединеност

вж. уединявам се

уединя се

уединѝш се, мин. св. уединѝх се, мин. прич. уединѝл се, св. — вж. уединявам се.

уединявам се

уединя̀ваш се, несв. и уединя̀ се, св. Оттеглям се някъде сам; усамотявам се. Уединил се в монашеска килия.
прил. уединен, уединѐна, уединѐно, мн. уединѐни.
прил. уединеност, уединеността̀, ж.

уеднаквя

уеднаквѝш, мин. св. уеднаквѝх, мин. прич. уеднаквѝл, св. — вж. уеднаквявам.

уеднаквявам

уеднаквя̀ваш, несв. и уеднаквя, св.; какво. Правя две неща еднакви, равни помежду си. Уеднаквявам стените по цвят. Уеднаквявам по стил.
същ. уеднаквяване, ср.

уеднаквяване

вж. уеднаквявам

уедря

уедрѝш, мин. св. уедрѝх, мин. прич. уедрѝл, св. — вж. уедрявам.

уедрявам

уедря̀ваш, несв. и уедря, св.; какво. Сливам няколко цялости, части в едно; окрупнявам, правя по-голям. Уедрявам предприятие. Уедрявам земеделски земи.
прил. уедрѐн, уедрѐна, уедрѐно, мн. уедрѐни.

уем

м., само ед.
1. Остар. Зърно, което се удържа като наем за мелене или при др. операции.
2. Разг. Плат от вътрешната страна при ръб на дреха.

уема

уѐмеш, мин. св. уѐх, мин. прич. уѐл, св. — вж. уемам.

уемам

уѐмаш, несв. и уема, св. Стеснявам дреха при ръба, като оставям повече плат от вътрешната страна.

уестърн

мн. уѐстърни, (два) уѐстърна, м. Каубойски игрален филм.

уж

част.
1. За подсилване на недоверие в чуждо твърдение. Казва, че уж бил щял да заминава в чужбина.
2. За израз на недоверие в чуждо твърдение. Говореше, че уж вземал голяма заплата.
3. За изразяване на съмнение в качествата или разочарование поради разминаване с очакване. Нали си уж добър лекар. Уж японско, ама и то се поврежда.
4. За изразяване на предпазливост, несигурност. Сега уж съм по-добре. Е, нали уж утре ще получим заплатите.
5. За предпазливо присъединяване към чуждо твърдение. Уж много я хвалят напоследък по немски, че ще видим.

ужас

мн. у̀жаси, м.
1. Само ед. Чувство на силен страх, отвращение или погнуса. Изпитвам ужас. Изпадам в ужас при вида на толкова кръв.
2. Само ед. Чувство на трагичност, обреченост, безнадежност. Лъха ужасът на смъртта.
3. Събития, случки, картини, които предизвикват силно чувство на страх, паника. Такива ужаси ми се случиха при това пътуване. Бях свидетел на голям ужас. Филм на ужасите. • Ужас! Като междум. За израз на страх, удивление.

ужасен

ужа̀сна, ужа̀сно, мн. ужа̀сни, прил.
1. Който предизвиква или всява ужас; отвратителен, страшен. Ужасни сцени. Ужасна смърт.
2. Прен. Разг. Който е в изключително силна степен; страхотен, страшен. Преживяхме ужасен студ. Ужасна горещина. Ужасно щастие.
нареч. ужасно.

ужасѐна, ужасѐно, мн. ужасѐни, прил. Който е обзет от ужас. Гледаше ужасено. Ужасен от алчността на хората.
нареч. ужасѐно.

ужасия

мн. ужасѝи, ж. Сцена, явление, което предизвиква ужас.

ужасно

вж. ужасен

ужася

ужасѝш, мин. св. ужасѝх, мин. прич. ужасѝл, св. — вж. ужасявам.

ужасявам

ужася̀ваш, несв. и ужася, св.; Кого. Причинявам ужас. Подлостта ме ужасява.
ужасявам се/ужася се. — Изпитвам ужас. Ужасих се от нахалството им.

ужилвам

ужѝлваш, несв. и ужиля, св.; Кого, какво.
1. За насекомо — бодвам с хобот и изливам отровна течност (в човек или животно). Ужили ме пчела.
2. За коприва — парвам и изливам чрез власинките си отровен секрет.
3. Прен. Кого. Засягам с думи; жегвам.
ужилвам се/ужиля се. — Парвам се (с коприва).

ужиля

ужѝлиш, мин. св. ужѝлих, мин. прич. ужѝлил, св. — вж. ужилвам.

ужким

част. Разг. Уж.

узаконя

узаконѝш, мин. св. узаконѝх, мин. прич. узаконѝх, св. — вж. узаконявам.

узаконявам

узаконя̀ваш, несв. и узаконя св.; какво. Придавам законност; легализирам; ратифицирам. Узаконявам имот. Узаконявам договор.

узнавам

узна̀ваш, несв. и узная, св.; какво, за какво.
1. Научавам, осведомявам. Целият народ узна за политическите им машинации. Мъжът ѝ узна всичко за изневярата ѝ.
2. Научавам, добивам познания. От тази книга узнах много неща за далечни страни.

узная

узна̀еш, мин. св. узна̀х, мин. прич. узна̀л, св. — вж. узнавам.

узорвам

узо̀рваш, несв. и узоря, св.; кого/какво. Разг. Претоварвам с работа. Узорих кафемелачката. Узорвам си очите с много четене.
узорвам се/узоря се. — Претоварвам се с труд, дейност.

узоря

узо̀риш, мин. св. узо̀рих, мин. прич. узо̀рил, св. — вж. узорвам.

узрея

узрѐеш, мин. св. узря̀х, мин. прич. узря̀л, св. — вж. узрявам.

узрявам

узря̀ваш, несв. и узрея, св.
1. Зрея до готовност за консумиране. Черешите узряха рано.
2. За някои хранителни продукти — ставам готов за ядене. Кашкавалът още не е узрял.
3. За цирей, пъпка — достигам върха на развитието си.
4. Прен. Достигам духовна зрялост, в състояние съм да правя нещо. Не си узрял още за такава важна стъпка.
5. Прен. За план, идея, представа — оформям се, очертавам се, добивам яснота.
същ. узряване, ср.

узряване

вж. узрявам

узурпатор

мн. узурпа̀тори, м. Лице, което незаконно заграбва власт или чужди пълномощия.
прил. узурпаторски, узурпа̀торска, узурпа̀торско, мн. узурпа̀торски.

узурпаторски

вж. узурпатор

узурпация

ж., само ед. Узурпиране.

узурпирам

узурпѝраш, несв. и св.
1. Какво. Заграбвам с незаконни средства власт или чужди пълномощия. Узурпирам властта без избори. Узурпирам директорското място.
2. Разг. Ирон. Кого. Занимавам със свои въпроси, без да дам възможност и на други. Узурпирали са го само хора от тяхната катедра, не мога да стигна до него.

узус

м., само ед. Спец. В езикознанието — общоприета употреба на думи и изрази.

уикенд

мн. уикѐнди, (два) уикѐнда, м. Почивните дни в края на седмицата, както и почивка, излет, прекарване на тези дни. Прекарах уикенда вкъщи. Организирам весел уикенд.

Уиндоус

Семейство от операционни системи със затворен код, разработвано от софтуерната компания Майкрософт.
Microsoft Windows в Уикипедия

уиски

мн. уѝскита, ср.
1. Само ед. Спиртна напитка, подобна на водка или ракия.
2. Порция от тази напитка.

уйдисам

уйдѝсаш, св. — вж. уйдисвам.

уйдисвам

уйдѝсваш, несв. и уйдисам, св. Разг.
1. На какво. Прилягам, съвпадам, съответствам, прилепвам, пасвам. Капачката не уйдисва на бутилката. Гайката не уйдисва на винта.
2. Прен. На какво/на кого. Съгласявам се, отговарям с разбиране или по съответния начин. Защо му уйдисваш?
уйдисваме си/уйдисаме си. — Допадаме си, разбираме се.
уйдисва ми/уйдиса ми. 1. — Изгодно ми е, удобно ми е.
2. Приляга ми, става ми, подхожда ми.
• Уйдисвам/уйдисам на ума/акъла (на някого). — Водя се по неговите желания, съгласявам се с него. Уйдисах му на ума да дам толкова пари и сега съжалявам.

уйдурдисам

уйдурдѝсаш, св. — вж. уйдурдисвам.

уйдурдисвам

уйдурдѝсваш, несв. и уйдурдисам, св.; какво. Разг.
1. Правя да пасне, да прилегне; натъкмявам, приспособявам. Уйдурдисах една дъска за рафт.
2. Натъкмявам, съчетавам, досъчинявам. Уйдурдисвам стихове. Уйдурдисвам клюки.

уйдурма

мн. уйдурмѝ, ж. Разг. Специално съчинена, измислена, натъкмена версия или машинация.

уйурдисвам

, уйдурдисваш, несв. и уйдурдисам, св. ; какво. Разг. 1. Правя да пасне, да прилегне; натъкмявам, приспособявам. Уйдурдисах една дъска за рафт. 2. Натъкмявам, съчетавам, досъчинявам. Уйдурдисвам стихове. Уйдурдисвам клюки.

укажа

ука̀жеш, мин. св. ука̀зах, мин. прич. ука̀зал, св. — вж. указвам.

указ

мн. у̀кази, (два) у̀каза, м. Спец.
1. Постановление на върховната държавна власт, което има сила на закон.
2. Постановление на държавния глава по важен за държавата въпрос.

указание

мн. указа̀ния, ср.
1. Наставление, съвет, предписание, инструкция, насока за работа или действие. Давам указания. Получавам указания за режима на лечение. Получавам указания как да се държа на приема. Указания как да избегнем заразата от грип.
2. Показание, сведение (от уред), симптом, сигнал. Ръководя се от указанията на термометъра. Този знак е указание за срутване на пътя.

указател

указа̀телят, указа̀теля, мн. указа̀тели, м. Книга или брошура, сбор от данни и сведения за справки; справочник. Телефонен указател на гр. София. Указател на фирмите в България.

указвам

ука̀зваш, несв. и укажа, св.; какво.
1. Посочвам, показвам. В обявата са указали деня и часа на срещата.
2. Давам указания; обозначавам.
прил. ука̀зан, ука̀зана, ука̀зано, мн. ука̀зани. Пътят е указан на картата с червена линия. На таблото са указани часовете за хранене.

уклон

м., само ед.
1. В политиката — отклонение от основната линия на партия. Ляв уклон. Десен уклон.
2. Отклонение от основната линия на възгледи, методи, от което може да се оформи направление (в изкуството, литературата).
3. Прен. Линия, склонност, направление. Всичките му изследвания са с религиозен уклон.

уклончив

уклончѝва, уклончѝво, мн. уклончѝви, прил. Който е несигурен, двусмислен, неясен, изврътлив. Уклончив отговор. Уклончиво обещание.
нареч. уклончиво.

уклончиво

вж. уклончив

укор

мн. у̀кори, (два) у̀кора, м. Обвинение (изказано с думи), неодобрение, критика; упрек. Отправям укор. Получавам укори. Сипя укори по дъщеря си.

укорен

у̀корна, у̀корно, мн. у̀корни, прил.
1. Който предизвиква укор.
2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укорен жест.

укореня се

укоренѝш се, мин. св. укоренѝх се, мин. прич. укоренѝл се, св. — вж. укоренявам се.

укоренявам се

укореня̀ваш се, несв. и укореня̀ се, св. Разг. За растение — хващам корени.

укоризнен

укорѝзнена, укорѝзнено, мн. укорѝзнени, прил. Укорен, укорителен.
нареч. укорѝзнено. Погледна ме укоризнено.

укорителен

укорѝтелна, укорѝтелно, мн. укорѝтелни, прил. Който съдържа или изразява укор. Укорителни думи.
нареч. укорително. Гледам я укорително.

укорително

вж. укорителен

укоря

укорѝш, мин. св. укорѝх, мин. прич. укорѝл, св. — вж. укорявам.

укорявам

укоря̀ваш, несв. и укоря, св.; Кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му.
укорявам се/укоря се. — Обвинявам себе си, отправям укори към себе си. Укорявам се за държанието си с баща си.

украса

мн. укра̀си, ж.
1. Само ед. Сбор от предмети (произведения на изкуството, фигури, гирлянди и др.), които са предназначени да придадат красота или тържественост в помещение, на улица и др. Подготвям коледна украса.
2. Предмет, който придава красота. Цветята са приятна украса.
3. Украсяване. От три дни се занимавам с украсата на залата за тържеството.

украся

украсѝш, мин. св. украсѝх, мин. прич. украсѝл, св. — вж. украсявам.

украсявам

украся̀ваш, несв. и украся, св.
1. Кого, какво. Поставям украса. Украси косата ѝ с панделки.
2. Кого, какво. Служа за украса, придавам красив вид. Китайски вази украсяват къщата.
3. Прен. Какво. Правя (разказ, история и др.) интересен, занимателен, като съчинявам или преувеличавам детайли.
същ. украсяване, ср.

украсяване

вж. украсявам

украшение

мн. украшѐния, ср.
1. Това, което служи за украса. Коледни украшения.
2. Бижута. Златни украшения.

укрепвам

укрѐпваш, несв. и укрепна, св. Ставам по-силен, крепък, здрав (физически или духовно). От тежкия труд мускулите му укрепнаха. Любовта им укрепна.
същ. укрепване, ср.

укрѐпваш, несв. и укрепя, св.
1. Кого, какво. Правя да стане по-силен, по-крепък. Гимнастиката укрепва тялото. Почивката укрепи здравето ѝ.
2. Какво. Правя да стане по-стабилен, по-устойчив; заздравявам. Укрепих старата къща. Укрепи позициите си в учреждението.
3. Във военното или в минното дело — поставям съоръжения за стабилност, за защита. Укрепвам галерията.
укрепвам се/укрепя се. 1. — Ставам по-стабилен, по-устойчив.
2. Построявам около себе си съоръжения за стабилност или за защита. Четата се укрепи с камъни и клони на върха.
прил. укрепен, укрепѐна, укрепѐно, мн. укрепѐни. Пътят е укрепен. Градът е укрепен с ров.

укрепване

вж. укрепвам

укрепен

вж. укрепвам

укрепителен

укрепѝтелна, укрепѝтелно, мн. укрепѝтелни, прил.
1. Който служи за укрепване. Укрепителни зидове. Укрепителни работи по сградата. Укрепителни греди.
2. Който създава бодрост, сила. Укрепителен чай. Укрепителен сън.

укрепление

мн. укреплѐния, ср.
1. Съоръжение, което служи за укрепване, стабилизиране, защита.
2. Място със съоръжение за защита. Напускам укреплението.

укрепна

укрѐпнеш, мин. св. укрѐпнах, мин. прич. укрѐпнал, св. — вж. [[укрепвам 1_ .

укрепя

укрепѝш, мин. св. укрепѝх, мин. прич. укрепѝл, св. — вж. [[укрепвам 2_ .

укрепявам

укрепя̀ваш, несв. Укрепвам.

укривам

укрѝваш, несв. и укрия, св.; Кого, какво.
1. Слагам на тайно място; скривам. Укривам крадени вещи. Укривам нелегални в дома си.
2. Не заявявам, не декларирам, не изказвам, не издавам; прикривам. Укривам доходи. Укривам престъпления. Укривам крадците.
укривам се/укрия се. — Скривам се от властите, полицията (поради извършена нередност, когато ме търсят).
същ. укриване, ср.

укриване

вж. укривам

укритие

мн. укрѝтия, ср. Съоръжение или място, което служи за укриване. Оградата ми служи за укритие. Строя укрития. Противоатомни укрития.

укрия

укрѝеш, мин. св. укрѝх, мин. прич. укрѝл, св. — вж. укривам.

укротител

укротѝтелят, укротѝтеля, мн. укротѝтели, м. Човек, който укротява; звероукротител.

укротителка

мн. укротѝтелки, ж. Жена укротител.

укротя

укротѝш, мин. св. укротѝх, мин. прич. укротѝл, св. — вж. укротявам.

укротявам

укротя̀ваш, несв. и укротя, св.; Кого, какво. Умирявам, обуздавам, успокоявам. Укротявам буйното дете. Укроти разгневените животни. Укротява разигралия се кон. Укротявам разгневената тълпа.
укротявам се/укротя се. 1. — Ставам кротък, смирен, послушен.
2. Прен. Ставам тих, спокоен. Вятърът се укроти и спря. Морето се укроти, утихна.
същ. укротяване, ср.

укротяване

вж. укротявам

укрух

старин.
къшей хляб

улав

у̀лава, у̀лаво, мн. у̀лави, прил. Разг. Смахнат, странен, глупав.

улавям

ула̀вяш, несв. и уловя, св. Хващам. Улових дръжката на вратата и я натиснах. Уловиха един гълъб. Улавям радиосигнали. Не улавям смисъла на всичко.
улавям се/уловя се. — Хващам се.
• Улавям/уловя гората. — Разг. Забягвам в планината.
• Улавям/уловя (някого) за гушата. — Разг. Разправям се с някого с насилие, с жестокост.
• Улавям/уловя за яката (някого). — Разг. Търся отговорност от някого за постъпките му.

улама

Пресечната линия на две покривни плоскости, чиито капчуци образуват вътрешен ъгъл. Обратно на маия.

улегна

улѐгнеш, мин. св. улѐгнах, мин. прич. улѐгнал, св. — вж. улягам.

улей

у̀леят, у̀лея, мн. у̀леи, (два) у̀лея, м.
1. Издълбано или направено от метал, дъски и др. място, по което се спуска течност, зърно и др. Улей на воденица. Улей за брашно. Водата за прането върви по дървен улей.
2. Отвор на тръба или съд, пригоден за изливане на течност. Улей на кана.
същ. умал. улейче, мн. у̀лейчета, ср.

улейче

вж. улей

улеснение

мн. улеснѐния, ср. Обстоятелство или приспособление, което прави извършването на нещо по-лесно, по-удобно; облекчение. В домакинството ползвам всички улеснения. Храненето на стол е голямо улеснение. Готовите храни са голямо улеснение за домакинята.

улесня

улеснѝш, мин. св. улеснѝх, мин. прич. улеснѝл, св. — вж. улеснявам.

улеснявам

улесня̀ваш, несв. и улесня, св.
1. Кого. Помагам, правя работата или действията на някого по-лесни. Домакинските уреди улесняват жената.
2. Какво. Подпомагам, облекчавам, допринасям за по-лесното извършване. Улеснявам търговията. Законът улеснява производството. Колата улеснява пътуването.
същ. улесняване, ср.

улесняване

вж. улеснявам

улика

мн. у̀лики, ж. Спец. В правото — предмет, белег, следа като основание за обвинение. Срещу него няма улики.

улисам

улѝсаш, св. — вж. улисвам.

улисвам

улѝсваш, несв. и улисам, св.; кого. Разг. Завладявам вниманието; разсейвам, отвличам. Приготовленията за пътуване ги улисаха.
улисвам се/улисам се. — Завладян съм от нещо, отдаден съм. Улисвам се в четене. Улисал се е във филма.
същ. улисване, ср.

улисване

вж. улисвам

улисия

ж., само ед. Улисване. В улисията си съм забравил парите.

улица

мн. у̀лици, ж.
1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата.
2. Прен. Жителите на сградите по такъв път. Събра се цялата улица. Събудих цялата улица.
3. Прен. Само ед. Среда, лишена от въздействието на семейството, училището, изложена на лоши влияния. Израснал е на улицата. Има възпитание от улицата.
същ. умал. уличка, мн. у̀лички, ж.
• Задънена улица. 1. — Улица без изход.
2. Прен. Разг. Безизходно положение. Попадам в задънена улица.
• Изхвърлям на улицата (някого). — Лишавам от жилище или от работа.
• Оставам на улицата. — Оставам без жилище или без работа.

улича

уличѝш, мин. св. уличѝх, мин. прич. уличѝл, св. — вж. уличавам.

уличавам

улича̀ваш, несв. и улича, св.; Кого. Служа като улика; обвинявам. Тези сведения и вещи го уличават в кражба. Уличават го в убийство.
прил. уличен, уличѐна, уличѐно, мн. уличѐни.

уличен

у̀лична, у̀лично, мн. у̀лични, прил.
1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия.
2. Прен. Който е невъзпитан, долен, груб. Улична караница. Уличен език.

уличка

вж. улица

уличник

мн. у̀личници, м. Пренебр. Човек с лошо възпитание; хулиган.

уличница

мн. у̀личници, ж. Пренебр. Проститутка.

улкус

мед. вж. язва

улна

мед. Лакътна кост — една от двете кости на предмишницата, разположената откъм страната на малкия пръст.

улнарен

мед. Лакътен, отнасящ се до лакътната кост.

улов

мн. у̀лови, (два) у̀лова, м. Уловената с едно ловуване риба (или други водни животни). Богат улов. Уловът е слаб.

уловим

уловѝма, уловѝмо, мн. уловѝми, прил. Който може да се усети или да се долови. Едва уловим вятър. Едва уловима усмивка.

уловка

мн. уло̀вки, ж. Скроена примамка, капан, хитрост, подлост (при спор или с действие). Подготвям уловка. Попадам в уловката. Това е уловка.

уловя

уловѝш, мин. св. уловѝх, мин. прич. уловѝл, св. — вж. улавям.

ултимативен

ултиматѝвна, ултиматѝвно, мн. ултиматѝвни, прил. Който е присъщ на ултиматум. Ултимативно искане. Ултимативен тон.

ултиматум

мн. ултима̀туми, (два) ултима̀тума, м. Последно предупредително искане към някого, след неизпълнение на което се вземат друг род мерки. Поставям ултиматум. Изпълнявам ултиматума.

ултра-

Първа съставна част на думи, която означава свръх, извън предел, прекалено, крайно, напр. ултраляв, ултралиберален, ултрамодерен и др.

ултравиолетов

ултравиолѐтова, ултравиолѐтово, мн. ултравиолѐтови, прил. Спец. Във физиката за лъчи — който лежи зад виолетовата граница на филтъра, извън видимата му част.

ултразвук

м., само ед. Спец. Във физиката — звукови вълни с честота над границата на чуване, използвани при изследвания и в съвременната техника.
прил. ултразвуков, ултразву̀кова, ултразву̀ково, мн. ултразву̀кови.

ултразвуков

вж. ултразвук

ултракъс

ултракъ̀са, ултракъ̀со, мн. ултракъ̀си, прил.
• Ултракъси вълни. — Радиовълни с дължина от 1 до 10 м.

ултрамарин

м., само ед. Боя със син цвят; минералът лазурит.
прил. ултрамаринов, ултрамарѝнова, ултрамарѝново, мн. ултрамарѝнови.

ултрамаринов

вж. ултрамарин

улук

мн. улу̀ци, (два) улу̀ка, м.
1. Водосточна тръба.
2. Диал. Дървено, каменно или циментено корито към кладенец или към чешма. Овцете пият вода от улуците.

улуча

улу̀чиш, мин. св. улу̀чих, мин. прич. улу̀чил, св. — вж. улучвам.

улучвам

улу̀чваш, несв. и улуча, св.
1. Какво/кого, в какво. При стрелба уцелвам, попадам в цел. Улучвам дърво. Улучвам заек. Улучи го в сърцето.
2. Разг. Кого, какво. Случвам, попадам неочаквано, намирам. Улучих го в магазина. Улучих хубаво време за пътуване.
улучвам се/улуча се. — Разг. Случвам се някъде, намирам се случайно. Добре, че се улучи тук и докторът — даде му първа помощ.

улцерация

мед. Разязвяване, образуване на язва.

улцериране

мед. вж. улцерация

улцерозен

мед. Язвен, причиняващ разязвяване.

улягам

уля̀гаш, несв. и улегна, св.
1. За пръст и др. — слягам се.
2. Прен. Разг. Ставам спокоен, уравновесен, зрял, трезв. С възрастта улегна.
прил. улѐгнал, улѐгнала, улѐгнало, мн. улѐгнали. Улегнал човек.

ум

умъ̀т, ума̀, мн. умовѐ, (два) у̀ма, м.
1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум. Остър ум.
2. Такава способност, развита във висока степен. Голям ум. Блестящ ум.
3. Прен. Човек с развита способност да мисли, познава. Един от големите умове на света.
4. Прен. Разг. Съвет, наставление. Научавам го на ум. Давам ум.
• Блъскам си ума. — Разг. Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено.
• Вземам/взема ума (на някого). — Разг.
1. Очаровам, грабвам.
2. Уплашвам, стряскам, сепвам.
• Губя/загубя у̀ма и дума. — Разг. Силно се смущавам, обърквам се.
• Идва ми/дойде ми умът в главата. — Вразумявам се.
• Избивам/избия (нещо) от ума си. — Разг. Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо.
• Не съм с ума си. — Разг. Побъркан съм, луд съм.
• Опичай си ума! — Бъди разумен, разсъдлив.

умалея

умалѐеш, мин. св. умаля̀х, мин. прич. умаля̀л, св. — вж. [[умалявам 1_ .

умалител

умалѝтелят, умалѝтеля, мн. умалѝтели, (два) умалѝтеля, м. Спец. В математиката — числото, което се изважда от друго число.

умалителен

умалѝтелна, умалѝтелно, мн. умалѝтелни, прил.
1. Който умалява. Умалителна леща.
2. Спец. В граматиката за форма или наставка — с която се означава по-малък предмет.
същ. умалителност, умалителността̀, ж.

умалителност

вж. умалителен

умаля

умалѝш, мин. св. умалѝх, мин. прич. умалѝл, св. — вж. [[умалявам 2_ .

умалявам

умаля̀ваш, несв. и умалея, св. За дреха, обувки и др. — ставам малък на някого.

умаля̀ваш, несв. и умаля, св.; какво.
1. Правя да стане по-малък; смалявам, скъсявам. Умалих едни стари панталони.
2. Служа за умалител в математиката.
3. Служа за изразяване на умалителност в граматиката.
умалявам се/умаля се. — Ставам по-малък, по-кратък. През ноември денят се умали с един час.

умбиликален

мед. Пъпен, отнасящ се до пъпа.

умел

умѐла, умѐло, мн. умѐли, прил.
1. Който е сръчен, вещ, ловък, изкусен. Умел шивач. Умела учителка.
2. Който е хитър, гъвкав, обигран. Умел търговец.
3. Който е извършен майсторски, изкусно, ловко. Умел ход.
нареч. умело.

умело

вж. умел

умен

у̀мна, у̀мно, мн. у̀мни, прил.
1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек.
2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. Умно решение. Умни думи.
3. Който изразява ум, интелигентност. Умен поглед.
същ. у̀мност, умността̀, ж.
• Умна глава. — Много умен човек.

умение

мн. умѐния, ср. Способност за извършване на нещо; вещина, опит. Домакински умения. Добивам умения.

умервам

умѐрваш, несв. и умеря, св. Улучвам. Умерих центъра на кръга. Умерих хубаво време.

умерен

умѐрена, умѐрено, мн. умѐрени, прил.
1. За човек — който не е краен по характер, по възгледи. Умерен във възгледите си. Умерен в исканията си.
2. Който е среден; посредствен. Умерено натоварване. Умерен ход. Умерена температура.
същ. умереност, умереността̀, ж.

умереност

вж. умерен

умеря

умѐриш, мин. св. умѐрих, мин. прич. умѐрил, св. — вж. умервам.

уместен

умѐстна, умѐстно, мн. умѐстни, прил. Който е подходящ за случая; логичен, навременен, съответстващ. Уместен въпрос. Уместно допълнение.
нареч. уместно.

уместно

вж. уместен

умея

умѐеш, мин. св. умя̀х, мин. прич. умя̀л, несв. Способен съм да правя нещо, имам умения, удава ми се. Умея да готвя. Умея да шия. Умея да живея. Умея да се измъквам от трудни положения.

умивалня

мн. умива̀лни, ж. Помещение с чешми в обществено заведение.

умивам

умѝваш, несв. и умия, св.; Кого, какво. Мия докрай; измивам.
• Умивам/умия очите (на някого). — Разг. Спасявам от срам, позор; представям го, отсрамвам го.
• Умивам/умия си ръцете. — Свалям отговорността за нещо от себе си и я прехвърлям на друг.

умиление

ср., само ед. Затрогване, разчувстване, разнеженост. Изпадам в умиление от хубавите песни. Гледам с умиление.
нареч. умилѐно.

умилквам се

умѝлкваш се, несв.; около кого. Увъртам се, присламчвам се, угоднича, за да спечеля благоволение. Умилква се около майка си за пари. Умилквам се, за да откупя вината си. Умилква се около него заради богатството му.
същ. умилкване, ср.

умилкване

вж. умилквам се

умилостивя

умилостивѝш, мин. св. умилостивѝх, мин. прич. умилостивѝл, св. — вж. умилостивявам.

умилостивявам

умилостивя̀ваш, несв. и умилостивя, св.; Кого. Повлиявам да стане милостив, да влезе в положението ми; затрогвам.
умилостивявам се/умилостивя се. — Ставам милостив, състрадателен. Умилостиви се и му прости лошата постъпка.
същ. умилостивяване, ср.

умилостивяване

вж. умилостивявам

умиля

умилѝш, мин. св. умилѝх, мин. прич. умилѝл, св. — вж. умилявам.

умилявам

умиля̀ваш, несв. и умиля, св.; Кого. Предизвиквам умиление. Гледката с високата планина го умиляваше. — умилявам се/умиля се. Изпадам в умиление.

умиралка

ж., само ед. Разг. Умирачка, смърт.
• Не е болка за умиралка. — Не е нещо непоправимо, фатално.

умирам

умѝраш, несв. и умра, св.
1. Преставам да съществувам, издъхвам. Умря млад. От катастрофи умират много хора.
2. Агонизирам, бера душа.
3. Прен. Изчезвам, унищожавам се, забравям се. Идеите не умират. Книгите му няма да умрат. Думите му няма да умрат.
4. Прен. Разг. Изпитвам изключително силно чувство. Умирам от глад. Умирам от любов. Умирам от умора.
същ. умиране, ср.
• Умирам/умра с отворени очи. — Разг. Умирам, преди да се е сбъднало нещо желано.

умиране

вж. умирам

умирачка

ж., само ед. Разг. Ирон. Смърт, умиралка. Дошла е умирачката.

умирисвам

умирѝсваш, несв. и умириша, св.; Кого, какво. Разг. Правя да мирише; вмирисвам.
умирисвам се/умириша се. — Добивам миризма; вмирисвам се. Ако ги зарежа, ще се умиришат за два дни.

умириша

умирѝшеш, мин. св. умирѝсах, мин. прич. умирѝсал, св. — вж. умирисвам.

умиротворител

умиротворѝтелят, умиротворѝтеля, мн. умиротворѝтели, м. Този, който въвежда мир, спокойствие, разбирателство. Този цар влязъл в историята като умиротворител. Ставам умиротворител на двама съпрузи.

умиротворителка

мн. умиротворѝтелки, ж. Тази, която умиротворява.

умиротворя

умиротворѝш, мин. св. умиротворѝх, мин. прич. умиротворѝл, св. — вж. умиротворявам.

умиротворявам

умиротворя̀ваш, несв. и умиротворя, св. Въвеждам мир, ред, спокойствие. Умиротворявам въстаналите райони.
същ. умиротворяване, ср.

умиротворяване

вж. умиротворявам

умиря

умирѝш, мин. св. умирѝх, мин. прич. умирѝл, св. — вж. умирявам.

умирявам

умиря̀ваш, несв. и умиря, св.; Кого, какво. Карам да стане кротък, послушен, мирен, тих. Умирявам деца. Умирявам куче.
умирявам се/умиря се. — Ставам кротък, тих, спокоен.
същ. умиряване, ср.

умиряване

вж. умирявам

умислен

вж. умислям се

умислено

вж. умислям се

умисля се

умѝслиш се, мин. св. умѝслих се, мин. прич. умѝслил се, св. — вж. умислям се.

умислям се

умѝсляш се, несв. и умѝсля се, св. Потъвам в тъжни мисли, угрижвам се, унасям се. Какво си се умислил?
прил. умислен, умѝслена, умѝслено, мн. умѝслени.
нареч. умислено. Гледам умислено.

умисъл

умисълта̀, само ед., ж. Намерение, замисъл, съзнание, цел при извършване на нещо. Нямах зла умисъл. Направих го без умисъл.

умишлен

умѝшлена, умѝшлено, мн. умѝшлени, прил. Който е извършен с умисъл. Умишлено убийство.
нареч. умишлено. Извърших престъплението напълно умишлено.

умишлено

вж. умишлен

умия

умѝеш, мин. св. умѝх, мин. прич. умѝл, св. — вж. умивам.

умлаут

м., само ед. Спец. В езикознанието — изменение на артикулацията и тембъра на някои гласни под влияние на йота от следваща сричка (в германските езици).

умната

нареч. Разг. С ум, с разум. Внимавай, действай умната!

умник

мн. умнѝци, м.
1. Ирон. Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания. Голям умник е, вечно философства.
2. Разг. Хитрец; отракан, съобразителен човек.
3. Умен човек.

умница

мн. умнѝци, ж. Жена умник.

умножа

умножѝш, мин. св. умножѝх, мин. прич. умножѝл, св. — вж. умножавам.

умножавам

умножа̀ваш, несв. и умножа, св.; какво.
1. Увеличавам няколко пъти брой или количество. Умножавам парите си. Умножавам приятелите си.
2. Спец. В математиката — извършвам действието умножение. Умножавам две по десет.
умножавам се/умножа се. — Множа се, ставам (няколко пъти, с много) повече. Книгите му се умножават с всяка изминала година.
същ. умножаване, ср.

умножаване

вж. умножавам

умножение

ср., само ед.
1. Умножаване.
2. Спец. В математиката — аритметическо действие, при което едно число се увеличава определен брой пъти.
• Таблица за умножението. — Спец. Таблица, представяща умножението на числата от едно до десет, която се учи наизуст.

умозаключа

умозаклю̀чиш, мин. св. умозаклю̀чил, мин. прич. умозаклю̀чил, св. — вж. умозаключавам.

умозаключавам

умозаключа̀ваш, несв. и умозаключа, св. Правя умозаключение. От това умозаключавам, че престъпникът е влязъл през прозореца.

умозаключение

мн. умозаключѐния, ср. Заключение, направено на основата на няколко съждения. Правя умозаключение.

умозрителен

умозрѝтелна, умозрѝтелно, мн. умозрѝтелни, прил. Който е основан на размишления, разсъждения, а не на опит. Умозрителен път на изучаване. Умозрителни представи.

умокря

умо̀криш, мин. св. умо̀крих, мин. прич. умо̀крил, св. — вж. умокрям.

умокрям

умо̀кряш, несв. и умокря, св. Измокрям, намокрям. Умокрям си дрехите.
умокрям се/умокря се. — Намокрям себе си. Умокрил се целият на чешмата.

умолителен

умолѝтелна, умолѝтелно, умолѝтелни, прил. Който съдържа и/или изразява молба. Умолителен поглед.
нареч. умолително. Гледам умолително.

умолително

вж. умолителен

умолявам

умоля̀ваш, несв.; Кого. Моля настоятелно, на колене. Умолявам те да ми дадеш тези пари!

умопобъркам

умопобъ̀ркаш, св. — вж. умопобърквам.

умопобъркан

вж. умопобърквам

умопобърквам

умопобъ̀ркваш, несв. и умопобъркам, св.; Кого. Причинявам побъркване, полудяване.
умопобърквам се/умопобъркам се. — Побърквам се, полудявам.
прил. умопобъркан, умопобъ̀ркана, умопобъ̀ркано, мн. умопобъ̀ркани.

умопомрача

умопомрачѝш, мин. св. умопомрачѝх, мин. прич. умопомрачѝл, св. — вж. умопомрачавам.

умопомрачавам

умопомрача̀ваш, несв. и умопомрача, св.; Кого. Разстройвам разсъдъка, подлудявам.
прил. умопомрачен, умопомрачѐна, умопомрачѐно, мн. умопомрачѐни.

умопомрачен

вж. умопомрачавам

умопомрачение

ср., само ед.
1. Побърканост, неспособност за разбиране; лудост.
2. Прен. Силно объркване, заслепление, вълнение. Изпадам в умопомрачение от щастие.
• До умопомрачение. — До неспособност да разбирам, да разсъждавам; до лудост. Работя до умопомрачение.

умопомрачителен

умопомрачѝтелна, умопомрачѝтелно, мн. умопомрачѝтелни, прил. Който довежда до умопомрачение — много силен, вълнуващ, шокиращ. Умопомрачително преживяване. Умопомрачителни цени. Умопомрачителна красавица.

умора

ж., само ед. Състояние на отпадналост, слабост, изтощение на физическите или умствените сили вследствие от много работа или напрежение. Умствена умора. Физическа умора. Падам от умора.

уморен

умо̀рна, умо̀рно, мн. умо̀рни, прил. Разг. Уморителен. Уморен труд. Уморно лято.

уморѐна, уморѐно, мн. уморѐни, прил. Който изпитва умора. Много уморен.

уморителен

уморѝтелна, уморѝтелно, мн. уморѝтелни, прил. Който носи умора; изтощителен, тежък. Уморителна дейност. Уморително заседание. Уморителни коктейли.

уморя

уморѝш, мин. св. уморѝх, мин. прич. уморѝл, св. — вж. уморявам.

уморявам

уморя̀ваш, несв. и уморя, св.; Кого, какво.
1. Причинявам умора; изморявам. Уморявам коня от бяг. Пътят я умори до смърт.
2. Ставам причина някой да умре; погубвам. Той умори майка си с поведението си.
уморявам се/уморя се. — Изчерпвам силите си, изтощавам се.
прил. уморен, уморѐна, уморѐно, мн. уморѐни.

умра

умрѐш, мин. св. умря̀х, мин. прич. умря̀л, св. — вж. умирам.

умряло

мн. умрела̀, ср. Разг.
1. Погребение. Ходя на умряло.
2. Мъртвец. Изнасят умрялото.
• Като на умряло. — Разг. Тъжно, скръбно, тихо; безутешно. Плаче като на умряло.

умствен

у̀мствена, у̀мствено, мн. у̀мствени, прил. Който се отнася до ум. Умствен труд. Умствена умора.
нареч. у̀мствено.
• Умствен багаж. — Разг. Умствени способности; знания.

умувам

уму̀ваш, несв. Дълго размишлявам върху предстоящо решение; колебая се; разсъждавам, философствам. Цяло лято умувам как да разположа мебелите.
същ. умуване, ср.

умуване

вж. умувам

умъдря се

умъ̀дриш се, мин. св. умъ̀дрих се, мин. прич. умъ̀дрил се, св. — вж. умъдрям се.

умъдрям се

умъ̀дряш се, несв. и умъ̀дря се, св. Разг.
1. Заставам неподвижно, мълчаливо, замислено. Разговорът се изчерпа и те се умъдриха на масата.
2. Заставам прав и стоя на неподходящо място. Какво сте се умъдрили на пътеката!

умълча се

умълчѝш се, мин. св. умълча̀х се, мин. прич. умълча̀л се, св. — вж. умълчавам се.

умълчавам се

умълча̀ваш се, несв. и умълча̀ се, св. Млъквам, затихвам, притихвам. Публиката се умълча и се загледа.
същ. умълчаване, ср.
прил. умълча̀н, умълча̀на, умълча̀но, мн. умълча̀ни. Умълчан двор.

умълчаване

вж. умълчавам се

умърлуша се

умърлу̀шиш се, мин. св. умърлу̀ших се, мин. прич. умърлу̀шил се, св. — вж. умърлушвам се.

умърлушвам се

умърлу̀шваш се, несв. и умърлу̀ша се, св. Ставам тъжен, унил, отпаднал. Птицата заболя и се умърлуши — не ядеше и не пееше.

умъртвя

умъртвѝш, мин. св. умъртвѝх, мин. прич. умъртвѝл, св. — вж. умъртвявам.

умъртвявам

умъртвя̀ваш, несв. и умъртвя, св.
1. Кого, какво. Убивам, причинявам смърт. Умъртвяват осъдените на електрически стол.
2. Прен. Какво. Правя безчувствен, мъртъв; унищожавам. Умъртвявам нерв. Умъртвявам чувства. Умъртвявам болка.
умъртвявам се/умъртвя се. — Преставам да се усещам, изчезвам.

унаследя

унаследѝш, мин. св. унаследѝх, мин. прич. унаследѝл, св. — вж. унаследявам

унаследявам

унаследя̀ваш, несв. и унаследя, св.; какво.
1. Наследявам.
2. Получавам по наследство черта от предни поколения.
унаследявам се/унаследя се. — Предавам се в наследство (за външни белези или качества на характера). Цветът на очите се унаследява много често.
същ. унаследяване, ср.

унаследяване

вж. унаследявам

унасям

уна̀сяш, несв. и унеса, св.
1. Кого. Увличам, захласвам. Тази музика ме унася в мечти.
2. Кого. Приспивам. Монотонният ромон на дъжда ме унася.
унасям се/унеса се. 1. — Захласвам се, забравям се. Унасям се в мечти. Унесоха се в приказки.
2. Губя съзнание. Унася се от високата температура и пак идва на себе си.
3. Задрямвам, кара ме на сън.
прил. унѐсен, унѐсена, унѐсено, мн. унѐсени. Унесен в любовта си. Унесен в сън.

унгвент

мн. унгвѐнти, (два) унгвѐнта, м. Спец. Във фармацевтиката — смес на лекарство с вазелин за по-удобно прилагане; мехлем, както и всеки вид такава смес.

ундецими

интервал, който е сбор от октави и кварта и съдържа 11 степени

ундулиращ

мед. Вълнообразен, вълнист.

унес

м., само ед.
1. Захлас, забрава. Изпадам в унес.
2. Загуба на съзнание.
3. Дрямка.

унеса

унесѐш, мин. св. унѐсох, мин. прич. унѐсъл, св. — вж. унасям.

унесеност

унесеността̀, ж. Унес.

униат

мн. униа̀ти, м. Привърженик на църковна уния.
прил. униатски, униа̀тска, униа̀тско, мн. униа̀тски.

униатски

вж. униат

униатство

рел. Църковно-политическо движение от средата на ХІХ в. за засилване ролята на католическата църква сред православното население на Западна Украйна, Трансилвания и части на България и създаване на автономна църква под върховенството на папата.

унивам

унѝваш, несв. Обикн. с отрицание. Падам духом, умърлушвам се, посървам. Не унивай, горе главата!

универс

м., само ед. Вселена, всемир, свят.

универсален

универса̀лна, универса̀лно, мн. универса̀лни, прил.
1. Който е разностранен, всеобхватен. Универсални знания. Универсални умения.
2. Който може да служи за много цели или дейности. Универсална отвертка. Универсален ключ. Универсален магазин.
същ. универсалност, универсалността̀, ж.

универсализирам

универсализѝраш, несв. и св.; какво. Правя универсален.
универсализирам се. — Ставам универсален.
същ. универсализиране, ср.

универсализиране

вж. универсализирам

универсализъм

Идеалистическо направление в етиката, което вместо догматическата постановка за класовата борба проповядва общочовешки морални ценности.

универсалии

само мн. Спец. Във философията — класове от явления.
• Лингвистични универсалии. — Спец. Явления, свойствени за всички езици в света.

универсалност

вж. универсален

университет

мн. университѐти, (два) университѐта, м.
1. Висше учебно заведение, в което се изучават дисциплини от различни клонове на науката и се води научноизследователска дейност. Следвам в университет. Завършвам университет.
2. Сградата на такова учебно заведение, както и съвкупността от всички, които учат или работят там. //прил. университетски, университѐтска, университѐтско, мн. университѐтски.

университетски

вж. университет

универсум

м., само ед. Универс.

унижа

унижѝш, мин. св. унижѝх, мин. прич. унижѝл, св. — вж. унижавам.

унижавам

унижа̀ваш, несв. и унижа, св.; Кого. Засягам достойнството. Унижавам я с обидни думи.
унижавам се/унижа се. — Накърнявам собственото си достойнство, принизявам се. Унижавам се да го моля за пари.
същ. унижаване, ср.
прил. унижѐн, унижѐна, унижѐно, мн. унижѐни.

унижаване

вж. унижавам

унижение

мн. унижѐния, ср.
1. Унижаване. Подлагам на унижения. Изживявам големи унижения.
2. Постъпка, която унижава. Устройвам унижения.

унизителен

унизѝтелна, унизѝтелно, мн. унизѝтелни, прил. Който унижава. Унизителен договор. Унизителни условия. Унизителен жест.

унизя

унизѝш, мин. св. унизѝх, мин. прич. унизѝл, св. — вж. унизявам.

унизявам

унизя̀ваш, несв. и унизя, св. Унижавам.
унизявам се/унизя се. — Унижавам се.

уникален

уника̀лна, уника̀лно, мн. уника̀лни, прил.
1. Който е единствен, неповторим. Уникална находка.
2. Прен. Който е оригинален, странен.
същ. уникалност, уникалността̀, ж.

уникалност

вж. уникален

уникум

м., само ед.
1. Голяма рядкост, нещо единствено по рода си.
2. Прен. Разг. Своеобразен човек.

унил

унѝла, унѝло, мн. унѝли, прил.
1. Който е паднал духом; тъжен, отпуснат, умърлушен.
2. Прен. Който има тъжен, умърлушен вид. Унили дървета. Унили птици.
същ. унилост, унилостта̀, ж.

унилатерален

мед. Едностранен.

унилост

вж. унил

униние

ср., само ед. Унилост.

унисон

м., само ед.
1. Спец. В музиката — съзвучие на два или повече тона с еднаква височина.
2. Прен. Единомислие, единодействие, съгласие.
• В унисон. — В съгласие, в съзвучие.

унитарен

унита̀рна, унита̀рно, мн. унита̀рни, прил. Единен, обединен.
• Унитарна държава. — Спец. Държава, която е населена от един народ и в която не се допускат автономни териториални образувания на малцинствени групи.

унификация

ж., само ед. Уеднаквяване.
прил. унификацио̀нен, унификацио̀нна, унификацио̀нно, мн. унификацио̀нни.

унифицирам

унифицѝраш, несв. и св.; какво. Привеждам в еднаквост, уеднаквявам.
същ. унифициране, ср.

унифициране

вж. унифицирам

униформа

мн. унифо̀рми, ж.
1. Еднакво, обикн. задължително облекло за някои групи от хора, като войници, ученици и др. Ходя с униформа.
2. Самото такова облекло. Обличам си униформата.
прил. униформен, унифо̀рмена, унифо̀рмено, мн. унифо̀рмени.

униформен

вж. униформа

униформизъм

книж. Учение за еднакво устройство на нещо, за уеднаквяване.

унищожа

унищожѝш, мин. св. унищожѝх, мин. прич. унищожѝл, св. — вж. унищожавам.

унищожавам

унищожа̀ваш, несв. и унищожа, св.
1. Кого, какво. Премахвам, разрушавам, съсипвам, убивам. Бомбите са унищожили много сгради. Бедствието е унищожило хора и сгради. Пожарът е унищожил много декари гора.
2. Какво. Изтребвам, изкоренявам, заличавам. Унищожавам дървесни видове. Унищожавам редки видове животни.
3. Какво. Правя невалиден, нищожен. Унищожавам паспорта с печат. Унищожавам договора.
4. Прен. Кого, какво. Погубвам, провалям. Фалитът унищожи живота му. Организират се, за да го унищожат на събранието.
унищожавам се/унищожа се. — Разрушавам се, съсипвам се, изчезвам. Дрехите се унищожават от влагата.
същ. унищожаване, ср.

унищожаване

вж. унищожавам

унищожение

мн. унищожѐния, ср.
1. Само ед. Унищожаване. Подлагам на унищожение.
2. Обикн. мн. Разрушени, съсипани сгради и др.; разсипия, съсипия.

унищожителен

унищожѝтелна, унищожѝтелно, мн. унищожѝтелни, прил. Който унищожава. Унищожителна война. Унищожителна градушка. Унищожителна страст. Унищожителна любов. Унищожителна критика.

уния

мн. у̀нии, ж. Спец.
1. Съюз между две държави, между съюзи или организации в областта на икономиката, образованието и др.
2. Обединение на източноправославната и католическата църква под върховенството на папата.

унциален

унциа̀лна, унциа̀лно, мн. унциа̀лни, прил.
• Унциално писмо. — Латинско писмо със заоблени правилни линии, на което са писани латински и гръцки книги от IV до VIII в., а след това е изместено от курсивното.

унция

мн. у̀нции, ж.
1. Английска и американска мярка за обем на течности.
2. Единица мярка за бубено семе.

уокмен

мн. уо̀кмени, (два) уо̀кмена, м. Личен малък касетофон, който се слуша обикн. със слушалки.

упадам

упа̀даш, несв. и упадна, св. Отивам към упадък; западам.

упадна

упа̀днеш, мин. св. упа̀днах, мин. прич. упа̀днал, св. — вж. упадам.

упадък

м., само ед. Западане, разлагане, разруха. Упадък в икономиката. Упадък в културата. Упадък на нравите.

упадъчен

упа̀дъчна, упа̀дъчно, мн. упа̀дъчни, прил. Който е разложителен, деморализиращ. Упадъчна литература.

упанишади

Свещени книги, притчи, диалози, разкази — общо наименование на различните философски съчинения в древна Индия; коментарии към ведите. Будистка мистическа секта.

уплаха

ж., само ед. Чувство на внезапен страх, на уплашване. Изживявам уплаха. На лицето ѝ се чете уплаха.

уплаша

упла̀шиш, мин. св. упла̀ших, мин. прич. упла̀шил, св. — вж. уплашвам.

уплашвам

упла̀шваш, несв. и уплаша, св.; Кого, какво. Вдъхвам страх, сепвам; изплашвам.
уплашвам се/уплаша се. — Обзема ме страх, сепвам се, изплашвам се. Котката се уплаши от машината. Уплаших се до смърт.
прил. уплашен, упла̀шена, упла̀шено, мн. упла̀шени.

уплашен

вж. уплашвам

уплътнение

мн. уплътнѐния, ср.
1. Само ед. Уплътняване.
2. В медицината — втвърдено или подуто място по тялото. Уплътнения по шията.
3. Уплътнител.

уплътнител

уплътнѝтелят, уплътнѝтеля, мн. уплътнѝтели, (два) уплътнѝтеля, м. Нещо, което служи да уплътнява, да придава плътност. Алуминиеви уплътнители за прозорци.

уплътня

уплътнѝш, мин. св. уплътнѝх, мин. прич. уплътнѝл, св. — вж. уплътнявам.

уплътнявам

уплътня̀ваш, несв. и уплътня, св.
1. Какво. Правя да стане по-плътен; притискам, изпълвам празнини;насищам. Уплътнявам почвата. Уплътнявам вратите. Уплътнявам боята на стената.
2. Прен. Какво. Изпълвам, запълвам изцяло, насищам (ден, време, екскурзия и др.).
уплътнявам се/уплътня се. 1. — Ставам по-плътен, по-изпълнен, по-наситен.
2. Ставам изцяло запълнен, наситен.
3. В медицината, за място по тялото — втвърдявам се, подувам се. Сливиците ми са се уплътнили.

уповавам се

упова̀ваш се, несв.; на какво/на кого. Разчитам, облягам се, осланям се. Уповава се само на себе си. Уповавам се на тебе.
същ. уповаване, ср.

уповаване

вж. уповавам се

упование

ср., само ед. Надежда. Имам упование, че ще стане точно така.

уподобя

уподобѝш, мин. св. уподобѝх, мин. прич. уподобѝл, св. — вж. уподобявам.

уподобявам

уподобя̀ваш, несв. и уподобя, св.; какво. Оприличавам, приравнявам.
уподобявам се/уподобя се. — Оприличавам се.

упоен

вж. упоявам

упоение

ср., само ед. Състояние на захлас, възторг, опиянение. Слушам с упоение думите ѝ.

упоителен

упоѝтелна, упоѝтелно, мн. упоѝтелни, прил. Който упоява, замайва, води до захлас, до упоение. Упоителен въздух. Упоителен сън.
нареч. упоително.

упоително

вж. упоителен

упойвам

упо̀йваш, несв. Упоявам.

упойка

мн. упо̀йки, ж.
1. Вещество, което, прилагано при хирургическа намеса, прави организма нечувствителен. Намирам се под упойка.
2. Самият начин на прилагане на такова вещество; анестезия (във 2 знач.). Правя упойка. Местна упойка. Пълна упойка.

упокоен

упоко̀йна, упоко̀йно, мн. упоко̀йни, прил. Спец. В църквата — който е за успокоение на душата на мъртвия. Упокойна молитва.

упокой

м.
• За упокой. — Спец. За молитва — за успокоение на душата на мъртвия.

упомена

упоменѐш, мин. св. упомена̀х, мин. прич. упомена̀л, св. — вж. упоменавам.

упоменавам

упомена̀ваш, несв. и упомена, св. Посочвам бегло, споменавам (в документ, доклад, изложение).
прил. упомена̀т, упомена̀та, упомена̀то, мн. упомена̀ти, прил. Тук са упоменати всички случаи.

упор

м., само ед.
• В/от упор. 1. — В непосредствена близост. Стреляли от упор.
2. Прен. Без заобикалки, направо (казано).
3. Отблизо. Гледам го от упор.

упорит

упорѝта, упорѝто, мн. упорѝти, прил.
1. Който последователно и неотклонно се стреми към осъществяване на цел; твърд, настойчив.
2. Който не отстъпва от своето; неотстъпчив, непреклонен; инат. Упорито дете.
3. За труд, дейност — който е напрегнат, усилен, дълъг. Животът му е минал в упорит труд. Упорити усилия.
4. За болест, страдание, природно явление — който трае дълго, не може да бъде прекратен, победен и др.
същ. упоритост, упоритостта̀, ж. Всичко постига с голяма упоритост.
нареч. упорито.

упорито

вж. упорит

упоритост

вж. упорит

упорствам

упо̀рстваш, несв. Проявявам упоритост или упорство.

упорство

ср., само ед.
1. Упоритост.
2. Ненужна неотстъпчивост; непреклонност.

упорствувам

упо̀рствуваш, несв. Упорствам.

употреба

ж., само ед. Използване, употребяване, прилагане. Голяма употреба. Намира употреба в медицината. Не е годен за употреба. Изхвърлям от употреба.

употребим

употребѝма, употребѝмо, мн. употребѝми, прил.
1. Който се употребява (в определена степен). Много употребим.
2. Който е годен за употреба; който може да се употребява.

употребя

употребѝш, мин. св. употребѝх, мин. прич. употребѝл, св. — вж. употребявам.

употребявам

употребя̀ваш, несв. и употребя, св.
1. Какво. Използвам, служа си. Употребявам прах за пране. Употребявам електроуреди в домакинството. Употребявам жаргонни изрази.
2. Какво. Изразходвам, влагам; изхарчвам. За такава работа употребявам много енергия. Употребявам парите си за дрехи. Не употребяваме много хляб.
същ. употребяване, ср.

употребяване

вж. употребявам

упоя

упоѝш, мин. св. упоѝх, мин. прич. упоѝл, св. — вж. упоявам.

упоявам

упоя̀ваш, несв. и упоя, св.
1. Кого, какво. Приспивам, замайвам (с упойка, наркотик и др).
2. Кого. Напивам, опиянявам (с алкохол). Ракията упоява много бързо.
3. Кого. Замайвам, опиянявам. Властта упоява. Близостта му я упоява.
упоявам се/упоя се. — Замайвам се, опиянявам се; забравям се. Упоих се от цигарения дим.
прил. упоен, упоѐна, упоѐно, мн. упоѐни.

управа

ж., само ед. Разг.
1. Ръководство, управление. Къде се намира управата на университета?
2. Ръководене, законност, ред; управия. Такъв народ няма управа.

управител

упра̀вителят, упра̀вителя, мн. упра̀вители, м. Лице, което пряко ръководи учреждение, предприятие, ресторант, имение и др. Управител на болница. Управител на хотел.
прил. управителен, упра̀вителна, упра̀вително, мн. упра̀вителни.
• Управителен съвет. — Ръководно тяло на голямо учреждение; борд на директорите.

управителен

вж. управител

управителка

мн. упра̀вителки, ж. Жена управител.

управия

ж., само ед. Разг. Ред, законност и установяването им в обществото. Не може да има управия с такова правителство.

управление

мн. управлѐния,с р.
1. Само ед. Управляване. Управлението на голямо предприятие изисква много сили. Управлението е сложен процес. Местно управление. Управлението на кола изисква умения. Поемам управлението. Приемам управлението.
2. Прен. Институцията на ръководене. Управлението се състои от двама души. Управлението се помещава на втория етаж.
3. Прен. Сградата, в която се помещава ръководна институция. Управлението на предприятието е в центъра на града.
прил. управленски, упрвалѐнска, управлѐнско, мн. управлѐнски. Управленски функции.

управленски

вж. управление

управленчески

вж. управленски

управлявам

управля̀ваш, несв.
1. Какво. Командвам действието на машина, апарат; направлявам, командвам, експлоатирам. Управлявам самолет. Управлявам кораб. Управлявам тъкачен стан.
2. Кого, какво. Организирам и направлявам дейност (на учреждение, предприятие, стопанска единица); ръководя. Управлявам министерство. Управлявам държава. Управлявам училище. Управлявам семейство.

управляващ

управля̀ваща, управля̀ващо, мн. управля̀ващи, прил.
1. Който управлява сега. Управляваща партия. Управляващ орган.
2. Като същ., мн. Тези, които управляват сега; управници. Управляващите не мислят за народа.

управляем

управля̀ема, управля̀емо, мн. управля̀еми, прил. Който може да се управлява. Управляем снаряд.

управник

мн. упра̀вници, м. Лице, което ръководи, обикн. учреждение, предприятие (понякога авторитарно).

упражнение

мн. упражнѐния, ср. Занимание за добиване или усъвършенстване на практически умения след теоретично разглеждане на материал. Упражнение за решаване на задачи. Упражнение за употребата на запетая. Правя упражнения. Упражнения по пеене.
• Гимнастическо упражнение. — Съчетание от движения за развитие на тялото.
• Домашно упражнение. — Задачи, поставени на ученици, за изпълняване вкъщи.

упражня

упражнѝш, мин. св. упражнѝх, мин. прич. упражнѝл, св. — вж. упражнявам.

упражнявам

упражня̀ваш, несв. и упражня, св.
1. Кого, какво. Тренирам, усилвам, развивам. Упражнявам паметта си. Упражнявам мускулите си.
2. Какво. Практикувам, работя като професия. Упражнявам учителската професия. Упражнявам две професии.
3. Какво. Практикувам, прилагам като свое право. Упражнявам правото си на глас. Упражнявам съпружеското си право.
упражнявам се/упражня се. — Правя упражнения; тренирам се. Упражнявам се по спортна стрелба. Упражнявам се да говоря на английски.
същ. упражняване, ср.
• Упражнявам влияние. — Влияя.
• Упражнявам насилие. — Насилвам.

упражняване

вж. упражнявам

упрек

мн. у̀преци, (два) у̀прека, м. Укор. Отправям упрек.

упреквам

упрѐкваш, несв. и упрекна, св.; Кого. Укорявам, обвинявам, натяквам. Упреквам го в изневяра.
упреквам се/упрекна се. — Упреквам себе си.
същ. упрекване, ср.

упрекване

вж. упреквам

упрекна

упрѐкнеш, мин. св. упрѐкнах, мин. прич. упрѐкнал, св. — вж. упреквам.

упълномощавам

упълномоща̀ваш, несв. и упълномощя, св.; Кого. Давам пълномощия. Партията му го упълномощава да я представя в парламента. Упълномощавам дъщеря си да получи моите пари.
прил. упълномощен__, упълномощѐна, упълномощѐно, мн. упълномощѐни.

упълномощен

вж. упълномощавам

упълномощя

упълномощѝш, мин. св. упълномощѝх, мин. прич. упълномощѝл, св. — вж. упълномощавам.

упътвам

упъ̀тваш, несв. и упътя, св.; Кого.
1. Показвам път, посока; ориентирам. Упътиха ги как да намерят банката. Портиерът упътва посетителите.
2. Насочвам, наставлявам, съветвам. Упътвам я как да постъпи.
упътвам се/упътя се. — Отправям се, тръгвам нанякъде; запътвам се. Накъде си се упътил?

упътя

упъ̀тиш, мин. св. упъ̀тих, мин. прич. упъ̀тил, св. — вж. упътвам.

ура

междум.
1. Боен вик на войска.
2. Вик за изразяване на радост, възторг, поздрав.

уравнение

мн. уравнѐния, ср.
1. Само ед. Уравняване.
2. Спец. В математиката — равенство с неизвестни величини, възможно само при определена стойност на тези величини. Уравнение с две неизвестни. Решавам уравнение.

уравниловка

ж., само ед. Необосновано механично изравняване, обикн. на доходи или качества на отделни лица. Действа принципът на уравниловката.

уравновесен

уравновесѐна, уравновесѐно, мн. уравновесѐни, прил.
1. Който е в равновесие. Силите са уравновесени.
2. Прен. Който е трезв, зрял, улегнал, сдържан. Уравновесен човек.

уравновеся

уравновесѝш, мин. св. уравновесѝх, мин. прич. уравновесѝл, св. — вж. уравновесявам.

уравновесявам

уравновеся̀ваш, несв. и уравновеся, св.; какво. Привеждам в равновесие; изравнявам, балансирам. Уравновесявам двете страни на везните. Уравновесявам силата на вятъра.
уравновесявам се/уравновеся се. — Намирам се в равновесие.

уравня

уравнѝш, мин. св. уравнѝх, мин. прич. уравнѝл, св. — вж. уравнявам.

уравнявам

уравня̀ваш, несв. и уравня, св.
1. Какво. Правя равен с друг, приравнявам. Уравниха заплатите на всички.
2. Разг. Заравнявам, заглаждам (земя, място и др.).
уравнявам се/уравня се. 1. — За сума, сметки — ставам равен с друг.
2. За земя, грапавини — ставам гладък, равен.

ураган

мн. урага̀ни, (два) урага̀на, м.
1. Силен разрушителен вятър. Ураганът разруши по-малките сгради.
2. Тропически циклон.
3. Прен. Разрушаващи, помитащи сили. Ураганът на войната. Ураганът на страстта.
4. Прен. Нещо, което изригва със сила, облива, помита. Ураган от ругатни. Ураган от мечти.
прил. ураганен, урага̀нна, урага̀нно, мн. урага̀нни.
• Като ураган. — Бързо стремително, вихрено. Минава като ураган.

ураганен

вж. ураган

уран

м., само ед.
1. В древногръцката митология — бог на небето, баща на титаните, циклопите и сторъките великани.
2. Име на планета от слънчевата система.
3. Спец. Радиоактивен химически елемент от групата на актинидите, сребрист метал с изключително значение за ядрената енергетика.
прил. уранов, ура̀нова, ура̀ново, мн. ура̀нови (в 3 знач.). Уранови мини. Уранова руда.

уранов

вж. уран

уранография

ж., само ед. Описание на небесните тела.

уранология

ж., само ед. Астрология.

урбанизация

ж., само ед. Миграция на населението от селата в градовете, обусловена от социално-икономически условия.

урбанизирам

урбанизѝраш, несв. и св.
1. Кого, какво. Подлагам на урбанизация.
2. Какво. Благоустроявам, цивилизовам.
урбанизирам се. — Цивилизовам се.

урбанизъм

урбанѝзмът, урбанѝзма, само ед., м.
1. Урбанизация.
2. Направление в литературата и изкуството, в което се описва животът в големия град.

урбоним

Име на вътрешноградски обект — парк, площад и др.
вж. топоним

урбулешката

вж. урбулешки.

урбулешки

и урбулешката нареч.
1. Грубо, стремглаво, набързо. Минавам урбулешката.
2. Набързо, необмислено. Не огледахме другите магазини, цени, а го купихме урбулешката.

урбулишката

твърде бързо, лудешки, бегом

урва

мн. у̀рви, ж. Разг. Стръмно място, стръмнина. Каруцата едва се влачеше по урвата.

урвам се

у̀рваш се, несв. и у̀рна се, св. Юрвам се.

урвест

у̀рвеста, у̀рвесто, мн. у̀рвести, прил. Разг. В който има урви. Урвесто място. Урвести улици.

урегулирам

урегулѝраш, несв. и св.; какво. Регулирам.

уред

мн. у̀реди, (два) у̀реда, м.
1. Механизъм, приспособление за извършване на работа. Електрически домакински уреди. Измервателен уред.
2. Инструмент, прибор, оръдие. Уред за отваряне на бутилки.

уредба

мн. урѐдби, ж.
1. Само ед. Устройство, структура, ред. Уредба на обществото. Уредба на света.
2. Само ед. Управление, ред, организация. Слаба уредба.
3. В техниката — съчетание от уреди, съоръжения и др., свързани и подредени така, че да извършват работа. Звукозаписна уредба.

уреден

вж. уреждам

уредник

мн. урѐдници, м.
1. Остар. Лице, което организира, устройва, учредява. Той е от уредниците на библиотеката.
2. Технически помощник, организатор. Уредник на списание. Уредник на изложба.

уредничка

мн. урѐднички, ж. Жена уредник.

уредя

уредѝш, мин. св. уредѝх, мин. прич. уредѝл, св. — вж. уреждам.

уреждам

урѐждаш, несв. и уредя, св.
1. Какво. Слагам в ред; оправям, устройвам. Уреждам дом. Уреждам отношенията със съпруга си.
2. Какво. Организирам, устройвам, подготвям. Уреждам изложба. Уреждам екскурзия. Уреждам тържество.
3. Какво. Уговарям. Уредих си среща с ректора. Уредих ти час при най-добрия зъболекар.
4. Прен. Кого. Устройвам (условия на живот, работа и др.), често по нечестен начин. Уреди дъщеря си на добра работа. Уреждам го с голям апартамент. Уреждам ги да следват.
5. Прен. Какво. Обзавеждам с всички удобства за живеене; подреждам. Уреждам къщата си. Уредиха добре града.
6. Прен. Какво. Успявам да наготвя, да приготвя нещо, което изисква майсторство, има тънкости. Уреждам добре хляба. Уреждам виното. Уреждам печената пуйка.
уреждам се/уредя се. — Устройвам се умело, вреждам се пред другите, обикн. по нечестен начин. Уредих се с голяма заплата. Уреждам се да го купя на безценица.
прил. уреден, уредѐна, уредѐно, мн. уредѐни.
• Уреждам/уредя си сметките (с някого). — Разг.
1. Ликвидирам паричен въпрос.
2. Отмъщавам си.
• Уреждам/уредя спор. — Ликвидирам спора, установявам съгласие.

уремичен

мед. Отнасящ се до или причинен от уремия.

уремия

ж., само ед. Спец. В медицината — отравяне на организма с отпадъчни вещества при недостатъчна дейност на бъбреците.

уретер

мед. Тръбест орган с дължина около 30 cm. Започва от областта на бъбречния хилус и се отваря в пикочния мехур.

уретерен

мед. Отнасящ се до уретера.

уретерит

мед. Възпаление на пикочопровода.

уретеролитиаза

мед. Камъни в пикочопровода.

уретеролитотомия

мед. Оперативно отстраняване на камък от уретера.

уретеротомия

мед. Оперативно отваряне на уретера.

уретра

мед. Пикочен канал с дължина у мъжа — 20-22 cm. , а у жената — 3-5 сm.

уретрален

мед. Отнасящ се до пикочния канал.

уретрит

м., само ед.
мед. Възпаление на пикочния канал.

уретрорагия

мед. Кръвотечение от пикочния канал.

уретроскопия

мед. Оглеждане на пикочния канал с уретроскоп.

уретротомия

мед. Оперативно срязване на стриктура на уретрата.

уретроцистит

мед. Възпаление на уретрата и на пикочния мехур.

урея

ж., само ед. Спец. Най-важният краен продукт от обмяната на белтъчините в организма, чието количество се увеличава при нарушени функции на бъбреците, при сърдечна недостатъчност и др.

урикемия

мед. Увеличение на пикочната киселина в кръвта. Наблюдава се при подагра, левкемия, бъбречни заболявания.

урина

ж., само ед. Отделяна от организма чрез бъбреците течност, която съдържа отпадъчни вещества; пикоч.

уринарен

мед. вж. уринен

уринен

мед. Пикочен, отнасящ се до урината.

уринирам

уринѝраш, несв. и св. Отделям урина.
същ. уриниране, ср.

уриниране

вж. уринирам

уринозен

мед. Пикочен, подобен на урина.

урна

мн. у̀рни, ж.
1. Съд, в който се пази прахът на мъртвец след изгарянето му.
2. Кутия с процеп, в която се пускат бюлетини при гласуване. Избирателна урна.

урна се

у̀рнеш се, мин. св. у̀рнах се, мин. прич. у̀рнал се, св. — вж. урвам се.

уробилин

мед. Жлъчен пигмент в урината, получен от уробилиногена чрез окисляване при стоене на урината на въздуха.

уробилиноген

мед. Oбразува се в червата чрез деконюгиране и редукция на билирубина от чревната бактериална флора. Незначителна част от уробилиногена попада в кръвообръщението и се отделя в урината.

уровен

м., само ед. Равнище, ниво. Уровен на живот.

урогенитален

мед. Пикочнополов, отнасящ се до пикочните и половите органи.

урография

мед. Рентгеново изследване на пикочните пътища. Раличават се: обзорна рентгенография (урография) на бъбреци, уретери, пикочен мехур, венозна (екскреторна) урография, инфузионна урография и др.

урод

мн. у̀роди, м. Изрод.

уродлив

уродлѝва, уродлѝво, мн. уродлѝви, прил.
1. Който е с природен недостатък, недъгав.
2. Който е грозен, безобразен, убог. уродливи дървета.
3. Прен. Който е извратен, ненормален.
същ. уродливост, уродливостта̀, ж.

уродливост

вж. уродлив

уродство

мн. у̀родства, ср. Спец. Вроден траен недостатък в строежа на организма или на части от него.

урожай

урожа̀ят, урожа̀я, само ед., м. Реколта, добив, обикн. добра. Богат урожай на царевица.

урок

мн. уро̀ци, (два) уро̀ка, м.
1. Учебна единица, включваща материал по един въпрос, често преподаван в един учебен час. Преподавам нов урок. Имам нов урок. Изучихме всички уроци от учебника.
2. Пример, поука, извод от някакъв случай. Вземам си урок от неуспешното представяне. Това ми служи за урок.
прил. уро̀чен, уро̀чна, уро̀чно, мн. уро̀чни.
• Вземам/взема уроци. — Уча в определени часове при частен учител.
• Давам/дам урок. — Прен. Отмъщавам за сторено зло или нанесена обида.
• Давам/дам уроци. — Преподавам уроци на един или няколко души като частен учител.

уроки

само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки.
• Да не те хванат уроки. — Разг. Да не ти се случва нищо лошо (след похвалите).

уролитиаза

мед. Образуване и наличие на камъни в пикочните пътища — бъбреци, уретери, пикочен мехур, уретрата.

уролог

мн. уроло̀зи, м. Лекар, специалист по урология.

урология

ж., само ед. Спец. Дял от медицината, който проучва и лекува болестите на пикочоотделителната система.

уронвам

уро̀нваш, несв. и уроня, св.; какво. Накърнявам, засягам. Уронвам престижа.
уронвам се/уроня се. — Накърнявам се, засягам се.

уроня

уро̀ниш, мин. св. уро̀них, мин. прич. уро̀нил, св. — вж. уронвам.

уросепсис

мед. Сепсис в резултат на инфекция на уринарния тракт.

урофилия

Парафилия, при която сексуално удоволствие доставя контакта с урина. гр. урион, урина + филия.

урохром

мед. Основен жълт пигмент на урината, образуван от урохромогена чрез окисление.

урочасам

уроча̀саш, св. — вж. урочасвам.

урочасвам

уроча̀сваш, несв. и урочасам, св.
1. Кого. Докарвам уроки. Жена с такива очи може да урочаса детето.
2. Постигат ме уроки, понасям уроки. Урочасана е на сватбата си.

урсуз

прил., неизм. Разг. Който е лош, проклет, злобен, инат.

урсузлук

мн. урсузлу̀ци, (два) урсузлу̀ка, м. Разг.
1. Проклетия, злоба, подлост. Пълен е с урсузлук.
2. Постъпка от проклетия, злоба, подлост. Правя урсузлуци.

урсус

лош, проклет, долен човек

уртика

мед. Бързопреходна, сърбяща еритемна обривна единица, леко надигната над нивото на кожата, с различна форма и размери. Наблюдава се при уртикария.

уртикария

ж., само ед. Спец. Заболяване с обриви по кожата, което е реакция на организма на различни дразнители и на свръхчувствителност (алергия) към някои вещества, храни, ухапване и др.; копривна треска.

уруспия

Лека жена.

усамотен

вж. усамотявам се

усамотение

вж. усамотявам се

усамотеност

вж. усамотявам се

усамотя се

усамотѝш се, мин. св. усамотѝх се, мин. прич. усамотѝл се, св. — вж. усамотявам се.

усамотявам се

усамотя̀ваш се, несв. и усамотя̀ се, св.
1. Живея сам; уединявам се, изолирам се. Усамотил се е в голямата къща от няколко години.
2. Стоя сам, уединявам се. Усамотявам се в парка.
същ. усамотение, ср.
същ. усамотеност, усамотеността̀.
прил. усамотен, усамотѐна, усамотѐно, мн. усамотѐни. Усамотено дърво. Усамотено място.

усвоя

усвоѝш, мин. св. усвоѝх, мин. прич. усвоѝл, св. — вж. усвоявам.

усвоявам

усвоя̀ваш, несв. и усвоя, св.; какво.
1. Възприемам, научавам, овладявам. Усвоявам знания. Усвоявам чужд език. Усвоявам професия.
2. За организъм — преработвам, оползотворявам храна.
3. Преработвам, обработвам, внедрявам в експлоатация. Усвоявам пустеещи земи. Усвоявам машини.
4. Оползотворявам, прилагам (пари, средства).
същ. усвояване, ср.

усвояване

вж. усвоявам

уседна

усѐднеш, мин. св. усѐднах, мин. прич. усѐднал, св. — вж. усядам.

уседнал

вж. усядам

Да не се бърка с отседнал.

усет

м., само ед. Чувство на възприемане, разбиране, преценяване; нюх. Усет към поезията. Усет към езика. Усет за справедливост. Търговски усет. Имам усет. Развивам си усет. Проявявам усет.

усетя

усѐтиш, мин. св. усѐтих, мин. прич. усѐтил, св. — вж. усещам.

усещам

усѐщаш, несв. и усетя, св.
1. Какво. Възприемам, чувствам със сетивата си. Усещам миризма на печено месо. Усещам студ. Усещам грапавините по пътя.
2. Какво. Чувствам, изпитвам чувства. Усещам силна радост. Усещам любов.
3. Прен. Какво/кого. Долавям, разбирам, забелязвам. Усетих, че крие нещо от мене. Усетих, че е влюбен. Не усетих как изминаха два часа.
усещам се/усетя се. 1. — Досещам се, разбирам, схващам. Усетих се, че трябваше да ѝ кажа, но беше късно. Не се усетих да му благодаря.
2. Чувствам се в някакво състояние. Усещам се силен да направя това.

усещане

мн. усѐщания, ср.
1. Спец. Психически процес на отразяване на свойства на предметите и явленията при непосредственото им въздействие върху сетивата. Зрително усещане. Слухово усещане.
2. Усет, долавяне. Имам усещане, че няма да дойдат.
3. Чувство. Различни усещания вълнуват душата ѝ.

усилвам

усѝлваш, несв. и усиля, св.; какво. Правя да стане по-силен, по-бърз, по-здрав. Усилвам скоростта си. Усилвам позициите. Усилвам съпротивата. Усилвам светлината. Усилвам растежа.
усилвам се/усиля се. — Ставам по-силен, по-бърз. Дъждът се усили.
същ. усилване, ср.
прил. усилен, усѝлена, усѝлено, мн. усѝлени. Усилен ход. Усилена мощност.

усилване

вж. усилвам

усилвател

усилва̀телят, усилва̀теля, мн. усилва̀тели, (два) усилва̀теля, м. Устройство за усилване на мощност или напрежение на ток, на звук и др.
прил. усилвателен, усилва̀телна, усилва̀телно, мн. усилва̀телни.

усилвателен

вж. усилвател

усилен

усѝлна, усѝлно, мн. усѝлни, прил.
1. Който е тежък, напрегнат, мъчителен. Усилен труд. Усилни години.
2. Разг. Който постоянно иска нещо, който пречи; досаден. Усилно дете.

усилие

мн. усѝлия, ср. Упражнен от човек натиск, напън; напрежение, стремеж, активност. Правя усилие да настигна другите. Постигам успехи без усилие. Безуспешни усилия. Нечовешки усилия.

усиля

усѝлиш, мин. св. усѝлих, мин. прич. усѝлил, св. — вж. усилвам.

ускорен

вж. ускорявам

ускорение

ср., само ед.
1. Спец. Във физиката — величината, с която се увеличава движението на едно тяло за единица време.
2. Ускоряване.
3. Време на ускоряване. Движа се с ускорение от два часа.

ускорител

ускорѝтелят, ускорѝтеля, мн. ускорѝтели, (два) ускорѝтеля, м. Това, което ускорява (химическа реакция, процес, събитие). Ускорител в каучуковото производство. Тази случка стана ускорител в развитието на събитията.
прил. ускорителен, ускорѝтелна, ускорѝтелно, мн. ускорѝтелни.

ускорителен

вж. ускорител

ускоря

ускорѝш, мин. св. ускорѝх, мин. прич. ускорѝл, св. — вж. ускорявам.

ускорявам

ускоря̀ваш, несв. и ускоря, св.; какво.
1. Правя да се извършва по-бързо, по-интензивно. Ускорявам ход. Ускорявам крачките си.
2. Правя да се прояви по-бързо, по-рано от нормалното. Ускорявам края на войната. Ускорявам събитията. Ускорявам протичането на химическа реакция.
ускорявам се/ускоря се. 1. — Започвам да се извършвам с по-голяма скорост. Вятърът се ускори.
2. Ставам, проявявам се по-рано от обикновено. Зреенето на черешите се ускори от топлото време.
прил. ускорен, ускорѐна, ускорѐно, мн. ускорѐни.
същ. ускоряване, ср.

ускоряване

вж. ускорявам

уславям се

усла̀вяш се, несв. и усло̀вя се, св.; за какво, с кого. Уговарям се, уточнявам условия. Условихме се за времето на заплащане. Условихме се за цената.
прил. условен, усло̀вена, усло̀вено, мн. усло̀вени. Условена цена.

усладя се

усладѝш се, мин. св. усладѝх се, мин. прич. усладѝл се, св. — вж. услаждам се.

услаждам се

усла̀ждаш се, несв. и усладя̀ се, св.; На кого. Доставям наслада, удоволствие, задоволство, желание пак да изпитам. Печеното месо се услади на всички. Властта се е усладила на всички, не искат да я изпуснат.
услажда ми се/услади ми се. — Получавам наслада, удоволствие, доволство, желание пак да изпитам или да правя нещо. Услажда ми се тортата. Услажда му се виното. Услаждат му се жените. Услади му се голямата печалба.

условен

усло̀вна, усло̀вно, мн. усло̀вни, прил.
1. Който може да се извърши при определени условия; относителен. Уговорихме си условен час на среща, ако не се случи нещо непредвидено.
2. Който е въображаем, несъществуващ. Прокарвам условна линия.
3. Спец. В граматиката — който съдържа условие (в 1 знач.). Условно наклонение. Подчинено условно изречение.
• Условна присъда. — Спец. В правото — присъда, която влиза в сила, ако в определен срок осъденият направи ново престъпление.
• Условен рефлекс. — Спец. Автоматичен приспособителен механизъм, придобит при определени условия.

условие

мн. усло̀вия, ср.
1. Обстоятелство, от което зависи нещо. Ще дойда при условие, че не вали. Дъждът е необходимо условие за растежа.
2. Изискване, уговорено обстоятелство при договаряне. Изложих писмено условията си за общата работа.
3. Обстоятелства на живот, работа; обстановка, конюнктура. Работя при трудни условия. Икономическите условия в държавата.
4. Обикн. мн. Обстоятелства, факти, от които се изхожда. Условия на математическа задача.
• При условие че. — Като съюз. Ако.
• В условията на. — При дадените обстоятелства.

условност

мн. усло̀вности, ж. Приет обичай, навик; договореност. Условностите на брака. Условностите на доброто поведение. Спазвам условностите на дипломацията.

условя се

усло̀виш се, мин. св. усло̀вих се, мин. прич. усло̀вил се, св. — вж. уславям се.

усложнение

мн. усложнѐния, ср.
1. Затруднение, заплитане на положението; бъркотия, пречка; трудност, която възниква допълнително. Поради лошото време настъпват усложнения в транспорта. Случаят предизвика усложнения в отношенията ни. Усложнения в строителството.
2. В медицината — последици от едно заболяване, засягащи и други органи.

усложня

усложнѝш, мин. св. усложнѝх, мин. прич. усложнѝл, св. — вж. усложнявам.

усложнявам

усложня̀ваш, несв. и усложня, св.; какво. Правя да стане по-сложен, по-труден, заплетен; спъвам, преча. Това условие усложнява постъпването ѝ на работа. Това заболяване усложнява отношенията им.
усложнявам се/усложня се. — Ставам по-заплетен, по-труден, по-бавен. Положението му се усложни. Животът се усложни.
същ. усложняване, ср.

усложняване

вж. усложнявам

услуга

мн. услу̀ги, ж.
1. Действие в полза или в изгода на друг (човек, учреждение и др.). Правя услуга. Моля за услуга.
2. Обикн. мн. Битово обслужване, улеснения. Комунални услуги. Пощенски услуги.
• Мечешка услуга. — Разг. Услуга, която е замислена като вреда или се оказва вредна.
• В услуга на. — За доброто на.

услужа

услу̀жиш, мин. св. услу̀жих, мин. прич. услу̀жил, св. — вж. услужвам.

услужвам

услу̀жваш, несв. и услужа, св.; На кого. Правя услуга, помагам. Услужих ѝ с пари.
същ. услужване, ср.

услужване

вж. услужвам

услужлив

услужлѝва, услужлѝво, мн. услужлѝви, прил.
1. Който е готов винаги да прави услуги.
2. Прен. Който е в състояние веднага да служи, да изпълни функцията си. Услужлива памет. Услужливи очи.
същ. услужливост, услужливостта̀, ж.
нареч. услужливо. Подаде ѝ ръка услужливо.

услужливо

вж. услужлив

услужливост

вж. услужлив

усмар

който щави кожи

усмивка

мн. усмѝвки, ж. Гримаса на човек, при която се разтягат настрани устните и се показват зъбите в израз на радост, доволство, рядко горчивина, сарказъм. Щастлива усмивка. Широка усмивка. Иронична усмивка.

усмирител

усмирѝтелят, усмирѝтеля, мн. усмирѝтели, м. Лице, което усмирява. Усмирител на спорове. Усмирител на тигри.

усмирителен

усмирѝтелна, усмирѝтелно, мн. усмирѝтелни, прил. Който усмирява, който служи за усмиряване. Усмирително средство.
• Усмирителна риза. 1. — Спец. Риза с дълги ръкави, която обличат на буйстващ душевноболен.
2. Строги мерки срещу движение, своеволия и др.

усмиря

усмирѝш, мин. св. усмирѝх, мин. св. усмирѝл, св. — вж. усмирявам.

усмирявам

усмиря̀ваш, несв. и усмиря, св.; Кого, какво. Умирявам. Усмири развилнялото се куче. Усмириха бунтовете.

усмихвам се

усмѝхваш се, несв. и усмѝхна се, св.
1. Разтеглям устните си в усмивка, засмивам се без глас. Усмихвам се на детето си.
2. Прен. Светвам, приемам радостен вид. Слънцето се усмихна. Къщите се усмихнаха в хубавото време.
прил. усмихнат, усмѝхната, усмѝхнато, мн. усмѝхнати.

усмихна се

усмѝхнеш се, мин. св. усмѝхнах се, мин. прич. усмѝхнал се, св. — вж. усмихвам се.

усмихнат

вж. усмихвам се

усмотрение

ср., само ед. Преценка, разбиране, убеждение, мнение.
• По мое усмотрение. — По моя преценка, мнение.

усмърдя

усмърдѝш, мин. св. усмърдя̀х, мин. прич. усмърдя̀л, св. — вж. усмърдявам.

усмърдявам

усмърдя̀ваш, несв. и усмърдя̀, св.; Кого, какво. Правя да смърди, да вони. Рибата усмърдя стаята.
усмърдявам се/усмърдя се. — Вмирисвам се, започвам да воня.

усмъртя

усмъртѝш, мин. св. усмъртѝх, мин. прич. усмъртѝл, св. — вж. усмъртявам.

усмъртявам

усмъртя̀ваш, несв. и усмъртя, св.; Кого, какво. Причинявам смърт, убивам.

усое

ср., само ед. Разг. Неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място.

усоен

усо̀йна, усо̀йно, мн. усо̀йни, прил.
1. Който не се огрява от слънце; влажен, студен.
2. За стая, къща — който е винаги хладен, мрачен. Усойна стая.

усой

усо̀ят, усо̀я, мн. усо̀и, м. Усое.

усойница

мн. усо̀йници, ж.
1. Вид отровна змия с рогче на главата и зигзаговидни шарки на гърба.
2. Прен. Пренебр. Проклета, лоша жена.

успех

мн. успѐхи, (два) успѐха, м.
1. Постигане на цел; прогрес, сполука. Успех в бизнеса. Имам успех. Нямам успех в любовта. Успехи в кариерата.
2. Обществено признание, одобрение, прослава. Филмът има голям успех. Певицата гастролира с голям успех. Жъна успехи.
3. Степен на овладяване на знания, изразена в оценки. Слаб успех. Висок успех.
4. Сполука, победа, слава. Той има успехи пред жените.

успешен

успѐшна, успѐшно, мн. успѐшни, прил. Който е сполучлив, резултатен, благополучен. Успешна сделка. Успешно пътуване.

успея

успѐеш, мин. св. успя̀х, мин. прич. успя̀л, св. — вж. успявам.

успивам се

успѝваш се, несв. и успя̀ се, св. Събуждам се от сън по-късно, отколкото трябва. Успах се и закъснях за работа.
същ. успиване, ср.

успиване

вж. успивам се

успокоение

вж. успокоявам

успокоителен

успокоѝтелна, успокоѝтелно, мн. успокоѝтелни, прил. Който успокоява. Успокоителна усмивка. Успокоителни думи.
нареч. успокоително. • Успокоително. Лекарство, което действа успокояващо. Вземам успокоителни.

успокоително

вж. успокоителен

успокоя

успокоѝш, мин. св. успокоѝх, мин. прич. успокоѝл, св. — вж. успокоявам.

успокоявам

успокоя̀ваш, несв. и успокоя, св.
1. Кого. Утешавам, вдъхвам спокойствие. Успокоиха разтревожената майка.
2. Кого, какво. Усмирявам, укротявам. Успокоявам разлудувалите се деца. Успокоявам разбунтуваните райони.
3. Прен. Какво. Потискам, потушавам, намалявам. Успокоявам болката с лекарства. Успокоявам гнева си.
успокоявам се/успокоя се. 1. — Добивам спокойствие, утешавам се. Успокои се, като го видя жив и здрав.
2. Умирявам се, уталожвам се, утихвам. Детето се успокои и млъкна.
3. Прен. Затихвам, заглъхвам. Болките се успокоиха. Чувствата им се успокоиха.
същ. успокояване, ср.
същ. успокоение, ср.

успокояване

вж. успокоявам

успореден

у̀споредна, у̀споредно, мн. у̀споредни, прил.
1. Който с всичките си точки е еднакво отдалечен от друг; паралелен. Успоредни прави.
2. Прен. Който се извършва в едно и също време с друг.
същ. успоредност, успоредността̀, ж.

успоредица

мн. у̀споредици, ж. Съпоставяне и уподобяване или свързване на сходни явления, предмети; сравнение. Правя успоредица между положението в България и в други европейски страни.

успоредка

мн. у̀споредки, ж. Гимнастически уред, комбинация от два успоредни лоста. Играя на успоредка. Женска успоредка. Мъжка успоредка.

успоредник

мн. у̀споредници, (два) у̀споредника, м. Спец. В геометрията — четириъгълник с две по две успоредни и равни страни.

успоредност

вж. успореден

успя се

успѝш се, мин. св. успа̀х се, мин. прич. успа̀л се, св. — вж. успивам се.

успявам

успя̀ваш, несв. и успея, св.
1. Сполучвам, смогвам да направя нещо. Успях да ѝ се обадя въпреки лошата телефонна връзка. Успях да свърша определената работа.
2. Постигам успехи.
същ. успяване, ср.

успяване

вж. успявам

уста

мн. устѝ, ж.
1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. Отварям си устата и лапвам бонбона.
2. Устни. Красива уста.
3. Разг. Прен. Способност да се говори; общителност, дар слово. Има уста, произнася цели речи. Има голяма уста, не можеш да го наддумаш.
4. Прен. Отвор на машина, съд и др. Уста на бутилка. Уста на чувал.
• Вземам/взема думата от устата. — Разг. Казвам това, което друг е искал да каже.
• Гледам в устата (някого). — Разг.
1. Угоднича, угаждам му.
2. Гледам го, като яде.
• Запушвам/запуша устата (на някого). — Разг.
1. Оборвам твърдения със силни аргументи.
2. Накарвам някого да спре да говори.
• Има жълто около устата. — Разг. Млад, неопитен.
• Мед капе от устата му. — Разг. Много е любезен.
• Оставам/остана с пръст в устата. — Разг. Излъган съм в очакванията си.
• Плюли си в устата. — Разг. Казват едно и също.
• С половин уста. — Едва-едва, без желание.

неизм. Остар. Майстор (стои пред лично име). Уста Кольо Фичето.

устав

мн. у̀стави, (два) у̀става, м. Сбор от правила за устройството и дейността на организация; правилник.

м., само ед. Спец. Тържествено и красиво писмо, използвано в славянски ръкописи от Х до ХIV в. — буквите са геометрично правилни, думите не са отделени; уставно писмо.

уставен

у̀ставна, у̀ставно, мн. у̀ставни, прил.
1. Който се отнася до устав 1 . Уставни принципи.
2. Който се отнася до устав 2 .
• Уставен капитал. — Начална сума на фирма (предприятие), определена в нейния устав и формирана главно от продажба на акции.

усталък

м., само ед. Остар. Майсторство.

установен

вж. установявам

установка

мн. устано̀вки, ж.
1. Ръководно указание, директива.
2. Уредба, устройство. Заводска установка.

установя

установѝш, мин. св. установѝх, мин. прич. установѝл, св. — вж. установявам.

установявам

установя̀ваш, несв. и установя, св.; какво.
1. Въвеждам, устройвам, утвърждавам. Установявам ред и законност. Установявам извънредно положение в страната.
2. Откривам, констатирам (като изчислявам, изяснявам, проучвам). Установявам размера на щетите от бурята. Установявам наличния капитал. Установявам фактите. Установявам престъпление. Установих, че ме е излъгал.
установявам се/установя се. 1. — Утвърждавам се, въвеждам се, наставам. Установи се ред и тишина. Установи се топло време.
2. Спирам се някъде, устройвам се за по-дълго. Установих се да живея в София.
прил. установен, установѐна, установѐно, мн. установѐни. Установени навици.

устат

уста̀та, уста̀то, мн. уста̀ти, прил. Разг.
1. Който е бъбрив, словоохотлив, общителен.
2. Пренебр. Който е заядлив, хаплив, зъбат.

устен

у̀стна, у̀стно, мн. у̀стни, прил.
1. Който се отнася до уста. Устна хигиена. Устна кухина.
2. Който се извършва с говорене, не писмено. Устни указания. Устен изпит.

устие

мн. у̀стия, ср.
1. Мястото, където река се влива в море или езеро.
2. Малък отвор на някои съдове; уста.
3. Начало или край на планински проход.

устискам

устѝскаш, св. — вж. устисквам.

устисквам

устѝскаш, несв. и устискам, св.; на какво. Разг. Устоявам, справям се, издържам (на трудности или на съблазън). Ще устискаме без отопление до края на месеца.

устна

мн. у̀стни, ж. Всяка от двете месести подвижни части, които затварят устата. Тънки устни. Червени устни.

устнен

у̀стнена, у̀стнено, мн. у̀стнени, прил. Спец. В езикознанието — който се образува с устните; лабиален. Устнен звук.

устои

само мн. Принципи, които съставят опората, основата; които крепят, поддържат нещо да бъде цяло. Устоите на държавата. Морални устои. Човешки устои.

устойчив

устойчѝва, устойчѝво, мн. устойчѝви, прил.
1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. Устойчиви основи. Устойчива конструкция. Устойчиви възгледи.
2. Който е издръжлив (на тежки условия); жизнеспособен. Устойчиви на студ сортове. Устойчиви традиции.
същ. устойчивост, устойчивостта̀, ж.

устойчивост

вж. устойчив

устоя

устоѝш, мин. св. устоя̀х, мин. прич. устоя̀л, св. — вж. устоявам.

устоявам

устоя̀ваш, несв. и устоя, св.
1. На какво. Успявам да издържа, давам отпор, изтрайвам, оставам същия. Дървото е устояло на вятъра. Устоявам на всички трудности. Устоял на огъня.
2. На какво. Оставам на същите възгледи, позиции и др. Устоявам на влиянията.
3. На кого/на какво. Издържам, не се поддавам (на съблазън, на любов, на жена).
същ. устояване, ср.
прил. устоя̀л, устоя̀ла, устоя̀ло, мн. устоя̀ли.

устояване

вж. устоявам

устрелвам

устрѐлваш, несв. и устрелям, св. Разг.
1. Кого, какво. Улучвам, застрелвам. Устрелвам с поглед.
2. Прен. За болест — поразявам, повалям.

устрелям

устрѐляш, св. — вж. устрелвам.

устрем

мн. у̀стреми, (два) у̀стрема, м.
1. Подем, порив, насочена стихия. Устрем към свобода. Устрем към образование.
2. Пристъп, напор, удар.
прил. устремен, устремѐна, устремѐно, мн. устремѐни. Устремен към любовта си.
същ. устременост, устремеността̀, ж.

устремен

у̀стремна, у̀стремно, мн. у̀стремни, прил. Който съдържа порив, стремеж. Устремна игра.
същ. устремност, устремността̀, ж.

устременост

вж. устрем

устремност

вж. устремен

устремя

устремѝш, мин. св. устремѝх, мин. прич. устремѝл, св. — вж. устремявам.

устремявам

устремя̀ваш, несв. и устремя, св.; какво.
1. Насочвам със сила към определена цел. Устремявам усилията си.
2. Прен. Насочвам стремително, изцяло; отправям. Устремявам към него поглед, пълен с омраза. Устремявам чувствата си.
устремявам се/устремя се. 1. — Стремително се насочвам, движа се в определена посока. Всички се устремиха към центъра на града.
2. Прен. Съсредоточвам се, насочвам се към желана цел. Устремиха надеждите си към него.
същ. устремяване, ср.

устремяване

вж. устремявам

устройвам

устро̀йваш, несв. и устроя, св.
1. Какво. Създавам, основавам; поставям ред, регламент, статут. Устройвам нова държава. Устройвам университет по подобие на съществуващия.
2. Какво. Съграждам, уреждам, установявам. Устройвам живота си. Устройвам бъдещето си.
3. Кого. Съдействам да се установи; вреждам. Устрои дъщеря си на работа. Устроиха ги с големи апартаменти.
устройвам се/устроя се. — Нареждам се, уреждам се, установявам се. Устройвам се на работа. Устроих се в живота.
прил. устро̀ен, устро̀ена, устро̀ено, мн. устро̀ени.
същ. устройване, ср.
• Това ме устройва. — Разг. Това е удобно, подходящо за мене. Този закон ме устройва. Тази маса ме устройва. Тези пари не ме устройват.

устройване

вж. устройвам

устройствен

вж. устройство

устройство

мн. устро̀йства, ср.
1. Устройване. Устройството на новия дом отне много време.
2. Разположение, конструкция, състав, организация на части, сили и др. Устройство на двигател с вътрешно горене. Устройство на града.
3. Уредба, строй, ред, управление. Държавно устройство.
4. Техническо съоръжение, механизъм. Двигателят е устройство, което се състои от няколко детайла. Сложно устройство. Просто устройство.
прил. устройствен, устро̀йствена, устро̀йствено, мн. устро̀йствени. Устройствен план.

устроя

устроѝш, мин. св. устроѝх, мин. прич. устроѝл, св. — вж. устройвам.

устроявам

устроя̀ваш, несв. Устройвам.

усуквам

усу̀кваш, несв. и усуча, св.
1. Какво. Завивам нещо пластично около собствената му ос. Усуквам конец.
2. Какво. Увивам около нещо друго, замотавам. Усуквам шала около врата си.
3. Прен. Разг. Говоря със заобикалки, с недомлъвки, не казвам направо.
усуквам се/усуча се. — Разг.
1. Въртя се около някого с определена цел; увъртам се, угоднича.
2. Ухажвам настоятелно. Усуква се около нея.
3. Въртя се в безизходица, в нужда. Усуквам се за два лева.
• Усуквам/усуча (го). — Разг. Говоря с недомлъвки, не казвам направо.

усул

м., само ед. Остар. Способ, леснина; колай. • Усул-усул. Остар. Леко, тихо, внимателно.

усуча

усу̀чеш, мин. св. усу̀ках, мин. прич. усу̀кал, св. — вж. усуквам.

усъвършенствам

усъвършѐнстваш, несв.; Какво. Правя да стане по-съвършен. Усъвършенствам устройството на уреда. Усъвършенствам английския си.
усъвършенствам се. — Ставам по-съвършен (в работа, знания, умения, дейност). Усъвършенствам се в готвенето.
същ. усъвършенстване, ср.

усъвършенстване

вж. усъвършенствам

усъвършенствувам

усъвършѐнствуваш, несв. Усъвършенствам.

усъмня се

усъмнѝш се, мин. св. усъмнѝх се, мин. прич. усъмнѝл се, св. — вж. усъмнявам се.

усъмнявам

усъмнявам се, усъмняваш се, несв. и усъмня се, св. ; в какво/в кого. Изпитвам съмнение, недоверие. Усъмних се в думите и.

усъмнявам се

усъмня̀ваш се, несв. и усъмня̀ се, св.; в какво/в кого. Изпитвам съмнение, недоверие. Усъмних се в думите ѝ.

усърден

усъ̀рдна, усъ̀рдно, мн. усъ̀рдни, прил.
1. Който проявява усърдие. Усърден ученик. Усърден изследвач.
2. Който се извършва с усърдие. Усърден труд.

усърдие

ср., само ед.
1. Старание, грижливост, прецизност. Работя с усърдие. Влагам усърдие.
2. Упоритост, настойчивост, активност. Проявява голямо усърдие в уреждане на личните си дела.
същ. усърдност, усърдността̀, ж.

усърдност

вж. усърдие

усядам

уся̀даш, несв. и уседна, св.
1. След номадско съществуване започвам да живея на едно и също място.
2. Диал. Слягам се, потъвам. Почвата е уседнала. Основите са уседнали.
прил. уседнал, усѐднала, усѐднало, мн. усѐднали.
същ. усядане, ср.

усядане

вж. усядам

утаечен

ута̀ечна, ута̀ечно, мн. ута̀ечни, прил. Който се е образувал от утайка; седиментен.

утаител

утаѝтелят, утаѝтеля, мн. утаѝтели, (два) утаѝтеля, м. Басейн за пречистване на водата от наноси чрез утаяване.

утайка

мн. ута̀йки, ж. Събрани на дъното в съд с течности или във воден басейн твърди частици.
• Утайка на обществото. — Най-долната прослойка на обществото.

уталожа

утало̀жиш, мин. св. утало̀жих, мин. прич. утало̀жил, св. — вж. уталожвам.

уталожвам

утало̀жваш, несв. и уталожа, св.; какво.
1. Насищам, утолявам. Уталожих жаждата си.
2. Прен. Успокоявам, укротявам, намалявам. Лекарството уталожи болката. Уталожвам гнева му.
уталожвам се/уталожа се. 1. — Насищам се, утолявам се.
2. Прен. Утихвам, успокоявам се. Чувствата му се уталожиха. Бунтът се уталожи.
същ. уталожване, ср.
прил. утало̀жен, утало̀жена, утало̀жено, мн. утало̀жени.

уталожване

вж. уталожвам

утая се

утаѝш се, мин. св. утаѝх се, мин. прич. утаѝл се, св. — вж. утаявам се.

утаявам

утаявам се, утаяваш се, несв. и утая се, св. 1. За утайка — падам на дъното. Всички камъчета са се утаили на дъното. 2. За течност — избистрям се след падане на утайката. Водата в чашата се е утаила.същ. утаяване, ср.

утаявам се

утая̀ваш се, несв. и утая̀ се, св.
1. За утайка — падам на дъното. Всички камъчета са се утаили на дъното.
2. За течност — избистрям се след падане на утайката. Водата в чашата се е утаила.
същ. утаяване, ср.

утаяване

вж. утаявам се

утвърдителен

утвърдѝтелна, утвърдѝтелно, мн. утвърдѝтелни, прил. Който съдържа утвърждение, съгласие, одобрение. Утвърдителен отговор. Правя утвърдителен жест.

утвърдя

утвърдѝш, мин. св. утвърдѝх, мин. прич. утвърдѝл, св. вж. утвърждавам.

утвърдявам

утвърдя̀ваш, несв. Утвърждавам.

утвърждавам

утвържда̀ваш, несв. и утвърдя, св.; Кого, какво.
1. Узаконявам, приемам окончателно, легализирам. Утвърдиха назначаването му. Утвърдиха предложения проект.
2. Затвърдявам, укрепвам, стабилизирам (власт, позиции, убеждения и др.).
утвърждавам се/утвърдя се. 1. — Ставам стабилен, здрав, сигурен. Властта им се утвърди. Положението му на лидер се утвърди.
2. Налагам се, получавам признание (с дейност, идеи и др.). Утвърди се като добър учител.
същ. утвърждаване, ср.
прил. утвърдѐн, утвърдѐна, утвърдѐно, мн. утвърдѐни.

утвърждаване

вж. утвърждавам

утвърждение

мн. утвърждѐния, ср. Одобрение, съгласие.

утежня

утежнѝш, мин. св. утежнѝх, мин. прич. утежнѝл, св. — вж. утежнявам.

утежнявам

утежня̀ваш, несв. и утежня, св.; какво.
1. Правя да стане по-тежък. Утежнявам багажа с още книги.
2. Правя да стане по-тежък, по-труден, по-сложен. Утежнявам пътуването. Утежнявам лечението.
утежнявам се/утежня се. — Ставам по-сложен, по-труден.

утеснея

утеснѐеш, мин. св. утесня̀х, мин. прич. утесня̀л, св. — вж. утеснявам.

утеснявам

утесня̀ваш, несв. и утеснея, св.; На кого. За дреха, обувки, стая и др. — ставам тесен, малък, недостатъчен.
утеснява ми/утеснее ми. — Става ми тесен, малък, недостатъчен.

утеха

ж., само ед. Облекчаване на мъка, тъга, успокоение, радост. Намирам утеха в книгите. Нямам утеха. В нея ми е утехата.

утеша

утешѝш, мин. св. утешѝх, мин. прич. утешѝл, св. — вж. утешавам.

утешавам

утеша̀ваш, несв. и утеша, св.; Кого.
1. Вдъхвам утеха; успокоявам, разведрявам. Само видът на дъщеря ѝ я утешаваше.
2. Успокоявам (дете, когато плаче).
утешавам се/утеша се. — Успокоявам се, разведрявам се, намирам утеха.
същ. утешаване, ср.

утешаване

вж. утешавам

утешение

ср., само ед.
1. Утешаване.
2. Утеха.

утешител

Библейско тълкуване: Гръцката дума параклитос значи застъпник. Така Исус Христос е наречен ходатай (параклитос): "Имаме ходатай при Отца, Исуса Христа, Праведния" — 1Йн. 2:1. Но по-често името "Утешител" обозначава Св. Дух. Той е "Друг Утешител" — Йн. 14:16,26, 15:16; Лк. 24:49; Д. А. 1:4. Българската дума "Утешител", не изразява цялото значение на гръцката, която внушава на умът не само утеха, но и помощ, и наставление. Обещанието на Исус Христос, че ще изпрати на учениците си "Друг Утешител", се изпълни в денят на Петдесетница. Св. Дух утешавал и укрепвал учениците, когато стоели пред съдилища; упътвал ги във всяка истина за душеспасението; напомнял им думите и делата на Христос; и им откривал бъдещи събития. Утешителят още действува благотворно в света, като изобличава човеците за греховете им.

утешителен

утешѝтелна, утешѝтелно, мн. утешѝтелни, прил. Който вдъхва утеха. Утешителни думи. Утешителен поглед.
нареч. утешително.

утешително

вж. утешителен

утилитарен

утилита̀рна, утилита̀рно, мн. утилита̀рни, прил. Който е насочен към практическата полза от нещо; практичен.

утилитаризъм

м., само ед. Спец. Направление в етиката, което смята ползата за основа на нравствеността и критерий за човешките постъпки.

утихвам

утѝхваш, несв. и утихна, св.
1. Ставам тих; умълчавам се. Децата утихнаха.
2. Прен. За силен вятър, дъжд, буря — ставам по-слаб; спирам.
3. Прен. За дейност, съпроводена с шум — спирам, преставам. Машината е утихнала.
същ. утихване, ср.

утихване

вж. утихвам

утихна

утѝхнеш, мин. св. утѝхнах, мин. прич. утѝхнал, св. — вж. утихвам.

утоля

утолѝш, мин. св. утолѝх, мин. прич. утолѝл, св. — вж. утолявам.

утолявам

утоля̀ваш, несв. и утоля, св.; какво. Насищам, задоволявам (обикн. естествена потребност). Утолявам жаждата си с чаша лимонада. Сладоледът не утолява жаждата.
утолявам се/утоля се. — Засищам се. Гладът ми се утоли.
същ. утоляване, ср.

утоляване

вж. утолявам

утопизъм

м., само ед. Мечта за невъзможното.

утопист

мн. утопѝсти, м.
1. Привърженик на утопичния социализъм.
2. Прен. Човек, който мечтае за неосъществими неща.

утопистка

мн. утопѝстки, ж. Жена утопист.

утопичен

утопѝчна, утопѝчно, мн. утопѝчни, прил. Който е неосъществим, химеричен.
същ. утопичност, утопичността̀, ж.
• Утопичен социализъм. — Спец. Учение за съвършен обществен строй, основан върху общност на имуществото, задължителен труд и разпределение на благата по равно.

утопически

утопѝческа, утопѝческо, мн. утопѝчески, прил. Утопичен.

утопичност

вж. утопичен

утопия

мн. уто̀пии, ж. Неосъществима мечта. Идеалното общество е било винаги утопия на много мислители.

уточнение

мн. уточнѐния, ср.
1. Уточняване.
2. Обяснения, бележки, корекции, които правят нещо по-точно, по-вярно.

уточня

уточнѝш, мин. св. уточнѝх, мин. прич. уточнѝл, св. — вж. уточнявам.

уточнявам

уточня̀ваш, несв. и уточня, св. Правя да стане по-точен или точен. Уточнявам деня и часа на тръгване. Уточнявам исканията си.
уточнявам се/уточня се. — Разг.
1. Конкретизирам нещо общо, за което говоря.
2. Уговарям точни условия за нещо; уговарям се. Уточнихме се да работим заедно.

утрайвам

утра̀йваш, несв. и утрая, св. Разг. Издържам, търпя до край. Не утрая до края на филма.

утрая

утра̀еш, мин. св. утра̀ях, мин. прич. утра̀ял, св. — вж. утрайвам.

утре

нареч.
1. В деня след днешния. Утре ще отида на гости.
2. Разг. В най-скоро време. Утре ще се заженят.
3. Като същ., ср. Бъдещето.

утрепвам

утрѐпваш, несв. и утрепя, св.; Кого, какво. Разг.
1. Убивам или пребивам.
2. Прен. За работа — съсипвам, смазвам.
утрепвам се/утрепя се. 1. — Съсипвам се, изнемощявам (от работа, тичане, уреждане).
2. Убивам се сам (при катастрофа и др.).
същ. утрепване, ср.
прил. утрѐпан, утрѐпана, утрѐпано, мн. утрѐпани.
• Правя се на утрепан. — Разг. Преструвам се, че не зная или не разбирам.

утрепване

вж. утрепвам

утрепя

вж. утрепвам

утрешен

у̀трешна, у̀трешно, мн. у̀трешни, прил.
1. Който ще бъде или ще стане утре. Утрешен ден. Утрешно пътуване.
2. Който ще живее в бъдещето; бъдещ. Утрешни творци.
• Утрешният ден. — В бъдещето, което ще дойде скоро.

утрикул

мед. Една от двете торбички на ципестия лабиринт.

утрин

утринта̀, мн. у̀трини, ж. Сутрин.
прил. утринен, у̀тринна, у̀тринно, мн. у̀тринни. Утринен хлад. Утринен концерт.

утринен

вж. утрин

утрирам

книж. Преувеличавам, силно изопачавам някакво твърдение.

утро

мн. утра̀, ср.
1. Сутрин. Ранно утро.
2. Забава, концерт, който се провежда преди обед. Музикално утро. Детско утро.

утроба

мн. утро̀би, ж.
1. Вътрешна кухина в организма на жена или на женско животно, в която се развива зародишът. В утробата си носи дете.
2. Коремна кухина у човек или животно.
3. Прен. Кухина, вътрешност. Утробата на земята. Утробата на къщата.
прил. утробен, утро̀бна, утро̀бно, мн. утро̀бни.
• Утробен период. — Периодът, когато плодът се развива в утробата на майката.

утробен

вж. утроба

утроя

утроѝш, мин. св. утроѝх, мин. прич. утроѝл, св. — вж. утроявам.

утроявам

утроя̀ваш, несв. и утроя, св.; какво. Правя да стане три пъти по-голям; увеличавам, усилвам. Утроих парите си. Утроявам усилията си.

утрудвам

утрудвам се, утрудваш се, несв. и утрудя се, св. Разг. Работя много, непосилно, измъчвам се, облъсквам се.прил. утруден, утрудена, утрудено, мн. утрудени.

утрудвам се

утру̀дваш се, несв. и утру̀дя се, св. Разг. Работя много, непосилно, измъчвам се, облъсквам се.
прил. утру̀ден, утру̀дена, утру̀дено, мн. утру̀дени.

утрудя се

утру̀диш се, мин. св. утру̀дих се, мин. прич. утру̀дил се, св. — вж. утрудвам се.

уф

междум.
1. Изразява досада, недоволство. Уф, колко трябва да уча за утре!
2. За израз на мъка, оплакване, болка. Уф, че ме болят краката! Уф, пак трябва да пера!

ух

междум. Разг. Уф.

уха

междум. Разг. За израз на учудване и недоверие. Уха! Много голяма заплата вземаш. Работя всеки ден по десет часа. — Уха! Не ми се вярва.

ухажвам

уха̀жваш, несв.; Кого.
1. Задирям, оказвам специално внимание на жена, за да спечеля любовта ѝ. Цяла вечер ухажва съседката си по маса.
2. Оказвам особено внимание, любезнича, лаская. Ухажват партньорите си от Америка. Ухажват го, защото им прави услуги.
същ. ухажване, ср.

ухажване

вж. ухажвам

ухажор

мн. ухажо̀ри, м. Мъж, който ухажва жена. Тя има много ухажори.

ухажорка

мн. ухажо̀рки, ж. Жена, която ухажва мъж.

ухание

мн. уха̀ния, ср. Благоухание, дъх, аромат. Пролетно ухание. Носи се ухание на парфюм.

ухапвам

уха̀пваш, несв. и ухапя, св.
1. Кого, какво. Наранявам, като захапвам. Ухапа я куче.
2. Кого, какво. За змия, насекоми — впръсквам отрова, ужилвам. Ухапа я змия.
3. Прен. Разг. Обиждам, жегвам, огорчавам.
същ. ухапване, ср.
• Бълха го ухапала. — Разг. Понесъл незначителна за него загуба.

ухапване

вж. ухапвам

ухапя

уха̀пеш, мин. св. уха̀пах, мин. прич. уха̀пал, св. — вж. ухапвам.

ухая

уха̀еш, мин. св. уха̀ях и ухая̀х, мин. прич. уха̀ял и ухая̀л, несв. Издавам аромат. Цветята ухаят.

ухилвам се

ухѝлваш се, несв. и ухѝля се, св. Разг. Усмихвам се широко, хиля се.

ухилен

ухѝлена, ухѝлено, мн. ухѝлени, прил. Който е широко усмихнат; весел, радостен. Винаги е ухилена.
• Ухилен до уши. — Разг. Много засмян, доволен, весел.

ухиля се

ухѝлиш се, мин. св. ухѝлих се, мин. прич. ухѝлил се, св. — вж. ухилвам се.

ухищрения

хитрости

ухо

мн. ушѝ, ср.
1. Органът на слуха у човек или животно, който се намира от двете страни на главата.
2. Външната част на този орган. Малки уши. Магарето има големи уши.
3. Прен. Слух. До ушите ми достига шепот.
4. Прен. Дръжка на съд (обикн. в двойка) с подобна форма.
4. Прен. Дупка на игла, през която се вдява конецът.
5. Прен. Всяка част, детайл или предмет, наподобяващи формата и разположението на органа на слуха.
прил. ушен, у̀шна, у̀шно, мн. у̀шни. Ушна мида. Ушни болести.
• До ушите. — Разг. Напълно, много. Загазил съм до ушите.
• Наострям/наостря уши. — Разг. Стремя се да чуя, заслушвам се.
• От ухо на ухо (се носи). — Разнася се от човек на човек.
• (Имам) обеца на ухото. — Помня нещо за поука, за назидание.

уху

междум. За израз на учудване от нещо голямо, много; уха.

уцелвам

уцѐлваш, несв. и уцеля, св.; Кого, какво. Улучвам (цел, момент). Уцели един гълъб. Уцели сгоден момент да го разпита.

уцеля

уцѐлиш, мин. св. уцѐлих, мин. прич. уцѐлил, св. — вж. уцелвам.

уча

у̀чиш, мин. св. у̀чих и учѝх, мин. прич. у̀чил и учѝл, несв.
1. Занимавам се в учебно заведение и вкъщи, за да добия знания, да овладея определен материал. Уча математика. Учим много предмети. Уча английски. Уча право.
2. Посещавам учебно заведение. Уча в езикова гимназия.
3. Кого. Разг. Преподавам знания в учебно заведение; обучавам. Уча студенти. Уча малки ученици.
4. Кого. Наставлявам, предавам си уменията, опита. Уча я да готви.
5. Прен. Разг. Кого. Давам съвети, поучавам. Уча я на ум. Не искам ти да ме учиш, зная какво да правя.
уча се. 1. — Усвоявам умения да правя нещо. Уча се да плета. Уча се да свиря.
2. Разг. Посещавам учебно заведение; уча (във 2 знач.). Уча се в университета.
3. Разг. Имам добър успех в учебно заведение. Уча се добре.

участ

участта̀, само ед., ж. Съдба, орисия, късмет. Зла участ. Щастлива участ.

участвам

уча̀стваш, несв. и св. Вземам участие. Участвам в спора. Участвам в конференцията.

участвувам

уча̀ствуваш. Участвам.

участие

мн. уча̀стия, ср. Личен дял в обща дейност, работа, проява. Имам участия в международни конференции. Вземам участие в подготовката на тържеството.
2. Остар. Съчувствие, старание за помощ.

участник

мн. уча̀стници, м. Лице, което взема участие в нещо. Участник в събитията. Участник във филма.

участничка

мн. уча̀стнички, ж. Жена участник.

участък

мн. уча̀стъци, (два) уча̀стъка, м.
1. Част от земя, площ, улица, място. Имам участък от пет декара. Един участък от пътя беше много хлъзгав.
2. Административно-териториален район за обслужване. Градът е разделен на участъци за медицинско обслужване.
прил. участъков, уча̀стъкова, уча̀стъково, мн. уча̀стъкови. Участъков лекар.

мн. уча̀стъци, (два) уча̀стъка, м.
1. Служба, подразделение на градската полиция.
2. Сградата на такава служба.

участъков

вж. участък

учебен

учѐбна, учѐбно, мн. учѐбни, прил. Който се отнася до учение и занятия (обикн. в учебно заведение). Учебен час. Учебна стая. Учебен материал.
• Учебно заведение. — Училище, институт, университет.

учебник

мн. учѐбници, (два) учѐбника, м. Книга с изложен в уроци или по дялове материал по дадена учебна дисциплина. Учебник по химия. Учебник по математика.

учен

у̀чена, у̀чено, мн. у̀чени, прил.
1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен.
2. Разг. Който е учил много, има високо образование. Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора.
3. Като същ., м. и мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни.

учение

мн. учѐния, ср.
1. Учене. Учението е трудно нещо. Учението му трая пет години.
2. Спец. Военни строеви или практически занятия. Отивам на учение. Участвам в учения.
3. Теоретически положения за определена сфера от действителността. Религиозни учения.

ученик

мн. ученѝци, м.
1. Дете или младеж, който посещава училище. Учениците излизат във ваканция за Коледа.
2. Последовател в теория, в изкуството, в науката.
• Частен ученик. — Ученик, който изучава учебния материал самостоятелно, като се явява на изпити в училище.
прил. ученически, ученѝческа, ученѝческо, мн. ученѝчески. Ученически стол.

ученически

вж. ученик

ученичество

ср., само ед. Времето, през което човек е ученик, както и положението на ученик. Ученичеството е по-трудно от студентството.

ученичка

мн. ученѝчки, ж. Момиче, жена ученик.

ученолюбив

ученолюбѝва, ученолюбѝво, мн. ученолюбѝви, прил. Който обича ученето.

учещ се

у̀чеща се, у̀чещо се, мн. у̀чещи се, прил.
1. Който учи в учебно заведение.
2. Като същ., обикн. мн. — лице, което учи (в учебно заведение).

училище

мн. учѝлища, ср.
1. Учебно заведение, в което учат ученици (рядко — висше учебно заведение). Средно училище. Музикално училище. Военно училище.
2. Прен. Сградата, в която се помещава такова учебно заведение. Училището е голямо и светло.
3. Прен. Съвкупността от хората, които учат или работят в едно учебно заведение. Цялото училище беше строено пред сградата.
4. Прен. Разг. Само ед. Учебни занятия, които се водят в учебно заведение. Утре е празник и няма да имаме училище.
прил. училищен, учѝлищна, учѝлищно, мн. учѝлищни.

училищен

вж. училище

учител

учѝтелят, учѝтеля, мн. учѝтели, м.
1. Специалист, който обучава ученици. Учител по български език. Учител по история. Начален учител.
2. Лице, което има последователи, от което някой се учи (на творчески методи, на учения, школи).
прил. учителски, учѝтелска, учѝтелско, мн. учѝтелски. Учителски синдикат. Учителски заплати.

учителка

мн. учѝтелки, ж. Жена учител.

учителски

вж. учител

учителствам

учѝтелстваш, несв. Работя като учител, практикувам учителство. Учителствах две години в родното си село.

учителство

ср., само ед.
1. Професия, работа на учител. Започвам учителство.
2. Учителското съсловие. Българското учителство.

учителствувам

учѝтелствуваш. Учителствам.

учкур

мн. учку̀ри, (два) учку̀ра, м. Остар. Връв, с която се стягат гащи.

учленение

ср., само ед. Спец. В езикознанието — образуване на звуковете на човешката реч от говорния апарат; артикулация, учленяване.
прил. учленителен, учленѝтелна, учленѝтелно, мн. учленѝтелни. Учленителни навици. Учленителни трудности.

учленителен

вж. учленение

учленя

учленѝш, мин. св. учленѝх, мин. прич. учленѝл, св. — вж. учленявам.

учленявам

учленя̀ваш, несв. и учленя, св.; какво. Спец. В езикознанието — произнасям звук от речта; артикулирам.
същ. учленяване, ср.

учленяване

вж. учленявам

учредител

учредѝтелят, учредѝтеля, мн. учредѝтели, м. Лице, което основава, създава организация, предприятие и др. Учредител на партия. Учредител на институт.

учредителен

учредѝтелна, учредѝтелно, мн. учредѝтелни, прил. Който е свързан с основаването, учредяването на организация, предприятие и др.; организационен. Учредително събрание.

учредя

учредѝш, мин. св. учредѝх, мин. прич. учредѝл, св. — вж. учредявам.

учредявам

учредя̀ваш, несв. и учредя, св.; какво. Основавам, организирам, устройвам организация, учреждение.
същ. учредяване, ср.

учредяване

вж. учредявам

учреждение

мн. учреждѐния, ср. Организация в рамките на едно ведомство. Държавно учреждение. Здравно учреждение.
прил. учрежденски, учреждѐнска, учреждѐнско, мн. учреждѐнски.

учрежденски

вж. учреждение

учтив

учтѝва, учтѝво, мн. учтѝви, прил.
1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен.
2. Който изразява любезност, внимание. Учтива покана. Учтив жест.
същ. учтивост, учтивостта̀, ж.

учтивост

вж. учтив

учудвам

учу̀дваш, несв. и учудя, св.; кого. Предизвиквам почуда; удивлявам, смайвам. Учудваш ме с енергията си.
учудвам се/учудя се. — Изпитвам удивление, смайване. Учудвам се на търпението му.
същ. учудване, ср.
прил. учу̀ден, учу̀дена, учу̀дено, мн. учу̀дени. Учудени очи.

учудване

вж. учудвам

учудя

учу̀диш, мин. св. учу̀дих, мин. прич. учу̀дил, св. — вж. учудвам.

ушен

вж. ухо

ушивам

ушѝваш, несв. и ушия, св.; какво. Изработвам с шиене. Ушивам рокля.
същ. ушиване, ср.

ушиване

вж. ушивам

ушия

ушѝеш, мин. св. ушѝх, мин. прич. ушѝл, св. — вж. ушивам.

ущърб

м., само ед. Накърняване, вреда, щета. Нанасям ущърб на доброто му име.
прил. ущърбѐн, ущърбѐна, ущърбѐно, мн. ущърбѐни.
• В ущърб (на). — Във вреда. Всичко е в ущърб на моите интереси. Скандалът е в мой ущърб.

уют

м., само ед. Чувство, предизвикано от приятна обстановка, удобство и задушевност. Създавам уют в дома си. Огънят създава уют през зимата.
прил. уютен, ую̀тна, ую̀тно, мн. ую̀тни. Уютен хотел.
• Душевен уют. — Душевно спокойствие, радост, уравновесеност.

уютен

вж. уют

уязвим

уязвѝма, уязвѝмо, мн. уязвѝми, прил.
1. Който лесно може да бъде уязвен; чувствителен, слаб. Уязвима душа.
2. Който е слаб, неаргументиран достатъчно, незащитен, атакуем. Тази част на изложението е много уязвима.
същ. уязвимост, уязвимостта̀, ж.

уязвимост

вж. уязвим

уязвя

уязвѝш, мин. св. уязвѝх, мин. прич. уязвѝл, св. — вж. уязвявам.

уязвявам

уязвя̀ваш, несв. и уязвя, св.; Кого, какво. Дълбоко оскърбявам, наранявам, жегвам. Уязвявам самолюбието му. На всяка крачка иска да го уязви.
прил. уязвѐн, уязвѐна, уязвѐно, мн. уязвѐни.

уякча

уякчѝш, мин. св. уякчѝх, мин. прич. уякчѝл, св. — вж. уякчавам.

уякчавам

уякча̀ваш, несв. и уякча, св.; какво. Правя да стане по-здрав, по-силен; заякчавам (връзки, контакти, отношения).
уякчавам се/уякча се. — Ставам по-здрав, по-силен.
същ. уякча̀ване, ср.

уясня

уяснѝш, мин. св. уяснѝх, мин. прич. уяснѝл, св. — вж. уяснявам.

уяснявам

уясня̀ваш, несв. и уясня, св.; какво. Правя да стане напълно ясен; осветлявам, разгадавам, уточнявам. Уяснихме неясните моменти.
уяснявам се/уясня се. — Ставам напълно ясен; изяснявам се. Всичко заплетено се уясни.

фа

ср., само ед. Четвъртият тон от до- мажорната музикална гама, както и нотният знак на този тон.

фабианство

полит._ Фабианско общество, основано в Англия през 1884 г. ; реформистка организация на привържениците на мирни и постепенни социални преобразувания в обществото на диктатурата или прометариата.
фабрика
мн. фа̀брики, ж. Предприятие за производство с помощта на машини; малък завод. Фабрика за текстилни изделия.
прил. фабричен, фабрѝчна, фабрѝчно, мн. фабрѝчни. Фабрично производство.
фабрикант
мн. фабрика̀нти, м. Притежател на фабрика.
прил. фабрикантски, фабрика̀нтска, фабрика̀нтско, мн. фабрика̀нтски. Фабрикантско дете.
фабрикантка
мн. фабрика̀нтки, ж. Жена фабрикант.
фабрикантски
вж. фабрикант
фабрикат
мн. фабрика̀ти, (два) фабрика̀та, м. Продукт на фабрично производство.
фабрикувам
фабрику̀ваш, несв.; Какво.
1. Остар. Произвеждам фабрично.
2. Прен. Разг. Измислям, съчинявам с голяма доза лъжа или в голямо количество. Фабрикуват фалшиви паспорти.
същ. фабрикуване, ср.
фабрикуване
вж. фабрикувам
фабричен
вж. фабрика
фабула
мн. фа̀були, ж.
1. Спец. Излагане на събитията, случките в художествено произведение в хронологична последователност и в логическа зависимост.
2. Басня, приказка, предание.
прил. фабулен, фа̀булна, фа̀булно, мн. фа̀булни.
фабулен
вж. фабула
фабулирам
фабулѝраш, несв. и св. Изграждам фабула на художествено произведение. Не всеки писател може да фабулира.
фавела
мн. фавѐли, ж. Бедняшки квартал в края на голям град в Бразилия.
фавизъм
мед. Хемолитична анемия, дължаща се на дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа. Настъпва след консумация на бакла или при инхалация на цветовете й.
фавн
фа̀внът, фа̀вна, мн. фа̀вни, (два) фа̀вна, м. В римската митология — горско полубожество, покровител на стадата; сатир.
фаворизация
ж., само ед. Фаворизиране.
фаворизирам
фаворизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Облагодетелствам, покровителствам, най-често незаслужено; правя свой фаворит. Фаворизирайки един, той ощетява всички останали.
същ. фаворизиране, ср.
фаворизиране
вж. фаворизирам
фаворит
мн. фаворѝти, м.
1. Любимец на високопоставено лице, който има изгода от неговото покровителство. Фаворит на краля.
2. В състезания — лицето или отборът с най-големи изгледи за победа.
фаворитка
мн. фаворѝтки, ж. Жена фаворит.
фаг
Втора съставна част на сложни думи със значение „който яде, изяжда“.
фагия
вж. фаг
фагот
мн. фаго̀ти, (два) фаго̀та, м. Духов музикален инструмент от дърво, съставен от три сегмента тръби, които се съединяват в краищата. Свиря на фагот.
фаготист
мн. фаготѝсти, м. Човек, който свири на фагот.
фаготистка
мн. фаготѝстки, ж. Жена фаготист.
фагоцит
мед. Клетка, способна да поглъща и разрушава чужди частици, бактерии и други клетки. Различават се два типа фагоцити: полиморфонуклеарни левкоцити (неутрофилни, еозинофилни и базофилни гранулоцити) и макрофаги.
фагоцитоза
мед. Процес на поглъщане и разрушаване на чужди частици, микроорганизми, клетки и други от фагоцитите.
фаза
мн. фа̀зи, ж.
1. Период, момент или определена степен в развитието на нещо; етап, стадий. Първа фаза на войната. Лунни фази.
2. Спец. Една от електрическите вериги в генератор и токът, който протича в нея.
прил. фазов, фа̀зова, фа̀зово, мн. фа̀зови. Фазово развитие.
фазан
мн. фаза̀ни, (два) фаза̀на, м.
1. Дива птица с пъстро оперение, която живее в храсталаци и ниски гори. Печен фазан.
2. Прен. Жарг. Старшина школник. Командуваше ни един фазан.
прил. фазанов, фаза̀нова, фаза̀ново, мн. фаза̀нови (в 1 знач.).
фазанов
вж. фазан
фазис
мн. фа̀зиси, (два) фа̀зиса, м. Фаза (в 1 знач.).
фазов
вж. фаза
файда
ж., само ед.
1. Разг. Полза, облага, изгода, печалба. Имам файда.
2. Остар. Лихва.
файтон
мн. файто̀ни, (два) файто̀на, м. Вид удобна конска кола на пружини за превоз на пътници. Бърз файтон.
файтонджийски
вж. файтонджия
файтонджия
мн. файтонджѝи, м. Човек, който кара файтон.
прил. файтонджийски, файтонджѝйска, файтонджѝйско, мн. файтонджѝйски.
факел
мн. фа̀кли, (два) фа̀кела, м.
1. Приспособление за светене, което се състои от къс прът и намотани върху него насмолени парцали и др. Нося факел в тъмнината.
2. Прен. Ръководно начало, този, който сочи правилния път. Неговото име е факел за нас.
прил. факелен, фа̀келна, фа̀келно, мн. фа̀келни.
факелен
вж. факел
факир
мн. факѝри, м.
1. Човек, който прави фокуси, чудеса; фокусник.
2. Прен. Разг. Много сръчен, много обигран човек. Той е факир в банковите дела.
прил. факирски, факѝрска, факѝрско, мн. факѝрски.
факирски
вж. факир
факла
мн. фа̀кли, ж. Факел (в 1 знач.).
факс
фа̀ксът, фа̀кса, мн. фа̀ксове, (два) фа̀кса, м. Телефакс.
факсимиле
мн. факсимилѐта, ср.
1. Точно възпроизведен (чрез преснимане или клише) оригинал на ръкопис, подпис, книга и др.
2. Печат с гравиран подпис.
факт
фа̀ктът, фа̀кта, мн. фа̀кти, (два) фа̀кта, м.
1. Нещо, което действително е станало, случило се е или съществува. Неопровержим факт е наличието на миди в морето.
2. Нещо, което се привежда като доказателство; сведение. Ето ви фактите, а вие си направете изводите.
фактичен
фактѝчна, фактѝчно, мн. фактѝчни, прил. Фактически.
нареч. фактѝчно.
същ. фактичност, фактичността̀, ж.
фактически
фактѝческа, фактѝческо, мн. фактѝчески, прил. Който съответства на фактите, основан е върху факти; действителен. Фактическа свобода.
нареч. фактически.
фактичност
вж. фактичен
фактология
ж., само ед.
1. Описание на факти, опора на фактически материал; документалност.
2. Фактите в едно описание, като цяло.
фактор
фа̀ктори, (два) фа̀ктора, м.
1. Основно обстоятелство, причина, движеща сила на процес или явление; условие. Необходим фактор. Факторът време.
2. Прен. Човек, който заема отговорна длъжност, от когото зависят много неща. В своята област той е фактор.
• Рисков фактор. — Съвкупност от предпоставки, които създават опасност, несигурност в дадено начинание.
фактура
мн. факту̀ри, ж. Документ, сметка с подробно описание на продадена/купена стока.
прил. фактурен, факту̀рна, факту̀рно, мн. факту̀рни.
фактурен
вж. фактура
фактурирам
фактурѝраш, несв. и св.; Какво. Вписвам във фактура. Фактурирахме ли всичко?
същ. фактуриране, ср.
фактуриране
вж. фактурирам
факултативен
факултатѝвна, факултатѝвно, мн. факултатѝвни, прил. Който не е задължителен, а е по избор.
нареч. факултативно.
факултативно
вж. факултативен
факултет
мн. факултѐти, (два) факултѐта, м. Основна структурна единица във висше учебно заведение, в която се включват определен кръг близки по характер научни дисциплини и специалности. Филологически факултет. Факултет по автоматика.
прил. факултетен, факултѐтна, факултѐтно, мн. факултѐтни. Факултетно ръководство.
прил. факултетски, факултѐтска, факултѐтско, мн. факултѐтски. Факултетска библиотека.
факултетен
вж. факултет
факултетски
вж. факултет
фал
фа̀лът, фа̀ла, мн. фа̀лове, (два) фа̀ла, м.
1. Спец. Наказателен удар в някои спортни игри. Свиря фал.
2. Прен. Разг. Провал, несполука, грешка. Направих няколко фала.
фалага
остар.
дървен уред, с който стягали краката на наказания и го биели с пръчка по стъпалата (във възрожденските училища)
фаланга
Община от 1600-1800 души в утопическата система на Ш. Фурие.
фалимент
фалит
фалирам
фалѝраш, несв. и св.
1. Изпадам във фалит. Индустриалците могат и да фалират.
2. Прен. Претърпявам пълен неуспех в нещо; пропадам.
3. Прен. Жарг. За дрехи, обувки и др. под. — не съм годен повече за носене. Любимата ми пола фалира.
същ. фалиране, ср.
фалиране
вж. фалирам
фалит
м., само ед.
1. Финансова несъстоятелност на предприятие, фирма и др.; банкрут. Обявявам фалит.
2. Прен. Провал, пропадане.
фалос
Изображение на мъжки полов орган — символ на плодородие и жизненост в природата при елините и други древни народи.
фалцет
м., само ед.
1. Висок мъжки глас, променен по посока на женски или на детски. Неприятен фалцет.
2. Пеене с такъв глас. Пея с фалцет.
фалш
фа̀лшът, фа̀лша, само ед., м.
1. Лъжа, измама, престореност, лицемерие. Улавям фалш в гласа му.
2. Неточна интонация, невярно изпълнен звук в музикално произведение.
фалшив
фалшѝва, фалшѝво, мн. фалшѝви, прил.
1. Който не е истински; лъжлив. Фалшив паспорт. Фалшива тревога.
2. Който е изпълнен с престореност, с фалш; лицемерен, престорен, неестествен. Фалшива усмивка. Фалшив приятел.
3. В музиката — който е изпълнен невярно, с фалш. Фалшива нота. Фалшиво пеене.
нареч. фалшиво.
същ. фалшивост, фалшивостта̀, ж.
фалшиво
вж. фалшив
фалшивост
вж. фалшив
фалшификат
мн. фалшифика̀ти, (два) фалшифика̀та, м. Фалшиво изделие, произведение, документ и др.
фалшификатор
мн. фалшѝфика̀тори, м. Човек, който прави фалшификати. Фалшификатор на пари.
прил. фалшификаторски, фалшифика̀торска, фалшифика̀торско, мн. фалшифика̀торски. Фалшификаторски умения.
фалшификаторка
мн. фалшифика̀торки, ж. Жена фалшификатор.
фалшификаторски
вж. фалшификатор
фалшификация
мн. фалшифика̀ции, ж.
1. Фалшифициране. Правя фалшификация.
2. Фалшификат. Великолепна фалшификация на Рубенс.
фалшифицирам
фалшифицѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Подправям, имитирам с цел да бъде прието за истинско. Фалшифицирам пари.
2. Прен. Съзнателно изопачавам. Фалшифицирам историята.
същ. фалшифициране, ср.
фалшифициране
вж. фалшифицирам
фамилен
вж. фамилия
фамилиарен
фамилиа̀рна, фамилиа̀рно, мн. фамилиа̀рни, прил.
1. Който проявява по отношение на друг прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен човек.
2. Който е проява на прекалена и нахална близост, интимност; безцеремонен. Фамилиарен жест. Фамилиарно поведение.
нареч. фамилиарно. Държа се фамилиарно.
същ. фамилиарност, фамилиарността̀, ж.
фамилиарнича
фамилиа̀рничиш, мин. св. фамилиа̀рничих, мин. прич. фамилиа̀рничил, несв.; с кого. Държа се фамилиарно.
фамилиарно
вж. фамилиарен
фамилиарност
вж. фамилиарен
фамилия
мн. фамѝлии, ж.
1. Семейство, род. Известна фамилия.
2. Родово име, което обикновено е трето поред; фамилно име. Съпругата приема фамилията на съпруга.
прил. фамилен, фамѝлна, фамѝлно, мн. фамѝлни. Фамилна къща.
фамозен
фамо̀зна, фамо̀зно, мн. фамо̀зни, прил. Който е известен поради изключителните си, понякога странни качества; забележителен, прословут. Фамозен певец.
фанатизирам
фанатизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя да стане фанатик. Фанатизирам тълпата.
фанатизирам се. — Ставам фанатик.
фанатизъм
м., само ед. Пълна преданост към собствените политически, религиозни и др. убеждения, съпроводена от ненавист към чуждата позиция.
фанатик
мн. фанатѝци, м. Човек, който проявява фанатизъм. Религиозен фанатик.
фанатичен
фанатѝчна, фанатѝчно, мн. фанатѝчни, прил.
1. Който се отнася към фанатизъм.
2. Който е проява на фанатизъм; непримирим, неистов. Фанатичен поглед. Фанатичен стремеж към свобода.
нареч. фанатично.
фанатически
фанатѝческа, фанатѝческо, мн. фанатѝчески, прил. Фанатичен.
нареч. фанатически.
фанатичка
мн. фанатѝчки, ж. Жена фанатик.
фанатично
вж. фанатичен
фанела
мн. фанѐли, ж. Фланела (в 3 знач.).
фантазирам
фантазѝраш, несв. и св. Измислям несъществуващи неща, представям си недействителни и нереални случки, събития (обикн. хубави); мечтая, бленувам, въобразявам си. Момичето гледаше през прозореца и фантазираше.
същ. фантазиране, ср.
фантазиране
вж. фантазирам
фантазия
мн. фанта̀зии, ж.
1. Само ед. Способност на човека да вижда мислено събития, образи и др.; въображение. Имам богата фантазия. Развихрена фантазия.
2. Разг. Нещо, което е родено от въображението; измислица, мечта, приумица. Твоите фантазии вече ми дотягат.
3. Спец. Музикална творба в свободна форма.
фантазьор
мн. фантазьо̀ри, м.
1. Човек, който обича да фантазира; мечтател.
2. Прен. Човек, който не вижда или не иска да види реално нещата; несериозен човек. Мъжът ѝ е фантазьор.
прил. фантазьорски, фантазьо̀рска, фантазьо̀рско, мн. фантазьо̀рски.
същ. фантазьорство, ср.
фантазьорка
мн. фантазьо̀рки, ж. Жена фантазьор.
фантазьорски
вж. фантазьор
фантазьорство
вж. фантазьор
фантасмагория
мн. фантасмаго̀рии, ж.
1. Причудливо фантастично видение.
2. Разг. Пренебр. Измислица, приумица, небивалица. Няма да слушам разни фантасмагории.
фантаст
мн. фанта̀сти, м. Писател, автор на фантастика (във 2 знач.).
фантастика
ж., само ед.
1. Недействителен, чуден, въображаем елемент в нещо. Разказите за извънземни са изпълнени с фантастика.
2. Художествени произведения, в които се описват необикновени, невероятни, свръхестествени събития. Научна фантастика.
фантастичен
фантастѝчна, фантастѝчно, мн. фантастѝчни, прил.
1. Който е плод на фантазия; измислен, невероятен, недействителен. Фантастичен град.
2. Който се отнася към фантастика (във 2 знач.). Фантастичен герой.
3. Разг. Който предизвиква възхищение; превъзходен, отличен. Фантастичен ум. Фантастична дреха.
нареч. фантастично.
същ. фантастичност, фантастичността̀, ж.
фантастично
вж. фантастичен
фантастичност
вж. фантастичен
фантастка
мн. фанта̀стки, ж. Жена фантаст.
фанте
мн. фантѐта, ср.
1. Жарг. Полицай.
2. Остар. Карта за игра вале.
фантом
мн. фанто̀ми, (два) фанто̀ма, м. Призрак, привидение.
фанфара
мн. фанфа̀ри, ж. Меден духов музикален инструмент с форма на издължена тръба, с който се издават тържествени сигнали.
прил. фанфарен, фанфа̀рна, фанфа̀рно, мн. фанфа̀рни. Фанфарен оркестър.
фанфарен
вж. фанфара
фар
фа̀рът, фа̀ра, мн. фа̀рове, (два) фа̀ра, м.
1. Силно осветително тяло в специална кула на брега на морето за подаване на сигнали към корабите. Разхождам се до фара.
2. Прен. Пътеводна светлина. Фар в живота.
3. Силна лампа с рефлектор за осветяване на пътя, разположена върху всяка от предните две страни на моторно превозно средство. Счупен фар.
4. Прен. Жарг. Само мн. Очила.
прил. фаров, фа̀рова, фа̀рово, мн. фа̀рови.
фараон
мн. фарао̀ни, м. Истор. Държавен глава монарх в древен Египет.
прил. фараонов, фарао̀нова, фарао̀ново, мн. фарао̀нови. Фараонов слуга.
прил. фараонски, фарао̀нска, фарао̀нско, мн. фарао̀нски. Фараонска войска.
фараонов
вж. фараон
фараонски
вж. фараон
фарингит
м., само ед. Спец. Болезнено възпаление на фаринкса.
фаринкс
мн. фа̀ринкси, (два) фа̀ринкси, (два) фа̀ринкса, м. Част от гърлото; глътка.
фарисеи
1. членове на религиозно-политическа партия на богатите градски слоеве в древна Юдея, отличаващи се с фанатизъм и лицемерно изпълнение на външната обредность
2. лъжливо благодателен, външно благочестив, а в действителност — много порочен човек, лицемер
фарисей
фарисѐят, фарисѐя, мн. фарисѐи, м.
1. ист. В древността — член на еврейска религиозна групировка с политически претенции, която защитавала богатите слоеве и привидно показвала строго спазване на религиозните догми.
2. Прен. Лицемер. Не искам в къщата си фарисеи.
прил. фарисейски, фарисѐйска, фарисѐйско, мн. фарисѐйски.
фарисейка
мн. фарисѐйки, ж. Жена фарисей (във 2 знач.).
фарисейски
вж. фарисей
фарисейство
ср., само ед. Поведение на фарисей (във 2 знач.); лицемерство.
фарисейщина
ж., само ед. Фарисейство.
фармаколог
мн. фармаколо̀зи, м. Специалист по фармакология.
фармакологичен
вж. фармакология
фармакология
ж., само ед. Спец. Наука за лекарствата и влиянието им върху живия организъм.
прил. фармакологичен, фармакологѝчна, фармакологѝчно, мн. фармакологѝчни.
фармакомания
ж., само ед. Спец. Безконтролна употреба на лекарствени средства като болезнено увлечение.
фармацевт
мн. фармацѐвти, м. Специалист по фармация; аптекар.
фармацевтика
ж., само ед. Фармация.
прил. фармацевтичен, фармацевтѝчна, фармацевтѝчно, мн. фармацевтѝчни. Фармацевтична промишленост.
фармацевтичен
вж. фармацевтика
фармацевтка
мн. фармацѐвтки, ж. Жена фармацевт.
фармация
ж., само ед. Спец. Наука за лекарствата и тяхното въздействие върху организма; аптекарство. Следвам фармация.
фаров
вж. фар
фарс
фа̀рсът, фа̀рса, мн. фа̀рсове, (два) фа̀рса, м.
1. Спец. Комедия с елементарен хумористичен, на места сатиричен елемент.
2. Прен. Цинична постъпка. Разигравам фарс.
прил. фарсов, фа̀рсова, фа̀рсово, мн. фа̀рсови.
фарси
натъпкан (и Прен.)
фарсов
вж. фарс
фарфор
м., само ед. Остар. Порцелан.
прил. фарфорен, фа̀рфорна, фа̀рфорно, мн. фа̀рфорни.
прил. фарфоров, фа̀рфорова, фа̀рфорово, мн. фа̀рфорови.
фарфорен
вж. фарфор
фарфоров
вж. фарфор
фас
фа̀сът, фа̀са, мн. фа̀сове, (два) фа̀са, м.
1. Остатък от изпушена цигара; угарка. Пълен с фасове пепелник.
2. Жарг. Цигара. Дай един фас!
фасада
мн. фаса̀ди, ж.
1. Лицева част на сграда откъм централния вход.
2. Прен. Жарг. Лице.
прил. фасаден, фаса̀дна, фаса̀дно, мн. фаса̀дни. Фасадна страна.
фасаден
вж. фасада
фасон
мн. фасо̀ни, (два) фасо̀на, м.
1. Обикн. ед. Вид, форма на дреха, шапка, обувка; кройка. Интересен фасон.
2. Разг. Външен вид. Смачкан фасон.
3. Прен. Разг. Превзета проява, надуто държане; поза. Правя фасони.
прил. фасонен, фасо̀нна, фасо̀нно, мн. фасо̀нни.
фасонен
вж. фасон
фасонирам
фасонѝраш, несв. и св.; Какво. Придавам фасон, форма.
фасонка
разг. Фасунга.
фасул
м., само ед. Увивно растение с плод боб.
прил. фасулен, фасу̀лена, фасу̀лено, мн. фасу̀лени.
прил. фасу̀лев, фасу̀лева, фасу̀лево, мн. фасу̀леви.
фасулен
вж. фасул
фасулски
фасу̀лска, фасу̀лско, мн. фасу̀лски, прил. Жарг.
1. Много лесен, елементарен. Фасулска работа.
2. Безинтересен, тъп, глупав. Фасулски разказ.
фасунга
мн. фа̀сунги, ж. Приспособление от изолационен материал с поставени клеми за свързване на електрическа лампа към мрежата.
фасцикул
мед. Малък сноп, особено от мускулни или нервни влакна.
фасция
мед. Сьединителнотъканна ципа, която обвива мускули и други органи.
фата
мит. Фата Моргана — мираж, при който понякога на хоризонта се появяват многочислени образи. Според митологията Моргана е морска нимфа, мамела пътниците с призрачни видения.
фатален
фата̀лна, фата̀лно, мн. фата̀лни, прил.
1. Неизбежен, неминуем, съдбоносен. Фатално решение. Фатална среща.
2. Пагубен, гибелен, нещастен. Фатален изход.
нареч. фатално.
същ. фаталност, фаталността̀, ж.
фатализъм
м., само ед. Вяра в предопределението на човешката съдба.
прил. фаталистичен, фаталистѝчна, фаталистѝчно, мн. фаталистѝчни.
прил. фаталистѝчески, фаталистѝческа, фаталистѝческо, мн. фаталистѝчески.
фаталист
мн. фаталѝсти, м. Човек с фаталистични предубеждения.
фаталистичен
вж. фатализъм
фаталистка
мн. фаталѝстки, ж. Жена фаталист.
фатално
вж. фатален
фаталност
вж. фатален
фаул
мн. фа̀ули, (два) фа̀ула, м. Фал (в 1 знач.).
фаулирам
фаулѝраш, несв. и св.; Кого. В спортни игри — правя фаул по отношение на някого. Нападателят бе фаулиран.
същ. фаулиране, ср.
фаулиране
вж. фаулирам
фауна
ж., само ед. Спец. Част от природата, която обхваща животинския свят.
фациален
мед. Лицев, отнасящ се до лицето.
фациес
мед. 1. Лице — предната част на главата.
2. Повърхност.
3. Изражение.
фашизирам
фашизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя да стане с фашистки убеждения. Фашизирам младежта.
същ. фашизиране, ср.
фашизиране
вж. фашизирам
фашизъм
м., само ед. Политическо течение, възникнало в Италия в началото на ХХ век и реализирано по-късно като открита диктатура, расизъм и териториална агресия.
прил. фашистки, фашѝстка, фашѝстко, мн. фашѝстки.
фашист
мн. фашѝсти, м. Привърженик на фашизма.
прил. фашистки, фашѝстка, фашѝстко, мн. фашѝстки.
фашистка
мн. фашѝстки, ж. Жена фашист.
фашистки
вж. фашист
фаянс
м., само ед.
1. Керамична маса от глина с примеси на гипс и др.
2. Съвкупност от изделия от такъв материал. Купувам си фаянс.
прил. фаянсов, фая̀нсова, фая̀нсово, мн. фая̀нсови. Фаянсови плочки.
фаянсов
вж. фаянс
фебрилен
мед. 1. Свързан с треска, с повишена температура.
2. Трескав, с повишена температура.
фебрилитет
мед. вж. треска
февруари
м.[[]], неизм. Вторият месец от календарната година.
прил. февруарски, февруа̀рска, февруа̀рско, мн. февруа̀рски. Февруарски студ.
февруарски
вж. февруари
федер
Дъсчица за свързване на дървена сглобка на прозорец.
федерален
федера̀лна, федера̀лно, мн. федера̀лни, прил.
1. Който е образуван като федерация, който представлява федерация; съюзен. Федерална държава.
2. Който се отнася до федерация. Федерални власти. Федерален окръг.
федерализам
, само ед. 1. Държавно изграждане на принципа на федерацията. 2. Политически стремеж да се установи федерален строй.
федерализъм
м., само ед.
1. Държавно изграждане на принципа на федерацията.
2. Политически стремеж да се установи федерален строй.
федералист
мн. федералѝсти, м. Привърженик на федерализма.
федералистка
мн. федералѝстки, ж. Жена федералист.
федеративен
вж. федерация
федерация
мн. федера̀ции, ж.
1. Форма на държавно устройство, което е основано върху обединение от няколко относително самостоятелни държавни образувания (републики, щати и др.), както и държава с такова устройство.
2. Обединение на организации, дружества и под. Федерация на демократичната младеж.
прил. федеративен, федератѝвна, федератѝвно, мн. федератѝвни. Федеративен принцип.
фееричен
феерѝчна, феерѝчно, мн. феерѝчни, прил. Приказно красив, вълшебен. Феерична рокля.
нареч. феерично.
същ. фееричност, фееричността̀, ж.
феерично
вж. фееричен
фееричност
вж. фееричен
феерия
мн. феѐрии, ж.
1. Пищно сценично представяне на приказка със специални ефекти.
2. Прен. Приказно, невероятно красиво зрелище. Феерия от цветове и звуци.
фейлетон
мн. фейлето̀ни, (два) фейлето̀на, м. Спец. Сатирически публицистичен разказ на злободневна тема.
прил. фейлетонен, фейлето̀нна, фейлето̀нно, мн. фейлето̀нни. Фейлетонно съдържание.
фейлетонен
вж. фейлетон
фейлетонист
мн. фейлетонѝсти, м. Автор на фейлетони. Алеко Константинов е голям фейлетонист.
фейлетонистка
мн. фейлетонѝстки, ж. Жена фейлетонист.
фейоха
мн. фейо̀хи, ж. Храстовидно топлолюбиво растение с подобен на слива жълтозелен плод, кисело-сладък на вкус и с ягодово-ананасов аромат.
фекален
мед. Отнасящ се до изпражненията.
фекалии
мед. Изпражнения, екскременти.
фелдфебел
мн. фелдфѐбели, м. Остар. Най-горен подофицерски чин и лицето, което го носи; старшина.
прил. фелдфебелски, фелдфѐбелска, фелдфѐбелско, мн. фелдфѐбелски.
фелдфебелски
вж. фелдфебел
фелдшер
мн. фѐлдшери, м. Лице със средно специално или полувисше медицинско образование, което е помощник на лекар.
прил. фелдшерски, фѐлдшерска, фѐлдшерско, мн. фѐлдшерски.
фелдшерски
вж. фелдшер
феминизация
ж., само ед. Феминизиране.
феминизирам
феминизѝраш, несв. и св.
1. Какво. Увеличавам броя на жените в личния състав на специалност, организация и др.
2. Кого, какво. Придавам женски черти на индивид от мъжки пол. Новата мода феминизира мъжете.
феминизирам се. 1. — Ставам с предимно женски личен състав. Специалността се феминизира.
2. За индивид от мъжки пол — придобивам женски черти по социални, физиологични и др. причини. Мъжете се феминизираха.
същ. феминизиране, ср.
феминизиране
мед. вж. феминизация
феминизъм
м., само ед. Движение за равноправие на жената.
прил. феминистичен, феминистѝчна, феминистѝчно, мн. феминистѝчни.
прил. феминистѝчески, феминистѝческа, феминистѝческо, мн. феминистѝчески.
феминист
мн. феминѝсти, м. Привърженик на феминизма.
прил. феминистичен, феминистѝчна, феминистѝчно, мн. феминистѝчни.
прил. феминистѝчески, феминистѝческа, феминистѝческо, мн. феминистѝчески.
феминистичен
вж. феминист
феминистка
мн. феминѝстки, ж. Жена феминист.
феморален
мед. Бедрен, отнасящ се до бедрото.
фемур
мед. Бедрена кост — най-дългата кост в скелета на човека.
фен
фѐнът, фѐна, мн. фѐнове, (двама) фѐнове, м. Запалянко, почитател, страстен поклонник. Феновете на „Бийтълс“.
фенер
мн. фенѐри, (два) фенѐра, м.
1. Стъклена кутия, в която се поставя свещ или лампа, за да служи за осветление.
2. Електрическо приспособление с батерия, лампа и рефлектираща повърхност, което служи за осветление.
3. Разг. Гръден кош на птица без крилата и бутчетата.
същ. умал. фенерче, мн. фенѐрчета, ср.
прил. фенерен, фенѐрена и фенѐрна, фенѐрено и фенѐрно, мн. фенѐрени и фенѐрни.
фенерджия
мн. фенерджѝи, м. Истор. Човек, който се е грижил за уличното осветление в миналото, когато то се е състояло от фенери.
фенерен
вж. фенер
фенерче
вж. фенер
феникс
мн. фѐникси, (два) фѐникса, м. В митологията — птица, която се самозаражда, възкръсва от собствената си пепел.
феномен
мн. феномѐни, (два) феномѐна, м.
1. Явление. Този феномен е добре известен.
2. Необичайно, свръхестествено явление или същество със свръхестествени способности.
феноменален
феномена̀лна, феномена̀лно, мн. феномена̀лни, прил. Рядък, изключителен, свръхестествен. Феноменална памет. Феноменални явления.
нареч. феноменално.
същ. феномена̀лност, феноменалността̀, ж.
феноменализъм
Нагласа, при която се счита, че познаваме само явления, но не и същността на нещата. Идеалистическо философско учение, което отрича възможността за познаване на същността на предметите и смята, че може да се познае само външната им феноменална страна.
феноменално
вж. феноменален
феноменология
Учение за развитието на съзнанието (у Хегел). Метафизическо и схоластично учение за чистите и неизменно духовни същности.
феод
ист. Земя (понякога предмет, длъжност или доход), която едрите средновековни владетели давали на своите васали срещу военно и материално задължение; форма на собственост на феодалната класа.
феодал
мн. феода̀ли, м. Крупен земевладелец през феодализма.
прил. феодален, феода̀лна, феода̀лно, мн. феода̀лни. Федално владение.
феодален
вж. феодал
феодализъм
м., само ед. Спец. Обществен строй, който се основава върху едрата земеделска собственост и върху експлоатацията на труда на крепостните селяни от феодала.
фередже
и фередже, мн. фереджѐта и фѐреджета, ср. Широко наметало у жените мюсюлманки, с което се покрива главата и част от лицето. Пребулена с фередже.
ферибот
мн. фѐриботи, (два) фѐрибота, м. Специален кораб с голяма платформа за превозване не само на пътници, но и на коли, влакове и др.
прил. фериботен, фѐриботна, фѐриботно, мн. фѐриботни.
фериботен
вж. ферибот
ферма
мн. фѐрми, ж.
1. Голямо частно земеделско стопанство върху собствена или арендна земя. Имам ферма.
2. Специализирано в отглеждането на селскостопански животни стопанство. Ферма за крави.
ферман
мн. ферма̀ни, (два) ферма̀на, м.
1. ист. Султански указ.
2. Прен. Разг. Дълъг писмен текст — урок, писмо, бележка и др. Какъв е този ферман?
фермент
мн. фермѐнти, (два) фермѐнта, м. Спец. Вещество, което се съдържа в живите клетки и участва във всички протичащи в тях химични процеси; ензим.
ферментационен
вж. ферментация
ферментация
мн. фермента̀ции, ж.
1. Спец. Химически процес на разлагане на органичните вещества под влияние на ферменти.
2. Процес на кипене на плодовия сок и преминаването му в алкохол.
прил. ферментационен, ферментацио̀нна, ферментацио̀нно, мн. ферментацио̀нни.
ферменти
1. сложни органични белтъчни вещества, които се образуват в живите организми и участват като необходима съставка почти във всички жизнени процеси, без да влизат в състава на крайните им продукти
2. Прен. причинител, виновник
ферментирам
ферментѝраш, несв. и св. Намирам се в процес на ферментация; кипя. Плодовият сок ферментира.
същ. ферментиране, ср.
ферментиране
мед. вж. ферментация
фермер
мн. фѐрмери, м. Стопанин на ферма. Млади фермери.
прил. фермерски, фѐрмерска, фѐрмерско, мн. фѐрмерски. Фермерска земя.
фермерка
мн. фѐрмерки, ж. Жена фермер.
фермерски
вж. фермер
фертилен
мед. 1. Плодовит, способен за зачеване и раждане.
2. Оплоден.
фес
фѐсът, фѐса, мн. фѐсове, (два) фѐса, м.
1. Мюсюлманска шапка от червен вълнен плат с форма на пресечен конус и с пискюл в средата.
2. Разг. Пренебр. Турчин.
фест
Библейско тълкуване: Фест или Порций Фест. Приемник на Феликс в управлението на Юдея, (60г. след Р. Х. ). За да угоди на Юдеите, Феликс остави Павел в окови в Кесария, главният град на Палестина — Д. А. 24:27, и когато Фест пристигнал в Ерусалим, Юдейските големци подали жалба, и му се молили да осъди Павел, или да го изпрати в Ерусалм, защото те имали съзаклятие да го убият по пътя. Фест, обаче отговорил, че римляните нямат обичай да предават обвиняемия на смърт, преди да му се позволи да се оправдае за обвиненията предявени към него, и обещал на юдеите да чуе обвиненията им в Кесария. След пет дни, когато вече чул обвиненията на обвинителите и оправданието на Павел, той му предложил да иде в Ерусалим, и там да се съди пред Еврейския съд. Апостол Павел, обаче не приел това предложение, но се отнесъл до по-високата власт на Кесаря; и така, той се избавил от тайните заговори на юдеите. Когато цар Агрипа и Верникия, отишли в Кесария да честитят на Фест за новата му правителствена служба, той пак повикал Павел, и го изпитвал и пред тях, защото искал да направи едно изложение, и да го изпрати заедно с него в Рим. Еврейският историк Йосиф хвали управлението на Фест. Той умрял в Юдея (62г. след Р. Х. ).
фестивал
мн. фестива̀ли, м.
1. Преглед на постиженията в определен вид изкуство. Музикален фестивал. Фестивал на художествената самодейност.
2. Голям, масов обществен празник. Фестивал на младежта и спорта.
прил. фестивален, фестива̀лна, фестива̀лно, мн. фестива̀лни. Фестивален комплекс.
фестивален
вж. фестивал
фестон
мн. фесто̀ни, (два) фесто̀на, м.
1. Украшение по края на дреха, покривка и др. с дъговидна форма.
2. Архитектурно, скулптурно и др. украшение във вид на падащи гирлянди от цветя.
фестонирам
фестонѝраш, несв. и св.; Какво. Украсявам с фестон.
същ. фестониране, ср.
фестониране
вж. фестонирам
фетален
мед. Отнасящ се до плода.
фетва
остар.
писмен отговор на мюфтия по правни въпроси
фетиш
мн. фетѝши, (два) фетѝша, м.
1. В суеверието на първобитните — предмет със свръхестествена сила.
2. Прен. Идол, кумир.
фетишизирам
фетишизѝраш, несв. и св.; Какво. Правя да стане фетиш, възприемам като фетиш; обожествявам. Той фетишизира нейните дрехи.
същ. фетишизиране, ср.
фетишизиране
вж. фетишизирам
фетишизъм
м., само ед.
1. Култ към неодушевени предмети.
2. Прен. Сляпо преклонение пред нещо.
фетишист
мн. фетишѝсти, м. Човек, който проявява фетишизъм.
прил. фетишистки, фетишѝстка, фетишѝстко, мн. фетишѝстки. Фетишистки навици.
фетишистка
мн. фетишѝстки, ж. Жена фетишист.
фетишистки
вж. фетишист
фетор
мед. Лоша, зловонна миризма, смрад, напр. лош дъх от устата — fetor ex ore.
фетус
мед. Плодът в утробата от 8-та седмица до раждането.
фехтовка
ж., само ед. Вид спорт — състезание между двама, използващи рапира, сабя, шпага и под.
фехтовчик
мн. фехто̀вчици, м. Състезател по фехтовка.
фехтувам се
фехту̀ваш се, несв. Бия се с шпага, рапира и под.
същ. фехтуване, ср.
фехтуване
вж. фехтувам се
фехтувач
мн. фехтува̀чи, м. Фехтовчик.
фея
мн. фѐи, ж. В приказките — красиво и добро свръхестествено същество от женски пол.
фиаско
ср., само ед. Пълен провал. Претърпявам фиаско.
фиба
мн. фѝби, ж. Метална щипка за прикрепяне на коси, обикн. при правенето на прическа. Цветни фиби.
фибра
мн. фѝбри, ж. Мускулно или нервно влакно. Всяка нейна фибра трептеше.
фибрилация
мед. Мъждене, трептене — бързи съкращения на мускулни влакна, напр. предсърдно мъждене (фибрилацио атриорум) — неправилни и некоординирани съкращения на отделни части на предсърдната мускулатура.
фибрин
мед. Белтъчно вещество, получено от фибриногена на кръвната плазма под действието на тромбина в процеса на кръвосъсирване. Фибринът се разгражда до серия от продукти под действието на плазмина в процеса на фибринолиза.
фибриноген
мед. β2-глобулин на кръвната плазма, основен фактор на кръвосъсирването. Под действието на тромбина се превръща във фибрин.
фиброаденом
мед. Доброкачествен тумор, характеризиращ се с пролиферация на жлезисти елементи и съединителна тъкан, напр. фиброаденом на млечната жлеза.
фиброза
мед. Патологичен процес, който се характеризира с повишено разрастване на съединителна тъкан, която нарушава структурата на органите и тъканите.
фибром
мед. Доброкачествен тумор от влакнеста съединителна тъкан. Изграден е основно от фибробласти и фиброцити, разположени между колагенни влакна. Различават се твърд фибром (преобладават колагенните влакна) и мек фибром (преобладават клетъчните елементи).
фиброматоза
мед. 1. Дифузно или възлесто разрастване на съединителната тъкан в даден орган, напр. палмарна фиброматоза (болест на Дюпюитрен), фиброматоза на половия член (болест на Пейрон) и др.
2. Състояние, при което се развиват множество фиброми.
фибромиом
мед. Доброкачествен тумор, съставен от мускулна и съединителна тъкан.
фибросарком
мед. Злокачествен тумор, произхождащ от влакнеста съединителна тъкан. Среща се в подкожната съединителна тъкан, фасции, апоневрози, периоста на костта и др.
фибула
мед. Малък пищял — тънка дълга кост на подбедрицата.
фигура
мн. фѝгури, ж.
1. Спец. В геометрията — заградена от непрекъсната линия плоскост, както и съвкупност от разположени в определен ред точки, линии, повърхности или тела. Геометрична фигура.
2. Очертание на нещо, външен вид; образ. Тази фигура ми е неизвестна. Една фигура се изгуби в мрака.
3. Това, което се описва, очертава върху някаква плоскост при движение, танц, летене, плетене и др.
4. Схема, таблица и др. за илюстрация в книга.
5. Очертание на човешкото тяло; телосложение. Елегантна фигура. Пълна фигура.
6. Скулптурно или живописно изображение на човек или животно. Мраморна фигура. Картина с няколко фигури.
7. Прен. Човек с неговите особени качества, обикн. в литературата, историята и др.; образ, герой. Голяма фигура в българската история е Паисий.
8. Изваяни метални, дървени или др. приспособления за игра на шах. Най-силната шахматна фигура е царицата.
9. Спец. В стилистиката — устойчива и повтаряща се конструкция от думи, която усилва изразителността на речта. Стилистична фигура.
фигурален
фигура̀лна, фигура̀лно, мн. фигура̀лни, прил.
1. Който е съставен от фигури.
2. Фигуративен. Фигурален израз. // нареч. фигура̀лно.
същ. фигура̀лност, фигуралността̀, ж.
фигурант
мн. фигура̀нти, м.
1. В театъра или в киното — участник в представление без текст, участник във фона; статист. Започна като фигурант.
2. Прен. Разг. Ръководно лице, което не взема собствени решения, а изпълнява нечии нареждания; безличен човек. Трябва ни истинският ръководител, а не фигурантът.
фигурантка
мн. фигура̀нтки, ж. Жена фигурант.
фигуративен
фигуратѝвна, фигуратѝвно, мн. фигуратѝвни, прил. Иносказателен, преносен, образен. Фигуративно изказване.
нареч. фигуративно.
същ. фигуративност, фигуративността̀, ж.
фигуративно
вж. фигуративен
фигуративност
вж. фигуративен
фигурен
фѝгурна, фѝгурно, мн. фѝгурни, прил. Фигурален (в 1 знач.).
• Фигурно пързаляне. — Спец. Вид спорт — танцуване с кънки върху лед, като се изпълняват различни фигури.
фигурирам
фигурѝраш, несв. и св. Намирам се, съществувам в нещо или някъде. И той фигурира сред участниците.
фигурист
мн. фигурѝсти, м. Спортист, състезател по фигурно пързаляне.
фигуристка
мн. фигурѝстки, ж. Жена фигурист.
фиданка
мн. фида̀нки, ж.
1. Младо, обикн. плодно дръвче. Купих фиданка.
2. Страничен израстък от по-голямо дърво; издънка.
фиде
ср., само ед. Сухи тестени пръчици, понякога навити на топка, които се използват в приготвянето на супи.
фидеизъм
Идеалистическо философско течение, което дава преднина на вярата пред знаниието.
фиев
вж. фий
фиеста
мн. фиѐсти, ж. Бурно и продължително празненство.
физик
мн. физѝци, м. Специалист по физика. Ядрен физик.
физика
ж., само ед.
1. Спец. Наука, в която се изучават свойствата и строежът на материята, нейното движение и изменение, както и закономерностите в природните явления.
2. Прен. Разг. Телосложение, тяло на човек. Добра физика. Спортна физика.
прил. физичен, физѝчна, физѝчно, мн. физѝчни. Физични явления.
физиолог
мн. физиоло̀зи, м. Специалист по физиология.
физиологичен
физиологѝчна, физиологѝчно, мн. физиологѝчни, прил.
1. Който се отнася до физиология. Физиологично наблюдение.
2. Естествен природен, органически. Физиологична нетърпимост. Физиологично отвращение.
нареч. физиологично.
физиологически
физиологѝческа, физиологѝческо, мн. физиологѝчески, прил. Физиологичен.
физиологично
вж. физиологичен
физиология
ж., само ед.
1. Спец. Наука за функциите на живия организъм.
2. Съвкупност от жизнените процеси и законите, които управляват тяхното протичане.
физиономист
мн. физиономѝсти, м. Човек, който лесно запомня физиономии и бързо разпознава хората по тях. Съвършен физиономист.
физиономистка
мн. физиономѝстки, ж. Жена физиономист.
физиономия
мн. физионо̀мии, ж.
1. Образ, външен вид, изражение на лице. Човешка физиономия.
2. Прен. Характерни особености на нещо; специфика. Университетът има оригинална физиономия.
физиотерапевтичен
вж. физиотерапия
физиотерапия
ж., само ед. Използване на физическите средства (топлина, вода, електричество и др.) при профилактиката и лечението на отделни болести.
прил. физиотерапевтичен, физиотерапевтѝчна, физиотерапевтѝчно, мн. физиотерапевтѝчни.
физичен
вж. физика
физически
физѝческа, физѝческо, мн. физѝчески, прил.
1. Който се отнася към физика (в 1 знач.); физичен. Физически явления.
2. Който се отнася до тялото на човек; телесен. Физическо здраве. Физическа немощ. Физическа смърт.
3. Който е свързан с мускулната дейност. Физически усилия.
4. Който се отнася към интимните взаимоотношения. Физическа близост. Физически контакт.
• Физическа география. — Спец. Дял от географията, който изучава процесите и явленията в твърдата, водната и въздушната обвивка на земята.
• Физическа култура. — Физкултура.
• Физическо възпитание. — Физкултура.
• Физическо лице. — Човекът като правен субект.
физичка
мн. физѝчки, ж. Жена физик.
физкултура
ж., само ед. Усъвършенстване и укрепване на човешкото тяло чрез физически упражнения, гимнастика, спорт.
прил. физкултурен, физкулту̀рна, физкулту̀рно, мн. физкулту̀рни. Физкултурен салон.
физкултурен
вж. физкултура
физкултурник
мн. физкулту̀рници, м.
1. Спортист.
2. Учител по физкултура. Физкултурникът ръководи сутрешната гимнастика.
физкултурничка
мн. физкулту̀рнички, ж. Жена физкултурник.
физхармоника
вж. фисхармоника
физхармония
Пневматичен музикален инструмент с клавиши
фий
фѝят, фѝя, само ед., м. Вид фуражно растение от семейство бобови.
прил. фиев, фѝева, фѝево, мн. фѝеви.
фикс
неизм.
• Идея фикс/фикс-идея. — Натрапчива мисъл. Неговата фикс-идея е да си купи “Мерцедес”.
фиксаж
м., само ед.
1. Фиксиране. Правя фиксаж на прическата.
2. Спец. Специален разтвор от химикали за трайно закрепване на изображението върху фотографски негатив или върху снимка.
3. Спец. Разтвор от безцветна смола и спирт, с който се напръскват картини, рисунки и др., за да се запазят.
фиксинг
м., само ед. Изкуствено задържане.
• Фиксинг на валутата. — Определен от банката курс на валутата за деня към чуждестранните валути.
фиксирам
фиксѝраш, несв. и св.
1. Какво. Закрепвам в определено устойчиво състояние. Фиксирам плакат. Фиксирам картина.
2. Какво. Определям с точност; установявам, отбелязвам. Фиксираха местата за среща.
3. Прен. Кого, какво. Гледам втренчено. Фиксирам го с очи.
4. Спец. Обработвам с фиксаж фотографски снимки, тъкани, рисунки и др.
същ. фиксиране, ср.
фиксиране
вж. фиксирам
фиктивен
фиктѝвна, фиктѝвно, мн. фиктѝвни, прил. Неистински, недействителен, мним. Фиктивен брак. Фиктивно приятелство.
нареч. фиктивно.
фиктивно
вж. фиктивен
фикус
мн. фѝкуси, (два) фѝкуса, м. Декоративно вечнозелено растение с големи месести елипсовидни листа.
фикционализъм
Реакционно направление в буржоазната философия, според което научните и философските идеи и понятия не са обективни истини, а измислици.
фикция
мн. фѝкции, ж. Нещо измислено; недействителност, нереалност, илюзия, измислица.
фил
фил-, -фил, -филия
Съставна част на думи със значение „който обича някого или е предан някому“.
филамент
мед. вж. фибра
филантроп
мн. филантро̀пи, м. Човек, който обича хората и им помага; човеколюбец.
филантропичен
вж. филантропия
филантропически
вж. филантропия
филантропия
ж., само ед. Любов към човека и към човечеството, изразявана и под формата на благотворителност.
прил. филантропичен, филантропѝчна, филантропѝчно, мн. филантропѝчни.
прил. филантропически, филантропѝческа, филантропѝческо, мн. филантропѝчески.
филариаза
мед. вж. филариоза
филариоза
мед. Паразитно заболяване, причинено от различни нематоди — филарии (Wuchereria bancrofti, Brugia malayi). Източник на инвазията е опаразитеният човек, преносители са кръвосмучещи насекоми. Протича с алергични прояви (сърбеж, обрив), лимфостаза, лимфангит, лимфаденит, хилурия, постепенно се развива елефантиаза.
филателен
вж. филателия
филателист
мн. филателѝсти, м. Човек, който се занимава с филателия.
филателистка
мн. филателѝстки, ж. Жена филателист.
филателия
ж., само ед. Колекциониране и подреждане на марки, обикн. пощенски.
прил. филателен, филатѐлна, филатѐлно, мн. филатѐлни. Филателна изложба.
филджан
мн. филджа̀ни, (два) филджа̀на, м. Разг. Разлата чашка без дръжка за пиене на кафе.
филе
мн. филѐта, ср.
1. Крехко и сочно месо покрай гръбнака на животно; рибица. Изсушено филе. Свинско филе.
2. Обезкостено месо. Филе от скумрия.
филиал
мн. филиа̀ли, (два) филиа̀ла, м. Относително самостоятелно подразделение на институция, предприятие. Филиал на библиотека. Филиал на университет.
прил. филиа̀лен, филиа̀лна, филиа̀лно, мн. филиа̀лни.
филигран
м, само ед. Фина бижутерска техника, при която от метална нишка (сребърна или златна) се изработва подобен на нежна дантела мотив.
прил. филигранен, филигра̀нна, филигра̀нно, мн. филигра̀нни. Филигранна изработка.
филигранен
вж. филигран
филиз
мн. филѝзи, (два) филѝза, м.
1. Израстък на дърво, храст и др.
2. Разг. Мустаче на лоза или друго растение.
филиформен
мед. Нишковиден.
филия
мн. филѝи, ж. Отрязано плоско парче хляб. Филия с масло.
филм
фѝлмът, фѝлма, мн. фѝлми, (два) фѝлма, м.
1. Светлочувствителна целулоидна лента за кино- и фотографски снимки. Купувам филм. Промивам филм.
2. Произведение на киноизкуството, при което се възпроизвеждат движещи се образи с помощта на бързосменящи се снимки или рисунки върху лента.
3. Копие, екземпляр от такова произведение.
4. Само ед. Тънка, фина кожица, ципа, нежен пласт. Филм от петрол по повърхността на водата. Кремът образува филм върху кожата.
същ. умал. филмче, мн. фѝлмчета, ср. (в 1 знач.).
прил. филмов, фѝлмова, фѝлмово, мн. фѝлмови.
филмирам
филмѝраш, несв. и св.; Какво. Снимам на филм. Филмирам театрална постановка. Филмирам роман. Филмирам сватба.
същ. филмиране, ср.
филмиране
вж. филмирам
филмов
вж. филм
филмче
вж. филм
филолог
мн. филоло̀зи, м. Специалист по филология.
филологичен
вж. филология
филологически
вж. филология
филология
мн. филоло̀гии, ж.
1. Спец. Само ед. Съвкупност от научни дисциплини, които изучават езика и литературното творчество на един народ като част от неговата култура.
2. Специалност във висше учебно заведение, в която се изучават тези дисциплини. Българска филология. Славянски филологии.
прил. филологичен, филологѝчна, филологѝчно, мн. филологѝчни.
прил. филологически, филологѝческа, филологѝческо, мн. филологѝчески. Филологически факултет.
прил. филоложки, филоло̀жка, филоло̀жко, мн. филоло̀жки. Филоложка култура.
филоложка
мн. филоло̀жки, ж. Жена филолог.
филоложки
вж. филология
филон
одежда без ръкави на православен свещеник, която се облича върху другите одежди при литургия
философ
мн. филосо̀фи, м.
1. Специалист по философия и изобщо мислител.
2. Прен. Разг. Човек, който се отнася разумно и спокойно към всички проблеми в живота.
3. Прен. Разг. Човек, който философства.
• Дървен философ. — Пренебр. Човек, който дълбокомислено говори празни приказки.
философия
мн. филосо̀фии, ж.
1. Спец. Само ед. Наука за най-общите закономерности в развитието на природата, обществото и човешкото мислене.
2. Прен. Разг. Система от възгледи, концепции, убеждения; мироглед. Всеки има своя философия.
3. Прен. Разг. Само мн. Безсъдържателни, празни приказки, разсъждения. Стига с тези философии.
философски
филосо̀фска, филосо̀фско, мн. филосо̀фски, прил.
1. Който се отнася до философия и до философ (в 1 знач.). Философска култура.
2. Прен. Разг. Който е характерен за философ (във 2 знач.); разумен, мъдър.
3. Който съдържа в себе си дълбоки идеи за човека, за битието му, за мисленето и отношенията между хората и др. Философски роман.
нареч. философски (във 2 знач.). Гледам философски на нещата.
философствам
филосо̀фстваш, несв. Разг. Пренебр. Говоря дълбокомислено и без полза, обикн. за неща, за които не съм компетентен; мъдрувам, умувам.
философствувам
филосо̀фствуваш, несв. Философствам.
филтрирам
филтрѝраш, несв. и св.; Какво. Прекарвам през филтър; прецеждам. Филтрирам вода.
същ. филтриране, ср.
филтриране
вж. филтрирам
филтър
мн. фѝлтри, (два) фѝлтъра, м.
1. Прибор, устройство и др. за пречистване на течности, газове и др.
2. Помещение в болнично заведение за приемане на болни преди разпределението им по общи болнични стаи, за да се избегне внасяне на зараза.
филхармоничен
вж. филхармония
филхармония
мн. филхармо̀нии, ж.
1. Музикално учреждение, което организира симфонични концерти и пропагандира музикалното изкуство.
2. Голям симфоничен оркестър. Софийска филхармония.
прил. филхармоничен, филхармонѝчна, филхармонѝчно, мн. филхармонѝчни.
филц
фѝлцът, фѝлца, само ед., м. Плътен и здрав, обикн. нетъкан вълнен плат, който се използва за шапки, чехли и др.
прил. филцов, фѝлцова, фѝлцово, мн. фѝлцови. Филцова шапка.
филцов
вж. филц
фин
фѝна, фѝно, мн. фѝни, прил. Нежен, изящен, изтънчен, деликатен. Фина бродерия. Фин човек. Фина душа.

Фина механика. Спец. Индустрия, която се занимава с изработката на дребни метални предмети и сложни механизми като часовници, измервателни прибори и др.
финал
мн. фина̀ли, (два) фина̀ла, м.
1. Заключителна част, последен етап; край. Участвам във финалите по футбол. Финал на пиесата.
2. Място, където приключва скоростно спортно състезание. Насочвам се към финала.
прил. финален, фина̀лна, фина̀лно, мн. фина̀лни. Финално бягане.
финален
вж. финал
финалист
мн. финалѝсти, м. Участник в спортен финал. На линията са финалистите в бягането.
финалистка
мн. финалѝстки, ж. Жена финалист.
финанси
само мн.
1. Държавните парични средства и системата за тяхното събиране и разпределяне. Министерство на финансите.
2. Пари. Трудно се справяме с финансите.
прил. финансов, фина̀нсова, фина̀нсово, мн. фина̀нсови. Финансова година.
финансиране
Банков термин: осигуряване на парични средства за потребление или инвестиции за различен период от време и под различна форма.
финансист
мн. финансѝсти, м.
1. Специалист по финансови въпроси.
2. Предприемач, който се занимава с крупни парични операции.
финансистка
мн. финансѝстки, ж. Жена финансист.
финансов
вж. финанси
фиников
финѝкова, финѝково, мн. финѝкови, прил.
• Финикова палма. — Палма с разперени листа и със сладки плодове — фурми.
финитизъм
Агностическо течение в съвременната философия, което, обратно на матеарилистичните виждания, отрича възможността да се опознае безконечното и безкрайността.
финиш
мн. фѝниши, (два) фѝниша, м.
1. Заключителна част на скоростно спортно състезание.
2. Финал (във 2 знач.).
финиширам
финишѝраш, несв. и св.
1. Стигам финиша; пристигам. Първа финишира нашата представителка.
2. Прен. Завършвам, приключвам (работа, занятие и под.).
същ. финиширане, ср.
финиширане
вж. финиширам
финтифлюшка
мн. финтифлю̀шки, ж. Разг. Пренебр. Дребно украшение на тоалет — панделка, дантела, баста и др.
фиорд
мн. фио̀рди, (два) фио̀рда, м. Тесен и силно врязан в сушата морски залив със скалисти брегове.
фира
ж., само ед. Част от теглото на стока, която се загубва, изчезва вследствие на изпарение, повреда и др. Давам фира.
фирма
мн. фѝрми, ж.
1. Производствено обединение, търговско или промишлено предприятие. Частна фирма.
2. Надпис над сладкарница, заведение, магазин, ресторант и др.; табела. Неонова фирма. Светеща фирма.
фирмен
фѝрмена, фѝрмено, мн. фѝрмени, прил.
1. Който се отнася до фирма. Фирмен магазин.
2. Разг. Който е продукция на известна, утвърдена фирма. Фирмено облекло. Фирмени маратонки.
фирча
фѝрчиш, мин. св. фѝрчих и фирчѝх, мин. прич. фѝрчил и фирчѝл, св. Разг.
1. Кого, какво. Карам да бяга, да бърза; гоня. Фирчи конете нагоре-надолу.
2. Прен. Кого. Не оставям на спокойствие, не давам мира. Ще има да ни фирчи новият началник.
фиск
фѝскът, фѝска, само ед., м. Спец. Държавна хазна, финансови интереси на държавата.
прил. фискален, фиска̀лна, фиска̀лно, мн. фиска̀лни.
• Фискална политика. — Спец. Промени в правителствените разходи и в данъците като средство за постигане на определени икономически цели в държавата.
фискален
вж. фиск
фистула
мед. Патологичен тесен канал, който обикновено свързва кухинни органи или телесни кухини с повърхността на тялото или помежду им. Фистулите биват: вродени и придобити; външни и вътрешни; пълни и непълни.
фисура
мед. Цепка, цепнатина.
фисхармоника
вид хармоника с клавиши за една рък; устна хармоника
фитил
мн. фитѝли, (два) фитѝла, м.
1. Шнур, памучна лента, усукани конци и др., натопени в газ, олио или друга течност, намазани с восък, парафин и др., за да светят. Издърпвам фитила на лампата.
2. Горящ шнур за възпламеняване на заряди, взривове от разстояние. Запалих фитила и избягах.
3. Усукана марля или друга материя, напъхана в рана за изтегляне на гнойта от нея.
• Запалвам фитила (на някого). — Разг. Подстрекавам към някаква дейност.
• Пускам фитил/фитили. — Разг. Подстрекавам, подбуждам.
фитнес
м., само ед. Бодрост, поддържане на добра форма. • Фитнесцентър/фитнесзала. Център/зала за поддържане на добрата форма чрез физически упражнения с/на различни уреди.
фитотерапия
ж., само ед. Лечение, терапия с билки, с растения.
фифти-фифти
неизм. Половина на половина, наравно, поравно.
фичвам
фѝчваш, несв. и фична, св.; какво. Диал. Хвърлям небрежно, без да се интересувам къде пада.
Фичкам веднъж или поединично.

фичкам
фѝчкаш, несв.; Какво. Диал. Хвърлям небрежно, без да се интересувам къде пада.
фична
фѝчнеш, мин. св. фѝчнах, мин. прич. фѝчнал, св. — вж. фичвам.
фиш
фѝшът, фѝша, мн. фѝшове, (два) фѝша, м.
1. Малко листче с определен размер, което може да съдържа сведения от различно естество, обикн. необходими за научна работа. Библиотечен фиш. Пиша примери върху фиш.
2. Листче, с което се участва в спорт-тото. Попълвам фиш.
фишек
мн. фишѐци, (два) фишѐка, м.
1. ист. Саморъчно приготвен патрон, който се пълни с барут, сачми и др.
2. Разг. Завити в хартия еднакви монети, прилепени плътно една до друга така, че да наподобяват цилиндрична форма.
фиширам
фишѝраш, несв. и св.; Какво. Записвам върху фиш. Фиширам нови думи.
флаг
фла̀гът, фла̀га, мн. фла̀гове, (два) фла̀га, м.
1. Държавно знаме.
2. Знаме за сигнализация.
същ. умал. флагче, мн. фла̀гчета, ср.
флагче
вж. флаг
флакон
мн. флако̀ни, (два) флако̀на, м. Затварящо се шишенце за парфюм или лекарство. Красиво изработен флакон.
същ. умал. флаконче, мн. флако̀нчета, ср.
флаконче
вж. флакон
фламинго
мн. фламѝнги, ср. Блатна птица с бяло-розово оперение и много дълга шия.
фланг
фла̀нгът, фла̀нга, мн. фла̀нгове, (два) фла̀нга, м. Лява или дясна крайна част на войска, строй, редица и под. Имат слаб ляв фланг.
прил. флангов, фла̀нгова, фла̀нгово, мн. фла̀нгови.
флангов
вж. фланг
фланела
мн. фланѐли, ж.
1. Вид мека памучна или вълнена трикотажна тъкан, обикн. за изработка на бельо.
2. Потник или блузка от такава материя. Долна фланела.
3. Разг. Плетена дебела вълнена дреха, закопчаваща се отпред; фанела, жилетка.
същ. умал. фланелка, мн. фланѐлки, ж. (във 2 знач.).
прил. фланелен, фланѐлена, фланѐлено, мн. фланѐлени.
фланелен
вж. фланела
фланелка
вж. фланела
флатуленция
мед. 1. Наличие на повишено количество газове в стомаха или червата.
2. Изпускане на газове.
флебектазия
мед. Разширение на вени.
флебит
мед. Възпаление на вена.
флебография
мед. 1. Рентгеново изследване на вените след вкарване на контрастни средства. Бива: директна флебография (контрастната материя се въвежда директно в изследвания съд) и индиректна флебография (контрастната материя се въвежда интраартериално и се проследява контрастирането на венозната система).
2. Процес на записване на венозния пулс.
флеборексис
мед. Пукване на вена.
флеботомия
мед. Срязване на вена за пускане на кръв.
флеботромбоза
мед. Първична венозна тромбоза, при която няма възпаление на венозната стена. Най-често се наблюдава в дълбоките вени на долните крайници.
флегматик
мн. флегматѝци, м. Флегматичен човек.
флегматичен
флегматѝчна, флегматѝчно, мн. флегматѝчни, прил.
1. Който проявява мудност в движенията си, спокойствие и невъзмутимост в поведението си; бавноподвижен. Флегматично дете.
2. Който изразява мудност, спокойствие, невъзмутимост. Флегматичен тон.
нареч. флегматѝчно.
същ. флегматичност, флегматичността̀, ж.
флегматичка
мн. флегматѝчки, ж. Жена флегматик.
флегматичност
вж. флегматичен
флегмон
мед. Дифузно остро гнойно възпаление на рехавата съединителна тъкан. Най-често се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група А и златистият стафилокок. Развива се в подкожната мастна тъкан, междуфасциалните пространства на мускулите и др.
флейта
мн. флѐйти, ж. Дървен духов музикален инструмент с висок тон, който има клапи върху отвърстията си.
флейтист
мн. флейтѝсти, м. Музикант, който свири на флейта.
флейтистка
мн. флейтѝстки, ж. Жена флейтист.
флексия
мн. флѐксии, ж. Спец. В граматиката — граматическо окончание при изменението на формите на думите; окончание.
флексор
мед. Сгъвач (мускул).
флексура
мед. Извивка, кривина.
флирт
флѝртът, флѝрта, мн. флѝртове, (два) флѝрта, м. Леко любовно увлечение, игра; ухажване. Обичам флиртовете.
флиртувам
флирту̀ваш, несв. Занимавам се с флирт, участвам във флирт; ухажвам, кокетирам, задявам.
фломастер
мн. флома̀стери, (два) флома̀стера, м. Флумастер.
флора
ж., само ед. Част от природата, която обхваща растителния свят.
флот
фло̀тът, фло̀та, мн. фло̀тове, (два) фло̀та, м.
1. Всички плавателни съдове на една страна или всички съдове с еднакво предназначение. Военен флот.
2. Група кораби с единно командване.
прил. флотски, фло̀тска, фло̀тско, мн. фло̀тски.
• Въздушен флот. — Всички летателни апарати на дадена страна; авиация.
флота
мн. фло̀ти, ж. Флот.
флотилия
мн. флотѝлии, ж.
1. Група военни кораби, които действат заедно в един воден басейн.
2. Малка група кораби.
флотски
вж. флот
флуид
мн. флуѝди, м.
1. Течност или газ (които си приличат по физически свойства).
2. Според спиритистите — биологична сила, която изтича от тялото на човек.
прил. флуиден, флуѝдна, флуѝдно, мн. флуѝдни.
флуиден
вж. флуид
флуктуация
мед. Вълнообразно раздвижване на течност, затворена в мекостенна кухина, което възниква при перкусия.
флумастер
мн. флума̀стери, (два) флума̀стера, м. Приспособление за писане и рисуване с цветно мастило, съдържащо се в пореста пръчица с твърд връх.
флуор
мед. Течение.
флуороза
мед. Патологично състояние, причинено от повишен прием на флуор, напр. при продължителен прием на вода с повишена концентрация на флуор или при хронична инхалация на въздух с повишена концентрация на флуор. Протича с поява на бели или кафяви петна по зъбите, разрушаване на зъбния емайл (зъбна флуороза), уврежда се и костната система (скелетна флуороза).
фльонга
мн. фльо̀нги, ж. Разг. Обикн. пренебр. Панделка, джувка.
фоайе
мн. фоайѐта, ср. Обширно свободно пространство в обществена сграда; разширение на коридорите, в което се разхождат работещите или посетителите. Фоайе на театър.
фоб
1. фоб-, -фобия
Съставна част на сложни думи със значение „който се страхува“ или „враждебно настроен към някого или нещо“.
2. (търг. , сърк. от франко борда)
фобия
мн. фо̀бии, ж. Страхово състояние — болестен страх от нещо, обикн. без основание.
фойерверк
мн. фо̀йерверки, (два) фо̀йерверка, м.
1. Разноцветни светлини в небето от изстреляни ракети и др.; илюминация.
2. Прен. Проява, поведение, изказване, които целят да направят силно впечатление.
фокален
мед. Огнищен.
фокстрот
м., само ед. Бърз танц по двойки, изпълняван със ситни, плъзгащи се стъпки, придружени с движения в кръста. Танцувам фокстрот.
фокус
мн. фо̀куси, (два) фо̀куса, м.
1. Спец. Във физиката — пресечна точка на сноп пречупени светлинни или топлинни лъчи.
2. Разположение на лупите, при което разглежданият с помощта на оптически прибор предмет се вижда най-ясно, най-отчетливо. Апаратът не е на фокус.
3. Прен. Център, средоточие.

мн. фо̀куси, (два) фо̀куса, м.
1. Ловък трик, номер, при който се прави нещо необяснимо, нерационално, някакво чудо пред очите на зрителите, като се разчита на бързина на движенията, действията. Интересен фокус.
2. Прен. Пренебр. Хитруване, измама, машинация. Стига с тези фокуси.
фокусирам
фокусѝраш, несв. и св.
1. Какво. Поставям на фокус 1 (във 2 знач.). Фокусирам апарат.
2. Прен. Какво. Събирам, съсредоточавам, насочвам. Фокусирам вниманието към определен проблем.
3. Прен. Разг. Забелязвам, различавам. Не можах да го фокусирам.
същ. фокусиране, ср.
фокусиране
вж. фокусирам
фокусник
мн. фо̀кусници, м. Човек, който прави фокуси 2 .
прил. фокуснически, фо̀кусническа, фо̀кусническо, мн. фо̀куснически.
същ. фокусничество, ср.
фокуснически
вж. фокусник
фокусничество
вж. фокусник
фолат
мед. вж. фолиева киселина
фолацин
мед. вж. фолиева киселина
фоликул
мед. Малка анатомична кухина или торбичка; сферична структура от клетки, често съдържаща кухина, напр. космен фоликул, лимфен фоликул, граафов фоликул.
фоликуларен
мед. Отнасящ се до фоликул
фоликулит
мед. Гнойно възпаление на космения фоликул без засягане на мастната жлеза и околната тъкан. Около косъма се появява лека надигнатост със зачервяване, която бързо се превръща в бяло мехурче, изпълнено с гноевидна течност.
фолио
ср., само ед. Много тънък метален лист, употребяван в техниката, в готварството, за опаковане на хранителни продукти и др.; станиол. Пека риба във фолио.
фолк-
Първа съставна част на сложни думи със значение народен, фолклорен, напр. фолкфестивал, фолкоркестър, фолкизпълнител и др.
фолклор
м., само ед. Спец. Устното народно творчество, създадено през вековете — песни, приказки, пословици, анекдоти и др.
прил. фолклорен, фолкло̀рна, фолкло̀рно, мн. фолкло̀рни. Фолклорен ансамбъл.
фолклорен
вж. фолклор
фолклорист
мн. фолклорѝсти, м.
1. Специалист по фолклористика.
2. Събирач на фолклор.
фолклористика
ж., само ед. Спец. Наука за фолклора.
фолклористка
мн. фолклорѝстки, ж. Жена фолклорист.
фон
фо̀нът, фо̀на, мн. фо̀нове, (два) фо̀на, м.
1. Основен цвят, тон, върху който е направена рисунка. Блестящ фон.
2. Заден план на картина или на нещо друго, върху който изпъкват основните образи, фигури. Любов на фона на развълнувано море.
3. Прен. Среда, обкръжение, обстоятелства, при които се осъществява нещо. На фона на тази трагедия всички проблеми са дребни.
фонд
фо̀ндът, фо̀нда, мн. фо̀ндове, (два) фо̀нда, м.
1. Парични средства, ценности и др., които са на разположение на държава, организация и др. под. за определена цел. Златен фонд. Пенсионен фонд.
2. Запас от нещо. Жилищен фонд. Продоволствени фондове.
3. Организация, която ръководи използването на средства с определена цел. Фонд “Тринадесет века България”.
прил. фондов, фо̀ндова, фо̀ндово, мн. фо̀ндови. Фондови средства.
• Фондова борса. — Пазар на ценни книжа и валута.
• Фондов капитал. — Вложен в ценни книжа капитал.
фондан
м., само ед. Вид полутвърда захар за изработка на сладкарски изделия, както и топящи се в устата бонбони от тази захар.
прил. фонда̀нов, фонда̀нова, фонда̀ново, мн. фонда̀нови. Фонданова глазура.
фондация
мн. фонда̀ции, ж. Организация, която се учредява според завещание или от инициативна група обикн. за да осъществява благотворителна дейност.
фондов
вж. фонд
фонетика
ж., само ед. Спец. Част от езикознанието — наука за говорните звукове и за звуковия състав на езика.
прил. фонетичен, фонетѝчна, фонетѝчно, мн. фонетѝчни. Фонетичен кабинет.
прил. фонетѝчески, фонетѝческа, фонетѝческо, мн. фонетѝчески. Фонетически запис.
фонетичен
вж. фонетика
фонограф
първият създаден апарат за записване и възпроизвеждане на звукове, предшественик на грамофона; създаден от Едисон през 1878 г.
фонтан
мн. фонта̀ни, (два) фонта̀на, м. Декоративно съоръжение с течаща, обикн. нагоре, вода.
фонтанела
мед. Място на черепа у новороденото, където все още не е настъпило заместване на хрущяла с костна тъкан. На черепа но новороденото има 6 фонтанели: две чифтни (клиновидна и сисовидна) и две нечифтни (предна и задна).
форамен
мед. Отвор, отвърстие, дупка.
форма
мн. фо̀рми, ж.
1. Външни очертания на предмет; външен вид, изглед. Овална форма.
2. Очертания на човешкото тяло; фигура. Пищни форми.
3. Прен. Устройство, състав и структура, външен израз на определено съдържание. Формата на писмото е спазена. Единство на форма и значение.
4. Приспособление за придаване на трайни очертания на нещо, обикн. на течна маса. Форма за торта. Леярска форма.
5. Прен. Разг. Измамен външен вид, който или е без съдържание, или противоречи на съдържанието. Правим го за форма, за пред обществото.
6. Разг. Еднакво по кройка и цвят облекло на лица, принадлежащи към една и съща социална група, организация, училище и др.; униформа. В строя ни искат по форма.
7. Прен. Системата от изобразителни средства в художествено произведение, композицията му като израз на съдържание. Стихотворна форма.
8. Спец. В граматиката — външен вид и промяната му в думата, което съответства на определено граматическо значение. Възвратна форма. Неизменяема форма.
• Във форма съм. — В състояние съм да проявя всички свои възможности.
формал
мн. форма̀ли, м. Човек, който действа в съгласие с установен ред, с определена конюнктура.
формален
форма̀лна, форма̀лно, мн. форма̀лни, прил.
1. Който се отнася до външния вид, до формата на нещо. Формален облик.
2. Който се отнася до граматическа форма. Формално изменение.
3. Който става привидно; неистински, мним. Формално съжаление. Формално извинение.
4. Който е повърхностен, незадълбочен. Формално отношение. Формален поглед върху нещата.
5. Който е според определен ред, модел, образец. Формално отлагане на делото. Формално заявление.
6. Който се отнася към формализъм (във 2 знач.). Формална логика.
нареч. формално.
формализация
ж., само ед. Спец. Представяне и изучаване на някои области от знанието във вид на формална система.
формализирам
формализѝраш, несв. и св.; Какво. Държа за формата, издигам за основен критерий формата, а не съдържанието. Престанете да формализирате нещата!
формализирам се. 1. — Вглеждам се внимателно, стриктно във формата, държа строго за нея. Формализираха се за един подпис.
2. Издребнявам, обръщам внимание на несъщественото.
същ. формализиране, ср.
формализиране
вж. формализирам
формализъм
м., само ед.
1. Придържане към външната форма на нещо за сметка на неговото съдържание; формализиране.
2. Спец. Направление в естетиката, изкуството и др., привържениците на което отделят особено внимание на формата, а не на съдържанието.
прил. формалистичен, формалистѝчна, формалистѝчно, мн. формалистѝчни.
прил. формалистѝчески, формалистѝческа, формалистѝческо, мн. формалистѝчески.
формалин
м., само ед. Спец. Силно дезинфекциращо средство, използвано в морга, при съхраняване на части от тяло или на цяло тяло на животно в стъкленици и др.
формалист
мн. формалѝсти, м.
1. Който се придържа към формализма (в 1 знач.).
2. Представител на формализма (във 2 знач.).
формалистичен
вж. формализъм
формалистка
мн. формалѝстки, ж. Жена формалист.
формално
вж. формален
формалност
формалността̀, мн. форма̀лности, ж. Необходимо действие от гледище на възприет, установен ред в извършването на нещо. Подписът в нашия случай е една формалност.
формат
мн. форма̀ти, (два) форма̀та, м. Размер (в дължина и ширина) на лист хартия, книга, снимка и др. под. Голям формат.
прил. форматен, форма̀тна, форма̀тно, мн. форма̀тни.
форматен
вж. формат
формен
фо̀рмена, фо̀рмено, мн. фо̀рмени, прил. Униформен. Формен полицай.
формирам
формѝраш, несв. и св.
1. Кого, какво. Придавам форма, завършеност; изграждам, оформям. Формирам характер. Формирам личност.
2. Какво. Създавам, организирам съобразно с някакви изисквания, с някаква форма. Формирам правителство. Формирам стачен комитет.
същ. формиране, ср.
формиране
вж. формирам
формула
мн. фо̀рмули, ж.
1. Условен израз от букви, цифри и други знаци за означаване на отношения, процеси, състав и др. Математическа формула. Формула на химическия състав.
2. Прен. Оформено правило с елемент на задължителност; предписание, образец, догма. Тези формули са известни на всички.
3. Прен. Кратък и точен словесен израз; определение, сентенция, максима.
формулирам
формулѝраш, несв. и св.; Какво. Придавам на мислите и разсъжденията си кратък и точен словесен израз. Формулирам извод. Формулирам заглавие.
същ. формулиране, ср.
формулиране
вж. формулирам
формулировка
мн. формулиро̀вки, ж.
1. Формулиране. Формулировката беше направена веднага.
2. Формулирана мисъл; определение, формула (в 3 знач.).
формуляр
мн. формуля̀ри, (два) формуля̀ра, м. Стандартен документ, бланка за попълване. Попълвам формуляра.
форникс
мед. Свод, дъговидно образувание.
форс-мажор
книж.
непредвидено и непреодолимо обстоятелство или пречка
форсирам
форсѝраш, несв. и св.
1. Какво. Предизвиквам по-бързо задвижване. Форсирам колата.
2. Кого, какво. Подтиквам към по-бързо извършване; засилвам. Форсираме нещата винаги в последния момент. Майка му го форсира към училището.
3. Спец. Преодолявам с бой, със сила естествено препятствие. Батальонът форсира реката.
същ. форсиране, ср.
форсиране
вж. форсирам
форсмажор
Обективна пречка или т. нар. (обстоятелство, събитие на) непреодолима сила — обстоятелство (събитие) изцяло зависещо и дължащо се на непредвидими или непрогнозируеми събития или фактори, независещи от волята или действията на едно или повече лица и в този смисъл неподлежащи на предотвратяване като: всякакви природни бедствия, характерни или не за определен регион, глобални или локални (с национално значение) аварии, в т. ч. и пожари, епидемии, правителствени забрани (ембарго)граждански вълнения, стачки, бунтове и всякакъв вид безредици, терористични или военни действия и др. подобни в резултат на които е нарушен нормалния обществен ритъм на живот, респективно възможността за безпрепятствено изпълнение на поети ангажименти между две или повече страни по сключени споразумения. При действие на форсмажорно обстоятелство, страните по сключено споразумение се освобождават временно от отговорност при неизпълнение, поради обективна невъзможност до отпадане действието на форсмажорното обстоятелство.
форт
фо̀ртът, фо̀рта, мн. фо̀ртове, (два) фо̀рта, м. Укрепление, крепост.
фортуна
ж. само ед. Остар. Орис, участ, съдба.
форум
мн. фо̀руми, (два) фо̀рума, м. Масово представително събиране; събрание, конференция, конгрес. Научен форум. Политически форум.
форцепс
мед. Щипци, инструмент за захващане и задържане на различни предмети.
фосфат
м., само ед. Спец. Сол на фосфорната киселина с приложение в земеделието, медицината и др.
прил. фосфатен, фосфа̀тна, фосфа̀тно, мн. фосфа̀тни.
фосфатен
вж. фосфат
фосфор
м., само ед. Спец. Химически елемент — силноотровно и леснозапалимо светещо вещество.
прил. фосфорен, фо̀сфорна, фо̀сфорно, мн. фо̀сфорни. Фосфорни съединения. Фосфорни отблясъци.
фосфорен
вж. фосфор
фосфоресцирам
фосфоресцѝраш, несв. и св. Излъчвам слаба светлина; блещукам.
същ. фосфоресциране, ср.
фосфоресциране
вж. фосфоресцирам
фото
ср., само ед. Разг. Фотографско ателие. Отивам до фотото.
фото-
Първа съставна част на сложни думи със значение фотографски, напр. фотоалбум, фотоапарат, фотоархив, фотоателие, фотовитрина, фотоизложба, фотокадър, фотоконкурс, фотокопие, фотоматериал, фотоочерк, фотоплакат и др.
фотоапарат
мн. фотоапара̀ти, (два) фотоапара̀та, м. Апарат за фотографски снимки. Фотоапарат “Кодак”.
фотогеничен
фотогенѝчна, фотогенѝчно, мн. фотогенѝчни, прил. За човек — чието лице се възпроизвежда, отразява добре върху фотографска лента или върху кинолента. Фотогенична актриса.
същ. фотогеничност, фотогеничността̀, ж.
фотогеничност
вж. фотогеничен
фотограф
мн. фотогра̀фи, м. Човек, който професионално се занимава с фотография (в 1 знач.).
фотографирам
фотографѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя фотографска снимка с апарат; снимам. Фотографирам хора.
фотографирам се. — Правя си фотографска снимка. Обичам да се фотографирам сред природата.
същ. фотографиране, ср.
фотографиране
вж. фотографирам
фотографичен
фотографѝчна, фотографѝчно, мн. фотографѝчни, прил. Фотографски.
фотографически
фотографѝческа, фотографѝческо, мн. фотографѝчески, прил. Фотографски.
фотография
мн. фотогра̀фии, ж.
1. Само ед. Отразяване на образи, фигури и др. върху светлочувствителна лента, хартия и др. и закрепване на това отражение с помощта на специални оптически апарати. Занимавам се с фотография.
2. Закрепено върху специален лист отражение на образ, фигура и др.; снимка. Разглеждам фотографии.
фотографски
фотогра̀фска, фотогра̀фско, мн. фотогра̀фски, прил.
1. Който се отнася до фотография. Фотографски материал. Фотографска снимка. Фотографска лента.
2. Прен. Който е предаден съвсем точно, с всички детайли. Фотографско изображение на действителността в романа.
фотолюбител
фотолюбѝтелят, фотолюбѝтеля, мн. фотолюбѝтели, м. Човек, който се занимава с фотография непрофесионално, за удоволствие.
прил. фотолюбителски, фотолюбѝтелска, фотолюбѝтелско, мн. фотолюбѝтелски.
фотолюбителка
мн. фотолюбѝтелки, ж. Жена фотолюбител.
фотолюбителски
вж. фотолюбител
фотомонтаж
м., само ед. Монтаж на елементи от различни снимки в една.
фоторепортаж
мн. фоторепорта̀жи, (два) фоторепорта̀жа, м. Репортаж, направен чрез фотографски снимки.
фоторепортер
мн. фоторепортѐри, м. Репортер, който илюстрира събитията с фотографски снимки.
фоторепортьор
мн. фоторепортьо̀ри, м. Остар. Фоторепортер.
фотос
мн. фо̀тоси, (два) фо̀тоса, м. Фотографска снимка в по-големи размери, обикн. предназначена за изложба.
фотосинтеза
ж., само ед. Спец. Процес на хранене на зелените растения, който се осъществява под въздействието на светлината.
фототипен
фототѝпна, фототѝпно, мн. фототѝпни, прил. Който е отпечатан след предварително нанасяне на фотографиран материал върху стъклена или метална плоча. Фототипно издание.
фотофобия
мед. Повишена чувствителност на окото към светлина и избягване на силно осветени места.
фотьойл
мн. фотьо̀йли, (два) фотьо̀йла, м. Широк удобен и изцяло тапициран стол с облегалка за лактите; кресло. Разтегателен фотьойл. Мек фотьойл.
фрагмент
мн. фрагмѐнти, (два) фрагмѐнта, м.
1. Откъс, част, детайл от литературно, научно, публицистично и др. писмено съчинение или от произведение на музикалното и изобразителното изкуство. Фрагмент от текст. Фрагмент от картина.
2. Част, елемент, остатък от нещо цяло в миналото — писан текст, скулптура, керамика и др. Фрагмент от ръкопис. Фрагмент от ритон.
фрагментарен
фрагмента̀рна, фрагмента̀рно, мн. фрагмента̀рни, прил. Който прилича на част от цялото, на фрагмент или е съставен от фрагменти; несистемен, откъслечен, непълен. Фрагментарни наблюдения. Фрагментарен разказ.
нареч. фрагментарно.
същ. фрагментарност, фрагментарността̀, ж.
фрагментарно
вж. фрагментарен
фрагментарност
вж. фрагментарен
фрагментен
фрагмѐнтна, фрагмѐнтно, мн. фрагмѐнтни, прил. Фрагментарен.
същ. фрагментност, фрагментността̀, ж.
фрагментност
вж. фрагментен
фраза
мн. фра̀зи, ж.
1. Смислово завършено и граматически и интонационно оформено изказване на мисъл; израз, изречение. Неясни фрази. Сложна фраза.
2. Прен. Пренебр. Обикн. мн. Прекалено пищен, изкуствено усложнен израз без съдържание. Кухи фрази.
3. Спец. В музиката — относително завършена част от музикална тема.
фразеологизъм
мн. фразеологѝзми, (два) фразеологѝзъма, м. Спец. Устойчива фраза, обикн. с преносно значение, употребявана като готова единица в речта.
фразеологичен
вж. фразеология
фразеологически
вж. фразеология
фразеология
ж., само ед.
1. Спец. Дял от езикознанието — наука за фразеологизмите, както и съвкупността от всички фразеологизми в един език. Научна фразеология. Специалист по фразеология.
2. Пренебр. Съвкупност от фрази (във 2 знач.). Не ни е необходима фразеология, а конкретна помощ.
прил. фразеологичен, фразеологѝчна, фразеологѝчно, мн. фразеологѝчни. Фразеологичен речник.
прил. фразеологически, фразеологѝческа, фразеологѝческо, мн. фразеологѝчески. Фразеологическо многообразие.
фразьор
мн. фразьо̀ри, м. Пренебр. Човек, който фразьорства.
същ. фразьорство, ср.
фразьорка
мн. фразьо̀рки, ж. Пренебр. Жена фразьор.
фразьорствам
фразьо̀рстваш, несв. Пренебр. Говоря фрази (във 2 знач.), празни приказки.
същ. фразьорстване, ср.
фразьорстване
вж. фразьорствам
фразьорство
вж. фразьор
фразьорствувам
фразьо̀рствуваш, несв. Фразьорствам.
фрак
фра̀кът, фра̀ка, мн. фра̀кове, (два) фра̀ка, м. Официална горна мъжка дреха, къса отпред, с удължени разделени поли отзад. Черен фрак.
фрактура
ж., само ед. Спец. В медицината — счупване на кост.
фракционен
вж. фракция
фракционер
мн. фракционѐри, м. Член на фракция.
фракционерка
мн. фракционѐрки, ж. Жена фракционер.
фракция
мн. фра̀кции, ж. Група единомишленици, обособена в рамките на по-голямо политическо обединение — партия, обществена организация, парламент и др. Парламентарна фракция. Либерална фракция.
прил. фракционен, фракцио̀нна, фракцио̀нно, мн. фракцио̀нни.
франзела
мн. франзѐли, ж. Продълговат, обикн. тънък бял хляб. Хрупкава франзела.
франкофон
мн. франкофо̀ни, м. Лице, което говори френски език.
франт
фра̀нтът, фра̀нта, мн. фра̀нтове, м. Разг. Остар. Човек, който винаги се облича изискано, наконтено; конте.
францисканец
рел. Член на ордена на миноритите на св. Франциск Асизки основан в Италия (1207—1209). Членовете били облечени в проста кафява роба и ходели боси със сандали; известни са още като просяшкия орден. Заедно с доминиканците осъществяват функциите на Инквизицията, а от 1256 г. активно участват в образователната дейност в университетите.
фрапантен
фрапа̀нтна, фрапа̀нтно, мн. фрапа̀нтни, прил. Който фрапира; поразителен. Фрапантно облекло. Фрапантни думи.
нареч. фрапантно.
същ. фрапа̀нтност, фрапантността̀, ж.
фрапантно
вж. фрапантен
фрапирам
фрапѝраш, несв. и св.; Кого. Правя много силно впечатление, изненадвам силно; смайвам, поразявам.
фрасвам
фра̀сваш, несв. и фрасна, св. Разг. Фраскам веднъж или поединично.
фраскам
фра̀скаш, несв.; кого. Разг. Удрям, бия.
фрасна
фра̀снеш, мин. св. фра̀снах, мин. прич. фра̀снал, св. — вж. фрасвам.
фрегата
мн. фрега̀ти, ж. 1. ист. Тримачтов военен кораб от ХVIII — ХIХ век. 2. Съвременен военен кораб със средна големина, използван за разузнаване и ескорт.
фреза
мн. фрѐзи, ж. Машина с въртящи се остриета за обработка на метал, дърво, земя и др. Метална фреза.
прил. фрезов, фрѐзова, фрѐзово, мн. фрѐзови.
фрезист
мн. фрезѝсти, м. Човек, който работи с фреза.
фрезов
вж. фреза
фреквенция
ж., само ед. Честота в появата или в употребата.
прил. фреквѐнтен, фреквѐнтна, фреквѐнтно, мн. фреквѐнтни.
фремитус
мед. Вибрации, които се усещат при поставяне на ръка върху тялото на пациента.
френетичен
френетѝчна, френетѝчно, мн. френетѝчни, прил. Който е много силен, много буен; възторжен, ентусиазиран. Френетични възгласи.
нареч. френетично.
същ. френетичност, френетичността̀, ж.
френетически
френетѝческа, френетѝческо, мн. френетѝчески, прил. Френетичен.
нареч. френетически.
френетично
вж. френетичен
френетичност
вж. френетичен
френология
Учение за съществуването на зависимост между психическите способности на човека и формата на черепа му, създадено от австийския лекар Ф. Й. Гал (1758—1828) и впоследствие научво опровергано.
френулум
мед. Юздичка, гънка от тъкан, която ограничава движението на даден орган, напр. езикова юздичка (frenulum linguae).
фреска
мн. фрѐски, ж. Рисунка с водни бои върху прясна мазилка, обикн. в църкви; стенопис.
фриволен
фриво̀лна, фриво̀лно, мн. фриво̀лни, прил. Който не е съвсем приличен; леконравен, лекомислен, повърхностен. Фриволен жест. Фриволен смях.
същ. фриволност, фриволността̀, ж.
фриволност
вж. фриволен
фриз
фрѝзът, фрѝза, мн. фрѝзове и фрѝзи, (два) фрѝза, м. Спец. Релефна или рисувана лента с фигури по края на стена, под, мебел и др. под.
фризер
мн. фрѝзери, (два) фрѝзера, м. Хладилен шкаф за дълбоко замразяване.
фризирам
фризѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя фризура. Фризирам коса.
фризирам се. — Правя си фризура.
фризура
мн. фризу̀ри, ж. Прическа, обикн. свързана със специална технология за къдрене на косата.
фризьор
мн. фризьо̀ри, м. Човек, който по професия фризира.
прил. фризьорски, фризьо̀рска, фризьо̀рско, мн. фризьо̀рски. Фризьорски ножици.
същ. фризьорство, ср.
фризьорка
мн. фризьо̀рки, ж. Жена фризьор.
фризьорски
вж. фризьор
фризьорство
вж. фризьор
фрикасе
мн. фрикасѐта, ср. Вид ястие от късчета или топки месо в гъст бял сос. Пиле фрикасе. Кюфтета фрикасе.
фрикционен
вж. фрикция
фрикция
мн. фрѝкции, ж. Разтривка на кожата. Правя фрикции.
прил. фрикционен, фрикцио̀нна, фрикцио̀нно, мн. фрикцио̀нни.
фритюрник
мн. фритю̀рници, (два) фритю̀рника, м. Домакински затворен съд за пържене в много мазнина.
фройдизъм
м., само ед. Спец. Психологическа теория, която мотивира човешкото поведение чрез подсъзнателни, често сексуални инстинкти и влечения, които влизат в конфликт със съзнанието.
фронт
фро̀нтът, фро̀нта, мн. фро̀нтове, (два) фро̀нта, м.
1. Разгърната и обърната с лице към противника войска, заедно с територията, върху която е разположена. Преминавам фронта.
2. Част от войска в определена позиция от гледище на цялостното разположение. Ляв фронт. Преден фронт.
3. Прен. Обединение на обществени сили за съвместно действие в едно направление. Демократичен фронт.
4. Прен. Област, сфера на колективна дейност за постигане на някаква цел. На литературния фронт.
прил. фронтов, фро̀нтова, фро̀нтово, мн. фро̀нтови (в 1 знач.).
прил. фронтови, фронтова̀, фронтово̀, мн. фронтовѝ (в 1 знач.).
• Държа фронта. — Боря се за нещо, отстоявам нещо.
• Изпускам фронта. — Отказвам се от съпротивата си, оставям се да бъда победен.
• Откривам фронт. — Започвам борба.
фронтален
фронта̀лна, фронта̀лно, мн. фронта̀лни, прил.
1. Който е обърнат право напред, с лице към предната част на нещо; насрещен, пряк. Фронтален огън.
2. Прен. Който е зададен направо, без заобикалки. Фронтален въпрос.
3. Лицев. Фронтална стена.
нареч. фронтално.
същ. фронта̀лност, фронталността̀, ж.
фронтално
вж. фронтален
фронтов
вж. фронт
фронтовак
мн. фронтова̀ци, м. Разг. Участник във военни сражения на фронта. Стари фронтоваци.
фронтови
вж. фронт
фронтон
мн. фронто̀ни, (два) фронто̀на, м. Релефно пано над входа или на предната част на сграда. Оригинален фронтон.
фруктиера
мн. фруктиѐри, ж. Специален съд за поднасяне на плодове.
фруктов
фру̀ктова, фру̀ктово, мн. фру̀ктови, прил. Плодов. Фруктов крем.
фръцкам се
фръ̀цкаш се, несв. Разг. Връцкам се.
фтизиатрия
мед. Дял от медицината, изучаващ туберкулозата — главно на белите дробове.
фтириаза
мед. Въшливост — паразитоза, причинена от въшки. По човека паразитират три вида въшки: главова, дрешна и полова въшка.
фу
междум. 1. За изразяване на неодобрение, досада, възмущение. Фу, омръзна ми да шия.
2. За наподобяване на свистене на вятър, буря.
фуга
мн. фу̀ги, ж. Разстояние между зидани тухли, камъни, лепени плочки и др., обикн. запълнено с някаква смес; междина.
фугирам
фугѝраш, несв. и св.; Какво. Изработвам, оформям фуги, правя да има фуги.
фузиформен
мед. Вретеновиден.
фукам се
фу̀каш се, несв. Разг. Хваля се, самоизтъквам се пред другите с нещо. Фукат се, че са си купили скъпа кола.
фулминантен
мед. Мълниеносен, внезапен и силен.
фунгиформен
мед. Гъбовиден, с форма на гъба.
фунгозен
мед. Гъбен, гъбест, отнасящ се до гъба.
фундамент
мн. фундамѐнти, (два) фундамѐнта, м.
1. Подпора, опора, основа на сграда или на съоръжение. Фундамент на паметник.
2. Прен. Само ед. База, основа.
прил. фундаментен, фундамѐнтна, фундамѐнтно, мн. фундамѐнтни.
фундаментален
фундамента̀лна, фундамента̀лно, мн. фундамента̀лни, прил. Който е в основата; основополагащ, основен. Фундаментална наука. Фундаментално откритие.
фундаментализъм
м., само ед. Агресивна проява на ислямството с цел да обедини всички изповядващи тази религия и да ги противопостави на останалите. Ислямски фундаментализъм.
фундаментен
вж. фундамент
фундус
мед. Дъно, напр. дъно на жлъчния мехур, на стомаха, на матката и др.
фунийка
вж. фуния
фуникулит
мед. Възпаление на семенната връв (funiculus spermaticus).
фуния
мн. фунѝи, ж.
1. Предмет с форма на конус. Високоговорителна фуния.
2. Приспособление за наливане на течности с форма на конус, удължено откъм върха с тръбичка.
същ. умал. фунийка, мн. фунѝйки, ж.
функционален
функциона̀лна, функциона̀лно, мн. функциона̀лни, прил.
1. Който се отнася до функция.
2. Който лесно осъществява функцията си; практичен. Функционално жилище.
нареч. функционално.
същ. функционалност, функционалността̀, ж.
функционално
вж. функционален
функционалност
вж. функционален
функционер
мн. функционѐри, м. Активен деятел или високопоставена личност в обществена организация, политическа партия и др.
функционерка
мн. функционѐрки, ж. Жена функционер.
функционирам
функционѝраш, несв. и св. Извършвам, изпълнявам функция; действам, работя. Машината функционира. Организацията функционира.
същ. функциониране, ср.
функциониране
вж. функционирам
функция
мн. фу̀нкции, ж.
1. Професионално или друго задължение, поле на дейност; предназначение, длъжност, роля. Неговата функция е да подбира най-важното.
2. Спец. Дейност, употреба, работа на някакъв орган. Бъбречна функция.
3. Прен. Явление, което е свързано с развитието на друго явление или произтича от него. Бездействието е функция на дългите години мълчаливо търпение.
4. Спец. В математиката — променлива величина, която се изменя в зависимост от изменението на друга величина.
фураж
м., само ед. Храна за добитък.
прил. фуражен, фура̀жна, фура̀жно, мн. фура̀жни. Фуражно зърно.
фуражен
вж. фураж
фуражка
мн. фура̀жки, ж. Униформена шапка с козирка и плоско разпънато дъно.
фургон
мн. фурго̀ни, (два) фурго̀на, м.
1. Голяма закрита кола без мотор за жилищни, служебни и др. нужди.
2. Затворен вагон за превоз на багаж, поща и др., разположен непосредствено след локомотива. 3. Закрит товарен автомобил.
фурия
мн. фурѝи, ж.
1. В римската митология — богиня на отмъщението.
2. Прен. Необуздаема природна стихия. Фурията фучи навън.
3. Прен. Свадлив, неудържим човек.
фуркет
мн. фуркѐти, (два) фуркѐта, м. Широка и голяма фиба за прикрепване на коса, обикн. в кок.
фурма
мн. фурмѝ, ж. Плод на финикова палма — продълговат, с обла дълга костилка и с много сладък вкус.
фурна
мн. фу̀рни, ж.
1. Зидана или електрическа пещ за печене на хляб и др. тестени произведения, на ястия и др. Риба на фурна.
2. Остар. Количеството хляб, изпечен еднократно в пещ.
3. Сграда, в която се пече хляб и др.; пекарня.
фурнаджийка
мн. фурнаджѝйки, ж. Жена фурнаджия.
фурнаджийски
вж. фурнаджия
фурнаджия
мн. фу̀рнаджии, м. Човек, който обслужва фурна; пекар.
прил. фурнаджийски, фурнаджѝйска, фурнаджѝйско, мн. фурнаджѝйски.
• Фурнаджийска лопата. — Разг. Пренебр. Човек, който мени мнението си според обстоятелствата; нагаждач.
фурнир
м., само ед. Материал от тънки дървени листове за облицовка на мебелни талашитови плоскости.
фурор
м., само ед. Шумен публичен успех; възторг, възхищение. Предизвиквам фурор.
фурункул
мед. Остро гнойно възпаление на космения фоликул, мастната жлеза и околната тъкан. Най-често се причинява от стафилококи.
фурункулоза
мед. Наличие на множество фурункули.
фуста
мн. фу̀сти, ж.
1. Долна пола. Слагам фуста да не се залепва полата за краката.
2. Силно набрана дълга пола.
3. Прен. Пренебр. Жена.
фустан
мн. фуста̀ни, (два) фуста̀на, м. Разг. Тънък сукман.
фут
Библейско тълкуване: Хамов син — Бит. 10:6, чиито потомци, се споменават заедно с Етиопците и Лидианите като Египетски войници, и съставляващи част от войнство на Гог — Ер. 46:9; Ез. 27:10, 30:5, 38:5; Н-м 3:9. Йосиф ги приема за същите Мавританци, в Северна Африка на запад. Виж Ливия.
футбол
м., само ед. Колективна спортна игра с топка, която състезателите, разделени в два отбора, се опитват да вкарат в противниковата врата, без да я пипат с ръце.
прил. футболен, фу̀тболна, фу̀тболно, мн. фу̀тболни. Футболно първенство.
футболен
вж. футбол
футболист
мн. футболѝсти, м. Човек, който играе футбол.
футуризъм
Направление в науката и литературата, което отрича реализма.
фуча
фучѝш, мин. св. фуча̀х, мин. прич. фуча̀л, несв.
1. За животно — шумно пропускам въздух през ноздрите си от раздразнение; пръхтя, сумтя.
2. Поради бързо движение издавам продължителен шум; свистя, буча. Вятърът фучи в ушите ми. Колите фучат по улицата.
3. Прен. Сърдя се, изразявам бурно недоволството си от нещо. Цял ден фучи из стаята.
същ. фучене, ср.
фучене
вж. фуча
фъндък
мн. фъндъ̀ци, (два) фъндъ̀ка, м. Разг. Малко валмо памук, вълна, козина, коса и др. под.
фънк
м.[[]], само ед. Стил в музиката, включващ елементи от блус и др. стилове.
фъртуна
мн. фърту̀ни, ж. Снежна буря, придружена с вятър; виелица.
фърфалак
мн. фърфала̀ци, (два) фърфала̀ка, м. Разг.
1. Пумпал.
2. Прен. Подвижно малко дете.
фъстък
мн. фъстъ̀ци, (два) фъстъ̀ка, м.
1. Кореноплодно растение с черупчести ядливи плодове ядки.
2. Плодът на това растение. Обичам фъстъци.
3. Прен. Разг. Дребен човек. Виж го какъв фъстък е!
прил. фъстъчен, фъстъ̀чена, фъстъ̀чено, мн. фъстъ̀чени (в 1 и 2 знач.). Фъстъчена торта.
фъстъчен
вж. фъстък
фъфлене
вж. фъфля
фъфля
фъ̀флеш и фъ̀флиш, мин. св. фъ̀флих и фъфлѝх, мин. прич. фъ̀флил и фъфлѝл, несв. Говоря неясно, неотчетливо. Старецът фъфлеше.
същ. фъфлене, ср.
фъшкия
мн. фъшкѝи, ж. Разг. Пресни говежди изпражнения.
фю
междум. Фу (във 2 знач.).
фюфюкам
фюфю̀каш, несв. Подсвирквам леко, като наподобявам шума, свистенето на вятъра.
същ. фюфю̀кане, ср.
ха
част. Разг.
1. За подбуда към действие или за усилване на подбуда. Ха, ха, дий! Ха вземи го, няма да ти се счупят ръцете!
2. Тъкмо, без малко, аха 1 (във 2 знач.). И той — ха да се строполи на пода, хванах го здраво! • Ха-ха. Съюз.
1. За съотнасяне на редуващи се действия или възможности. Ха нагоре, ха надолу, та право срещу мене!
2. За съотнасяне на взаимнозависими действия. Ха си тръгнал, ха съм те претрепал!

междум.
1. За изразяване на силна изненада. Ха, гледай какво става там!
2. За израз на закана, недоволство. Ха, само ти се намери такъв многознайник! Да му се не види и работата, ха!
хабер
мн. хабѐри, (два) хабѐра, м. Разг. Вест, новина, известие. Добър хабер.
• Хабер (си) нямам. — Разг. Нямам представа, нищо не знам.
хабитат
Ареалът, обитаван от определен вид. Това е естествената околна среда, в която един организъм живее, или това е физичната околна среда, която заобикаля популация на даден вид.

В екологията има по-широко значение. Там се разбира съвкупността от множество видове, живеещи заедно при определени условия на околната среда. В този смисъл, в екологията се употребява понятието биотоп.
вж. биотоп
хабитуален
мед. Обичаен, привичен.
хабитус
мед. Телосложение на човека — съвкупност от външни признаци (ръст, телесна маса, развитие на скелета и мускулатурата, цвят на кожата и др. ), които предразполагат към развитието на определени заболявания.
хабя
хабѝш, мин. св. хабѝх, мин. прич. хабѝл, несв.; Какво.
1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва.
2. Правя да стане негодно; повреждам, развалям. Тя се учи да плете, ама само хаби преждата.
3. Правя да стане тъп; изтъпявам, похабявам. Хабя ножа за хляб, като режа тел.
• Хабя думите си. — Разг. Говоря, без да ме чуят, напразно.
• Хабя нерви. — Разг. Ядосвам се напразно.
хава
ж., само ед.
1. Остар. Време, състояние на атмосферата.
2. Разг. Ситуация, положение, състояние, настроение. Каква е хавата в училище?
3. Жарг. Младежка танцова забава.
хаван
мн. хава̀ни, (два) хава̀на, м. Дълбока здрава чаша (метална или дървена) с чук за начукване на бисквити, орехи, подправки, лекарства и др.
същ. умал. хаванче, мн. хава̀нчета, ср.
хаванче
вж. хаван
хавлия
мн. хавлѝи, ж.
1. Мека мъхеста кърпа за избърсване от памучна материя с изтеглени на клупове нишки.
2. Широка дреха за баня от такава материя; халат. Обличам хавлия.
хаджийка
мн. хаджѝйки, ж. Жена хаджия.
хаджийски
вж. хаджия
хаджия
мн. хаджѝи, м. Човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места (за християните — Божи гроб в Ерусалим).
прил. хаджийски, хаджѝйска, хаджѝйско, мн. хаджѝйски.
хазаин
мн. хаза̀и, м. Хазяин.
прил. хазайски, хаза̀йска, хаза̀йско, мн. хаза̀йски.
хазайка
мн. хаза̀йки, ж. Жена хазаин.
хазайски
вж. хазаин
хазарт
м., само ед.
1. Игри и развлечения, при които се залагат пари; комар.
2. Прен. Необмислена, рискована постъпка.
прил. хазартен, хаза̀ртна, хаза̀ртно, мн. хаза̀ртни. Хазартна игра.
хазартен
вж. хазарт
хазна
мн. хазнѝ, ж. Остар. Държавна парична съкровищница; трезор.
хазяин
мн. хазя̀и, м. Собственик, стопанин на жилище или др. помещение, дадено под наем, по отношение на наемателя; наемодател.
прил. хазяйски, хазя̀йска, хазя̀йско, мн. хазя̀йски. Хазяйско дете.
хазяйка
мн. хазя̀йки, ж. Жена хазяин.
хазяйски
вж. хазяин
хаир
м., само ед. Разг. Добро, благодеяние, благополучие. Голям хаир. Хаир да не видиш.
хаирлия
който е на добро; благополучен
хаирсъзин
мн. хаирсъ̀зи, м. Разг. Непрокопсаник, безделник, негодник.
хаирсъзка
мн. хаирсъ̀зки, ж. Жена хаирсъзин.
хайван
1. животно, добитък
2.
Прен.
говедо, дръвник
хайвер
м., само ед.
1. Яйца на риба. Рибата си хвърли хайвера.
2. Яйцата на риба, приготвени и използвани като ястие. Чер хайвер. Разбит хайвер.
3. Предястие от майонеза и грис, което по вид наподобява риби яйца.
прил. хайверен, хайвѐрена, хайвѐрено, мн. хайвѐрени.
• Пращам за зелен хайвер. — Разг. Пренебр. Безогледно излъгвам.
хайверен
вж. хайвер
хайде
част.
1. За подбуда към действие или движение, подкана или за усилване на подбуда, подкана. Чети! Хайде, започвай! Хайде, закъсняваме!
2. За възражение, несъгласие. Хайде, не ме будалкай! Хайде, хайде, не ме лъжи!
3. За снизхождение или примирение. Евтино ти го давам, ама хайде!
• Хайде де! — Като междум. За израз на силно недоволство и несъгласие. Пише се голям началник, ще ме наказва! Хайде де!
хайдук
мн. хайду̀ци, м. Разг. Разбойник, непрокопсаник, вагабонтин.
прил. хайдушки, хайду̀шка, хайду̀шко, мн. хайду̀шки. Хайдушки нрави.
хайдутин
мн. хайду̀ти, м.
1. ист. По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората.
2. Остар. Разбойник, хайдук.
прил. хайдутски, хайду̀тска, хайду̀тско, мн. хайду̀тски. Хайдутско сборище.
прил. хайдушки, хайду̀шка, хайду̀шко, мн. хайду̀шки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче.
същ. хайдутство, ср.
хайдутски
вж. хайдутин
хайдутство
вж. хайдутин
хайдутувам
хайдуту̀ваш, несв. Занимавам се с хайдутство.
хайдушки
вж. хайдутин
хайка
мн. ха̀йки, ж.
1. Организирано преследване на дивеч. Хайка за вълци.
2. Група, която организира такова преследване. Многобройна хайка.
3. Прен. Преследване на хора заради техни убеждения.
хайлаз
мн. хайла̀зи, м. Разг. Пренебр. Мързеливец, лентяй.
хайлазин
мн. хайла̀зи, м. Хайлаз.
хайлазувам
хайлазу̀ваш, несв. Разг. Пренебр. Не правя нищо; мързелувам, лентяйствам. Цял ден хайлазува и вечер пак не се прибира да помогне.
същ. хайлазуване, ср.
хайлазуване
вж. хайлазувам
хайлайф
м., само ед. Висшето общество и животът, който то води. Хайлайфът на обществото.
прил. хайлайфен, ха̀йлайфна, ха̀йлайфно, мн. ха̀йлайфни. Хайлайфно обкръжение.
хайлайфен
вж. хайлайф
хаймана
мн. хайманѝ, м. и ж. Разг. Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник.
хайманосвам
хаймано̀сваш, несв. Разг. Пренебр. Държа се като хаймана; безделнича, скитам. Цял ден хайманосва из града.
хайманувам
хайману̀ваш, несв. Хайманосвам.
хайта
мн. ха̀йти, м. и ж. Хаймана.
хак
ха̀кът, ха̀ка, мн. ха̀кове, (два) ха̀ка, м. Разг. Възнаграждение за отработено, полагащ се дял; заработка, заплата. Получи голям хак.
• Изяждам/изям хака (на някого). — Разг. Ощетявам.
• Хак ми е. — Разг. Заслужавам си неприятностите.
хакам
ха̀каш, несв.; какво/кого. Диал. Удрям, блъскам, халосвам.
хаквам
ха̀кваш, несв. и хакна, св. Хакам веднъж или поединично. Хакнах го с дървото.
хаквам се/хакна се. 1. — Удрям се силно, изведнъж.
2. Влизам, нахълтвам със сила изведнъж. Хакнах се в кабинета, а те имат заседание.
хакерене
напразно, не си струва, не си заслужава
хакна
ха̀кнеш, мин. св. ха̀кнах, мин. прич. ха̀кнал, св. – вж. хаквам.
хал
ха̀лът, ха̀ла, само ед., м. Разг. Състояние, положение. Добър ти е халът.
хала
мн. ха̀ли, ж.
1. Митично същество, което носи бури, ветрове; змей.
2. Природна стихия; буря. Халата фучи навън.
3. Прен. Разг. Силен човек. Тая хала се развъртя и на полето не остана нито сноп.
4. Прен. Пренебр. Разг. Човек, който яде без мярка. Каквато е хала, за минути помете всичко от масата.
халал
нареч.
• Халал да (ти) е. — Давам, подарявам без съжаление, от сърце.
халат
мн. хала̀ти, (два) хала̀та, м. Широка домашна дреха без копчета, която се затваря чрез замятане на двете поли една върху друга и завързване.
халаше
кон, който не става за нищо; кранта
халба
мн. ха̀лби, ж. Голяма чаша за бира (обикн. с дръжка), която събира половин литър. Изпих две халби бира.
халва
ж., само ед. Сладкарско изделие — гъста или втвърдена каша от разтопена захар, сусамово семе, тахан, ядки и др. Сусамена халва.
прил. халвѐн, халвѐна, халвѐно, мн. халвѐни. Халвена кутия.
халваджийски
вж. халваджия
халваджия
мн. халваджѝи, м. Човек, който произвежда халва.
прил. халваджийски, халваджѝйска, халваджѝйско, мн. халваджѝйски. Халваджийски съд.
• Халваджийски тефтер. — Разг. Измърсен и изпокъсан бележник, тетрадка с различни записки.
хале
мн. ха̀лета, ср. Голямо закрито помещение с висок таван за излагане, производство и складиране на стоки. Търговско хале.
хали
само мн. Обширен просторен магазин за хранителни стоки. Градски хали.
халище
мн. ха̀лища, ср. Дебела вълнена черга за постилане или завиване; китеник. Пъстри халища.
халка
мн. халкѝ, ж.
1. Малко метално колелце; брънка. Скъсана халка на синджир.
2. Годежен или венчален пръстен без украшения.
3. Само мн. В спорта — гимнастическа дисциплина, при която се изпълняват упражнения на висящи на въжета кръгли приспособления за хващане.
халосам
хало̀саш, св. — вж. халосвам.
халосан
хало̀сана, хало̀сано, мн. хало̀сани, прил. Разг. Смахнат, пернат, налудничав, занесен. Халосано дете.
нареч. хало̀сано.
халосвам
хало̀сваш, несв. и халосам, св.; кого/какво. Разг. Удрям, блъсвам, хаквам. Халоса я по главата и тя падна.
халосвам се/халосам се. 1. — Удрям се, блъсвам се. Халосах се о вратата.
2. Прен. Ставам халосан.
3. Прен. Държа се като халосан.
4. Прахосвам си времето; помайвам се, щурам се. Цял ден се халосваш, а работата остана несвършена.
халосен
ха̀лосна, ха̀лосно, мн. ха̀лосни и халоснѝ, прил. За патрон, снаряд — който гърми, а не стреля и не убива. Халосни патрони.
халтав
ха̀лтава, ха̀лтаво, мн. ха̀лтави, прил. Разг. Който не е прилегнал плътно, не е стегнат; хлабав. Халтава примка.
нареч. халтаво.
същ. халтавост, халтавостта̀, ж.
халтаво
вж. халтав
халтавост
вж. халтав
халтура
ж., само ед. Разг.
1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея. Това не е театър, а халтура.
2. Странична работа за допълнителни средства. Работя халтура, защото парите не стигат.
прил. халту̀рен, халту̀рна, халту̀рно, мн. халту̀рни.
халюцинация
мн. халюцина̀ции, ж. Лъжливо видение, възприемано като реалност обикн. поради нервно разстройство.
халюцинирам
халюцинѝраш, несв. и св. Виждам халюцинации.
хам
мит. Библейски персонаж, син на Ной, подиграл се на баща си заради това, че бил в пияно състояние.
хамак
мн. хама̀ци, (два) хама̀ка, м. Висящо мрежесто легло; люлка за лягане. Спя в хамак.
хамал
мн. хама̀ли, м. Хамалин.
хамалин
мн. хама̀ли, м. Човек, който хамалува (в 1 знач.); носач.
прил. хамалски, хама̀лска, хама̀лско, мн. хама̀лски.
• Хамалска работа. — Тежка обща, техническа работа, в която се влагат много сили.
хамалски
вж. хамалин
хамалувам
хамалу̀ваш, несв.
1. Пренасям на гръб багаж, мебели и др. тежки товари. Хамалувам на доковете.
2. Прен. Върша тежка и неблагодарна работа срещу ниско възнаграждение.
хамартом
мед. Доброкачествено тумороподобно разрастване, което възниква в резултат на неправилно съотношение и разместване на тъкани, напр. наличие на островче от фиброзна или мускулна тъкан в бъбречната кора.
хамбар
мн. хамба̀ри, (два) хамба̀ра, м.
1. Помещение за прибиране и съхранение на зърнени храни. Пълен хамбар.
2. Пренебр. Голямо, студено, неприветливо помещение.
хамбургер
мн. ха̀мбургери, (два) ха̀мбургера, м. Солена закуска, състояща се от питка, в която са поставени парче колбас, месо, зеленчуци и сос. Топъл хамбургер.
хамелеон
мн. хамелео̀ни, (два) хамелео̀на, м.
1. Тропически гущер, който променя цвета си, приспособявайки го към околната среда.
2. Прен. Човек, който се нагажда според обстоятелствата; безпринципен, конюнктурен човек.
прил. хамелеонски, хамелео̀нска, хамелео̀нско, мн. хамелео̀нски.
същ. хамелеонство, ср. (във 2 знач.).
същ. хамелеонщина, ж. (във 2 знач.).
хамелеонски
вж. хамелеон
хамелеонство
вж. хамелеон
хамелеонщина
вж. хамелеон
хамсиен
вж. хамсия
хамсийка
вж. хамсия
хамсия
мн. хамсѝи, ж. Вид дребна черноморска риба със странично сплеснато тяло.
същ. умал. хамсийка, мн. хамсѝйки, ж.
прил. хамсиен, хамсѝена, хамсѝено, мн. хамсѝени.
хамут
мн. хаму̀ти, (два) хаму̀та, м. Дъгообразно извито дърво, обшито с кожа, което се надява на кон при впрягане. Надявам хамут на врата на коня.
хан
ха̀нът, ха̀на, мн. ха̀нове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух.
прил. хански, ха̀нска, ха̀нско, мн. ха̀нски. Хански кон.

ха̀нът, ха̀на, мн. ха̀нове, (два) ха̀на, м.
1. Остар. Подобно на хотел градско заведение в миналото.
2. Крайпътно заведение за хранене и преспиване на пътници; странноприемница.
същ. умал. ханче, мн. ха̀нчета, ср. Еленското ханче.
хангар
мн. ханга̀ри, (два) ханга̀ра, м. Просторна постройка за подслоняване и обслужване на самолети, големи земеделски и др. машини. Влизам в хангара.
хандбал
м., само ед. Колективна спортна игра с топка, която се прехвърля с ръце, за да се вкара в противниковата врата.
ханджийка
мн. ханджѝйки, ж.
1. Жена ханджия.
2. Съпруга на ханджия.
ханджийски
вж. ханджия
ханджия
мн. ханджѝи, м. Владетел, стопанин на хан 2 .
прил. ханджийски, ханджѝйска, ханджѝйско, мн. ханджѝйски. Ханджийски кон.
същ. ханджѝйство, ср.
хански
вж. хан
ханство
мн. ха̀нства, ср. Истор.
1. Страна, управлявана от хан. Ханство Велика България.
2. Само ед. Положение на хан.
3. Обикн. ед. Периодът на управление на хан.
ханче
вж. хан
ханш
ха̀ншът, ха̀нша, мн. ха̀ншове, (два) ха̀нша, м. Обиколка на човешкото тяло на височината на таза. Тесен ханш.
ханъма
мн. ханъ̀ми, ж. Женена туркиня; кадъна.
хаос
м., само ед. Бъркотия, безпорядък, безредие. Преди заминаване във всяка къща настъпва хаос.
хаотичен
хаотѝчна, хаотѝчно, мн. хаотѝчни, прил. Който е в хаос; объркан, безреден, безразборен. Хаотични мисли.
нареч. хаотично.
същ. хаотичност, хаотичността̀, ж.
хаотически
хаотѝческа, хаотѝческо, мн. хаотѝчески, прил. Хаотичен.
нареч. хаотически.
хаотично
вж. хаотичен
хаотичност
вж. хаотичен
хап
ха̀път, ха̀па, мн. ха̀пове, (два) ха̀па, м. Разг. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; хапче, таблетка. Вземам два хапа на ден.
• Горчивият хап. — Неприятност, която трябва да се преживее.
хапане
вж. хапя
хапвам
ха̀пваш, несв. и хапна, св.; Какво.
1. Ям малко или набързо. На обед хапнах една вафла.
2. Опитвам вкуса на нещо, като вземам и изяждам малко от него.
същ. хапване, ср. Хапване и пийване.
хапване
вж. хапвам
хапка
мн. ха̀пки, ж.
1. Количество храна, което се лапа и се гълта наведнъж. Хапка по хапка.
2. Жарг. Хапване, хранене.
3. Жарг. Събиране, на което има и храна; гощавка. Отиваме на хапка.
хаплив
хаплѝва, хаплѝво, мн. хаплѝви, прил.
1. Който обича да хапе, който има навик да хапе. Хапливо животно.
2. Прен. Който е язвителен, който хапе (в 4 знач.). Хаплива забележка.
нареч. хапливо.
същ. хапливост, хапливостта̀, ж.
хапливо
вж. хаплив
хапливост
вж. хаплив
хапна
ха̀пнеш, мин. св. ха̀пнах, мин. прич. ха̀пнал, св. — вж. хапвам.
хапче
мн. ха̀пчета, ср. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; таблетка. Хапчета против простуда.
хапя
ха̀пеш, мин. св. ха̀пах и хапа̀х, мин. прич. ха̀пал и хапа̀л, несв.
1. Кого, какво. Причинявам рана със зъби. Кучето хапе.
2. Кого, какво. За насекомо — жиля. Хапят ме комари.
3. Прен. Какво. За студ, мраз и др. под. — причинявам болезнено усещане. Вятърът хапеше бузите му.
4. Прен. Причинявам душевна болка с думи; обиждам, уязвявам. Гледаше мрачно и думите му хапеха.
същ. хапане, ср.
• Хапе ме. — Разг. Сърби ме.
характер
мн. хара̀ктери, (два) хара̀ктера, м.
1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. Весел характер. Лош характер. Твърд характер.
2. Прен. Литературен герой, образ. Писателят рисува различни характери.
3. Само ед. Упоритост, последователност, твърда воля. Човек с характер.
4. Само ед. Отличителна черта, особеност, естество. Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?
характерен
и характерен, хара̀ктерна и характѐрна, хара̀ктерно и характѐрно, мн. хара̀ктерни и характѐрни, прил.
1. Който е присъщ, който характеризира. Характерна за него усмивка. Характерно за епохата облекло. Характерно държание.
2. Който има специфични черти, рязко отличаващи го особености. Характерен глас.
нареч. характерно и характерно.
същ. характерност и характерност, характерността̀, ж.
характеризирам
характеризѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Описвам отличителните черти на някого или на нещо. Героят е характеризиран като жесток и безскрупулен.
характеризирам се. — Отличавам се, разграничавам се от останалите със своите черти.
същ. характеризиране, ср.
характеризиране
вж. характеризирам
характеристика
мн. характерѝстики, ж.
1. Писмено или устно проявяване на характерните особености на някого или на нещо. Речева характеристика.
2. Официален документ с отзив за трудовата, обществената и др. дейности на човек. Трябва ми характеристика за постъпване на работа.
характеристичен
характеристѝчна, характеристѝчно, мн. характеристѝчни, прил. Характерен. Характеристичен подход.
характерно
вж. характерен
характерност
вж. характерен
харам
нареч. остар.
незаслужен, непростен
харамийски
вж. харамия
харамия
мн. харамѝи, м. Остар.
1. Разбойник, хайдук.
2. Хайдутин, бунтовник.
прил. харамийски, харамѝйска, харамѝйско, мн. харамѝйски.
същ. харамѝйство, ср.
харания
голям котел за топлене на вода
хард
неизм. Като прил. Твърд, корав, як, силен, стабилен; тежък, суров.
хардал
синап
хардалия
остар. вино, пресечено със синап, та останало безалкохолно
хардлайнер
мн. хардла̀йнери, м. Най-твърд, последователен поддръжник на определена политическа позиция в рамките на партия, движение и др.; твърдолинеен член.
хардуер
м., само ед. Спец. Материалната част, апаратурата на компютър.
харем
мн. харѐми, (два) харѐма, м.
1. Всички жени на един мъж в страни с многоженство. Водя харема си.
2. Женски помещения в къща на многоженец. В харема не влизат външни хора.
3. Прен. Разг. Ирон. Колектив от много жени само с един или няколко мъже. Поведох харема на кафе.
прил. харемски, харѐмска, харѐмско, мн. харѐмски.
харемски
вж. харем
харен
ха̀рна, ха̀рно, мн. ха̀рни, прил. Разг. Добър, хубав, хрисим. Харен кон.
нареч. харно.
харесам
харѐсаш, св. — вж. харесвам.
харесвам
харѐсваш, несв. и харесам, св.
1. Кого, какво. Изпитвам естетическа наслада, удоволствие, радост, защото отговаря на моя вкус и на моите изисквания. Харесвам усмихнати хора. Харесвам песните й. Не харесвам мазни яденета.
2. На кого. Харесвам се, допадам, нравя се. Харесвам ли ти с тая прическа? Май не му харесах.
харесвам се/харесам се. — Доставям естетическа наслада, удоволствие, радост; нравя се, допадам. Тази книга се хареса на всички.
харесва ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им)/хареса ми. Нрави ми се, допада ми. Тая работа не ми харесва. Прическата ти не ми харесва.
харесва ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) се/хареса ми се. Разг. Харесва ми.
харижа
харѝжеш, мин. св. харѝзах, мин. прич. харѝзал, св. — вж. харизвам.
харизвам
харѝзваш, несв. и харижа, св.; какво, На кого. Разг. Давам безвъзмездно; подарявам. Ако го искаш, направо ще ти го харижа.
харизма
рел. Според християнството — божествено вдъхновен дар, достойнство като отплата за утешаване и проповядване.полит._ Специално качество на водач, което привлича масите, въздейства на въобръжението, вдъхновява подчинение и отдаденост към лидера.
харити
мит. Три древногръцки богини на красотата и веселието — Аглая, Талия и Евфросина. (трите грации в древноримската митология).
харман
мн. харма̀ни, (два) харма̀на, м.
1. ист. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на хармана.
2. Количество снопи, които се вършеят наведнъж, и количеството получено зърно.
3. Време, когато се вършее; вършитба. Запознаха се по харман.
4. Спец. За тютюн — смес от сортове, за да се получи специален аромат.
прил. харма̀нски, харма̀нска, харма̀нско, мн. харма̀нски.
• Правя на харман. — Разг. Стъпквам, унищожавам, разпилявам.
хармоника
мн. хармо̀ники, ж. Музикален инструмент с прикачена на мях клавиатура, подобен на акордеон.
хармоничен
хармонѝчна, хармонѝчно, мн. хармонѝчни, прил.
1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен. Хармонична музика. Хармонични тонове.
2. Който е разположен в хармония; симетричен, правилен, съразмерен. Хармонични черти на лицето.
нареч. хармонично.
същ. хармоничност, хармоничността̀, ж.
хармонически
хармонѝческа, хармонѝческо, мн. хармонѝчески, прил. Хармоничен.
хармонично
вж. хармоничен
хармоничност
вж. хармоничен
хармония
мн. хармо̀нии, ж. Приятно съчетание на едновременно звучащи тонове; благозвучие. Гласовете им са в хармония.
2. Съгласуваност, съразмерност между частите на цялото. Хармония в пропорциите на сградата.
3. Приятно съчетание на цветове. Дрехата беше пъстра, но цветовете ѝ бяха в невероятна хармония.
4. Прен. Съгласие, разбирателство, единомислие. В дома им цареше хармония.
• В хармония. — В съответствие, в съгласие, в съзвучие.
харно
вж. харен
харосам
вж. харосвам
харосвам
нареч.
виждам добро, преуспявам
харпия
мит. Според древните гърци — крилата жена чудовище, демон на бурите.
харпун
мн. харпу̀ни, (два) харпу̀на, м. Копие на дълга връв, което се изстрелва при лов на едри риби.
харта
мн. ха̀рти, ж. Название на документ — споразумение с особена обществена значимост, често в междудържавните отношения. Харта за правата на човека.
хартиен
вж. хартия
хартийка
вж. хартия
хартия
мн. хартѝи, ж. Целулозен фабричен продукт на тънки листове, предназначен за писане, рисуване, амбалаж и др., както и всеки един от листовете. Амбалажна хартия.
същ. умал. хартийка, мн. хартѝйки, ж.
прил. хартиен, хартѝена, хартѝено, мн. хартѝени. Хартиена опаковка.
харча
ха̀рчиш, мин. св. ха̀рчих и харчѝх, мин. прич. ха̀рчил и харчѝл, несв.; Какво. Разг.
1. Изразходвам пари. Заплатата не им стига, защото харчат много.
2. Изразходвам, консумирам. Пералнята харчи много вода.
хас
неизм.
• Има си хас. — Разг. Възможно ли е.
хасе
мн. хасѐта, ср. Вид тънка, обикн. памучна тъкан, използвана предимно за ушиване на спално бельо. Възглавница от хасе.
прил. хасѐн, хасѐна, хасѐно, мн. хасѐни.
хасидизъм
рел. Мистично течение в юдаизма от ХVІІІ в. — като протест срущу влиятелните религиозни и финансови позиции на равината.
хастар
м., само ед. Подплата на дреха.
прил. хаста̀рен, хаста̀рена, хаста̀рено, мн. хаста̀рени.
хасъл
разг. остар.
1. истински, същински
2. точно, тъкмо, наистина, действително, всъщност
хата
остар.
1. грешка, погрешка, престъпка
2. пагуба, поквара, развала
3. премеждие, беда, пакост, злополука
хаталък
вж. аталък
хатър
м., само ед. Разг.
1. Угода, удоволствие. За твой хатър оставам.
2. Воля, желание, изискване. Всички се съобразяваха с неговия хатър.
3. Проявено внимание, почит, уважение. За хатър на белите му коси.
• Не скършвам/прекършвам хатъра. — Разг. Не се противопоставям на желанието.
• Струвам хатър. — Диал. Отнасям се благосклонно към някого.
хафиор
вж. афиф
хафиф
вж. афиф
хахамин
равин, поп
хашиш
м., само ед. Наркотик, добиван от индийски коноп.
прил. хашѝшов, хашѝшова, хашѝшово, мн. хашѝшови.
хвалба
мн. хвалбѝ, ж. Разг.
1. Хвалене, похвала. Чухме големи хвалби за него.
2. Пренебр. Нескромно изтъкване на съмнителни достойнства, заслуги. Стига с тези хвалби.
хвалебен
хвалѐбна, хвалѐбно, мн. хвалѐбни, прил. Остар. Който съдържа, изразява похвала; хвалебствен. Хвалебни думи.
нареч. хвалебно.
хвалебно
вж. хвалебен
хвалебствен
хвалѐбствена, хвалѐбствено, мн. хвалѐбствени, прил. Който съдържа, изразява хвалебствие.
хвалебствие
мн. хвалѐбствия, ср. Публична похвала; хвалба (във 2 знач.). В словото му имаше само хвалебствия.
хвалипръцко
мн. хвалипръ̀цковци, м. Разг. Пренебр. Самохвалко.
хвалител
хвалѝтелят, хвалѝтеля, мн. хвалѝтели, м. Остар. Човек, който хвали.
хваля
хва̀лиш, мин. св. хва̀лих и хвалѝх, мин. прич. хва̀лил и хвалѝл, несв.; Кого, какво. Говоря добри думи, като изтъквам достойнства, заслуги, прояви и др. Всеки я хвали.
хваля се. 1. — Говоря за себе си, за своя придобивка или за свои качества, прояви с гордост. Човекът продължаваше да се хвали с децата си.
2. Пренебр. Самоизтъквам се. Той обича да се хвали.
3. Необмислено предизвестявам намеренията си; каня се, заканвам се. Той се хвали, че ще я вземе за жена.
хвана
хва̀неш, мин. св. хва̀нах, мин. прич. хва̀нал, св. — вж. хващам.
хватка
мн. хва̀тки, ж.
1. В спортната борба — начин за хващане на противника, специална позиция. Ловка хватка. Прилагам различни хватки.
2. Разг. Количество от нещо, захванато наведнъж с една ръка. Хватка трева.
3. Прен. Разг. Хитрост, шмекерия, тънкост.
хващам
хва̀щаш, несв. и хвана, св.
1. Кого, какво. Поемам, задържам с ръка; ловя, улавям. Хващам детето за дрехите. Хващам птичка. Хващам перилата.
2. Кого, какво. Достигам и улавям това, което преследвам. Хващам кокошка. Хващам дивеч. Хващам крадеца.
3. Разг. Какво. Успявам да се кача, за да пътувам; вземам (в 7 знач.). Хващам влака. Хващам такси.
4. Прен. Разг. Започвам работа (с инструмент). Хващам косата. Хванах да кося.
5. Разг. Кого. Обхващам, обземам. Хваща ме депресия.
6. Какво. Заразявам се, прихващам. Хващам ангина.
7. Разг. Кого. За алкохол — започвам да действам, замайвам, опивам. Пих малко, пък ме хвана.
8. Разг. Какво. Завъждам (без да съм искал). Хванахме мравки.
9. Разг. Какво. Покривам се с тънък слой от нещо; задържам, поемам. Желязото хваща ръжда. Мебелите са хванали прах.
10. Разг. Притежавам свойството да се задържам върху повърхността. Боята не хваща.
11. Диал. Започвам; захващам. Хората хванаха да се чудят.
12. Разг. Удържам (сума). Хванаха ми по десет лева килото.
13. Разг. Събирам, побирам. Чантата хваща много. Легенът хваща десет литра.
14. Разг. Какво. За различни приематели — улавям сигнал, излъчване. Хващам радиостанция. Хващам френската телевизия.
15. Разг. Запалвам се, възпламенявам се. Огнивото не хваща.
16. Разг. Тръгвам. Хванаха към гората.
хващам се/хвана се. 1. — Залавям се с ръка за нещо или за някого. Хващам се за дръжката. Хващам се за приятеля си.
2. Попадам в капан, в клопка; излъгвам се, подвеждам се. Лисицата се хвана в капана. Хванах се на лъжите му.
3. Започвам да правя; захващам се, залавям се. Хванах се да почистя.
4. Прен. Осланям се, опирам се на нещо, разчитам. Хванах се за думите му.
5. За растение — прихващам се, започвам да се развивам. Розата се хвана.
същ. хващане, ср.
• Хванала ме липсата. — Разг. Изчезнал съм, няма ме.
• Хващам гората. 1. — Забягвам в планината и ставам хайдутин, бунтовник и др.
2. Разг. Запилявам се, изгубвам се.
• Хващам дикиш. — Разг. За използвано средство — постигам целта си.
• Хващам дирята (на някого). — Успявам да разбера какво върши.
• Хваща(т) ме бесът/бесовете. — Разг. Озлобявам се и не контролирам действията си.
• Хваща ме канапът. — Жарг. Домързява ме.
• Хващаме се за косите. — Разг. Скарваме се грозно, остро.
• Хваща ме слънцето. — Разг. Лесно почернявам, добивам загар.
• Хващам за гушата (някого). — Разг. Насила карам някого да направи нещо.
2. Поставям някого в затруднено положение.
• Хваща ми окото. — Нрави ми се, харесва ми.
• Хващам корени. 1. — За човек — заседявам се, задържам се някъде.
2. За обект — добивам голяма сила; укрепвам, трая.
• Хващам натясно (някого). — Разг. Поставям в затруднено положение.
• Хващам окото. — Разг. Харесвам се, нравя се.
• Хващам пътя. — Разг. Отправям се нанякъде.
• Хващам се за думата. — Опитвам се да използвам за лична изгода нещо, казано случайно.
• Хващам се за сламката. — Разг. Възползвам се и от най-малката възможност, за да се справя с някакъв проблем, да изляза от затруднено положение.
• Хващам се на въдицата. — Оставям се да бъда подведен, измамен.
• Хващам се по ума (на някого). — Пренебр. Постъпвам според препоръките, напътствията на някого.
• Хващам се на хорото. — Заемам се с неприятна работа, от която бих искал да се откажа.
• Хващам си белята (с някого или с нещо). — Сам си създавам неприятности.
• Хващат ме дяволите/братята. — Изпадам в силно разгневено състояние; ядосвам се.
• Хващат ме нервите. — Обхванат съм от силно нервно напрежение, което ме прави избухлив.
хващане
вж. хващам
хвойна
мн. хво̀йни, ж. Нискостеблено иглолистно растение с червеникави топчести плодове.
прил. хвойнов, хво̀йнова, хво̀йново, мн. хво̀йнови.
хвойнов
вж. хвойна
хвощ
хво̀щът, хво̀ща, мн. хво̀щове, (два) хво̀ща, м. Тревисто растение с дълги и тесни прешленести листа.
прил. хвощов, хво̀щова, хво̀щово, мн. хво̀щови.
хвощов
вж. хвощ
хвръквам
хвръ̀кваш, несв. и хвръкна, св.
1. Започвам да летя; излитам, политам. Птичето хвръкна.
2. Прен. Насочвам се устремено към нещо; политам. Детето хвръкна към татко си.
3. Прен. За време — протичам и отминавам много бързо; отлитам. Годината хвръкна, без да я усетим.
4. Прен. Разг. Изчезвам, изгубвам се; преставам да съществувам като такъв, какъвто съм. За къщата хвръкнаха всичките ни пари. И къщата хвръкна за дългове.
5. Разрушавам се в резултат на взривяване. Сградата хвръкна във въздуха.
• Хвръква ми умът. 1. — Обезумявам от силно чувство.
2. Увличам се по нещо или се влюбвам.
хвръкна
хвръ̀кнеш, мин. св. хвръ̀кнах, мин. прич. хвръ̀кнал, св. — вж. хвръквам.
хвъргам
хвъ̀ргаш, несв. Разг. Хвърлям.
същ. хвъ̀ргане, ср.
хвъргач
мн. хвърга̀чи, м. Човек, който хвърля. Копиехвъргач.
хвъргачка
мн. хвърга̀чки, ж. Жена хвъргач.
хвъркам
хвъ̀ркаш, несв. Хвърча на кратки разстояния; подхвръквам.
хвъркат
хвърка̀та, хвърка̀то, мн. хвърка̀ти, прил. Остар.
1. Който може да лети, хвърчи. Хвъркати животни.
2. Прен. Който се движи много бързо. Хвърката дружина.
хвърковат
хвъркова̀та, хвъркова̀то, мн. хвъркова̀ти, прил. Хвъркат.
хвърлей
хвъ̀рлеят, хвъ̀рлея, мн. хвъ̀рлеи, (два) хвъ̀рлея, м. Разстоянието, което ограничава един хвърлен камък като мерна единица. Живеят на два хвърлея от нас.
хвърля
хвъ̀рлиш, мин. св. хвъ̀рлих и хвърлѝх, мин. прич. хвъ̀рлил и хвърлѝл, св. — вж. хвърлям.
хвърлям
хвъ̀рляш, несв. и хвърля, св.
1. Какво. Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам. Хвърлям камъни по животните. Хвърлих чантата си.
2. Разг. Какво. Махам от себе си това, което ми пречи или не ми е необходимо; изоставям, захвърлям. През лятото хората хвърлят ботушите и обуват сандали.
3. Кого, какво. За животно — освобождавам се от товара или от ездача си. Магарето хвърли дисагите.
4. В какво. В съчетание със съществителни, означаващи състояние — предизвиквам състоянието, назовано от тях, напр. хвърлям в смут — смущавам; хвърлям в страх — плаша; хвърлям в тревога — разтревожвам, и др.
хвърлям се/хвърля се. 1. — Насочвам се устремено. Хвърлям се в атака. Хвърлям се към завърналия се приятел.
2. Мятам се, скачам. Хвърлям се от терасата. Животното се хвърля от страх.
3. Започвам енергично да върша, да вземам участие. Хвърлих се да му помагам.
същ. хвърляне, ср.
• Хвърлям в очите/лицето (на някого нещо). — Казвам истината (обикн. неприятна) направо, без заобикалки.
• Хвърлям в огън. — Засрамвам, притеснявам някого.
• Хвърлям въдицата. — Подмамвам, подвеждам някого.
• Хвърлям гръм и мълния. — Отправям остри нападки срещу някого или нещо.
• Хвърля ме в огън. 1. — Имам висока температура.
2. Смущавам се, притеснявам се силно.
• Хвърлям (един) поглед. — Преглеждам набързо.
• Хвърлям кал/петно (върху някого или нещо). — Очерням, безчестя.
• Хвърлям камъни в градината (на някого). — Подмятам, намеквам за някого или на някого нещо.
• Хвърлям котва. 1. — За плавателен съд — преустановявам плаването.
2. Прен. Оставам да живея някъде; заселвам се.
• Хвърлям мост. — Установявам връзка между две неща.
• Хвърлям око (на някого или на нещо). 1. — Много харесвам и искам да притежавам.
2. Насочвам се с намерение да предприема нещо спрямо някого или да го включа в някаква работа.
• Хвърлям петалата. — Разг. Грубо. Умирам.
• Хвърлям (по) едно око. 1. — Поглеждам от време на време; попоглеждам.
2. Преглеждам набързо.
• Хвърлям прах в очите (на някого). — Опитвам се да заблудя някого за истинските си намерения.
• Хвърлям ръкавицата (на някого). — Предизвиквам някого на спор, двубой и др.
• Хвърлям светлина (върху нещо). — Разяснявам, разкривам същността.
• Хвърлям се в огъня. — Излагам се на смъртна опасност за някого или за нещо.
• Хвърлям се в/на очи(те). — От пръв поглед се забелязвам.
• Хвърлям се на едро. — Предприемам само големи, значими дела, обикн. безрезултатно.
• Хвърлям се с главата надолу. — Предприемам много рисковано, опасно начинание.
• Хвърлям си думите на вятъра. — Безуспешно убеждавам, съветвам някого.
• Хвърлям всички сили. — Върша нещо, без да се щадя.
• Хвърлям сянка. 1. — Нарушавам доброто впечатление.
2. Злепоставям, безчестя, излагам някого или нещо.
• Хвърлям топа. — Разг. Грубо. Умирам.
хвърляне
вж. хвърлям
хвърча
хвърчѝш, мин. св. хвърча̀х, мин. прич. хвърча̀л, несв.
1. За птица, насекомо и др. — движа се във въздуха, летя. Бръмбърът хвърчи.
2. Прен. Движа се с голяма скорост, устремно; летя. Колите хвърчат по улицата.
3. За време — преминавам бързо, неусетно; отлитам. Минутите хвърчат, а никой не предприема нищо.
4. За мисъл и под. — рея се, унасям се далеч.
• Хвърча в/из облаците. — Нямам реална представа, реална оценка за нещата.
• Хвърча нависоко. 1. — Имам големи претенции, в повечето случаи неоснователни или невъзможни за изпълнение.
2. Големея се.
хвърчешката
нареч. Хвърчешком.
хвърчешком
нареч. С голяма скорост, с хвърчене; много бързо.
хвърчилка
мн. хвърчѝлки, ж. Израстък върху семе за разпространяване чрез вятъра.
хвърчило
мн. хвърчила̀, ср. Детска играчка — летяща във въздуха рамка с прикрепена хартия, управлявана с въженце или връв от земята.
хе
част. Разг. За посочване; ей, ето там. Хе къде е селото, зад оная горичка!

междум. Разг. За израз на изненада. Хе, вижте го какво направи!
хегелианство
Идеалистическо философско учение на немския философ-идеалист и диалектик Хегел за „абсолютната идея“ на духа с особен принос в новото виждане на диалектиката и логиката; с две течениея — старохегелианство (дясно) и новохегелианство (ляво).
хегемон
мн. хегемо̀ни, м. Основна управляваща, ръководеща сила; този, който установява хегемония.
хегемонен
вж. хегемония
хегемония
ж., само ед. Върховенство, първенство, надмощие. Политическа хегемония.
прил. хегемонен, хегемо̀нна, хегемо̀нно, мн. хегемо̀нни.
хедонизъм
Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.
хедонист
Човек, който приема като своя цел да си доставя удоволствия и наслада.
вж. хедонизъм
хей
част. Разг. Ей
1. Хей там го остави! Хей, какво правиш там? Хей, я се върни!

междум. Разг. Ей 2 . Хей, какъв човек!
хейлит
мед. Възпаление на устните.
хекатомба
мн. хекато̀мби, ж.
1. ист. В древността — голямо жертвоприношение.
2. Прен. Остар. Масова смърт в името на нещо, като жертва.
хектар
и хектар, мн. хекта̀ри и хѐктари, (два) хекта̀ра и хѐктара, м. Мярка за площ, равна на сто ара.
хелбендер
Вид саламандър живеещ в Америка.
хелбендър
вж. хелбендер
хеле
нареч. Разг. Най-сетне. Хеле пристигнаха и те.
хелиев
вж. хелий
хелий
хѐлият, хѐлия, само ед., м. Лек газ, използван за пълнене на балони.
прил. хелиев, хѐлиева, хѐлиево, мн. хѐлиеви.
хеликоптер
мн. хелико̀птери, (два) хелико̀птера, м. Летателен апарат, който излита и каца вертикално с помощта на въртяща се перка в горната му част; вертолет.
хелиоза
мед. Слънчев удар, сльнчасване.
хелиоцентризъм
Теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него.
хелминти
мед. Паразитни червеи. Разделят се на три класа: Nematodes — кръгли червеи (напр. Ascaris, Trichinella), Cestodes — плоски червии (напр. говежда, свинска, кучешка тения) и Trematodes — плоски смучещи червеи (напр. шистозоми, фасциоли и др).
хелминтоза
мед. Заболявания, причинени от хелминти, напр. аскаридоза, трихинелоза, ехинококоза, цистецеркоза и др.
хем
част. Разг.
1. За усилване на предупреждение, молба. Хем да не забравиш!
2. За усилване на потвърждение, присъединяване, придружено с учудване, изненада. • Хем-хем. Съюз.
1. За съединяване на изречения, чиито действия се извършват едновременно. Хем пее, хем плаче.
2. За включване на две или повече части: и — и. Кой цвят ти харесва — белият или зеленият? — Хем белият, хем зеленият.
хемангиом
мед. Вродената аномалия, при която пролиферация на кръвоносни съдове води до образуването на маса, която наподобява неоплазма. Може да се появи навсякъде в тялото, но най-често се наблюдава по кожата и в подкожните тъкани. Повечето хемангиоми претърпяват спонтанно обратно развитие.
хемартроза
мед. Кръвоизлив в ставната кухина, напр. при хемофилия, травма и др.
хематемеза
мед. Повръщане на кръв. Дължи се на кръвоизлив от горните отдели на храносмилателния тракт — хранопровод, стомах, дуоденум.
хематогенен
мед. 1. Кръвообразуващ, кръвотворен, хемопоетичен.
2. Произхождащ от или разпространяващ се чрез кръвта.
хематом
мед. Ограничено натрупване на кръв в тъканите поради кръвоизлив.
хематомиелия
мед. Кръвоизлив в гръбначния мозък.
хематопоеза
мед. Кръвообразуване, процес на образуване на кръвни клетки (еритроцити, гранулоцити, моноцити, тромбоцити и лимфоцити), нормално протичащ в костния мозък.
хематопоетичен
мед. Кръвообразуващ, кръвотворен, отнасящ се до кръвообразуването.
хематорахис
мед. Кръвоизлив в гръбначномозъчния канал.
хематорея
мед. Обилно кръвотечение.
хематосалпинкс
мед. Събиране на кръв в маточната тръба.
хематоцеле
мед. Събиране на кръв в ограничено пространство, напр. между париеталния и висцералния лист на tunica vaginalis на тестиса.
хематурия
мед. Наличие на кръв в урината. Различават се микроскопска (доказва се чрез микроскопско изследване) и макроскопска (видима) хематурия. Наблюдава се при нефролитиаза, бъбречна туберкулоза, тумори на бъбреците, травми, хемофилия, лечение с антикоагуланти, сулфонамиди, салицилати и др.
хемералопия
мед. Неспособност за ясно виждане при ярка светлина, поради увреждане на конусовидните клетки в ретината. В резултат на това дневното зрение е нарушено, докато нощното зрение остава незасегнато, тъй като при него се използват пръчковидните клетки в ретината.
хемианестезия
мед. Загуба на сетивността на едната страна на тялото.
хемианопсия
мед. Отпадане на половината зрително поле на едното или на двете очи.
хемипареза
мед. Пареза на едната половина на тялото.
хемиплегия
мед. Парализа на едната половина на тялото, напр. при мозъчен кръвоизлив.
хемиспазъм
мед. Спазъм на един или повече мускули на едната половина на лицето или тялото.
хемоглобин
мед. Желязо-съдържащ червен пигмент, намиращ се в еритроцитите, чиято основна функция е транспортът кислород от белите дробове до тъканите на тялото.
хемодиализа
ж., само ед. Спец. В медицината — извънбъбречно пречистване на кръвта (с помощта на специален апарат) при бъбречна недостатъчност.
хемодиализатор
мн. хемодиализа̀тори, (два) хемодиализа̀тора, м. Апарат за хемодиализа.
хемозис
мед. Оток на конюнктивата. Наблюдава се при възпалителни заболявания на окото, при травми, нарушено оттичане на венозната кръв или лимфата и др.
хемолиза
мед. Разрушаване (лизиране) на еритроцитите, при което се освобождава хемоглобин.
хемолизини
мед. Вещества, които предизвикват разрушаване (лизиране) на еритроцитите.
хемолитичен
мед. Предизвикващ хемолиза, дължащ се на хемолиза, напр. хемолитична анемия.
хемоперикард
мед. Наличие на кръв в перикардната торбичка.
хемопневмоторакс
мед. Наличие на въздух и кръв в плевралното пространство.
хемопоеза
мед. вж. хематопоеза
хемоптиза
мед. Наличие на малко количество кръв в храчките, във вид на жилки.
хемоптое
мед. Наличие на кръв в храчките.
хеморагичен
мед. 1. Кървав, свързан с кръвоизлив.2. Предизвикващ кръвотечение.
хеморагия
мед. Излизане на кръв извън кръвоносните съдове при нарушаване на целостта им. Различават се вътрешни кръвоизливи (в тъканите, органите) и външни кръвоизливи (във външната среда).
хемороиди
само мн. Спец. Подути болезнени възли върху вените на правото черво и ануса; маясъл.
хемосидероза
мед. Натрупване на абнормни количества хемосидерин в органите и тъканите. Различават се локална хемосидероза (има извънсъдова хемолиза на еритроцитите) и генерализирана хемосидероза (има вътресъдова хемолиза на еритроцитите, напр. при хемолитични анемии, интоксикация с хемолитични отрови — олово и др. ).
хемоспермия
мед. Наличие на кръв в спермата. Може да се наблюдава при епидидимит, простатит, везикулит и др.
хемостаза
мед. Спиране на кръвотечение, кръвоспиране. Различават се спонтанно и изкуствено кръвоспиране.
хемостатици
мед. Кръвоспиращи лекарствени средства. Биват: локални и общи коагуланти, антифибринолитици и др.
хемоторакс
мед. Събиране на кръв в плевралната кухина.
хемофилия
мед. Наследствена коагулопатия. Протича с кръвоизливи поради нарушение на плазмената фаза на кръвосъсирването. Боледуват основно мъжете, а жените са хетерозиготни носители на рецесивния ген.
хемофталм
мед. Кръвоизлив в очната ябълка.
хемофталмия
мед. вж. хемофталм
хемохроматоза
мед. Заболяване, характеризиращо се с нарушена обмяна на желязото с натрупване на хемосидерин в тъканите и органите на организма. Различават се първична хемохроматоза (болест на Реклинхаузен, бронзов диабет) и вторична хемохроматоза (среща се при чернодробна цироза, хроничен алкохолизъм и др. ).
хендек
и хендек, мн. хѐндеци и хендѐци, (два) хѐндека и хендѐка, м. Разг. Крайпътен изкоп, ров.
хендик
вж. хендек
хепар
мед. вж. черен дроб
хепатизация
мед. Уплътняване на паренхимен орган, главно на белия дроб при крупозна пневмония.
хепатит
м., само ед. Спец. Вид болест — заболяване на черния дроб; жълтеница.
хепатомегалия
мед. Увеличаване на размерите на черния дроб, напр. при тумори, кисти на черния дроб, левкемия и лимфоми, инфекциозна мононуклеоза и др.
хепатопексия
мед. Оперативно фиксиране на черния дроб към коремната стена при хепатоптоза.
хепатоптоза
мед. Спадане, смъкване на черния дроб.
хепаторенален
мед. Чернодробно-бъбречен, отнасящ се до черния дроб и бъбреците, напр. хепаторенален синдром.
хепатоспленомегалия
мед. Увеличаване на размерите на черния дроб и слезката.
хепиенд
м., само ед. Щастлив край, изход.
хептен
нареч. Разг. Съвсем, напълно, изцяло. Той пък хептен глупав.
хепънинг
, мн. хепънинги, (два) хепънинга, м. 1. Драматическо представление, което се състои от не свързани помежду си епизоди, често с участие на зрителите. 2. Масово празненство на открито, веселие.
хералдика
ж., само ед. Спец.
1. Наука, която изучава родословието и символите на аристократичните родове.
2. Наука, която изучава гербовата символика и описва гербовете, както и съвкупността от всички гербове.
прил. хералдически, хералдѝческа, хералдѝческо, мн. хералдѝчески.
хералдически
вж. хералдика
хербаризирам
хербаризѝраш, несв.; Какво. Изсушавам по специален начин растения. Хербаризирам цветя.
същ. хербаризиране, ср.
хербаризиране
вж. хербаризирам
хербарий
херба̀рият, херба̀рия, мн. херба̀рии, (два) херба̀рия, м. Сбирка от хербаризирани растения, предназначени за изучаване.
хербицид
мн. хербицѝди, (два) хербицѝда, м. Препарат против плевели.
хергеле
мн. хергелѐта, ср. Остар. Стадо коне.
хередитарен
мед. Наследствен, унаследен.
херендосан
обл.
рендосан
херинга
мн. хѐринги, ж. Северна морска риба.
хермафродизъм
мед. вж. хермафродитизъм
хермафродит
мн. хермафродѝти, м. Организъм с едновременно проявени мъжки и женски полови белези.
прил. хермафродитен, хермафродѝтна, хермафродѝтно, мн. хермафродѝтни.
хермафродитен
вж. хермафродит
хермафродитизъм
мед. Вродено състояние, при което в един организъм има наличие едновременно на признаци от двата пола.
хермелин
мн. хермелѝни, (два) хермелѝна, м. Дребен бозайник от рода на бялката с ценна бяла кожа, както и самата кожа.
прил. хермелинов, хермелѝнова, хермелѝново, мн. хермелѝнови. Хермелинова наметка.
хермелинов
вж. хермелин
херменевтика
Учение и метод за тълкуване на стари текстове, а в най-широк смисъл и на света, разглеждан като знак за извънсетивното.
херметичен
херметѝчна, херметѝчно, мн. херметѝчни, прил. Който не пропуска въздух след затваряне. Херметична врата.
нареч. херметично.
херметически
херметѝческа, херметѝческо, мн. херметѝчески, прил. Херметичен.
нареч. херметически.
херметично
вж. херметичен
херниотомия
мед. Оперативно отваряне на херниалния сак и премахване на хернията.
херния
мн. хѐрнии, ж. Спукване или разкъсване на ципата, която поддържа някои органи в човешкото или животинското тяло; изсипване.
хероин
м., само ед. Наркотик във вид на бял прах, получаван от маково семе.
прил. хероинов, хероѝнова, хероѝново, мн. хероѝнови. Хероиново отравяне.
хероинов
вж. хероин
херпангина
мед. Остър тонзилит, причинен от коксаки вирус. Характеризира се с наличието на малки везикули по сливиците и небните дъги.
херпес
мн. хѐрпеси, (два) хѐрпеса, м. Спец. Кожно възпаление във вид на група малки мехурчета, пълни с течност, което се появява най-често по устата в резултат на стрес, треска и др.
херувим
мн. херувѝми, (два) херувѝма, м. В християнството — висш ангел.
прил. херувимски, херувѝмска, херувѝмско, мн. херувѝмски.
херувимски
вж. херувим
херцог
мн. херцо̀зи, м. Наследствена титла на владетелски княз в някои западноевропейски страни, както и лицето, което я носи.
прил. херцогски, херцо̀гска, херцо̀гско, мн. херцо̀гски.
херцогиня
мн. херцогѝни, ж.
1. Жена херцог.
2. Съпруга на херцог.
херцогски
вж. херцог
херцогство
мн. херцо̀гства, ср. Територия, управлявана от херцог.
хеспериди
мит. Всяка една от трите дъщери на Атлас, който поддържал на раменете си небесния свод далеч на зарад — в района на днешна Испания; западна нимфа.
хетера
мн. хетѐри, ж. Скъпоплатена, добре възпитана и начетена куртизанка.
хетеро-
Първа съставна част на сложни думи, означаващи отношение към друго лице или друг предмет.
хетерогенен
хетерогѐнна, хетерогѐнно, мн. хетерогѐнни, прил. Нееднороден, разносъставен, смесен. Хетерогенно общество.
същ. хетерогенност, хетерогенността̀, ж.
хетерогенност
вж. хетерогенен
хетерометропия
мед. Състояние, при което степента на рефракция в двете очи е различна.
хетерофобия
Чувство на страх от срещуположния пол
хиади
мит. Седем сестри нимфи, които оплаквали загиналия си брат и били превърнати в съзвездие.
хиалиноза
мед. Натрупване на хиалин в стените на кръвоносните съдове и в междуклетъчното вещество на различни органи.
хиатус
мед. Отвор, отвърстие.
хибрид
мн. хибрѝди, (два) хибрѝда, м. Спец. Организъм, получен в резултат от кръстосването на различни видове, сортове, раси и др.; мелез, кръстоска.
прил. хибриден, хибрѝдна, хибрѝдно, мн. хибрѝдни. Хибридни домати. Хибридна овца.
хибриден
вж. хибрид
хигиена
ж., само ед.
1. Спец. Дял от медицината, който проучва причините за болестите и условията за запазване на здравето.
2. Чистотата като условие за здраве. Поддържам добра хигиена.
3. Мерки и правила за запазване на здравето, често свързани с характера на професията. Хигиена на научния труд.
прил. хигиенен, хигиѐнна, хигиѐнно, мн. хигиѐнни.
хигиенен
вж. хигиена
хигиенизирам
хигиенизѝраш, несв. и св.; Какво. Привеждам в съответствие с хигиенните изисквания. Хигиенизирам сградата.
същ. хигиенизиране, ср.
хигиенизиране
вж. хигиенизирам
хигиеничен
хигиенѝчна, хигиенѝчно, мн. хигиенѝчни, прил. Който е съобразен с изискванията на хигиената; здравословно чист.
нареч. хигиенично.
същ. хигиенѝчност, хигиеничността̀, ж.
хигиенично
вж. хигиеничен
хигроскопичен
хигроскопѝчна, хигроскопѝчно, мн. хигроскопѝчни, прил. Който лесно всмуква, поема влага. Хигроскопичен памук.
същ. хигроскопичност, хигроскопичността̀, ж.
хигроскопичност
вж. хигроскопичен
хидра
мит. Многоглаво чудовище, убито от Херакъл
хидравлика
ж, само ед. Спец. Наука, която изучава физичните свойства на течностите и приложението им в техниката.
хидравличен
хидравлѝчна, хидравлѝчно, мн. хидравлѝчни, прил.
1. Който се отнася до хидравлика.
2. Който използва физичните свойства на течностите, за да действа. Хидравлична машина.
хидравлически
хидравлѝческа, хидравлѝческо, мн. хидравлѝчески, прил. Хидравличен.
хидраденит
мед. Гнойно възпаление на потните жлези, най-често се предизвиква от златистия стафилокок. Локализира се в аксиларните ямки, гениталната и перианалната област и др.
хидрамнион
мед. Наличие на повишено количество околоплодни води.
хидраргиризъм
мед. Отравяне с живак.
хидрартроза
мед. Събиране на серозна течност в ставната кухина.
хидрат
мн. хидра̀ти, (два) хидра̀та, м. Спец. Химическо съединение с ОН група; основа.
хидратиране
ср., само ед. Спец. Насищане на съединение с вода, без да се осъществява химическо преразлагане.
хидремия
мед. Увеличено съдържание на вода в кръвта.
хидро-
Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до вода, воден, или който използва водна сила, водна енергия, напр. хидробиология, хидровъзел, хидрогеология, хидродинамика, хидроелектростанция, хидромелиорация, хидромеханика, хидротехника и др.
хидроаденом
мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от жлезистия епител на потните жлези.
хидрокортизон
мед. Основният глюкокортикоиден хормон секретиран от надбъбречната жлеза. Неговият синтетичен дубликат, приложен локално или системно, се използва за лечението на възпаления, алергии, колагенози, астма, недостатъчност на надбъбречната кора, шок и някои неплазми.
хидролог
мн. хидроло̀зи, м. Специалист по хидрология.
прил. хидроложки, хидроло̀жка, хидроло̀жко, мн. хидроло̀жки.
хидрология
ж., само ед. Спец. Наука за движението и разпространението на водата над и под земята и в атмосферата.
хидроложки
вж. хидролог
хидронефроза
мед. Разширяване на бъбречното легенче и чашки поради нарушено оттичане на урината, напр. при обструкция на уретера от тумор, конкремент и др.
хидроним
Название на воден обект — река, езеро, море.
вж. топоним
хидроперикард
мед. Натрупване на трансудат в перикардната торбичка.
хидропионефроза
мед. Събиране на гнойна урина в бъбречното легенче и чашки. Най-често е резултат от бактериална инфекция, възникнала след обструкция на уретер.
хидроплан
мн. хидропла̀ни, (два) хидропла̀на, м. Самолет, който е пригоден за излитане от вода и кацане във вода.
хидропневмоторакс
мед. Събиране на газ (въздух) и серозна течност в плевралното пространство.
хидропс
мед. Събиране на серозна течност (трансудат) в тъканите (особено в подкожната тъкан) и в телесните кухини.
хидросалпинкс
мед. Изпълнена със серозна течност (трансудат) и разширена маточната тръба поради стеснение на абдоминалния й край, напр. след прекаран салпингит.
хидросфера
ж., само ед. Спец. Водната обвивка на Земята.
хидротермален
хидротерма̀лна, хидротерма̀лно, мн. хидротерма̀лни, прил. Който се отнася до топли минерални води. Хидротермален извор.
хидроторакс
мед. Събиране на серозна течност (трансудат) в плевралното пространство.
хидроцеле
мед. Събиране на серозна течност между париеталния и висцералния лист на tunica vaginalis на тестиса.
хидроцефалия
мед. Увеличаване на ликвора в мозъчните стомахчета, в субарахноидното пространство. Най-честата причина е блокиране на ликворните пътища от малформации, тумори, абсцеси и др. По-рядко се дължи на нарушена абсорбция на ликвор, хиперпродукция на ликвор и др. Различават се некомуницираща (обтурационна) и комуницираща хидроцефалия.
хидроцистом
мед. Киста на потна жлеза, кистозно разширение на изходния канал на потна жлеза.
хиена
мн. хиѐни, ж. Хищен бозайник от рода на кучетата, който се храни основно с мърша.
хижа
мн. хѝжи, ж.
1. Туристическа база в планината. Високопланинска хижа.
2. Остар. Малка къща; колиба.
хикс
хѝксът, хѝкса, мн. хѝксове, (два) хѝкса, м.
1. Название на двадесет и третата буква от латинската азбука.
2. Название на неизвестна величина или на непознат обект. В деня хикс.
хилав
хѝлава, хѝлаво, мн. хѝлави, прил. Който е много слаб; нездрав, немощен, неразвит. Хилаво дете. Хилаво цвете.
същ. хилавост, хилавостта̀, ж.
хилавост
вж. хилав
хилка
мн. хѝлки, ж.
1. Приспособление за игра на тенис на маса, което има елипсовидна плоска форма и дръжка.
2. Прен. Жарг. Много слаб човек.
хилодонелоза
Болест при рибите, при която бактерии покриват тялото на рибата и се хранят с епителни клетки от кожата и хрилете.
хилозоизъм
Учение, според което всички форми на материята притежават чувсвителност и жизнедеятелност;всеодушевеност на природата.
хилус
мед. Хлътнала част на даден орган, където влизат и излизат съдове (кръвоносни и лимфни) и нерви, напр. хилус на белия дроб, на бъбрека и др.
хиля се
хѝлиш се, мин. св. хѝлих се и хилѝх се, мин. прич. хѝлил се и хилѝл се, несв. Разг. Смея се, обикн. с отворена уста и полугласно.
хиляда
мн. хѝляди, ж.
1. Хиляда единици.
2. Само мн. Извънредно много. Направихме хиляди разговори, изтърпяхме хиляди неприятности и пак нищо.
прил. хиляден, хѝлядна, хѝлядно, мн. хѝлядни. Хилядно множество. Не ѝ достигнаха няколко хилядни от секундата.
хилядарка
мн. хиляда̀рки, ж. Разг. Хиляда лева, както и банкнота от хиляда лева. Получавам няколко хилядарки.
хиляден
вж. хиляда
хилядолетен
вж. хилядолетие
хилядолетие
мн. хилядолѐтия, ср. Период от хиляда години.
прил. хилядолетен, хилядолѐтна, хилядолѐтно, мн. хилядолѐтни.
химен
мед. Лигавична гънка, която частично закрива входа на влагалището. Има различна форма — полулунна, пръстеновидна, решетъчна и др.
хименорафия
мед. Хирургичен шев на разкъсан химен.
химера
мн. химѐри, ж. Нещо нереално, непостижимо, измислено; блян, мечта, мираж, утопия, илюзия. Празни химери.
прил. химерен, химѐрна, химѐрно, мн. химѐрни.
прил. химеричен, химерѝчна, химерѝчно, мн. химерѝчни.
химерен
вж. химера
химеричен
вж. химера
химик
мн. химѝци, м. Специалист по химия.
химикал
мн. химика̀ли, (два) химика̀ла, м.
1. Получен по химически път препарат.
2. Разг. Пълнител за писане, зареден със специално мастило.
химикалка
мн. химика̀лки, ж. Приспособление за писане, в което се поставя химикал (във 2 знач.).
химичен
химѝчна, химѝчно, мн. химѝчни, прил. Химически.
химически
химѝческа, химѝческо, мн. химѝчески, прил.
1. Който се отнася до химия. Химическо съединение.
2. В който се използват продукти, средства на химията. Химическа обработка на почвата. Химическо чистене. Химическа война.
3. Който е предназначен за изследвания по химия или за приложението им в практиката. Химически комбинат. Химически кабинет.
• Химически молив. — Вид молив, чийто писец се разтваря във вода.
химичка
мн. химѝчки, ж. Жена химик.
химия
ж., само ед.
1. Спец. Наука, която се занимава със свойствата на различните вещества, с техния състав и със съединяването помежду им.
2. Разг. Пренебр. Това, което не е естествено, от природата, а получено по химичен път (обикн. за продукти).
химн
хѝмнът, хѝмна, мн. хѝмни, (два) хѝмна, м.
1. Официална тържествена песен като символ на държава или на организация, съюз и др. Национален химн.
2. Прен. Тържествена песен или стихотворение, слово с хвалебствено съдържание. Рецитирам химни.
хинин
м., само ед. Силногорчиво лекарство против малария, тиф и др., получавано от кората на специално южноамериканско растение.
прил. хининов, хинѝнова, хинѝново, мн. хинѝнови.
хининов
вж. хинин
хипалгезия
мед. Понижена чувствителност за болка.
хипер-
Първа съставна част на думи със значение много повече от нормалното; свръх, напр. хиперинфлация, хиперсексуалност, хиперфункция и др.
хиперакузис
мед. Абнормна острота на слуха — състояние, при коено нормални звукове се възприемат необикновено силно.
хипералгезия
мед. Повишена чувствителност за болка.
хиперацидитет
мед. Повишена киселинност на стомашния сок.
хипербола
мн. хипѐрболи, ж. Спец. Стилистично средство, което се основава върху преувеличението.
хиперболизирам
хиперболизѝраш, несв. и св. Преувеличавам, засилвам.
същ. хиперболизѝране, ср.
хиперболичен
хиперболѝчна, хиперболѝчно, мн. хиперболѝчни, прил.
1. Който се отнася до хипербола.
2. Прен. Преувеличен, изопачен.
нареч. хиперболично.
същ. хиперболичност, хиперболичността̀, ж.
хиперболично
вж. хиперболичен
хиперболичност
вж. хиперболичен
хипервентилация
мед. Повишена вентилация на белите дробове поради учестено и задълбочено дишане.
хипервитаминоза
мед. Патологично състояние, причинено от прием на много високи дози витамини, напр. на витамин А (хипервитаминоза А), на витамин Д (хипервитаминоза Д).
хипергия
мед. Понижена реактивност на организма.
хипергликемия
мед. Повишени стойности на глюкозата в кръвта.
хиперглобулия
мед. вж. полицитемия
хипердактилия
мед. вж. полидактилия
хиперемичен
мед. Кръвонапълнен, съдържащ повишено количество кръв.
хиперемия
мед. Повишено кръвонапълване на определен орган или съдова област поради увеличен артериален приток на кръв — артериална хиперемия. При венозна хиперемия е налице венозен застой поради затруднено оттичане на кръвта от определена област.
хиперергия
мед. Повишена реактивност на организма.
хиперестезия
мед. Повишена чувствителност към различни видове дразнения, напр. допир, болка и др.
хиперкапния
мед. Повишени стойности на въглероден диоксид в кръвта.
хиперкератоза
мед. Прекомерно вроговяване на епидермиса, при което той задебелява. Образува се по-голямо количество рогово вещество в отделни части на тялото, напр. длани, ходила и др.
хиперлипемия
мед. вж. липемия
хиперлипидемия
мед. вж. липемия
хиперметропия
мед. Успоредните лъчи след пречупване от окото се пресичат зад ретината, т. е. окото е по-слабо пречупващо.
хипернефром
мед. Аденокарцином на бъбрека, изхождащ от епитела на проксималните извити каналчета. Най-чест е светлоклетъчния вариант. Характеризира се с макроскопска хематурия, болка, палпираща се туморна маса в корема и др.
хиперопия
мед. вж. хиперметропия
хиперосмия
мед. Изострено обоняние.
хиперостоза
мед. Патологично разрастване на кост.
хиперпигментация
мед. Прекомерна пигментация на кожата, обикновено в следствие на увеличено количество меланин в дермата или епидермиса (меланоза). Хиперпигментацията може да възникне в резултат на излагане на слънчева светлина, химикали или други вещества или на нарушено метаболитно равновесие. Бива локализирана или генерализирана.
хиперпирексия
мед. Повишаване на телесната температурата над 41 ºС.
хиперпитуитаризъм
мед. Хиперфункция на аденохипофизата.
хиперплазия
мед. Процес, при който се увеличава обема на даден орган в резултат на увеличаване на броя на паренхимните клетки. Различават се физиологична хиперплазия (напр. нарастване на млечните жлези през пубертета) и патологична хиперплазия (напр. в простатната жлеза, в надбъбречните жлези и др. ).
хиперпнея
мед. Учестено и по-дълбоко дишане от нормалното.
хиперрефлексия
мед. Болестно усилени рефлекси, например при тиреотоксикоза, тетанус, при увреждане на пирамидния път и др.
хиперсаливация
мед. Повишено слюноотделяне, повишена секреция на слюнчените жлези.
хипертелоризъм
мед. Увеличено разстояние между двете очи.
хипертензия
мед. Повишено хидростатично налягане в съдове, кухини или в кухи органи, напр. артериална хипертензия (повишено кръвно налягане), интраабдоминална хипертензия и др.
хипертимия
мед. Болестно повишена емоционална реактивност — силна радост, веселост или гняв. Наблюдава се при манийния синдром.
хипертиреоза
мед. вж. хипертиреоидизъм
хипертиреоидизъм
мед. Нарушение на функцията на щитовидната жлеза, при което има прекомерно образуване на щитовидни хормони (тироксин — Т4 и трийодтиронин Т3) и повишаване на концентрацията им в циркулиращата кръв. Характеризира се с ускорен метаболизъм, най-често проявяващ се с повишена телесна температура, тахикардия и сърцебиене, тревожност, превъзбуда, тремор, диария, загуба на тегло и в определени случаи екзофталм.
хипертония
мед. 1. Повишен мускулен тонус.
2. Повишено кръвно налягане, артериална хипертония.
хипертрихоза
мед. Патологично състояние, при което космите по тялото се увеличават, удължават, задебеляват и пигментират. Може да се дължи на ендокринни заболявания, тумори, медикаменти (кортикостероиди, АСТН, андрогени и др. ).
хипертрофия
ж., само ед. Спец. Неестествено, прекалено увеличаване обема на орган, тъкан и под.
хиперхидроза
мед. Повишено потоотделяне.
хиперхолестеролемия
мед. Повишено съдържание на холестерол в кръвта.
хипестезия
мед. Намалена чувствителност към различни стимули, например допир, болка и др.
хипи
мн. хѝпита, ср. Представител на младежко движение от края на 60-те години на ХХ в., което се бунтува срещу традиционните норми и отрича традиционните буржоазни ценности, нрави, облекло, морал.
хипноза
ж., само ед.
1. Предизвикано под чуждо влияние сънно състояние, при което лице, изпаднало в такова състояние, се подчинява на чужда воля.
2. Прен. Силно увлечение; омая. Поддаде се на хипнозата на гласа му.
прил. хипнотичен, хипнотѝчна, хипнотѝчно, мн. хипнотѝчни. Хипнотично въздействие. Хипнотичен сън.
прил. хипнотѝчески, хипнотѝческа, хипнотѝческо, мн. хипнотѝчески.
хипнотизатор
мн. хипнотиза̀тори, м. Човек, който предизвиква хипноза.
прил. хипнотиза̀торски, хипнотиза̀торска, хипнотиза̀торско, мн. хипнотиза̀торски.
хипнотизация
мн. хипнотиза̀ции, ж. Хипнотизиране.
хипнотизирам
хипнотизѝраш, несв. и св.; Кого. Правя да изпадне в състояние на хипноза. Хипнотизираха го с поглед.
същ. хипнотизиране, ср.
хипнотизиране
вж. хипнотизирам
хипнотичен
вж. хипноза
хипо-
Представка, която в сложни думи указва по-ниско от нормалното и редното или нещо по-ниско.
хиповитаминоза
мед. Дефицит на един или повече витамини в резултат на недостатъчен прием с храната.
хипогалактия
мед. Оскъдна или намалена млечна секреция в периода на лактация.
хипогликемия
мед. Понижени стойности на глюкозата в кръвта.
хиподрум
мн. хиподру̀ми, (два) хиподру̀ма, м. Специално пригодена площадка (стадион) за конни състезания.
хипокапния
мед. Понижени стойности на въглероден диоксид в кръвта, напр. поради хипервентилация.
хипоксемия
мед. Понижено съдържание на кислород в кръвта.
хипоксия
мед. Понижено съдържание на кислород в тъканите.
хипоменорея
мед. Много слаба, оскъдна менструация, продължаваща не повече от 2-3 дни.
хипомнезия
мед. Отслабване на паметта.
хипопион-кератит
мед. вж. пълзяща язва на роговицата
хипопитуитаризъм
мед. Състояние дължащо се на намаляване до пълно преустановяване на секрецията на един, два или всички хормони на предния дял на хипофизата (аденохипофиза). Получава се в резултат на частично до пълно унищожаване на хипофизата или липса на хипоталамична стимулация.
хипоплазия
мед. Недоразвитие на тъкан или орган, напр. хипоплазия на бъбрека.
хипопотам
мн. хипопота̀ми, (два) хипопота̀ма, м. Огромен южноафрикански бозайник с голяма глава и дебела кожа, който обитава гори и езера; речен кон.
хипопротромбинемия
мед. Намаление на количеството на протромбин в циркулиращата кръв.
хипосаливация
мед. Понижено слюноотделяне, понижена секреция на слюнчените жлези.
хипосмия
мед. Намалено обоняние.
хипоспадия
мед. Вродена аномалия, при която уретрата е недоразвита и външният уретрален отвор се разполага на различни места по вентралната (долната) страна на пениса. Различават се: гландуларна, коронарна, корпорална, пеноскротална и перинеална хипоспадия.
хипостазирам
Предавам обективно съществуване на отвлечена представа, признак, качество при идеалистическата философия.
хипотеза
мн. хипотѐзи, ж.
1. Научно предположение, което подлежи на доказване.
2. Предположение, допускане. Имам своя хипотеза.
хипотенар
мед. Медиално надлъжно възвишение на дланта на ръката, предизвикано от мускулите на малкия пръст.
хипотензия
мед. Понижено хидростатично налягане в съдове, кухини или в кухи органи, напр. артериална хипотензия (понижено кръвно налягане).
хипотенуза
мн. хипотену̀зи, ж. Спец. В геометрията — страна в правоъгълен триъгълник, разположена срещу правия ъгъл.
хипотермия
мед. Понижаване на телесна температура под 35 ºС.
хипотетичен
хипотетѝчна, хипотетѝчно, мн. хипотетѝчни, прил. Който е основан на хипотеза; предполагаем, възможен. Хипотетичен извод.
нареч. хипотетично.
хипотетично
вж. хипотетичен
хипотимия
мед. Болестно понижено настроение, отслабена емоционална реактивност, напр. при кататонна форма на шизофрения.
хипотиреоидизъм
мед. Намалена секреция на тиреоидни (щитовидни) хормони, водеща до клинична проява на щитотвидна недостатъчост — забавен метаболизъм, наддаване на тегло, сънливост и в определени случаи микседем.
хипотония
мед. 1. Понижен мускулен тонус.2. Понижено кръвно налягане, артериална хипотония.
хипофиза
мед. Ендокринна жлеза, разположена в хипофизната ямка на sella turcica. Има овална форма и малки размери. Прикрепена е към хипоталамуса чрез инфундибулум. Състои се от аденохипофиза и неврохипофиза.
хипохидроза
мед. Намалено отделяне на пот.
хипохолестеролемия
мед. Понижено съдържание на холестерол в кръвта.
хипохондрик
мед. Човек, който страда от прекалена ирационална загриженост за собственото здраве. Хипохондрикът преувеличава всеки симптом, без значение колко незначителен е той, и го отдава на наличието на някаква въображаема болест.
хипохондрия
мед. Психично заболяване, което се характеризира с прекалена ирационална загриженост за собственото здраве и убеденост в наличието на някакво заболяване, за което няма обективни доказателства.
хирзутизъм
мед. Повишено окосмяване от мъжки тип при жени. Най-често се дължи на ендокринни заболявания — овариални, адренални (болест на Кушинг), хипофизарни и др.
хиромант
мн. хирома̀нти, м. Човек, който се занимава с хиромантия.
хиромантия
ж., само ед. Гадаене по линиите на ръката.
хиромантията
наука за предсказване на бъдещето, гадаене по формата и линиите на дланите на ръцете
хиромантка
мн. хирома̀нтки, ж. Жена хиромант.
хиропраксис
мед. Мануална терапия, при която се лекуват различни заболявания чрез манипулации върху гръбначния стълб и други структури на тялото.
хирург
мн. хиру̀рзи, м. Лекар, специалист по хирургия.
хирургичен
вж. хирургия
хирургически
вж. хирургия
хирургия
ж., само ед. Дял от медицината, който се занимава с лечението на вътрешни болести, счупвания и др. по оперативен път.
прил. хирургичен, хирургѝчна, хирургѝчно, мн. хирургѝчни.
прил. хирургически, хирургѝческа, хирургѝческо, мн. хирургѝчески.
хистеректомия
мед. Оперативно отстраняване на матката.
хистерография
мед. Рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната кухина. За целта тази кухина се изпълва с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал.
хистеропексия
мед. Оперативно фиксиране на изместената или патологично подвижна матка за предната коремна стена.
хистероптоза
мед. Смъкване, спадане на матката.
хистеросалпингография
мед. Рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната кухина, маточните тръби и отчасти цервикалният канал. За целта тези кухини се изпълват с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал.
хистеротомия
мед. Оперативен разрез на матката.
хистиоцит
мед. Макрофаг на съединителната тъкан. Произхожда от кръвните моноцити и представлява основна структурна единица на моноцитно-макрофагиалната система.
хит
хѝтът, хѝта, мн. хѝтове, (два) хѝта, м.
1. Широкоизвестна, популярна и харесвана песен, творба. Нов хит.
2. Това, което в определен момент е особено нашумяло. Хитът на сезона са тези обувки.
хитлеризъм
м., само ед. Фашистка идеология, пропагандирана и реализирана под формата на диктатура в Германия от Адолф Хитлер (1933 –
1945. .
хитлерист
мн. хитлерѝсти, м. Привърженик на хитлеризма.
прил. хитлеристки, хитлерѝстка, хитлерѝстко, мн. хитлерѝстки.
хитлеристка
мн. хитлерѝстки, ж. Жена хитлерист.
хитлеристки
вж. хитлерист
хитрец
мн. хитрецѝ, м. Хитър човек; шмекер, дявол.
хитрея
хитрѐеш, мин. св. хитря̀х, мин. прич. хитря̀л, несв. Разг. Проявявам хитрост, лукавство. Всеки хитрее и работата стои несвършена. – хитрея се. Хитрея.
хитрина
мн. хитринѝ, ж. Хитрост, хитра постъпка.
хитро
вж. хитър
хитрост
хитростта̀, мн. хѝтрости, ж.
1. Само ед. Качество на хитър; хитрина. Известен е с хитростта си.
2. Проява на хитър; хитрина. Торбата с хитростите.
хитроумен
хитроу̀мна, хитроу̀мно, мн. хитроу̀мни, прил.
1. Който проявява хитрост и ум. Хитроумен селянин.
2. Който е проява на хитрост и ум. Хитроумни забележки.
нареч. хитроу̀мно.
хитрувам
хитру̀ваш, несв. Проявявам хитрост, обикн. за да не направя нещо, което се иска или се очаква от мен. Тя чу въпроса, но не отговори, а започна да хитрува.
същ. хитруване, ср.
хитруване
вж. хитрувам
хитруша
мн. хитру̀ши, ж. Разг. Обикн. одобрително или снизходително. Хитра жена, хитро момиче или хитро женско животно.
хитър
хѝтра, хѝтро, мн. хѝтри, прил.
1. Който трудно може да бъде подмамен, подведен, излъган; опитен, лукав. Хитро добиче. Хитро дете.
2. Който е проява на обиграност, лукавство. Хитър отговор. Хитър поглед.
3. Който изразява склонност към заобикаляне на истината, към лукавство.
нареч. хитро.
хихикам
хихѝкаш, несв. Смея се тихо, на пресекулки и за кратко.
същ. хихикане, ср.
хихикане
вж. хихикам
хич
нареч. Разг.
1. Никак. Хич не ми се спи.
2. Като част. Остар. Нима. Хич бива ли да не дойдат.
• Хич ме няма. 1. — Много съм зле физически.
2. Много съм зле в определена област, в определено отношение.
хищен
хѝщна, хѝщно, мн. хѝщни, прил.
1. За животно — който се храни с други животни. Хищен орел.
2. Прен. Който прилича на такова животно по жестокост, настървение; безмилостен, граблив. Хищен поглед. Хищна усмивка. Хищни хора.
нареч. хищно.
същ. хищност, хищността̀, ж.
хищник
мн. хѝщници, (два) хѝщника, м.
1. Хищно животно. Лъвът е хищник.
2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек.
прил. хищнически, хѝщническа, хѝщническо, мн. хѝщнически.
същ. хищничество, ср. (във 2 знач.).
хищница
мн. хѝщници, ж. Женско същество хищник.
хищнически
вж. хищник
хищничество
вж. хищник
хищно
вж. хищен
хищност
вж. хищен
хлабав
хла̀бава, хла̀баво, мн. хла̀бави, прил. Разг.
1. Който не е стегнат, не е прилепнал добре; халтав, слаб, отпуснат. Хлабав колан. Хлабави обувки.
2. Прен. Недисциплиниран, разпасан, разпуснат. Хлабава дисциплина. Хлабава работа.
нареч. хлабаво.
същ. хлабавост, хлабавостта̀, ж.
хлабаво
вж. хлабав
хлабавост
вж. хлабав
хлад
хла̀дът, хла̀да, само ед., м.
1. Лек студ. От прозореца вее хлад.
2. Прохлада. Вечерен хлад.
3. Прен. Студенина, хладина (в 3 знач.).
хладен
хла̀дна, хла̀дно, мн. хла̀дни, прил.
1. Който е немного студен; прохладен. Хладен вятър.
2. Не топъл, студен. Хладна вода.
3. Прен. Безчувствен, равнодушен, безразличен. Хладен отговор.
нареч. хладно.
същ. хладност, хладността̀, ж.
• Хладно оръжие. — Метално оръжие (нож, сабя и др.).
хладилен
хладѝлна, хладѝлно, мн. хладѝлни, прил. Който е свързан с охлаждане и с приборите, предназначени за охлаждане. Хладилен завод. Хладилна камера. Хладилна чанта.
хладилник
мн. хладѝлници, (два) хладѝлника, м.
1. Електрически уред за поддържане на ниска температура, в който се съхраняват продукти, за да се предпазят от разваляне.
2. Прен. Разг. Много студено и неприветливо помещение.
хладина
ж., само ед.
1. Приятна студенина; прохлада, хлад. Заставам под сянката на хладина.
2. Студено време; хлад. Сутрешната хладина я караше да трепери.
3. Прен. Равнодушие, безучастие, студенина.
хладно
вж. хладен
хладнокръвен
хладнокръ̀вна, хладнокръ̀вно, мн. хладнокръ̀вни, прил.
1. Който успява да запази спокойствие, самообладание в трудни, напрегнати ситуации; неемоционален, въздържан. Хладнокръвен убиец.
2. Който е проява на самообладание, неемоционалност, въздържаност. Хладнокръвна реакция. Хладнокръвен поглед.
нареч. хладнокръ̀вно.
същ. хладнокръвие, ср.
същ. хладнокръвност, хладнокръвността̀, ж.
хладнокръвие
вж. хладнокръвен
хладнокръвност
вж. хладнокръвен
хладност
вж. хладен
хладък
хла̀дка, хла̀дко, мн. хла̀дки, прил. Не много студен, приятно студен; хладен. Хладка вода.
хламида
Мантия, носена от древните гърци и римляни.
хламидиаза
мед. Общ термин за заболяванията причинени от бактерии от род Chlamydia.
хламидии
мед. вж. хламидия
хламидиоза
мед. вж. хламидиаза
хламидия
мед. Облигатни вътреклетъчни Грам-отрицателни бактерии от род Chlamydia, причиняващи хламидиаза.
хлапак
мн. хлапа̀ци, м.
1. Малко момче; хлапе. Хлапаци се мотаят по улицата.
2. Разг. Пренебр. Безотговорен млад мъж; негодник, хъшлак.
прил. хлапашки, хлапа̀шка, хлапа̀шко, мн. хлапа̀шки. Хлапашко поведение.
същ. хлапащина, ж. (във 2 знач.).
хлапашки
вж. хлапак
хлапащина
вж. хлапак
хлапе
и хлапе, мн. хла̀пета и хлапѐта, ср. Разг.
1. Дете. Хлапетата си играят в стаята.
2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен или безотговорен човек.
прил. хла̀пешки и хлапѐшки, хла̀пешка и хлапѐшка, хла̀пешко и хлапѐшко, мн. хла̀пешки и хлапѐшки.
хласвам
хла̀сваш, несв. и хласна, св. Хласкам веднъж или поединично; блъсвам.
хласкам
хла̀скаш, несв.; какво/кого. Разг. Удрям със замах, грубо, като предизвиквам шум; блъскам, хлопам. Хласкам вратата.
хласна
хла̀снеш, мин. св. хла̀снах, мин. прич. хла̀снал, св. — вж. хласвам.
хлебар
хлеба̀рят, хлеба̀ря, мн. хлеба̀ри, м. Човек, който произвежда и/или продава хляб и други тестени изделия.
прил. хлебарски, хлеба̀рска, хлеба̀рско, мн. хлеба̀рски.
същ. хлебарство, ср.
хлебарка
мн. хлеба̀рки, ж. Жена хлебар.

мн. хлеба̀рки, ж. Черно или кафяво насекомо, което се въди в мръсните канали на жилища, хлебарници и др.
хлебарница
мн. хлеба̀рници, ж. Помещение, сграда за производство и продажба на хляб и други тестени изделия; фурна.
хлебарски
вж. хлебар
хлебарство
вж. хлебар
хлебен
хлѐбна, хлѐбно, мн. хлѐбни, прил.
1. Който е произведен от брашно. Хлебни продукти.
2. Който е предназначен за производство на хляб. Хлебна мая. Хлебно зърно.
хлебец
м., само ед. Умал. Малко количество хляб.
хлебче
вж. хляб
хлевоуст
хлевоу̀ста, хлевоу̀сто, мн. хлевоу̀сти, прил. Разг. Пренебр. Който говори много и без да се съобразява с другите; словоохотлив, цапнат в устата.
хленч
хлѐнчът, хлѐнча, мн. хлѐнчове, (два) хлѐнча, м. Хленчене.
хленча
хлѐнчиш, мин. св. хлѐнчих и хленчѝх, мин. прич. хлѐнчил и хленчѝл, несв.
1. Плача престорено, умолително и продължително. Детето хленчи цял ден за играчка.
2. Прен. Оплаквам се, като искам да предизвикам съчувствие.
същ. хленчене, ср.
хленчене
вж. хленча
хлипам
хлѝпаш, несв. Плача, като си поемам на пресекулки въздух от време на време.
същ. хлипане, ср.
хлипане
вж. хлипам
хлоазма
мед. Кафяви петна по кожата на лицето, напр. при бременни (chloasma gravidarum), прием на перорални контрацептивни средства, ендокринни заболявания, чернодробни заболявания, тумори, медикаменти и др.
хлопам
хло̀паш, несв.
1. При движението издавам шум, тропот; тропам, тракам. Вратата не се затваря и хлопа при всеки полъх на вятъра.
2. Разг. Чукам с нещо по нещо, обикн. за да ми отворят, да ме чуят. Кой хлопа? Хлопам по прозореца.
• Хлопа ми дъската. — Разг. Не съм добре психически, луд съм.
• Хлопам на вратата/вратите. — За нещо предстоящо — настъпвам.
• Хлопам на нечия врата. — Моля за помощ, подкрепа.
хлопатар
мн. хлопата̀ри, (два) хлопата̀ра, м. Кован, обикн. меден звънец за добитък; чан, хлопка.
хлопвам
хло̀пваш, несв. и хлопна, св.
1. Хлопам веднъж или поединично.
2. Какво. Затварям със замах врата, прозорец и под., като предизвиквам специфичен шум. Хлопнах вратата.
същ. хлопване, ср.
• Хлопват ми вратата. — Изпъждат ме, не ме допускат.
хлопване
вж. хлопвам
хлопка
мн. хло̀пки, ж. Разг. Хлопатар.
хлопна
хло̀пнеш, мин. св. хло̀пнах, мин. прич. хло̀пнал, св. — вж. хлопвам.
хлор
хло̀рът, хло̀ра, само ед., м. Отровен газ с жълто-зелен цвят.
прил. хлорен, хло̀рна, хло̀рно, мн. хло̀рни.
• Хлорна вар. — Дезинфекциращ продукт, получен от гасена вар и хлор.
хлорен
вж. хлор
хлорирам
хлорѝраш, несв. и св.; Какво. Избелвам или дезинфекцирам, като прибавям хлор. Хлорирана вода.
същ. хлориране, ср.
хлориране
вж. хлорирам
хлускано
бито, удряно, карано много да работи
хлъзвам
хлъ̀зваш, несв. и хлъзна, св. Хлъзгам веднъж или поединично.
хлъзвам се/хлъзна се. — Хлъзгам се веднъж или поединично.
хлъзгав
хлъ̀згава, хлъ̀згаво, мн. хлъ̀згави, прил. По който лесно се хлъзга; плъзгав. Хлъзгави стъпала.
хлъзгам
хлъ̀згаш, несв.; Какво. Движа по гладка повърхност, която не оказва съпротивление. Хлъзгам чантата по снега.
хлъзгам се. 1. — Движа се равномерно по повърхност, с която има слабо сцепление; плъзгам се. Хлъзгам се леко със ски.
2. При движение върху такава повърхност губя равновесие; подхлъзвам се. Хлъзгаше се непрекъснато и падаше.
същ. хлъзгане, ср.
хлъзгане
вж. хлъзгам
хлъзна
хлъ̀знеш, мин. св. хлъ̀знах, мин. прич. хлъ̀знал, св. — вж. хлъзвам.
хлътвам
хлъ̀тваш, несв. и хлътна, св.
1. Вмъквам се, вдълбавам се навътре. Дъската на пода е хлътнала. Коремът му е хлътнал.
2. Пропадам надолу. Кракът ми хлътна в пряспата.
3. Влизам бързо; вмъквам се, пъхам се. Хлътна в кръчмата.
4. Прен. Разг. Изпадам в безизходно и безнадеждно положение; губя. Хлътна с няколко милиона.
5. Прен. Разг. Влюбвам се. Бързо хлътва по момичета.
същ. хлътване, ср.
• Хлътвам/хлътна с двата крака. — Разг.
1. Губя много, всичко.
2. Силно се увличам, влюбвам се.
хлътване
вж. хлътвам
хлътна
хлъ̀тнеш, мин. св. хлъ̀тнах, мин. прич. хлъ̀тнал, св. — вж. хлътвам.
хлътнатина
мн. хлътнатинѝ, ж. Хлътнало място; вдлъбнатина.
хлъцвам
хлъ̀цваш, несв. и хлъцна, св. Хълцам веднъж или поединично.
• Хлъцвам/хлъцна от изненада. — Силно се изненадвам, оставам учуден.
хлъцна
хлъ̀цнеш, мин. св. хлъ̀цнах, мин. прич. хлъ̀цнал, св. — вж. хлъцвам.
хляб
хля̀бът, хля̀ба, мн. хля̀бове, (два) хля̀ба, м.
1. Само ед. Основното тестено изделие, приготвено от брашно, вода и сол.
2. Къс изпечено тесто от тези продукти. Купувам си хляб. Мога да изям два такива хляба наведнъж.
3. Прен. Само ед. Прехрана. Едва осигуряваме хляба.
същ. умал. хлебче, мн. хлѐбчета, ср. (във 2 знач.)
• Давам хляб в ръцете (на някого). 1. — Обучавам, научавам някого на занаят, работа.
2. Намирам или давам работа на някого.
хмел
хмѐлът, хмѐла, само ед., м. Увивно растение с тънко стъбло, от което се приготвя хлебна мая, бирена мая и др.
прил. хмелен, хмѐлна, хмѐлно, мн. хмѐлни.
прил. хмелов, хмѐлова, хмѐлово, мн. хмѐлови.
хмелен
вж. хмел
хмелов
вж. хмел
хо-хо
междум. За наподобяване на силен, гръмък басов смях.
хоби
мн. хо̀бита, ср. Любимо занимание през свободното време (но не професия). Хобито ми е да колекционирам марки.
хобот
мн. хобо̀ти, (два) хобо̀та, м. Удължен като тръба нос на някои животни, който служи и за всмукване на течности. Слонски хобот.
хоботен
хобо̀тна, хобо̀тно, мн. хобо̀тни, прил. Който има хобот или хоботче. Хоботен бръмбар.
хоботче
мн. хобо̀тчета, ср.
1. Малък хобот.
2. Хоботовиден израстък на главата на насекоми, червеи, който служи за обоняние, за защита или като смукало.
ховъркрафт
Кораб или лодка на въздушна възглавница.
ход
хо̀дът, хо̀да, мн. хо̀дове, (два) хо̀да, м.
1. Само ед. Ходене. Бавен ход. Ускорен ход.
2. Само ед. Начин на движение при ходене; походка.
3. Само ед. Движение на механизъм, машина. Ход на часовниковата стрелка.
4. В шахмата, играта на карти и др. — всяко едно включване на играч. Неясен ход. Ти си на ход.
5. Коридор, тунел за преминаване от едно място на друго, за съобщения и др., който е разположен обикновено под земята. Ход в мина. Подземен ход.
6. Развитие на нещо, протичане на нещо. В хода на дискусията се появиха нови противоречия.
7. Прен. Преднамерено, обмислено действие за постигане на цел. Предполагам какъв ще е следващият му ход.
• Давам ход (на нещо). — Придвижвам служебно за вземане на решение.
ходатай
ходата̀ят, ходата̀я, мн. ходата̀и, м. Човек, който ходатайства.
ходатайствам
ходата̀йстваш, несв. Използвам влиянието си, за да се застъпя пред длъжностно лице за някого. Ходатайстваха му да го приеме на работа.
същ. ходатайстване, мн. ходата̀йствания, ср.
ходатайстване
вж. ходатайствам
ходатайство
мн. ходата̀йства, ср. Дейност или проява на ходатай.
ходатайствувам
ходата̀йствуваш, несв. Ходатайствам.
ходене
Библейско тълкуване: Вървеж, обхождане, начин на живеене, или духовен характер, и различните отношения на човека — Ез. 11:20. Човек може да ходи или по Дух или по плът — Рим. 8:1; по Бога, или в неведение и грях — Бит. 5:24; 1Йн. 1:6,7; в огън на печал — Ис. 43:2, или във виделина, чистота, и радост, която изтича от благодатта Христова тук и на небето — Пс. 89:15; Отк. 3:4.
ходешката
нареч. Ходешком.
ходешком
нареч. С ходене; пешком.
ходжа
мн. хо̀джи, м. Мюсюлмански свещеник.
ходило
мн. ходила̀, ср. Плоският завършек на крака, с който се стъпва, ходи, както и част от чорап или обувка, която се допира до този завършек. Боли ме ходилото.
ходом
нареч. С ходене (обикн. при промяна на темпото). Тръгнахме ходом, а после започнахме да подтичваме.
• Ходом марш! — Военна заповед за придвижване с маршова стъпка.
ходя
хо̀диш, мин. св. хо̀дих и ходѝх, мин. прич. хо̀дил и ходѝл, несв.
1. Премествам се, движа се крачка по крачка; вървя, крача. Обичам да ходя по улиците на града.
2. Разг. Пътувам, отивам. Вчера ходих до Пловдив. Автобусът ходи ли в махалата?
3. Насочвам се; отивам, посещавам. Ходих на концерт в театъра. Ходя да чета в библиотеката. Ходя на гости при приятелите си. Ходя на работа.
4. Намирам се в някакво положение, състояние, вид. Ходя умърлушен. Ходя елегантно облечен. Ходих болен цяла седмица.
5. С Кого. Намирам се в близки или любовни отношения. Младото момиче ходи с възрастни мъже.
6. Разг. Разпространявам се, минавам от човек на човек. Болестите по хората ходят.
7. Разг. За материали — изразходвам се за направата на нещо. За този модел ходи много плат.
същ. ходене, ср.
• Ходи ми се (някъде). — Имам силно желание да отида.
• Ходя по нервите (на някого). — Нервирам.
• Ходя гол и бос. — Разг. Живея в бедност.
• Ходя като муха без глава. — Пренебр. Ходя безцелно; суетя се, мотая се.
• Ходя като сянка. 1. — Отпаднал съм, обикн. от душевна мъка, терзание.
2. След кого. Следвам навсякъде, неотстъпно някого.
• Ходя от ръка на ръка. — Последователно съм използван от различни хора.
• Ходя по гайдата (на някого). — Пренебр. Слушам някого, изпълнявам всичките му желания, заповеди и др.
• Ходя по жени. — За мъж — развратнича.
• Ходя по нужда. — Изхвърлям изпражнения или урина.
• Ходя по петите (на някого). — Следвам навсякъде, преследвам.
ходя си
хо̀диш си, мин. св. хо̀дих си и ходѝх си, мин. прич. хо̀дил си и ходѝл си, несв. Връщам се вкъщи или там, където временно живея; отивам си. Дойде време да си ходят.
същ. ходене, ср.
хойкам
хо̀йкаш, несв. Разг. Пренебр. Ходя без работа; скитам, миткам.
същ. хойкане, ср.
хойкане
вж. хойкам
хокам
хо̀каш, несв.; кого/какво. Разг. Карам се, мъмря, гълча, навиквам.
същ. хокане, ср.
хокане
вж. хокам
хокеен
вж. хокей
хокеист
мн. хокеѝсти, м. Спортист, който играе хокей.
хокей
хо̀кеят, хо̀кея, само ед., м. Вид колективен спорт, при който играчите придвижват с помощта на специални стикове (щеки) топка или шайба, за да я вкарат в противниковата врата. Хокей на трева. Хокей на лед.
прил. хокеен, хо̀кейна, хо̀кейно, мн. хо̀кейни. Хокейно игрище.
хол
хо̀лът, хо̀ла, мн. хо̀лове, (два) хо̀ла, м. Голяма стая, помещение в жилище за гости, празненства, почивка; салон, гостна, дневна.
прил. холов, хо̀лова, хо̀лово, мн. хо̀лови. Холова гарнитура.
холангит
мед. Възпалително заболяване на жлъчните пътища.
холдинг
м., само ед. Спец. Притежание на акции, стока и др.
прил. хо̀лдингов, хо̀лдингова, хо̀лдингово, мн. хо̀лдингови.
• Холдингово дружество. — Спец. Акционерно дружество с акции, което участва в друго дружество или в неговото управление.
холелитиаза
мед. Образуване на конкременти (холестеролови, пигментни, смесени) в жлъчния мехур.
холера
ж., само ед. Спец. Острозаразна болест на тънките черва, която се характеризира с обезводняване вследствие на диария и повръщане, спадане на температурата и др., като обикн. изходът е смърт.
прил. холерен, холѐрна, холѐрно, мн. холѐрни. Холерна епидемия.
холерен
вж. холера
холеретици
мед. Холеретични лекарствени средства, които стимулират образуването на жлъчка в чернодробните клетки.
холерик
мн. холерѝци, м. Тип характер на темпераментен и енергичен човек, който бързо се поддава на различни чувства и лесно преминава от едно емоционално състояние в друго.
прил. холеричен, холерѝчна, холерѝчно, мн. холерѝчни.
холеричен
вж. холерик
холеричка
мн. холерѝчки, ж. Жена холерик.
холестаза
мед. Патологично състояние, при което преминаването на жлъчка в храносмилателния тракт е блокирано. Различават се интрахепатална холестаза (има обструкция на интрахепаталните жлъчни пътища) и екстрахепатална холестаза (има обструкция на екстрахепаталните жлъчни пътища).
холестерол
мед. Стероиден алкохол, който се среща се в клетките и телесни течности на животните. Основен градивен елемент на клетъчните мембрани, определящ тяхната пропускливост и течливост. Холестеролът е и прекурсор на множество различни активни вещества, като например на хормоните на надбъбречната жлеза. В плазмата циркулира в рамките на липопротеините с различна плътност (VLDL, LDL, HDL) и играе важна роля в развитието на атеросклерозата.
холецистектомия
мед. Оперативно отстраняване на жлъчния мехур.
холецистит
мед. Възпаление на жлъчния мехур.
холецистография
мед. Рентгенография на жлъчния мехур — рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на жлъчния мехур след перорален прием или интравенозно инжектиране на контрастно вещество.
холецистопексия
мед. Оперативно фиксиране на жлъчния мехур за предната коремна стена.
холецистотомия
мед. Инцизия (разрез) на жлъчния мехур, например при оперативно отваряне на жлъчния мехур за отстраняване на конкременти.
холизъм
Английско реакционно и митическо учение, което разглежда всички явления като мистически цяласти.
холов
вж. хол
холокост
рел. Голямо разрушение чрез огън.ист. Масово изтребление на над 6 милиона евреи при нацисткия режим в Германия и други европейски страни по време на Втората световна война.
хомео-
Първа съставна част на сложни думи за означаване на сходство, подобие или взаимодествие.
хомеопатия
Хомеопатията е метод от алтернативната медицина.
В основата му е използването като лекарство на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Лекарственото средство стимулира естествените защитни механизми на организма, което води до излекуване.
Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани.
хомилетика
дял от риториката, занимава се с красноречието при проповядването
хомо-
Първа съставна част на сложни думи за означаване на равенство, сходство, еднородност. Противоположно на хетеро.
хомогенен
хомогѐнна, хомогѐнно, мн. хомогѐнни, прил. Който е съставен от еднакви части или от части с еднакви свойства; еднороден. Хомогенна смес.
същ. хомогенност, хомогенността̀, ж.
хомогенност
вж. хомогенен
хомолатерален
мед. Намиращ се на същата страна, отнасящ се до същата половина на тялото.
хомосексуален
хомосексуа̀лна, хомосексуа̀лно, мн. хомосексуа̀лни, прил. Който се отнася към хомосексуалист и хомосексуализъм. Хомосексуални връзки.
същ. хомосексуалност, хомосексуалността̀, ж.
хомосексуализъм
м., само ед. Полов нагон, проявяван към лице от собствения пол.
хомосексуалист
мн. хомосексуалѝсти, м. Човек, който изпитва полово влечение към лица от своя пол и влиза в интимен контакт с тях.
хомосексуалност
вж. хомосексуален
хомот
мн. хомо̀ти, (два) хомо̀та, м.
1. Дървено приспособление, което се поставя на врата на волове, биволи и др. при впрягане; ярем.
2. Прен. Само ед. Тегло, робство, гнет.
хондрит
мед. Възпаление на хрущяла.
хондродисплазия
мед. вж. хондродистрофия
хондродистрофия
мед. Наследствено, вродено заболяване с нарушение в развитието на първичния хрущял на дългите кости, особено в областта на епифизите, което води до спиране на растежа на дългите кости и нанизъм с непропорционално къси крайници, като главата и торса са обикновено нормално развити, при нормален интелект. Унаследява се автозомно рецесивно.
хондром
мед. Доброкачествен тумор, съставен от хиалинен хрущял. Най-често се среща в края на дългите кости и произлиза от епифизарния хрущял, но може да разрастне и от костите на китката и др. Различават се: енхондром (тумора разраства навън от костта) и енхондром (тумора прораства към костта и я разрушава).
хондросарком
мед. Злокачествен тумор, произхождащ от хрущялна тъкан. Най-често се локализира в областта на тазовите кости, в дисталната епиметафиза на бедрената кост и проксималната на раменната кост. Бива първичен или вторичен — развива се от предшестващ хондром.
хондроцит
мед. Зряла клетка на хрущялната тъкан, произхожда от хондробласт.
хонорар
мн. хонора̀ри, (два) хонора̀ра, м. Парично възнаграждение за написана статия, книга или за извънредна квалифицирана услуга, която не влиза в служебните задължения.
хонорувам
хонору̀ваш, несв. Давам хонорар.
същ. хоноруване, ср.
хоноруван
хонору̀вана, хонору̀вано, мн. хонору̀вани, прил. Който е нает срещу хонорар. Хонорувани преподаватели.
хоноруване
вж. хонорувам
хор
хо̀рът, хо̀ра, мн. хо̀рове, (два) хо̀ра, м.
1. Певчески колектив. Детски хор.
2. Вокална партия за много участници. Хор от опера.
прил. хоров, хо̀рова, хо̀рово, мн. хо̀рови. Хорово изпълнение. Хорова музика.
• В хор. — Едновременно, заедно.
хора
само мн.
1. Мн. от човек; човеци, люде. Опашка от хора. Учете се, да станете хора.
2. Лица, които са извън семейството, непознати. Няма да затвориш устата на хората.
същ. умал. хорица само мн. Бедни хорица.
прил. хорски, хо̀рска, хо̀рско, мн. хо̀рски. Хорски приказки.
• Като хората. — Както е редно.
• За пред хората. — За пред обществото; показно, престорено, неискрено, лицемерно. Ще се усмихваме за пред хората, пък ние си знаем какво ни е.
хордеолум
мед. Гнойна инфекция на жлеза на клепача.
хорей
хорѐят, хорѐя, мн. хорѐи, (два) хорѐя, м. Спец. Двусрична стихотворна стъпка с първа ударена и втора неударена сричка.
хоремаг
Съкращение от хотел—ресторант—магазин.
хореограф
мн. хореогра̀фи, м.
1. Специалист по хореография (в 1 знач.).
2. Постановчик на танци. Хореограф на спектакъла.
хореография
ж., само ед.
1. Танцово изкуство.
2. Поставяне на танц на сцена.
прил. хореографски, хореогра̀фска, хореогра̀фско, мн. хореогра̀фски.
хореографка
мн. хореогра̀фки, ж. Жена хореограф.
хореографски
вж. хореография
хоризонт
мн. хоризо̀нти, (два) хоризо̀нта, м.
1. Само ед. Линия, докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето. Хоризонтът никога не може да се стигне.
2. Цялото пространство, което се вижда от едно място; кръгозор. Градът е отвъд хоризонта.
3. Прен. Кръг от познания; кръгозор. Имам широк хоризонт.
4. Прен. Обикн. мн. Перспективи, възможности за творчество, за изява.
хоризонтален
хоризонта̀лна, хоризонта̀лно, мн. хоризонта̀лни, прил. Който е успореден на линията на хоризонта; водоравен. Хоризонтален разрез.
нареч. хоризонтално. Поставям дъската хоризонтално.
същ. хоризонталност, хоризонталността̀, ж.
• Заемам хоризонтално положение. — Ирон. Лягам, излягам се.
хоризонтално
вж. хоризонтален
хоризонталност
вж. хоризонтален
хорист
мн. хорѝсти, м. Участник в хор (в 1 знач.).
хористка
мн. хорѝстки, ж. Жена хорист.
хорица
вж. хора
хорище
мн. хорѝща, ср. Истор. Място в селище, където са се играели на празник хора.
хормон
мн. хормо̀ни, (два) хормо̀на, м. Обикн. мн. Вещества, отделяни от жлезите с вътрешна секреция, които стимулират растежа, обмяната на веществата, половите функции и др.
• Удря ме/бие ме хормонът. — Жарг. Възбуден съм.
хоро
мн. хора̀, ср.
1. Народен танц, който се играе от заловени (обикн. в кръг) хора, както и музиката към него. Свиря хоро. Право хоро. Играя хоро.
2. Заловени един за друг хора, които играят такъв танц. Дълго хоро. Хващам се на хорото.
хоров
вж. хор
хоровод
мн. хорово̀ди, (два) хорово̀да, м. Остар. Хоро.
прил. хороводен, хорово̀дна, хорово̀дно, мн. хорово̀дни. Хороводна музика.
хороводен
вж. хоровод
хороним
Географско название на граници.
вж. топоним
хоросан
м., само ед. Полутечна смес от гасена вар, пясък и вода, използвана в строителството за зидане и мазане.
прил. хоросанов, хороса̀нова, хороса̀ново, мн. хороса̀нови.
хоросанов
вж. хоросан
хороскоп
мн. хороско̀пи, (два) хороско̀па, м.
1. Карта на разположението на небесните тела в часа на раждането на някого. Правя хороскоп.
2. Предсказание по такава карта. В хороскопа ми пише, че ще бъда щастлива.
хорски
вж. хора
хорталък
околност, свят, хора
хортензия
мн. хортѐнзии, ж. Цвете с големи топчести съцветия.
хортувам
хорту̀ваш, несв. Диал. Говоря, приказвам, думам, разправям.
хоругва
мн. хору̀гви, ж. Спец. Църковно знаме, с което се водят шествията при различни обреди.
хоскане
Диал. тръскане, друсане
хотдог
мн. хо̀тдози, (два) хо̀тдога, м. Вид закуска от пъхнат в топла кифла сварен кренвирш, полят с горчица, лютеница и др.
хотел
мн. хотѐли, (два) хотѐла, м. Обществено заведение в селище с ресторант и мебелирани стаи за временно живеене срещу заплащане.
прил. хотелски, хотѐлска, хотѐлско, мн. хотѐлски. Хотелска верига.
хотелиер
мн. хотелиѐри, м. Стопанин на хотел.
прил. хотелиерски, хотелиѐрска, хотелиѐрско, мн. хотелиѐрски.
същ. хотелиерство, ср.
хотелиерка
мн. хотелиѐрки, ж. Жена хотелиер.
хотелиерски
вж. хотелиер
хотелиерство
вж. хотелиер
хотелски
вж. хотел
хохот
м., само ед. Силен, гръмък басов смях.
храбрец
мн. храбрецѝ, м.
1. Храбър човек; юнак.
2. Прен. Ирон. Страхливец. Такива храбреци не ни трябват.
храбро
вж. храбър
храброст
вж. храбър
храбър
хра̀бра, хра̀бро, мн. хра̀бри, прил.
1. Който не се страхува, който проявява мъжество и решителност; смел, юначен, мъжествен, сърцат. Храбра жена.
2. Който е проява на мъжество и решителност. Храбро поведение.
нареч. храбро.
същ. храброст, храбростта̀, ж.
хралупа
мн. хралу̀пи, ж. Дупка в ствола на дърво, образувана при изгниването му от старост.
хралупест
хралу̀песта, хралу̀песто, мн. хралу̀пести, прил. За дърво — който има хралупа. Хралупест дъб.
храм
хра̀мът, хра̀ма, мн. хра̀мове, (два) хра̀ма, м.
1. Богослужебна сграда; църква. Влизам в храма.
2. Прен. Място, където се изпитва благоговение пред това, което се създава или твори там. Театърът е храм на изкуството.
прил. храмов, хра̀мова, хра̀мово, мн. хра̀мови (в 1 знач.).
храмов
вж. храм
храна
мн. хранѝ, ж.
1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна.
2. Прен. Само ед. Това, което задоволява вътрешни нужди. Храна за чувствата. Храна за ума.
3. Обикн. мн. Жито, зърно, фураж. Зърнени храни.
хранен
хра̀нена, хра̀нено, мн. хра̀нени, прил.
1. Разг. Охранен. Хранен добитък.
2. Остар. Доверен, верен. Хранен човек.
хранене
вж. храня
храненик
мн. хра̀неници, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява.
същ. умал. хранениче, хра̀неничета, ср.
храненица
мн. хра̀неници, ж. Момиче храненик.
хранениче
вж. храненик
хранилище
мн. хранѝлища, ср. Място (помещение или сграда), където се съхраняват ценни и др. предмети. Хранилище за ръкописи.
хранилка
мн. хранѝлки, ж. Приспособление за хранене на животни и птици. Децата поставиха хранилки в гората.
хранителен
хранѝтелна, хранѝтелно, мн. хранѝтелни, прил.
1. Който се използва като храна. Хранителни стоки.
2. Който е наситен с полезни за организма вещества; питателен.
3. Който произвежда храни. Хранителен комбинат.
същ. хранителност, хранителността̀, ж.
хранителност
вж. хранителен
хранопровод
мн. хранопрово̀ди, (два) хранопрово̀да, м. Обикн. ед. Орган във форма на тръба, по която храната преминава от устата в стомаха.
прил. хранопроводен, хранопрово̀дна, хранопрово̀дно, мн. хранопрово̀дни.
хранопроводен
вж. хранопровод
храносмилане
ср., само ед. Процес на разграждане, смилане на храната в организма. Добро храносмилане.
прил. храносмилателен, храносмила̀телна, храносмила̀телно, мн. храносмила̀телни. Храносмилателен орган.
храносмилателен
вж. храносмилане
хрантутя
хранту̀тиш, мин. св. хранту̀тих и хрантутѝх, мин. прич. хранту̀тил и хрантутѝл, несв.; кого/какво. Разг. Грубо. Храня, издържам този, който не заслужава или от който няма никаква полза. Цял живот хрантутеше сина си, това ѝ е за отплата. Само ги хрантутим тия животни, а не растат.
храня
хра̀ниш, мин. св. хра̀них и хранѝх, мин. прич. хра̀нил и хранѝл, несв.; Кого, какво.
1. Давам храна да яде. Отивам да храня децата. Храня добитък.
2. Осигурявам необходимите средства за издръжка; издържам. Мъжът ѝ не работи и тя трябва да ги храни.
храня се. 1. — Ям. Храня се в стол. Храня се бързо.
2. Издържам се, прехранвам се. От тези книги се храня.
същ. хранене, мн. хра̀нения, ср. Две хранения на ден.

хра̀ниш, мин. св. хра̀них и хранѝх, мин. прич. хра̀нил и хранѝл, несв. В съчетание със съществителни за чувство — изпитвам. Храня омраза. Храня голяма любов.
храсвам
хра̀сваш, несв. и храсна, св. Разг. Храскам веднъж или поединично.
храскам
хра̀скаш, несв. Разг. Удрям силно, със замах, като предизвиквам шум; хряскам, тряскам.
храсна
вж. храсвам
храст
хра̀стът, хра̀ста, мн. хра̀сти, (два) хра̀ста, м. Дребно дърво с тънък ствол и много разклонения, които започват още от повърхността на земята. Шипков храст.
същ. умал. храстче, мн. хра̀стчета, ср.
прил. храстов, хра̀стова, хра̀стово, мн. хра̀стови.
храсталак
мн. храстала̀ци, (два) храстала̀ка, м. Покрито с гъстоизраснали храсти място. Шмугнах се в храсталака.
храстов
вж. храст
храстче
вж. храст
храча
хра̀чиш, мин. св. хра̀чих и храчѝх, мин. прич. хра̀чил и храчѝл, несв. Отделям, плюя храчка. Храча кръв.
същ. храчене, ср.
храчене
вж. храча
храчка
мн. хра̀чки, ж. Гъста слуз, която се отделя от секретите на белите дробове или носната кухина и се изхвърля през устата. Кървава храчка.
хребет
мн. хрѐбети, (два) хрѐбета, м. Връхна част, гребен на планина.
хрема
ж., само ед. Възпаление на носната лигавица, придружено от сополи и често кихане; ринит.
хремав
хрѐмава, хрѐмаво, мн. хрѐмави, прил. Който има хрема. Хремаво дете.
хремел
вж. хромел
хризантема
мн. хризантѐми, ж. Есенно цвете с големи кичести цветове по един на стрък. Бели хризантеми.
хриле
само мн. Органи за дишане на водни животни във форма на дъговидни твърди цепнатини по кожата.
хрип
хрѝпът, хрѝпа, мн. хрѝпове, (два) хрѝпа, м. Хриплив звук при дишане, обикн. в резултат на белодробно заболяване.
хрипкав
хрѝпкава, хрѝпкаво, мн. хрѝпкави, прил. Хриплив.
нареч. хрипкаво.
същ. хрипкавост, хрипкавостта̀, ж.
хрипкаво
вж. хрипкав
хрипкавост
вж. хрипкав
хриплив
хриплѝва, хриплѝво, мн. хриплѝви, прил. За глас, звук — който не звучи чисто, ясно; глух, дрезгав, пресипнал, прегракнал, продран.
нареч. хрипливо. Пея хрипливо.
същ. хриплѝвост, хрипливостта̀, ж.
хрипливо
вж. хриплив
хрипове
мед. Прибавени към дишането патологични шумове. Образуват се при раздвижване от въздушната струя на намиращия се в трахеята, бронхите и кухините секрет. Различават се сухи хрипове (при наличие на жилав секрет в бронхите) и влажни хрипове (образуват се от течен секрет в бронхите и в каверни при преминаване на въздушната струя).
хрисим
хрѝсима, хрѝсимо, мн. хрѝсими, прил. Разг.
1. Кротък, смирен, покорен. Хрисимо дете.
2. Който изразява смиреност, покорство. Хрисим поглед. Хрисими думи.
нареч. хрисимо.
същ. хрисимост, хрисимостта̀, ж.
хрисимо
вж. хрисим
хрисимост
вж. хрисим
християнизирам
християнизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Обръщам в християнска вяра.
същ. християнизиране, ср.
християнизиране
вж. християнизирам
християнин
мн. христия̀ни, м. Човек, който изповядва християнството.
християнка
мн. христия̀нки, ж. Жена християнин.
християнски
вж. християнство
християнство
ср., само ед.
1. Широкоразпространена религия, в основата на която лежи култът към Исус Христос.
2. Тези, които изповядват тази религия като цяло. Западно християнство.
прил. християнски, христия̀нска, христия̀нско, мн. христия̀нски. Християнска религия.
христолюбив
христолюбѝва, христолюбѝво, мн. христолюбѝви, прил. Който е предан християнин. Христолюбива жена.
христоматия
мн. христома̀тии, ж. Учебно помагало — сборник с подбрани текстове или откъси от текстове за изучаване. Христоматия по езикова култура. Христоматия по литература.
хром
хро̀ма, хро̀мо, мн. хро̀ми, прил. Остар. Куц.

хро̀мът, хро̀ма, само ед., м. Химически елемент — сивкавобял метал с приложение в металургията за различни сплави или покрития.
прил. хромов, хро̀мова, хро̀мово, мн. хро̀мови.
хромат
куцам
хромел
Диал. ръчна мелница от два камъка; камък на ръчна мелница, воденичен камък
хромирам
хромѝраш, несв. и св.; Какво. Правя хромово покритие.
същ. хромиране, ср.
хромиране
вж. хромирам
хромов
вж. хром
хроника
мн. хро̀ники, ж.
1. ист. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Манасиева хроника.
2. Литературно произведение, което наподобява в излагането на събитията такова съчинение.
3. В периодичния печат — кратко съобщение за актуална случка, събитие или колонка с такива съобщения.
хроникален
хроника̀лна, хроника̀лно, мн. хроника̀лни, прил. Който е построен като хроника.
хроникьор
мн. хроникьо̀ри, м.
1. Сътрудник във вестник, който събира материали за хрониката.
2. Човек, който излага в последователен ред събития, на които е съвременник, без да ги коментира.
хронист
мн. хронѝсти, м. Истор. Автор на хроника (в 1 знач.); летописец.
хроничен
хронѝчна, хронѝчно, мн. хронѝчни, прил. Който не се променя с времето или се повтаря циклично; траен, постоянен. Хронично заболяване. Хроничен недоимък. Хроничен глад.
нареч. хронично.
хронически
хронѝческа, хронѝческо, мн. хронѝчески, прил. Хроничен.
нареч. хронически.
хронично
вж. хроничен
хронологичен
вж. хронология
хронологически
вж. хронология
хронология
ж., само ед.
1. Изброяване на събитията в тяхната последователност по време. Правя хронология.
2. Последователност от събития във времето. Спазвам хронологията.
3. Спец. Помощна историческа наука, която датира събития и паметници.
прил. хронологичен, хронологѝчна, хронологѝчно, мн. хронологѝчни.
прил. хронологически, хронологѝческа, хронологѝческо, мн. хронологѝчески. Хронологически ред.
хронометър
мн. хрономѐтри, (два) хрономѐтъра, м.
1. Астрономически прибор на точно измерване на времето.
2. Много точен часовник.
3. Такъв часовник, с който се отчита времето в спортни състезания.
хронофилия
Сексуално удоволствие от разлика във възрастта на партньора. гр. хронос.
хрумва ми
(ти, му, й, ни, ви, им), несв. и хру̀мне ми, св. Внезапно ми идва наум, осенява ме. Постоянно ми хрумват разни идеи.
същ. хрумване, мн. хру̀мвания, ср.
хрумване
вж. хрумва ми
хрумне ми
мин. св. хру̀мна ми, мин. прич. хру̀мнал ми, св. — вж. хрумва ми.
хрупам
хру̀паш, несв.
1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен приглушен и отсечен шум. Хрупам морков.
2. Издавам такъв шум при ядене. Стига си хрупал, че ме дразниш.
същ. хрупане, ср.
хрупане
вж. хрупам
хрупвам
хру̀пваш, несв. и хрупна, св. Хрупам веднъж или поединично.
хрупкав
хру̀пкава, хру̀пкаво, мн. хру̀пкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раздробяване. Хрупкава кора. Хрупкави сладки. Хрупкав сняг.
същ. хрупкавост, хрупкавостта̀, ж.
хрупкавост
вж. хрупкав
хрупкам
хру̀пкаш, несв. Хрупам леко, по малко.
същ. хрупкане, ср.
хрупкане
вж. хрупкам
хрупна
хру̀пнеш, мин. св. хру̀пнах, мин. прич. хру̀пнал, св. — вж. хрупвам.
хрусвам
хру̀сваш, несв. и хрусна, св. Хрускам веднъж или поединично.
хрускам
хру̀скаш, несв.
1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен рязък шум. Хрускам дражета.
2. Хрущя.
същ. хрускане, ср.
хрускане
вж. хрускам
хрусна
хру̀снеш, мин. св. хру̀снах, мин. прич. хру̀снал, св. — вж. хрусвам.
хрущене
вж. хрущя
хрущя
хрущѝш, мин. св. хрущя̀х, мин. прич. хрущя̀л, несв. Издавам специфичен шум като при раздробяване на нещо твърдо. Костилките хрущяха между зъбите на прасето.
същ. хрущене, ср.
хрущял
мн. хрущя̀ли, (два) хрящя̀ла, м. Вид ненапълно втвърдена костна тъкан в организма на човек или животно.
прил. хрущялен, хрущя̀лна, хрущя̀лно, мн. хрущя̀лни.
хрущялен
вж. хрущял
хрът
хръ̀тът, хръ̀та, мн. хръ̀тове, (два) хръ̀та, м. Остар. Ловно куче с дълго и елегантно тяло.
хрътка
мн. хръ̀тки, ж.
1. Хрът.
2. Женски хрът.
хрян
хря̀нът, хря̀на, мн. хря̀нове, (два) хря̀на, м. Културно растение с дебел лют корен, използван като подправка.
прил. хря̀нов, хря̀нова, хря̀ново, мн. хря̀нови.
хрясвам
хря̀сваш, несв. и хрясна, св. Хряскам веднъж или поединично.
хряскам
хря̀скаш, несв. Разг. Храскам.
хрясна
хря̀снеш, мин. св. хря̀снах, мин. прич. хря̀снал, св. — вж. хрясвам.
хубав
ху̀бава, ху̀баво, мн. ху̀бави, прил.
1. Който е с приятен външен вид; красив, очарователен, привлекателен, мил, гиздав. Хубава мома.
2. Който е приятен за сетивата. Хубава храна. Хубава миризма. Хубава песен.
3. Който се оценява положително, който притежава достойнства; добър. Хубаво възпитание. Хубава постъпка. Хубаво преживяване.
4. Доброкачествен. Хубаво списание. Хубав миксер.
5. Разг. Който е в голям размер или в голямо количество; изобилен. Хубава реколта.
6. За време — който е слънчев, безоблачен, топъл. Хубав ден.
7. Разг. Ирон. Лош. Хубава работа!
прил. умал. хубавичък, ху̀бавичка, ху̀бавичко, мн. ху̀бавички.
хубавелка
мн. хубавѐлки, ж. Разг. Хубавица.
хубавеляк
мн. хубавѐляци, м. Разг. Хубавец (в 1 знач.).
хубавец
мн. хубавцѝ, м.
1. Хубав (в 1 знач.) мъж; красавец.
2. Ирон. Негодник, хубостник.
хубавея
хубавѐеш, мин. св. хубавя̀х, мин. прич. хубавя̀л, несв.
1. Ставам все по-хубав; разхубавявам се. От ден на ден момата хубавееше.
2. Хубавея се.
хубавея се. — Изглеждам хубав, красив, привличам вниманието с хубостта си. Момата се хубавееше сред невести и баби.
хубавица
мн. хубавѝци, ж. Хубава (в 1 знач.) жена; красавица.
хубавичък
вж. хубав
хубаво
нареч.
1. Приятно. Много ми е хубаво в тази къща.
2. Добре. Хубаво сте се наредили — и работа имате, и къща си купихте.
3. Много, доста. Хубаво ще те набия, да запомниш.
нареч. умал. ху̀бавичко.
хубост
хубостта̀, мн. ху̀бости, ж.
1. Само ед. Съвкупност от приятни външни качества; красота, привлекателност, обаяние, прелест. Такава хубост рядко се среща.
2. Обикн. мн. Красиви местности или други природни обекти. Хубостите на България.
• Средна хубост. — Разг. Пренебр. Не твърде добре, не твърде много.
• От хубости. — Разг. От лоши обстоятелства, от недобър живот. Напълнях от големи хубости.
хубостник
мн. ху̀бостници, м. Разг. Пренебр. Лош човек; негодник, непрокопсаник. Оня хубостник да не ми се мярка пред очите.
хубостница
мн. ху̀бостници, ж. Разг. Пренебр. Жена хубостник.
хугенот
Привърженик на Реформацията или на калвинското протестантство във Франция през XVI—XVII в.
художествен
худо̀жествена, худо̀жествено, мн. худо̀жествени, прил.
1. Който се отнася до изкуство или до произведения на изкуството. Художествена литература. Художествен ръководител.
2. Който е в съответствие с изискванията на изкуството, на естетиката. Художествена фотография.
нареч. художествено (във 2 знач.).
същ. художественост, художествеността̀, ж.
• Художествена галерия. — Галерия, в която се излагат на показ картини, скулптури и под. произведения на изкуството.
художествено
вж. художествен
художественост
вж. художествен
художник
мн. худо̀жници, м.
1. Човек, който умее да рисува и професионално се занимава с рисуване; живописец.
2. Човек, който проявява творчество, оригиналност в дейността си, обикн. свързана с изкуството. Елин Пелин — художник на българското село. Художник фотограф.
прил. художнически, худо̀жническа, худо̀жническо, мн. худо̀жнически. Художнически талант.
художнически
вж. художник
художничка
мн. худо̀жнички, ж. Жена художник.
худра
вж. худри
худри
Керамични кухи блокове за пълнене на подови конструкции.
хукам
викам "ху!" след някого; хуля
хуквам
ху̀кваш, несв. и хукна, св.
1. Затичвам се изведнъж; втурвам се да бягам. Кучето хукна по пътеката.
2. Разг. Прен. Ходя да уреждам, многократно и настойчиво се заемам с уреждането на нещо. Хукнах да го оправям, да не стига до съд.
хукна
ху̀кнеш, мин. св. ху̀кнах, мин. прич. ху̀кнал, св. — вж. хуквам.
хула
мн. ху̀ли, ж. Груба нападка, обвинение, често несправедливо; злословие, клевета. Тези хули на могат да очернят светлата му памет.
хулен
ху̀лна, ху̀лно, мн. ху̀лни, прил. Който съдържа хули. Хулни думи.
хулиган
мн. хулига̀ни, м. Невъзпитан човек, който грубо нарушава обществения ред и спокойствието на хората; гамен, нехранимайко, хъшлак, хаймана.
прил. хулигански, хулига̀нска, хулига̀нско, мн. хулига̀нски. Хулиганска проява.
хулиганка
мн. хулига̀нки, ж.
1. Жена хулиган.
2. Прен. Жарг. Малка бутилка за 100 г алкохолно питие.
хулигански
вж. хулиган
хулиганствам
хулига̀нстваш, несв. Проявявам хулиганство.
същ. хулиганстване, ср.
хулиганстване
вж. хулиганствам
хулиганство
мн. хулига̀нства, ср. Хулиганска проява.
хулиганствувам
хулига̀нствуваш, несв. Хулиганствам.
хулител
хулѝтелят, хулѝтеля, мн. хулѝтели, м. Човек, който хули.
прил. хулѝтелски, хулѝтелска, хулѝтелско, мн. хулѝтелски.
хулителка
мн. хулѝтелки, ж. Жена хулител.
хулителство
мн. хулѝтелства, ср. Хулителска проява.
хуля
ху̀лиш, мин. св. ху̀лих и хулѝх, мин. прич. ху̀лил и хулѝл, несв.; Кого, какво. Говоря хули по адрес на някого или нещо; злословя, ругая, оплювам.
хума
ж., само ед. Вид мазна глина, употребявана като козметично или хигиенно средство и др. Маска на лицето от хума.
хуманен
хума̀нна, хума̀нно, мн. хума̀нни, прил. Човечен, човеколюбив, състрадателен, отзивчив. Хуманен жест. Хуманна проява.
нареч. хуманно.
същ. хуманност, хуманността̀, ж.
хуманизъм
м., само ед.
1. Идеология, която поставя на първо място уважението към личността, към достойнството на човека.
2. Човечност, човеколюбие, хуманност. Проява на хуманизъм.
прил. хуманистичен, хуманистѝчна, хуманистѝчно, мн. хуманистѝчни.
хуманист
мн. хуманѝсти, м.
1. Привърженик и последовател на хуманизма.
2. Хуманен човек.
хуманистичен
вж. хуманизъм
хуманистка
мн. хуманѝстки, ж. Жена хуманист.
хуманитарен
хуманита̀рна, хуманита̀рно, мн. хуманита̀рни, прил. Който се отнася към човешкото общество, към човека и неговата култура. Хуманитарни науки. Хуманитарно образование.
хуманно
вж. хуманен
хуманност
вж. хуманен
хуманоид
мн. хуманоѝди, м. Човекоподобно същество от друга планета, което посещава Земята; извънземно.
хумерус
мед. Дълга кост, разположена в областта на мишницата. Състои се от тяло и две епифизи.
хумор
м., само ед.
1. Насмешливо отношение към недостатъци, слабости и др., чрез което те се представят в комически вид и предизвикват смях. Чувство за хумор.
2. В изкуството и литературата — изобразяване на нещо или на някого в комичен план, така че да предизвика смях. Чудомир използва хумора, за да изобрази своите селяци.
прил. хумористичен, хумористѝчна, хумористѝчно, мн. хумористѝчни. Хумористично предаване.
прил. хумористѝчески, хумористѝческа, хумористѝческо, мн. хумористѝчески.
хумореска
мн. хуморѐски, ж.
1. Остар. Късо хумористично произведение (литературно или музикално). Играем хумореска.
2. Разг. Пренебр. Неистина, измислица. Стига си ми разправял хуморески!
хуморист
мн. хуморѝсти, м.
1. Автор на хумористични художествени произведения.
2. Човек, който умее забавно да разказва смешни неща, да се шегува.
хумористичен
вж. хумор
хумористка
мн. хуморѝстки, ж. Жена хуморист.
хунта
мн. ху̀нти, ж. В латиноамериканските страни — заговорническа военна организация, която заграбва властта и налага режим на терор.
хурка
мн. ху̀рки, ж. Специално пригодена дълга пръчка, върху която се закрепва къделя вълна и др. при ръчно предене.
хусар
мн. хуса̀ри, м.
1. ист. Някогашен конник с пика.
2. Конен войник или офицер в някои армии.
прил. хусарски, хуса̀рска, хуса̀рско, мн. хуса̀рски. Хусарска стойка.
хусарски
вж. хусар
хълбок
мн. хъ̀лбоци, (два) хъ̀лбока, м. Странична част на тялото между ребрата и тазовите кости. Лягам на хълбок.
прил. хълбочен, хъ̀лбочна, хъ̀лбочно, мн. хъ̀лбочни.
хълбочен
вж. хълбок
хълм
хъ̀лмът, хъ̀лма, мн. хъ̀лмове, (два) хъ̀лма, м. Неголямо възвишение на земния релеф; рид, баир, тепе. Хълмът Света гора.
хълмист
хълмѝста, хълмѝсто, мн. хълмѝсти, прил. В който има много хълмове. Хълмист релеф.
хълтам
хъ̀лташ, несв. Разг. Хлътвам.
хълцам
хъ̀лцаш, несв.
1. Несъзнателно и рязко поемам въздух поради спазъм в диафрагмата, като при това издавам особен шум. За да спреш да хълцаш, поеми дълбоко въздух и задръж.
2. Плача, като периодично и шумно поемам въздух; хлипам. Детето беше захлупило очите си с ръце и хълцаше.
същ. хълцане, ср.
хълцане
вж. хълцам
хълцукам
хълцу̀каш, несв. Разг. Хълцам.
хълцуквам
хълцу̀кваш, несв. и хълцукна, св. Хълцукам веднъж или поединично.
хълцукна
хълцу̀кнеш, мин. св. хълцу̀кнах, мин. прич. хълцу̀кнал, св. — вж. хълцуквам.
хъмбък
неискреност, фразьорство, шашма, мистификация
хърба
мн. хъ̀рби, м. и ж. Разг. Хърбав човек/животно.
хърбав
хъ̀рбава, хъ̀рбаво, мн. хъ̀рбави, прил. Много слаб, хилав.
хързулвам
хързу̀лваш, несв. и хързулна, св.; Кого. Разг.
1. Подхлъзвам, хлъзгам.
2. Прен. Измамвам, излъгвам. Хързулнаха ме с тези дърва.
хързулвам се/хързулна се. 1. — Подхлъзвам се.
2. Измамвам се.
хързулна
хързу̀лнеш, мин. св. хързу̀лнах, мин. прич. хързу̀лнал, св. — вж. хързулвам.
хъркам
хъ̀ркаш, несв.
1. Издавам гърлен шум по време на сън. Един хъркаше и всички други не можеха да спят.
2. Прен. Разг. Пренебр. Спя дълбоко, непробудно. Цяла нощ хърка и затова е бодър.
същ. хъркане, ср.
хъркане
вж. хъркам
хърсъз
мн. хърсъ̀зи, м. Остар. Разбойник, негодник; хаирсъзин.
хърсъзин
мн. хърсъ̀зи, м. Остар. Хърсъз.
хъш
хъ̀шът, хъ̀ша, мн. хъ̀шове, м. Истор. Български емигрант революционер от преди Освобождението.
прил. хъшовски, хъ̀шовска, хъ̀шовско, мн. хъ̀шовски. Хъшовско облекло.
същ. хъшовство, ср.
хъшлак
мн. хъшла̀ци, м. Разг. Пренебр. Уличен младеж; безделник, гамен, хаймана.
прил. хъшлашки, хъшла̀шка, хъшла̀шко, мн. хъшла̀шки.
хъшлашки
вж. хъшлак
хъшовски
вж. хъш
хъшовство
вж. хъш
ц
и цъ част. Разг. За изразяване на отрицание; не.
цайтнот
мн. цайтно̀ти, (два) цайтно̀та, м. В шахмата — положение, при което състезателят няма време за обмисляне на ходовет
цака
ж., само ед. Обикн. членувано. Лесен начин за вършене на нещо. Всяка работа си има цаката. Намерих му цаката.
цакам
ца̀каш, несв. При игра на карти — вземам с коз.
цаквам
ца̀кваш, несв. и цакна, св. Цакам еднократно или поединично.
цакна
ца̀кнеш, мин. св. ца̀кнах, мин. прич. ца̀кнал, св. — вж. цаквам.
цамбур
междум. За наподобяване на звук при падане в течност.
цамбурвам
цамбу̀рваш, несв. и цамбурна, св. Цамбуркам еднократно или поединично.
цамбурвам се/цамбурна се. — Цамбуркам се изведнъж, еднократно или поединично.
цамбуркам
цамбу̀ркаш, несв.
1. Кого, какво. Шумно потапям във вода, движа шумно из водата.
2. Цамбуркам се. Цамбуркаше с часове в плиткия залив.
цамбуркам се. — Стоя във вода, къпя се във вода, като правя шумни движения.
цамбурна
цамбу̀рнеш, мин. св. цамбу̀рнах, мин. прич. цамбу̀рнал, св. — вж. цамбурвам.
цаня
ца̀ниш, мин. св. ца̀них и цанѝх, мин. прич. ца̀нил и цанѝл, несв.; Кого. Разг. Наемам (да работи за мене). Цаниха го за пазач на лозето.
цаня се. — Предлагам се да бъда нает (за определена работа). Ще се цаня за прислужник.
цап
междум. За наподобяване на звук от падане или удар.
цапам
ца̀паш, несв.
1. Кого, какво. Замърсявам.
2. Прен. Кого. Клеветя, представям в лоша светлина.
3. Прен. Разг. Пренебр.Рисувам.
цапам се. 1. — Замърсявам се.
2. Прен. Разг. Гримирам се прекалено. Защо се цапаш с това червило.
• Цапам си ръцете. — Извършвам непочтено, нечестно дело.

ца̀паш, несв.
1. Движа се шумно във вода, кал и др.
2. Пляскам с ръце във вода.
цапардосам
цапардо̀саш, св. — вж. цапардосвам.
цапардосвам
цапардо̀сваш, несв. и цапардосам, св.; кого/какво. Разг. Удрям силно.
цапвам
ца̀пваш, несв. и цапна, св. Цапвам 1 еднократно или поединично. Къде си цапнал блузата?

ца̀пваш, несв. и цапна, св. Цапам 2 еднократно или поединично. Жабата цапна във водата.

ца̀пваш, несв. и цапна, св.
1. Кого, какво. Удрям силно, цапардосвам. Цапна ръката си с чука.
2. Прен. Жарг. Поставям слаба оценка. Ще ти цапна една двойка и една забележка, че да помниш.
цапвам се/цапна се. — Удрям се силно. Ох, как се цапнах!
• Цапнат в устата. — Който говори неприлични думи; циничен.
цапна
ца̀пнеш, мин. св. ца̀пнах, мин. прич. ца̀пнал, св. — вж. цапвам 1, 2, 3
цар
ца̀рят, ца̀ря, мн. царѐ, м.
1. Титла на монарх в България и Русия в миналото.
2. Владетел, който има такава титла.
3. Прен. Най-добър представител на определена група. Цар на животните е лъвът.
4. Прен.Човек, който най-добре владее някаква дейност; майстор. Цар на топката. Цар на комедията.
5. В шахмата — най-важната фигура, в защита на която се движат всички останали.
• Бог високо, цар далеко. — Разг. За подчертаване на ситуации, в които няма кой да помогне.
царев
ца̀рева, ца̀рево, мн. ца̀реви, прил. Който принадлежи на цар; царски.
царевица
мн. ца̀ревици, ж.
1. Едногодишно растение с дълги тесни листа и плод във формата на кочан, покрит с едри зърна. Царевиците се раззелениха.
2. Плодът на това растение. Варена царевица.
прил. царевичен, ца̀ревична, ца̀ревично, мн. ца̀ревични. Царевична нива. Царевични питки.
царевичен
вж. царевица
царедворец
мн. царедво̀рци, м. Човек, който служи и живее в царски двор; придворен.
прил. царедворски, царедво̀рска, царедво̀рско, мн. царедво̀рски.
царедворка
мн. царедво̀рки, ж. Жена царедворец.
царедворски
вж. царедворец
царизъм
м., само ед. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на цар. Руски царизъм.
царица
мн. царѝци, ж.
1. Жена цар (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Царица на бала. Розата е царицата на цветята.
2. В шахмата — най-подвижната фигура.
3. Съпруга на цар.
4. При някои насекоми — женска, която снася яйцата. Пчелна царица.
прил. царицин, царѝцина, царѝцино, мн. царѝцини.
царицин
вж. царица
царкиня
мн. царкѝни, ж. Дъщеря на цар.
царски
ца̀рска, ца̀рско, мн. ца̀рски, прил.
1. Който принадлежи на цар. Царски дворец. Царски покои.
2. Който е присъщ на цар. Царско достойнство.
3. Който произхожда от цар. Царска заповед.
4. Който се отнася до цар. Царски съветник. Царско тържество.
5. Прен.Разкошен, богат, великолепен. Царски подарък. Царска трапеза.
6. Който се отнася до монархия, управлявана от цар. Царски режим.
нареч. царски (в 5 знач.). Облечен царски.
• По царски. — Много богато, великолепно, безгрижно.
• Царска работа. — Който е много добър, изключителен.
• Царска вода. — Смес от концентрирана солна и азотна киселина, която разтваря и златото.
царствам
ца̀рстваш, несв. Господствам, царувам.
царствен
ца̀рствена, ца̀рствено, мн. ца̀рствени, прил.
1. Който е присъщ на цар.
2. Прен. Тържествен, величествен. Царствен вид.
нареч. царствено.
същ. царственост, царствеността̀, ж.
царствено
вж. царствен
царственост
вж. царствен
царство
мн. ца̀рства, ср.
1. Държава, управлявана от цар. Първо българско царство.
2. Само ед. Господство, подчиненост, власт.
3. Прен. Област от действителността, обхващаща някакви предмети или явления. Животинско царство.
4. Прен. Област, свят, в който преобладава нещо. В царството на приказките. В царството на ледовете.
• Царство му небесно. — Израз в знак на добри чувства към покойник, към паметта му.
царствувам
ца̀рствуваш, несв. Царствам.
царувам
цару̀ваш, несв.
1. В положение на цар съм, управлявам като цар. Симеон I царува от 893 до 927 год.
2. Живея като цар, охолно.
3. Прен. Само в трето лице. Владея, господствам, съществувам. Навред царуваше страх.
царя
царѝш, мин. св. царѝх, мин. прич. царѝл, несв. Само в трето лице. Господствам, владея, преобладавам. В гората цареше тишина.
цаца
мн. ца̀ци, ж.
1. Вид дребна морска риба.
2. Прен. Дребен, незначителен човек.
цвекло
ср., само ед. Двугодишно кореноплодно растение с едри продълговати листа, чиито плодове се използват за храна или за производство на захар. Захарно цвекло. Червено цвекло.
прил. цвеклов, цвекло̀ва, цвекло̀во, мн. цвекло̀ви.
цвеклов
вж. цвекло
цветар
цвета̀рят, цвета̀ря, мн. цвета̀ри, м. Човек, който произвежда и/или продава цветя.
цветарка
мн. цвета̀рки, ж. Жена цветар.
цветарник
мн. цвета̀рници, (два) цвета̀рника, м.
1. Помещение, в което се отглеждат цветя.
2. Приспособление, върху което се поставят саксии с цветя. Дървен цветарник.
цветарница
мн. цвета̀рници, ж. Магазин за цветя.
цветарски
цвета̀рска, цвета̀рско, мн. цвета̀рски, прил. Който се отнася до цветар и до цветарство. Цветарски магазин.
цветарство
ср., само ед. Дейност, свързана с отглеждане на цветя и продажбата им.
цвете
мн. цветя̀, ср.
1. Тревисто или храстовидно растение, което има цвят като размножителен орган. Пролетни цветя. Цветята са най-хубавият подарък.
2. Цвят от такова растение заедно с част от стъблото. Бера цветя. Бяло цвете.
3. Прен. Само ед. Нещо хубаво, добро, качествено.
• Гледам (някого) като цвете в саксия. — Гледам прекалено много, задоволявам всички прищевки, глезя.
• Не съм цвете (за мирисане). — Разг. Не съм добър човек, лош съм.
цветен
цвѐтна, цвѐтно, мн. цвѐтни, прил.
1. Който се отнася до цвят 1 . Цветен прашец.
2. Който е покрит с цветя. Цветна леха.
3. Който е от цветя.
4. Който дава цвят. Цветна пъпка.
• Цветно зеле. — Карфиол.

цвѐтна, цвѐтно, мн. цвѐтни, прил. Който има цвят, не е черно-бял. Цветна хартия. Цветни моливи. Цветен филм. Цветен телевизор.
• Цветен метал. — Всеки метал с изключение на желязото.
• Цветна бременност. — Разг. Бременност, при която е налице менструация.
• Цветна слепота. — Далтонизъм.
цветист
цветѝста, цветѝсто, мн. цветѝсти, прил.
1. Който е обрасъл с цветя. Цветисти градини. 2. Прен. За език, стил — образен, жив. Цветиста реч.
нареч. цветисто (във 2 знач.).
цветисто
вж. цветист
цветнокож
цветноко̀жа, цветноко̀жо, мн. цветноко̀жи, прил.
1. Който не е с бяла кожа. Цветнокожа жена.
2. Като същ. Човек, който не принадлежи към бялата раса. Квартал за цветнокожи.
цветомузика
ж., само ед. Музикално изпълнение, съпроводено с промяна в цветовете на светлината.
цветущ
цвету̀ща, цвету̀що, мн. цвету̀щи, прил.
1. Който е изпълнен с разцъфнали цветя. Цветущи градини.
2. Прен. Който е в разцвета си. Цветущо здраве. В цветуща младост.
цветче
мн. цветчѐта, ср. 1. Малък цвят 1 . По земята се посипаха люлякови цветчета.
цвик
цвѝкът, цвѝка, само ед., м.
1. Жълто-зелена течност, която се отделя от сирене, извара, кисело мляко и др.
2. Преварена суроватка.
цвиля
цвѝлиш, мин. св. цвѝлих и цвилѝх, мин. прич. цвѝлил и цвилѝл, несв.
1. За кон — издавам продължителен рязък звук.
2. Прен. Разг. Пренебр. Смея се пресилено или прекалено. Тя цвилеше след всеки анекдот, дори и след най-известните.
цвинглианство
Едно от теченията в Реформацията, създадено от Улрих Цвингли в Швейцария — 1522 г. („67 тезиса“), близко до лутерианството, но по-рационалистично относно обредите на католическия култ, защитава дребната собственост, привърженик на републиканската форма на управление, въведена в редица швейцарски градове.
цвички
само мн. Леки обувки от тънка кожа или плат за гимнастика.
цвъркам
цвъ̀ркаш, несв. Цвъртя.
цвъртя
цвъртѝш, мин. св. цвъртя̀х, мин. прич. цвъртя̀л, несв.
1. За птици и някои животни — издавам отсечени, пискливи звуци. В клоните цвъртяха врабчета. Мишката цвъртеше уплашено в лапите на котката.
2. Прен. Издавам подобни звуци. Върху скарата цвъртяха кебапчета.
цвърча
цвърчѝш, мин. св. цвърча̀х, мин. прич. цвърча̀л, несв. Цвъртя.
цвят
цветъ̀т, цвета̀, мн. цветовѐ, (два) цвя̀та, м.
1. Част от растение, съставена от зелена чашка и обагрени листчета, в която са разположени плодникът и тичинките. Розов цвят. Дърветата се покриха с цвят.
2. Диал. Плесен върху вино, туршия, оцет и др.
3. Само ед. Прен. Най-добрата част от хората, занимаващи се с нещо или съставляващи някаква група. Цветът на интелигенцията. Цветът на науката.

цветъ̀т, цвета̀, мн. цветовѐ, (два) цвя̀та, м. Зрително усещане, предизвикано от пречупването на светлина с определена дължина на вълната; боя, багра. Ярък цвят. Цветовете на дъгата.
цев
цевта̀, мн. цѐви, ж.
1. Къса тръба от кухо стъбло или от друг материал, която се използва за навиване върху нея на прежда при тъкане.
2. Къса метална тръба, през която се изстрелва куршумът, като му се придава необходимата посока на движение. Цев на пистолет. Пушка с рязана цев.
цедене
вж. цедя
цедилен
цедѝлна, цедѝлно, мн. цедѝлни, прил. Който служи за цедене.
цедилник
мн. цедѝлници, (два) цедѝлника, м. Разг. Голяма здрава торба от вълнен плат с дълги връзки при отвора.
цедило
мн. цедѝла и цедила̀, ср. Разг.
1. Правоъгълна кърпа от здрав вълнен плат за носене на товар и малки деца на гръб.
2. Парче тънък рехав плат за прецеждане на течности.
цедка
мн. цѐдки, ж. Приспособление за цедене с форма на сито, с мрежесто дъно.
цедя
цедѝш, мин. св. цедѝх, мин. прич. цедѝл, несв.
1. Какво. Пропускам течност през цедка, за да отделя примесите или гъстата част. Цедя мляко.
2. Прен. Разг. Какво. Произнасям със стиснати устни, говоря бавно, небрежно. Цедя думите си.
3. Прен. Разг. Кого. Поставям високи изисквания по време на изпит или при подбор; не пускам лесно.
цедя се. — Отделям се на капки.
същ. цедене, ср.
цезура
мн. цезу̀ри, ж. Спец. В стихосложението — пауза, която разделя стиха.
цекум
мед. Началната част на дебелото черво. Представлява сляпо завършваща торба, към която е придаден апендикса. Разполага в дясната халбочна яма. Започва от илео-цекалната клапа.
цел
целта̀, мн. цѐли, ж.
1. Това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи. Цел на пътуването. Благородни цели.
2. Място, обект, в който трябва да се попадне; прицел, мишена. Стрелба в цел.
• Попадам в целта. — Казвам най-важното или най-необходимото.
целволе
ср., само ед. Вид текстилни влакна.
прил. цѐлволен, цѐлволена, цѐлволено, мн. цѐлволени.
целебен
целѐбна, целѐбно, мн. целѐбни, прил. Който подобрява здравословното състояние; лековит. Целебни средства. Целебен извор.
нареч. целебно.
същ. целебност, целебността̀, ж.
целебно
вж. целебен
целебност
вж. целебен
целев
цѐлева, цѐлево, мн. цѐлеви, прил. Който има определено предназначение. Целеви средства.
целеви
целева̀, целево̀, мн. целевѝ, прил. Целев. Целеви прием.
целенасочен
целенасо̀чена, целенасо̀чено, мн. целенасо̀чени, прил. Който е насочен към ясна цел. Целенасочени действия.
нареч. целенасочено.
същ. целенасоченост, целенасочеността̀, ж.
целенасочено
вж. целенасочен
целенасоченост
вж. целенасочен
целесъобразен
целесъобра̀зна, целесъобра̀зно, мн. целесъобра̀зни, прил. Който съответства на поставената цел; правилен, разумен, полезен. Целесъобразно решение.
нареч. целесъобразно. Постъпвам целесъобразно.
същ. целесъобразност, целесъобразността̀, ж.
целесъобразно
вж. целесъобразен
целесъобразност
вж. целесъобразен
целина
ж., само ед. Тревисто растение — зеленчук с кълбовиден корен и месести листа със силна миризма, който се използва като подправка; керевиз.

мн. целинѝ, ж. Земя, която не е обработвана, не е орана.
целогодишен
целогодѝшна, целогодѝшно, мн. целогодѝшни, прил. Който трае цяла година. Целогодишна работа.
целодневен
целоднѐвна, целоднѐвно, мн. целоднѐвни, прил.
1. Който трае цял ден. Целодневно обучение.
2. Който работи през целия ден. Целодневна детска градина.
целокупен
целоку̀пна, целоку̀пно, мн. целоку̀пни, прил. В цялостен вид, цял. Целокупен народ.
целомъдрен
целомъ̀дрена, целомъ̀дрено, мн. целомъ̀дрени, прил. Който притежава целомъдрие. Целомъдрена девойка. Целомъдрен старец.
нареч. целомъдрено.
същ. целомъдреност, целомъдреността̀, ж.
целомъдрено
вж. целомъдрен
целомъдреност
вж. целомъдрен
целомъдрие
ср., само ед.
1. Девственост.
2. Непорочност, чистота.
3. Строга нравственост, душевна чистота.
целофан
м., само ед. Прозрачна тънка хартия, която се използва предимно за опаковка.
прил. целофанен, целофа̀нена, целофа̀нено, мн. целофа̀нени. Целофанена опаковка.
целофанен
вж. целофан
целувам
целу̀ваш, несв. и целуна, св.; Кого, какво.
1. Докосвам с устни в знак на любов, преданост, нежност, уважение и др.
2. Прен. Докосвам, галя. Слънцето целуваше върховете на планината.
целувам се/целуна се. — Само мн. Целувам друг, а той целува мене.
• Целувам/целуна земята. — Прен. Ирон. Падам, просвам се.
• Целувам/целуна краката (на някого). — Държа се угоднически, подмазвам се.
• Целувам/целуна ръката (на някого). — Изразявам признателност за направеното ми добро.
целуване
Библейско тълкуване: Целувката се е употребявала като знак на почит и на обич — Бит. 29:13; Рут 1:14; Д. А. 20:37. Понякога целуваха брадата — 2Цар. 20:9; а в знак на по-голяма смиреност, краката — Лк. 7:38. Пред идолите или небесните тела идолослужителите си целуваха към тях ръката — 3Цар. 19:18; Йов. 31:27; Ос. 13:2. Заповедта: "Целувайте Синът" — Пс. 2:12, може да се изясни с 1Цар. 10:1, където Самуил в знак на покорност целуна Саул. Първите християни в знак на мир и любов се поздравяваха със "свята целувка" — 1Пет. 5:14; Рим. 16:16.
целувка
мн. целу̀вки, ж.
1. Докосване с устни в знак на любов, нежност, преданост. Майчина целувка.
2. Вид сладкиш, приготвен от разбит яйчен белтък и захар.
• Въздушна целувка. — Целувка от разстояние, без докосване, само с имитиране или с жест (докосване на устните с ръка).
целуларен
мед. Отнасящ се до клетка.
целулит
мед. Възпаление на хлабавата съединителна тъкан на кожата.
целулоза
ж., само ед. Спец.
1. Вещество, което е съставна част от клетъчните стени на растенията.
2. Вещество, получено при преработка на дървесина, от което се произвеждат хартия, изкуствени влакна и др. Завод за целулоза и хартия.
прил. целулозен, целуло̀зна, целуло̀зно, мн. целуло̀зни.
целулозен
вж. целулоза
целуна
целу̀неш мин. св. целу̀нах, мин. прич. целу̀нал, св. — вж. целувам.
целя
цѐлиш, мин. св. цѐлих и целѝх, мин. прич. цѐлил и целѝл, несв.; Кого, какво. Стремя се да улуча, да попадна в цел. Целеше ръката на противника.
целя се. — Стремя се с оръжие или с друго средство да улуча; прицелвам се. Целя се в мишената.

целѝш, мин. св. целѝх, мин. прич. целѝл, несв.; кого/какво. Разг. Лекувам, церя. Тази билка цели хора и животни.

целѝш, мин. св. целѝх, мин. прич. целѝл, несв. Стремя се да постигна нещо, преследвам своя цел. Не знам какво цели с въпросите си.
цена
мн. ценѝ, ж.
1. Стойност на стока, имущество и др., изразена в пари. Повишение на цените.
2. Прен.Значение, стойност, роля на нещо. Знам цената на твоята помощ. Знам цената си.
• С цената на (нещо). — Като употребявам или губя нещо. Постигнах всичко това с цената на много лишения.
• На всяка цена. — При всички случаи, непременно.
• Няма цена. — Много ценно е.
ценен
цѐнна, цѐнно, мн. цѐнни, прил.
1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза.
2. Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. Ценен приятел.
3. Прен. Който е необходим, полезен, навременен. Ценен съвет. Ценна помощ.
4. Който има важно значение. Ценна археологическа находка.
ценз
цѐнзът, цѐнза, мн. цѐнзове, (два) цѐнза, м.
1. Изискване за образование или трудов стаж при заемане на някаква длъжност. Образователен ценз. Нямам ценз за тази работа.
2. Условие, което ограничава участието на дадено лице в нещо или използването на някои права. Имуществен ценз.
цензор
мн. цѐнзори, м.
1. ист. В древния Рим — лице, което се занимава с редовното събиране на данъци и оценява имотното състояние на гражданите.
2. Остар. Длъжностно лице, което цензурира печатно произведение, предоставено за публикуване.
прил. цѐнзорски, цѐнзорска, цѐнзорско, мн. цѐнзорски.
цензура
мн. цѐнзури, ж.
1. Само ед. Преглед на произведения, предназначени за публикуване, или на кореспонденция с цел упражняване на контрол.
2. Институция, която извършва такъв преглед.
прил. цензурен, цѐнзурна, цѐнзурно, мн. цѐнзурни.
цензурен
вж. цензура
цензурирам
цензурѝраш, несв. и св.; Какво. Осъществявам цензура (в 1 знач.).
ценител
ценѝтелят, ценѝтеля, мн. ценѝтели, м. Човек, който умее да цени нещо, тъй като разбира стойността му. Ценител на българския фолклор.
ценност
ценността̀, мн. цѐнности, ж.
1. Само ед. Стойност, значимост. Находката има голяма ценност.
2. Само мн. Предмети, които имат висока цена. Банката съхранява ценности на граждани в трезорите си.
3. Материална или духовна придобивка. Културни ценности.
ценови
ценова̀, ценово̀, мн. ценовѝ, прил.
• Ценова политика. — Политика за движението на цените, следвана от държавата или от производителите и търговците.
• Ценови шок. — Рязко покачване на цените на стоки и услуги.
ценоразпис
мн. ценора̀зписи, (два) ценора̀зписа, м. Списък на стоки или услуги със съответните им цени.
цент
цѐнтът, цѐнта, мн. цѐнтове, (два) цѐнта, м. Монета в САЩ и други страни, равна на една стотна от долара или гулдена.
центнер
мн. цѐнтнери, (два) цѐнтнера, м. Мярка за тежина, равна на сто килограма.
централа
мн. центра̀ли, ж.
1. Седалище на главно управление на предприятие или учреждение, което има клонове. Търговска централа.
2. Електроцентрала.
3. Апаратура на телефонна станция. Автоматична телефонна централа.
централен
центра̀лна, центра̀лно, мн. центра̀лни, прил.
1. Който е разположен в центъра на нещо; средищен. Централна улица.
2. Който е ръководен, главен. Централно управление. Централна гара.
3. Който е свързан с център или централа. Централно парно отопление.
нареч. центра̀лно.
• Централен нападател. — Играч в някои колективни спортове, чиято задача е да отбелязва повече точки/голове.
централизация
мн. централиза̀ции, ж. Съсредоточаване в един център, подчиняване на един център. Централизация на управлението.
централизирам
централизѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам централизация; съсредоточавам.
централизъм
м., само ед. Система на управление, при която дейността се ръководи от един център.
прил. централистѝчен, централистѝчна, централистѝчно, мн. централистѝчни.
центризъм
Най-опасната разновидност на опортюнизма, която остава вярна на думи на марксизма, а в действителност е подчинена на опортюнизма.полит._ Умерено течение в политиката и управлението, което избягва крайните леви или десни партийни пристрастия.
центрирам
центрѝраш, несв. и св.
1. Какво. Определям център на геометрична фигура.
2. Какво. Поставям част или детайл в правилно отношение към другите части.
3. В спорта — насочвам със силен удар топка/шайба към противниковата врата.
същ. центриране, мн. центрѝрания, ср.
центриране
вж. центрирам
центробежен
центробѐжна, центробѐжно, мн. центробѐжни, прил. Който е с насочено движение от центъра към периферията. Центробежни сили.
центровам
центро̀ваш, несв. и св. Центрирам (във 2 знач.).
центростремителен
центростремѝтелна, центростремѝтелно, мн. центростремѝтелни, прил. Който е с насочено движение от периферията към центъра. Центростремителни сили.
центрофуга
мн. центрофу̀ги, ж.
1. Апарат за механично разделяне на нееднородни смеси под действието на центробежните сили.
2. Машина или част от машина за отделяне на вода от тъкани (в перални машини). Когато работи центрофугата, пералната машина не трябва да вибрира силно.
прил. центрофугален, центрофуга̀лна, центрофуга̀лно, мн. центрофуга̀лни.
центрофугален
вж. центрофуга
центрофугирам
центрофугѝраш, несв. и св.
1. Разделям нееднородни смеси с центрофуга.
2. Отделям вода от тъкани с центрофуга.
центрофужен
центрофу̀жна, центрофу̀жно, мн. центрофу̀жни, прил. Който е получен при преработване с центрофуга.
център
мн. цѐнтрове, (два) цѐнтъра, м.
1. Точка, която е еднаквоотдалечена от всички точки на окръжност или кълбо.
2. Средна част на нещо. В центъра на Европа. В центъра на пустинята. В центъра на града са разположени административните сгради.
3. Място, където е съсредоточено нещо; важен пункт. Културен център. Велико Търново е един от университетските центрове. Областен център.
4. Група нервни клетки, които регулират някаква дейност в организма. Дихателен център. Център на речта.
5. Основна, важна тема на разговор или творба.
6. Играчи, които организират нападението в някои колективни спортове.
7. Партийни групировки с умерена политика без ляв или десен уклон.
• Център на тежестта. 1. — Точка в тяло, в която най-силно действа земното привличане.
2. Прен. Най-важното, същността.
• Център на внимание. — Лице, явление или предмет, върху които е съсредоточено вниманието.
ценя
ценѝш, мин. св. ценѝх, мин. прич. ценѝл, несв. Осъзнавам и признавам ценността на нещо, неговата значимост и стойност. Високо ценя качествата му.
цепач
мн. цепа̀чи, м. Човек, който цепи дърва.
цепвам
цѐпваш, несв. и цепна, св. Цепя еднократно, поединично или в малка степен.
цепелин
мн. цепелѝни, (два) цепелѝна, м. Въздухоплавателен апарат с продълговата форма, който е напълнен с лек газ и се движи с малка скорост; дирижабъл.
цепенея
цепенѐеш, мин. св. цепеня̀х, мин. прич. цепеня̀л, несв. Постепенно ставам неподвижен, вцепенен.
цепеница
мн. цѐпеници, ж. Голям къс от разцепено дърво, който се използва за горене. Сложих няколко цепеници в камината.
цепка
мн. цѐпки, ж.
1. Разцепено място на дреха или тъкан.
2. Незашито място в долната част на горна дреха; шлиц. Пола със странична цепка.
3. Специален отвор в предната част на панталон.
4. Тесен отвор; пролука, цепнатина.
цепна
цѐпнеш, мин. св. цѐпнах, мин. прич. цѐпнал, св. — вж. цепвам.
цепнатина
мн. цепнатинѝ, ж.
1. Дълъг и тесен отвор; пукнатина. Дълбоки цепнатини в скала.
2. Цепка (в 1 знач.).
цепя
цѐпиш, мин. св. цѐпих и цепѝх, мин. прич. цѐпил и цепѝл, несв.; Какво.
1. Разделям на части, като сека по дължина. Цепя дърва за огрев.
2. Режа надлъжно. Цепя кайсии за компот.
3. Разкъсвам тъкан по нишка. Цепя стари дрехи.
4. Прен. Разг. Вървя по най-късия път. Ще цепя през гората.
5. Движа се, като оставям следа, правя бразда. Катерът цепеше огледалната повърхност на езерото. Цепя земята с рало.
6. За звук — отеквам рязко, остро; раздирам. Зловещи писъци цепеха нощната тишина.
7. Прен. Разрушавам единството на партия, организация, държава и др.; отцепвам.
цепя се. 1. — Ставам на цепки; напуквам се. Ръцете му се цепят от студа.
2. Отделям се, отцепвам се от партия, организация и др.
3. Прен. Разг. Отделям се, страня. Защо все се цепиш от компанията.
• Цепя басма (на някого). — Разг. Държа се учтиво, проявявам внимание.
• Не цепя басма (на някого). — Разг. Държа се грубо, рязък съм.
• Цепя косъма (на две). — Разг. Голям скъперник съм.
• Цепя въздуха. — Викам, крещя.
цер
цѐрът, цѐра, мн. цѐрове, (два) цѐра, м. Вид дърво — дъб с лошокачествена дървесина.
прил. церов, цѐрова, цѐрово, мн. цѐрови. Церова кория.
цербер
мн. цѐрбери, м.
1. В древногръцката митология — зло куче с три глави, което пази входа на ада.
2. Прен. Зъл, свиреп, строг пазач.
цервикален
мед. Отнасящ се до шията.
церебеларен
мед. Отнасящ се до малкия мозък.
церебелум
мед. Голяма мозъчна маса, разполаща се в задната част на черепната кухина, зад моста и продълговатия мозък. Състои се от две хемисфери.
церебрален
церебра̀лна, церебра̀лно, мн. церебра̀лни, прил. Спец. В медицината — който се отнася до главния мозък.
церебро-спинален
мед. Отнасящ се до главния и гръбначния мозък.
церемониал
мн. церемониа̀ли, (два) церемониа̀ла, м. Определен начин, ред за извършване на тържество, церемония и др. Сватбен церемониал.
прил. церемониален, церемониа̀лна, церемониа̀лно, мн. церемониа̀лни. Церемониален марш.
церемониален
церемониа̀лна, церемониа̀лно, мн. церемониа̀лни, прил. Който се отнася до церемония или церемониал. Церемониално откриване.
нареч. церемониално.
церемониално
вж. церемониален
церемониалност
церемониалността̀, мн. церемониа̀лности, ж.
1. Само ед. Тържественост, празничност.
2. Прен. Разг. Действие, което внася тържественост, празничност. Изпратиха го без излишни церемониалности.
церемония
мн. церемо̀нии, ж.
1. Тържествено честване на нещо по предварително изработен или традиционно утвърден ред. Сватбена церемония.
2. Прен Вежливост, проява на внимание. Без церемонии.
церемоня се
церемонѝш се, мин. св. церемонѝх се, мин. прич. церемонѝл се, несв. Разг. Проявявам излишна вежливост, прекалено внимателен съм. Няма какво да се церемониш с този измамник.
церенониалност
, церемониалността, мн. церемониалности, ж. 1. Само ед. Тържественост, празничност. 2. Прен. Разг. Действие, което внася тържественост, празничност. Изпратиха го без излишни церемониалности.
церител
церѝтелят, церѝтеля, мн. церѝтели, м. Човек, който цери; лечител.
церов
вж. цер
церумен
мед. Жълто-кафяво, меко, подобно на восък вещество, продуцирано от церуменните жлези, намиращи се във външния слухов проход.
церя
церѝш, мин. св. церѝх, мин. прич. церѝл, несв. Разг. Лекувам.
церя се. — Разг. Лекувам се. Церя се при народен лечител.
цесия
мн. цѐсии, ж. Спец. В банковото дело — договор, с който кредитор отстъпва своите вземания и правата по тях върху трето лице.
цех
цѐхът, цѐха, мн. цѐхове, (два) цѐха, м.
1. Отделение от фабрика или завод, където се извършва специализиран производствен процес. Ремонтен цех.
2. ист. Професионално сдружение на занаятчии през феодализма.
прил. цехов, цѐхова, цѐхово, мн. цѐхови. Цехов майстор.
цехов
вж. цех
цеце
неизм. Африканска живораждаща муха, която пренася заразата на някои тежки болести и на сънната болест. Мухата цеце.
циан
м., само ед. Спец. Безцветен силноотровен газ с миризма на горчив бадем, съединение на въглерод и азот.
цианкалий
цианка̀лият, цианка̀лия, само ед., м. Смъртоносна отрова, съединение на циан и калий.
цианоза
мед. Синкаво или лилаво оцветяване на кожата и видимите лигавици в следствие на недостатъчно насищане на хемоглобина с кислород. Става видимо когато редуцираният хемоглобин в кръвта надхвърли 5 g на 100 ml.
цивилен
цивѝлна, цивѝлно, мн. цивѝлни, прил.
1. Който не носи военна или друга униформа. Цивилен полицай.
2. За облекло — който не е униформен. Цивилно облекло.
цивилизатор
мн. цивилиза̀тори, м. Човек, който разпространява цивилизация.
прил. цивилизаторски, цивилиза̀торска, цивилиза̀торско, мн. цивилиза̀торски.
цивилизаторски
вж. цивилизатор
цивилизация
мн. цивилиза̀ции, ж.
1. Степен на общественото развитие и материалната култура, характерни за обществено-политическа формация. Древногръцка цивилизация. В търсене на извънземни цивилизации.
2. Висока степен на развитие и материална култура.
цивилизовам
цивилизо̀ваш, несв. и св.; Кого, какво. Приобщавам към цивилизацията, разпространявам цивилизацията сред диви народи и племена.
цивилизовам се. 1. — Приобщавам се към цивилизацията, възприемам цивилизацията.
2. Разг. Ставам културен, усвоявам навици и умения, характерни за изискана среда.
цивка
мн. цѝвки, ж. Разг.
1. Ледена висулка.
2. Сопол.
3. Малък отвор на съд с течност, от който се пие.
цивря
цѝвриш, мин. св. цѝврих и циврѝх, мин. прич. цѝврил и циврѝл, несв. Разг. Цивря се.
цивря се. — Разг. Плача, рева, хленча.
циганин
мн. цѝгани, м.
1. Лице, което принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни.
2. Прен. Пренебр. Лъжлив, беден или мръсен човек.
прил. цигански, цѝганска, цѝганско, мн. цѝгански.
• Като циганин. 1. — (Лъжа) Много.
2. (Ходя) Нечист, окъсан.
• Циганска любов. — Вид печка от тънка ламарина, която гори буйно, но лесно изстива.
• Циганско лято. — Последните топли дни на есента.
• Циганско петле. — Папуняк.
циганка
мн. цѝганки, ж.
1. Жена, която принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни.
2. Прен. Лъжлива, бедна или мръсна жена.
цигански
вж. циганин
циганче
мн. цѝганчета, ср.
1. Дете на цигани.
2. Диал. Неразпукано зрънце от пуканки.
циганя се
циганѝш се, мин. св. циганѝх се, мин. прич. циганѝл се, несв. Разг. Проявявам дребнавост, скъперничество. Недей да се циганиш за пет лева.
цигара
мн. цига̀ри, ж. Тръбичка от тънка хартия, в която е поставен ситно нарязан тютюн за пушене. Паля цигара след цигара.
прил. цигарен, цига̀рена, цига̀рено, мн. цига̀рени. Цигарен дим.
цигаре
мн. цигарѐта, ср. Къса тръбичка, в единия край на която се поставя цигарата при пушене, а от другия се всмуква димът.
цигарен
вж. цигара
цигла
мн. цѝгли, ж. Плоска глинена плоча, която се използва за покриване на сгради; керемида.
цигу-мигу
междум. За наподобяване на свирене, обикновено неумело.
цигулар
цигула̀рят, цигула̀ря, мн. цигула̀ри, м. Музикант, който свири на цигулка.
цигуларка
мн. цигула̀рки, ж. Жена цигулар.
цигулка
мн. цигу̀лки, ж. Лъково-струнен музикален инструмент с четири струни, който има най-големи технически и художествени възможности и е с най-висока звучност. Концерт за цигулка и оркестър.
• Свиря първа цигулка. — Командвам, ръководя.
цикатрикс
мед. Белег образуван при зарастване на рана. Отначало има розов цвят, но постепенно избледнява и придобива седефенобял цвят.
цикла
мн. цѝкли, ж. Стоманено сечиво или специална машина за изстъргване на дърво, паркет и др.; циклачка.
циклама
мн. цикла̀ми, ж. Декоративно растение с ярки цветове, прикрепени към дълги дръжки, и сърцевидни листа.
цикламен
цикла̀мена, цикла̀мено, мн. цикла̀мени, прил.
1. Който се отнася до циклама. Цикламен цвят.
2. Който има цвят на циклама; розово-виолетов.
циклачка
мн. цикла̀чки, ж. Разг. Машина за циклене; цикла.
цикличен
циклѝчна, циклѝчно, мн. циклѝчни, прил. Който се извършва на цикли; кръгов.
нареч. циклично.
същ. цикличност, цикличността̀, ж.
циклично
вж. цикличен
цикличност
вж. цикличен
циклон
мн. цикло̀ни, (два) цикло̀на, м. Спец. Атмосферно явление, изразяващо се в бурни спиралообразни ветрове.
циклоп
мн. цикло̀пи, (два) цикло̀па, м. В древногръцката митология — едноок великан.
циклоплегия
мед. Парализа на цилиарния мускул, при което настъпва загуба на акомодацията.
циклостил
мн. циклостѝли, (два) циклостѝла, м. Малка ръчна преса с валяк за размножаване на текст, написан на ръка или с пишеща машина.
прил. циклостилен, циклостѝлна, циклостѝлно, мн. циклостѝлни.
циклостилен
вж. циклостил
циклотимия
мед. Афективно разстройство, характеризиращо се с многобройни периоди на лека депресия и лека приповдигнатост.
цикля
цѝклиш, мин. св. цѝклих и циклѝх, мин. прич. цѝклил и циклѝл, несв.; Какво. Изстъргвам дърво или паркет с цикла/циклачка.
цикъл
мн. цѝкли, (два) цѝкъла, м.
1. Период, през който се редуват едни и същи астрономически явления. Годишен цикъл на въртене на Земята.
2. Съвкупност от явления и процеси, които са свързани и се извършват в определен ред през известен период. Производствен цикъл.
3. Група творби, обединени от общ признак или близка тематика. Цикъл от разкази. Цикъл лекции.
цилиндричен
цилиндрѝчна, цилиндрѝчно, мн. цилиндрѝчни, прил. Който е с форма на цилиндър. Цилиндричен съд.
цилиндря
цилѝндриш, мин. св. цилѝндрих и цилиндрѝх, мин. прич. цилѝндрил и цилиндрѝл, несв.; Какво. Пречиствам зърнени храни от примеси чрез въртене в цилиндрични барабани.
цилиндър
мн. цилѝндри, (два) цилѝндъра, м.
1. Геометрично тяло, получено при въртене на правоъгълник около едната му страна като ос.
2. Предмет с такава форма. Цилиндър на двигател с вътрешно горене.
3. Висока твърда шапка с такава форма и с малка периферия. Всички господа бяха с фракове и цилиндри.
цилиум
мед. Мигла, дебел косъм издаващ се от ръба на клепача.
цимбал
мн. цимба̀ли, (два) цимба̀ла, м. Музикален инструмент с множество струни, разположени в дървен резонатор, по които се удря с чукчета (палки).
цимбалист
мн. цимбалѝсти, м. Музикант, който свири на цимбал.
цимент
м., само ед. Прахоообразно вещество, получено при загряване на варовик и глина, което при смесване с вода се втвърдява. Циментът е строителен материал.
прил. циментен, цимѐнтена, цимѐнтено, мн. цимѐнтени. Циментен завод.
прил. циментов, цимѐнтова, цимѐнтово, мн. цимѐнтови. Циментова плоча.
циментен
вж. цимент
циментирам
циментѝраш, несв. и св.; Какво. Покривам с цимент, свързвам с цимент. Циментирам площадката пред входа на къщата.
циментов
вж. цимент
цимометър
Уред за измерване степента на ферментация.
цинизъм
мн. цинѝзми, (два) цинѝзъма, м.
1. Нагло поведение или отношение, изразяващо пренебрежение към моралните норми.
2. Обикн. мн. Груби, безсрамни думи. Говоря цинизми.
циник
мн. цинѝци, м.
1. ист. Привърженик на древногръцко учение, проповядващо презрение към земните блага.
2. Циничен човек.
циничен
цинѝчна, цинѝчно, мн. цинѝчни, прил.
1. Който проявява цинизъм, безсрамен. Циничен мъж.
2. Който съдържа цинизъм. Цинично изказване. Цинична усмивка.
нареч. цинично.
същ. циничност, циничността̀, ж.
цинично
вж. циничен
циничност
вж. циничен
цинк
цѝнкът, цѝнка, само ед., м. Химически елемент — ковък метал със синкавобял цвят.
прил. цинков, цѝнкова, цѝнково, мн. цѝнкови. Цинково корито. Цинков оксид.
цинков
вж. цинк
цинкограф
мн. цинкогра̀фи, м. Специалист по цинкография.
цинкография
ж., само ед. Приготвяне на цинкови клишета за печат по фотомеханичен начин.
цинобър
м., само ед.
1. Минерал с аленочервен цвят, който се използва за правене на червени бои.
2. Яркочервена боя.
ционизъм
полит. Еврейско националистическо движение, основано през 1896 г. в Австрия от Теодор Херлц, за създаване на самостоятелна еврейска държава в Палестина, която да събере там представителите на еврейската диаспора_ по целия свят.
цип
цѝпът, цѝпа, мн. цѝпове, (два) цѝпа, м. Приспособление с два реда зъбци, които влизат едни в други и затварят чанти, дрехи и др.
ципа
мн. цѝпи, ж. Тънка прозрачна тъкан при растенията и животните. Плавателна ципа. Плодът е обвит с тънка ципа.
ципест
цѝпеста, цѝпесто, мн. цѝпести, прил.
1. Който има ципа.
2. В който има много ципи или чиято ципа е дебела.
ципокрил
ципокрѝла, ципокрѝло, мн. ципокрѝли, прил.
• Ципокрили насекоми. — Разред насекоми с две двойки ципести крила. Пчелите са ципокрили насекоми.
ципури
маловажни неща
цирей
цѝреят, цѝрея, мн. цѝреи, (два) цѝрея, м.
1. Болезнена пъпка, изпълнена с гной.
2. Прен. Разг. Пренебр. Раздразнителен човек.
3. Прен. Пренебр. Порочно явление; язва.
цирк
цѝркът, цѝрка, мн. цѝркове, (два) цѝрка, м.
1. ист. В древния Рим — открита сграда с арена за конни надбягвания, състезания, борба с диви зверове и др.
2. Вид театрално изкуство, включващо акробатика, жонглиране, клоунада, илюзионизъм, дресиране на животни и др.
3. Постройка, в която се представя такова изкуство.
4. Само ед. Представление на такова изкуство.
5. Прен. Разг. Смешно зрелище, шумен или забавен епизод.
прил. цирков, цѝркова, цѝрково, мн. цѝркови (във 2, 3 и 4 знач.). Цирково изкуство. Циркова площадка. Цирков спектакъл.
циркаджийски
вж. циркаджия
циркаджия
мн. цѝркаджии, м. Разг.
1. Цирков артист.
2. Прен. Пренебр. Човек, който създава около себе си шум, смях.
прил. циркаджийски, цѝркаджийска, цѝркаджийско, мн. цѝркаджийски. Циркаджийско облекло.
цирков
вж. цирк
циркулация
мн. циркула̀ции, ж. Движение в кръг, в затворена система. Циркулация на течност в охладителна система на автомобил.
циркулирам
циркулѝраш, несв. и св.
1. Извършвам циркулация.
2. Движа се постоянно между две точки. Автобусът циркулираше от центъра до хижата.
3. Прен. Разг. Разпространявам се.
4. Разг. Пренебр. Движа се насам-натам, мотая се.
циркуляр
мн. циркуля̀ри, (два) циркуля̀ра, м.
1. Разпореждане, което се изпраща до подведомствени учреждения.
2. Спец. Дисков трион.
прил. циркулярен, циркуля̀рна, циркуля̀рно, мн. циркуля̀рни.
циркулярен
вж. циркуляр
циркумцизия
мед. Оперция за отстраняване на част от препуциума.
цироза
ж., само ед. Спец. Заболяване, което се изразява в намаляване размера на някои органи поради разрастване на съединителната им тъкан. Цироза на черния дроб.
цистаденом
мед. вж. кистаденом
цистерна
мн. цистѐрни, ж.
1. Иззидано в земята хранилище за течности.
2. Голям резервоар за съхраняване на течности.
3. Автомобил или вагон за превозване на течности в специален резервоар. Вагон-цистерна.
цистит
мед. Възпалително заболяване на пикочния мехур. Според етиология циститите биват: инфекциозни (бактериални, вирусни, микотични и др. ) и неинфекциозни (радиационни, лекарствени). Според протичането се различават остри и хронични цистити.
цистицеркоза
мед. Хелминтно заболяване, причинено от ларвната форма на свинската тения. Засягат се различни органи — очи, нервна система, мускули, сърце, пикочен мехур и др.
цистолитиаза
мед. Наличие или образуване на камъни в пикочния мехур.
цистопиелит
мед. Възпаление на пикочния мехур и на бъбречното легенче.
цистоплегия
мед. Парализа на пикочния мехур.
цистостомия
мед. Оперативно създаване на фистула на пикочния или жлъчния мехур — съобщение между лумена на пикочния или жлъчния мехур и кожната повърхност.
цитадела
мн. цитадѐли, ж.
1. ист. Крепост, която служи за охраняването на един град.
2. Част от крепост, която е най-добре укрепена и пригодена за самостоятелна защита.
3. Прен. Опора, защита, крепост.
цитат
мн. цита̀ти, (два) цита̀та, м. Точна, буквална извадка от текст, която се използва за потвърждение на изказано мнение.
цитатничество
ср., само ед. Прекалена употреба на цитати.
цитирам
цитѝраш, несв. и св.
1. Привеждам цитат.
2. Кого, какво. Отбелязвам, казвам, споменавам.
цитолиза
мед. Разрушаване (лизиране) на клетките.
цитология
ж., само ед. Спец. Наука за растителните и животинските клетки.
цитра
мн. цѝтри, ж. Малък струнен музикален инструмент, на който се свири с плектрон.
цитронада
мн. цитрона̀ди, ж.
1. Само ед. Разхладителна напитка, приготвена от лимонов сок, захар и вода.
2. Порция от тази напитка.
цитрус
мн. цѝтруси, (два) цѝтруса, м. Разг. Цитрусово растение.
цитрусов
цѝтрусова, цѝтрусово, мн. цѝтрусови, прил. Който се отнася до плодови растения, включващи лимона, портокала, мандарината и др. Цитрусови плодове.
циферблат
мн. цифербла̀ти, (два) цифербла̀та, м. Плоска лицева част, върху която са нанесени деления за измерване при движение на стрелка в часовник и други измервателни уреди. Циферблат на компас.
цифра
мн. цѝфри, ж.
1. Писмен знак за отбелязване на число.
2. Обикн. ед. Сума, показател, изразен числово.
прил. цифрен, цѝфрена, цѝфрено, мн. цѝфрени. Цифрени стойности.
прил. цифров, цѝфрова, цѝфрово, мн. цѝфрови.
• Арабски цифри. — Писмени знаци, които се употребяват в Европа, за отбелязване на числа, след заемането им от арабите през средновековието.
• Римски цифри. — Писмени знаци за отбелязване на числа, използвани от римляните. • Цифром. С цифри.
• Словом и цифром. — Абсолютно точно; ни повече, ни по-малко.
цифрен
вж. цифра
цифров
вж. цифра
цица
мн. цѝци, ж. Разг. Жарг.
1. Женска гърда; бозка.
2. Гърда на мъж.
цицам
цѝцаш, несв.
1. Разг. Бозая, суча.
2. Жарг. Пия, пиянствам. Обича да цица винце.
цицина
мн. цицѝни, ж. Разг. Подутина, оток по главата, получен от удар.
циция
мн. цицѝи, м. Разг. Пренебр. Скъперник.
цицка
мн. цѝцки, ж.
1. Цица.
2. Зърно на гърда.
3. Разг. Каучуково изделие с такава форма за изкуствено хранене на малки деца и животни; биберон.
4. Малък издатък с отвор на съд за течности, от който се пие.
цокам
цо̀каш, несв. Разг. Пия, пиянствам.
цокъл
мн. цо̀кли, (два) цо̀къла, м.
1. Долна част на външна стена на сграда или колона, която е малко издадена.
2. Облицовка на долната част на стена. Мраморен цокъл.
3. Измазана долна част на стена.
4. Метална част на електрическа крушка, която се завива на определеното място.
цол
цо̀лът, цо̀ла, мн. цо̀лове, (два) цо̀ла, м. Единица мярка за дължина, равна на 2,6 см, с която се измерва ширината на тръби, канели, муфи и др.
прил. цолов, цо̀лова, цо̀лово, мн. цо̀лови.
цолов
вж. цол
цоп
междум. За наподобяване на звук при падане във вода или в друга течност.
цопвам
цо̀пваш, несв. и цопна, св. Неочаквано падам или стъпвам във вода с плясък.
цопна
цо̀пнеш, мин. св. цо̀пнах, мин. прич. цо̀пнал, св. — вж. цопвам.
цръквам
цръ̀кваш, несв. и цръкна, св. Църкам еднократно или поединично.
цръкна
цръ̀кнеш, мин. св. цръ̀кнах, мин. прич. цръ̀кнал, св. — вж. цръквам.
цукало
мн. цукала̀, ср. Съд за ходене по естествена нужда в стаята; нощно гърне.
цукам
цу̀каш, несв.
1. Суча, бозая.
2. Пренебр. Пия, пиянствам, цокам.
цунами
ср., само ед. Гигантска вълна, която възниква вследствие на земетресения, избухване на вулкани и др. и нанася огромни щети.
цункам
цу̀нкаш, несв. Умал. Гальовно. Целувам. Ела при мене да те цункам.
цупя се
цу̀пиш се, мин. св. цу̀пих се и цупѝх се, мин. прич. цу̀пил се и цупѝл се, несв.
1. С мимика изразявам недоволството си.
2. Недоволствам, сърдя се, мръщя се.
цъ
вж. ц.
цък
междум. 1. За наподобяване на кратък отчетлив звук от работа на механизъм.
2. За наподобяване на кратък звук от удряне на твърди предмети, например камъчета. Цък! Запалката ми отказа.
цъкам
цъ̀каш, несв.
1. Разг. За механизъм — работя, движа се, като издавам отчетлив звук. Часовникът в кухнята цъкаше равномерно.
2. Изразявам съжаление, съчувствие или изненада, възхищение, като многократно изговарям звук ц. Гледаше го и съжалително цъкаше.
3. Разг. Изказвам отказ, отричам, като изговарям ц.
4. При удар произвеждам “цък”. Цъкам кремък с огниво.
5. Разг. Включвам, пускам механизъм, като произвеждам такъв звук. Цъкни лампата!
цър
междум.
1. За наподобяване на звук, издаван от мишка.
2. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, които цвъртят.
3. За наподобяване на звук при изстискване на течност.
цървули
мн., църву̀л, м. Вид меки обувки от кожа, която се прикрепва към краката с дълги връзки.
• Ще хвана (на босия) цървулите. — Ирон. Никого няма да уловя.
• Ще взема (на босия) цървулите. — Ирон. Нищо няма да взема.
• Ям цървулите (на някого). — Разг. Говоря за някого зад гърба му; одумвам, клеветя, злословя.
църкам
цъ̀ркаш, несв.
1. За птица, мишка и др. животни и насекоми — цвърча.
2. За течност — изтичам на силна тънка струя. Докато доеше кравата, млякото църкаше в кофата.
3. Прен. Пренебр. За човек — хленча, мърморя.
църква
мн. цъ̀ркви, ж.
1. У християните — организация, която ръководи духовния, религиозния живот.
2. Сграда, в която се извършват богослужения; християнски храм.
прил. църковен, църко̀вна, църко̀вно, мн. църко̀вни. Църковно настоятелство. Църковни книги.
църковен
вж. църква
църковнославянски
църковнославя̀нска, църковнославя̀нско, мн. църковнославя̀нски, прил. Който се отнася до писмеността на богослужебните книги на южните и източните славяни. Църковнославянски език.
църцоря
църцо̀риш, мин. св. църцо̀рих и църцорѝх, мин. прич. църцо̀рил и църцорѝл, несв. Тека на тънка струя; цъцря.
цъфвам
цъ̀фваш, несв. и цъфна, св.
1. За растение — покривам се с цвят, давам цвят. Ябълката цъфна.
2. Прен. Разг. За предмет — разкъсвам се, счупвам се, пуквам се. Кожухът му цъфна на няколко места.
3. Прен. Разг. Ирон. За човек — в тежко положение съм.
4. Прен. Разг. Появявам се. На устните ѝ цъфна усмивка. Молителят пак цъфна пред вратата му.
5. Прен. Разг. Ставам явен, разкривам се. След няколко дни истината цъфна.
• Цъфнал и завързал. — Разг. В много тежко положение.
• Когато цъфнат налъмите. — Ирон. Никога.
цъфна
цъ̀фнеш, мин. св. цъ̀фнах, мин. прич. цъ̀фнал, св. — вж. цъфвам.
цъфтеж
м., само ед.
1. Покриване с цветове. Ранен цъфтеж.
2. Времето, когато цъфтят растенията.
3. Прен. Напредък, разцвет.
цъфтя
цъфтѝш, мин. св. цъфтя̀х, мин. прич. цъфтя̀л, несв.
1. За растение — разтварям цветовете си, покривам се с цвят. Розите цъфтят от пролетта до есента.
2. Прен. Намирам се в разцвет, развивам се много добре.
3. Прен. Преуспявам, процъфтявам. Страната цъфтеше.
4. Прен. Разг. Изразявам положителни емоции; сияя. Лицето ѝ цъфтеше от радост.
• Цъфтя, па/но не връзвам. — Ирон. В тежко положение съм.
цъцря
цъ̀цреш и цъ̀цриш, мин. св. цъ̀црах и цъ̀црих, мин. прич. цъ̀црал и цъ̀црил, несв. Църцоря.
цял
ця̀ла, ця̀ло, мн. цѐли, прил.
1. От който не е отделено нищо; ненакърнен. И вълкът сит, и агнето цяло.
2. Който е в пълния си размер, без остатък. Целият клас мълчеше. Изпих цяла чаша мляко.
3. Който е невредим, ненарушен. Вазата падна, но остана цяла.
4. Който продължава определено време без прекъсване. Учих цяла нощ.
5. Истински, същински. Това е цяло нещастие.
6. Значителен, голям. Цяла глупост направих.
• Цяло число. — Спец. В математиката — число, което е съставено от пълни единици, а не от дроби.
• Цял свят. — Всички.
• С цяло гърло (викам, пея, смея се). — Много силно, колкото мога.
• С цялото си сърце. — Много искрено, прочувствено.
цяло
мн. цѐли, ср.
1. Спец. В математиката — цяло число.
2. Нещо, което не може да се раздели, нещо единно; цялост. Сложно синтактично цяло. През бременността майката и детето са едно цяло.
цялост
целостта̀, мн. ця̀лости, ж.
1. Качество на цял; единност.
2. Нещо, което представлява неделимо единство. Сградите в селото образуват архитектурна цялост. Териториална цялост.
цялостен
ця̀лостна, ця̀лостно, мн. ця̀лостни, прил.
1. Който обхваща всички части, единен. Цялостен преглед. Цялостно впечатление.
2. Завършен, пълен. Цялостен образ.
нареч. цялостно.
същ. цялостност, целостността̀, ж.
цялостно
вж. цялостен
цялостност
вж. цялостен
цяр
церъ̀т, цера̀, мн. церовѐ, (два) ця̀ра, м. Разг.
1. Лечебно средство; лек. Използвам билките като цяр.
2. Прен. Средство за премахване на нещо. За ревността и глупостта цяр няма.
ча-ча
неизм.
1. Бърз латиноамерикански танц.
2. Музиката за такъв танц.
чавка
мн. ча̀вки, ж. Подобна на врана креслива птица с черни пера и светлосива шия.
• Чавка ми е изпила ума/акъла. — Разг. Съвсем съм оглупял.
чадо
мн. чада̀, ср.
1. Чедо.
2. Обръщение на духовно лице към мирянин.
чадър
мн. чадъ̀ри, (два) чадъ̀ра, м.
1. Предмет с полусферична форма от опънато платно за предпазване от дъжд или слънце. Плажен чадър. Сгъваем чадър.
2. Прен. Съвкупност от клони на дърво, които имат такава форма. Под огромния чадър на ореха.// същ. умал. чадърче, мн. чадъ̀рчета, ср.
• Български(ят) чадър. — Сигурно, изпитано оръжие, обикновено прикрито в друг предмет.
чадърче
вж. чадър
чаен
ча̀ена и ча̀йна, ча̀ено и ча̀йно, мн. ча̀ени и ча̀йни, прил.
1. Който се отнася до чай. Чайна плантация.
2. Който е предназначен за пиене на чай. Чаена чаша. Чаена лъжичка.
• Чайна роза. — Роза с тъмнокремав цвят.
чай
ча̀ят, ча̀я, мн. ча̀йове и ча̀еве, (два) ча̀я, м.
1. Само ед. Вечнозелено растение, от чиито листа, съдържащи кофеин, се приготвя ароматна гореща напитка. Плантации, засети с чай.
2. Само ед. Изсушени листа от това растение.
3. Топла напитка от листата на това растение. Пия чай с лимон.
4. Топла напитка, приготвена от изсушени растения; настойка, отвара. Липов чай. Билков чай.
5. Прен. Време за пиене на тази напитка. Ела за чая.
6. Прием, на който се поднася тази напитка.
чайка
мн. ча̀йки, ж. Водоплаваща птица с бяла окраска и къси крака, която живее по морското крайбрежие. Морска чайка.
чайна
мн. ча̀йни, ж. Питейно заведение, в което се сервира чай. Китайска чайна.
чайник
мн. ча̀йници, (два) ча̀йника, м. Специален съд с капак и чучур, който се използва за варене на чай или на други течности и за сервирането им. Порцеланов чайник. Електрически чайник.
чайтя
Будистки молитвен храм в Индия, често изсечен в скали, с място за поклонение наречено ступа.
чак
нареч.
1. За означаване на отдалеченост по време или място. Чак след три седмици разбрах истината.
2. За подчертаване на степента, с която се проявява нещо. Чак толкова не мога да остана, най-много два дни. Чак великан не съм, но съм достатъчно висока.

част. Разг. За усилване, подчертаване; дори. Толкова те чаках,чак се уморих.
чакал
мн. чака̀ли, (два) чака̀ла, м. Хищно диво животно от рода на кучето.
чакалня
мн. чака̀лни, ж. Специално помещение, в което чакат пътници или посетители. Чакалня на поликлиника. Гарова чакалня.
чакам
ча̀каш, несв.
1. Кого, какво. Намирам се някъде, докато се появи някой или стане нещо, за което знам предварително. Чакам влак. Чакам да се стъмни.
2. Какво. Надявам се на нещо, желая го, стремя се да го получа. Не чакай похвали за постъпката си.
3. Предполагам, че нещо ще се случи. След толкова горещи дни можем да чакаме бури.
4. Само в трето лице. Кого. Предстои ми, трябва да върша. Чака ме много работа. Никой не знае какво го чака в бъдеще.
5. Като част. За означаване на несъгласие, закана, подкана и др. Чакай, ще те науча аз как се краде! Чакай, откъде си сигурен?
• Чакам на двете си ръце. — Разг. Разчитам за издръжката си на собствен труд.
• Чакам наготово. — Чакам друг да свърши вместо мен работата ми, стремя се без труд да получа нещо.
чакри
обозначение на центровете в енергийното тяло на човека, които събират, трансформират и разпределят протичащата през тях енергия. Чакрите са центрове, в които душевното и телесното преминават и преливат едно в друго
чакрък
пийнал
чакрък-кефлия
Диал.
пийнал, развеселен от пиене
чакъл
м., само ед. Речни дребни камъни, които се използват за настилка или като строителен материал.
прил. чакълен, чакъ̀лена, чакъ̀лено, мн. чакъ̀лени.
чакълдак
1. воденично кречетало, детска играчка във вид на воденица
2. фъшкия под опашката на овце
чакълен
вж. чакъл
чакълест
чакъ̀леста, чакъ̀лесто, мн. чакъ̀лести, прил. Който има много чакъл. Чакълесто речно корито.
чакърест
чакъ̀реста, чакъ̀ресто, мн. чакъ̀рести, прил. Диал.
1. За очи — със сив или пъстър цвят.
2. Който е с пъстри или сиви очи.
3. На който двете очи се различават по цвета си. Котката беше чакъреста — едното й око синьо, а другото жълто-зелено.
чакъркефлия
подпийнал, пийнал повече, сръбнал си, развеселен от пиене
чакърче
сивоок, пъстроок
чалвам
ча̀лваш, несв. и чална, св.; Кого, какво. Диал. Удрям силно; первам.
чалга
мн. ча̀лги, ж. Чалгия.
чалгаджия
мн. ча̀лгаджии, м. Разг. Пренебр. Свирач, музикант.
чалгия
мн. чалгѝи, ж. Разг. Пренебр. Музика, свирня; музикален инструмент.
чалма
мн. чалмѝ, ж. Дълъг тънък плат, който се увива около фес.
чална
ча̀лнеш, мин. св. ча̀лнах, мин. прич. ча̀лнал, св. — вж. чалвам.
чалнат
ча̀лната, ча̀лнато, мн. ча̀лнати, прил. Разг. Смахнат, побъркан.
чалъм
мн. чалъ̀ми, (два) чалъ̀ма, м. Разг.
1. Само ед. Умение, тайно присъщо на нещо действие. Всяка работа си има чалъм.
2. Само мн. Превземки.
• Продавам чалъм/чалъми. — Разг. Старая се да се представя в положителна светлина.
чам
ча̀мът, ча̀ма, мн. ча̀мове, (два) ча̀ма, м.
1. Иглолистно дърво.
2. Само ед. Дървен материал от такива дървета.
прил. чамов, ча̀мова, ча̀мово, мн. ча̀мови.
чамов
вж. чам
чампари
само мн. Диал. Кръгли метални плочи, подобни на кастанети, които се удрят за ритъм при танц.
чан
ча̀нът, ча̀на, мн. ча̀нове, (два) ча̀на, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове.
чанта
мн. ча̀нти, ж. Торба от плат, кожа и др. с различен обем, която се използва за носене на различни неща. Дамска чанта. Лекарска чанта. Ученическа чанта. Пазарска чанта. Пътна чанта.
чантаджия
мн. ча̀нтаджии, м.
1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник.
2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти.
чао
междум. Разг. Възклицание при раздяла; довиждане.
чапкънин
мн. чапкъ̀ни, м. Разг. Развратник, уличник, женкар.
чапла
мн. ча̀пли, ж. Едра блатна птица с дълга шия и дълги крака, но по-малка от щъркела.
чапраз
мн. чапра̀зи, (два) чапра̀за, м. Разг. Украсена метална тока на женски колан.
• Стоя диван чапраз. — Разг. Стоя почтително пред някого.
чар
ча̀рът, ча̀ра, мн. ча̀рове, (два) ча̀ра, м. Обаяние, прелест, привлекателност, пленителност. Жена с чар. Да усетим чара на музиката.
чарда
мн. чардѝ, ж. Диал. Стадо животни — крави или биволи.
чардак
мн. чарда̀ци, (два) чарда̀ка, м. Висока покрита тераса на къща.
чардаш
м., само ед.
1. Бърз унгарски народен танц.
2. Музиката за такъв танц.
чаре
остар.
цяр, лек
чарк
ча̀ркът, ча̀рка, мн. ча̀ркове, (два) ча̀рка, м.
1. ист. Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода.
2. Разг. Пренебр. Обикн. мн. Съставни елементи на механизъм; части. Всичките чаркове на играчката бяха пръснати по масата.
чарлстон
мн. ча̀рлстони, (два) ча̀рлстона, м.
1. Много бърз негърски танц.
2. Музиката за такъв танц. Оркестърът свиреше чарлстон.
3. Остар. Вид панталон с разширени в долния си край крачоли. Обут в чарлстон.
чаровен
чаро̀вна, чаро̀вно, мн. чаро̀вни, прил. Който притежава или изразява чар; пленителен, обаятелен, прелестен. Чаровно момиче. Чаровна усмивка.
нареч. чаровно. Усмихна му се чаровно.
същ. чаровност, чаровността̀, ж.
чаровно
вж. чаровен
чаровност
вж. чаровен
чародеен
чародѐйна, чародѐйно, мн. чародѐйни, прил.
1. Който върши чудеса; вълшебен.
2. Който покорява с чара си; прелестен.
чародей
чародѐят, чародѐя, мн. чародѐи, м. Вълшебник, магьосник. Като чародей лекарят премахна болката.
прил. чародейски, чародѐйска, чародѐйско, мн. чародѐйски.
чародейски
вж. чародей
чародействам
чародѐйстваш, несв. Върша чародейство.
чародейство
мн. чародѐйства, ср.
1. Магия, вълшебство.
2. Въздействие на нещо, което притежава чар; обаяние.
чародействувам
чародѐйствуваш, несв. Чародействам.
чартизъм
м., само ед. Истор. Работническо движение в Англия през 30 — 40-те год. на ХIХ в.
чартърен
ча̀ртърна, ча̀ртърно, мн. ча̀ртърни, прил. Който се извършва не по разписание, а по договор за определен ден и посока. Чартърен полет.
чаршаф
мн. чарша̀фи, (два) чарша̀фа, м. Покривка за легло, която е част от спалното бельо. Бял чаршаф. Копринен чаршаф. Горен чаршаф. Долен чаршаф.
чаршафосам
чаршафо̀саш, св. — вж. чаршафосвам.
чаршафосвам
чаршафо̀сваш, несв. и чаршафосам, св.; Какво. Разг. Снабдявам с чаршаф, поставям одеяло, юрган и др. в чаршаф.
чаршийски
вж. чаршия
чаршия
мн. чаршѝи, ж. Остар. Търговска улица или център.
прил. чаршийски, чаршѝйска, чаршѝйско, мн. чаршѝйски.
час
часъ̀т, часа̀, мн. часовѐ, (два) ча̀са, м.
1. Мерна единица за време, равна на една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на шейсет минути. Чаках го цял час.
2. Само ед. Срок от 60 минути, изчислен от полунощ или от обяд. Сега е два часът след полунощ. Ще се върна в пет часа следобед.
3. Промеждутък, предназначен за учебни занятия. Утре имам два часа математика.
4. Време, момент. В труден час. В късен час.
5. Време, предназначено за нещо. Приемен час.
• Час по час. — Много често.
• Дванадесети час. — Решителен момент.
• На добър час! — Пожелание при отпътуване или при започване на нова дейност.
• На часа. — Веднага.
• Удари часът. — Настъпи решителният момент.
• Малките часове. — Времето след полунощ.
• Настъпи/удари последният час (на някого). — Дойде краят, предсмъртният момент.
часов
ча̀сова, ча̀сово, мн. ча̀сови, прил. Който се отнася до час. Часови пояси. Часова разлика. Часов график.
часови
часовѝят, часовѝя, мн. часовѝ, м. Военнослужещ, който стои на пост; часовой.
часовник
мн. часо̀вници, (два) часо̀вника, м. Уред за измерване на времето в денонощието. Стенен часовник. Електронен часовник. Ръчен часовник. Пясъчен часовник.
прил. часовников, часо̀вникова, часо̀вниково, мн. часо̀вникови. Часовникови стрелки. Часовников механизъм.
• По часовник. — Много точно.
• Сверявам/сверя си часовника (с някого или с нещо). — Ориентирам се, съобразявам се.
• Биологичен часовник. — За механизъм на живия организъм, който подсигурява приспособяването му към ритмичните процеси от живата природа.
часовникар
часовника̀рят, часовника̀ря, мн. часовника̀ри, м. Човек, който прави или поправя часовници.
прил. часовникарски, часовника̀рска, часовника̀рско, мн. часовника̀рски.
часовникарски
вж. часовникар
часовников
вж. часовник
часовой
часово̀ят, часово̀я, мн. часово̀и, м. Остар. Часови.
часослов
мн. часосло̀ви, (два) часосло̀ва, м. Спец. Църковна книга с молитви за различните часове на денонощието.
част
частта̀, мн. ча̀сти, ж.
1. Къс, отделна единица от нещо цяло. Разделих ябълката на три части.
2. Съставен елемент на механизъм, организъм и др. Резервни части. Части на тялото.
3. Дял, подразделение на литературно, филмово, музикално или др. произведение. Концерт в три части.
4. Отделна войскова единица. Танкови части. Пехотни части.
5. Област от някаква дейност. Запознавам се с техническата част.
• Части на речта. — Спец. В граматиката — класове от думи, обединени по общо значение, граматически категории и синтактична функция.
• Идеална част. — Спец. В правото — дял от общ неделим имот.
• Не е по моята част. — Разг. Не ме засяга, не се отнася до мен.
• Не съм по тая част. — Разг. Не ми е присъщо някакво увлечение.
• По тънката част съм. — Разг. За мъж — задирям жените.
частен
ча̀стна, ча̀стно, мн. ча̀стни, прил.
1. Който не е държавна собственост, а принадлежи на отделно лице или на група лица. Частен университет.
2. Който не е типичен, а характерен за част от нещо. Частен случай.
3. Който се отнася до отделно лице; интимен. Частен живот.
4. Който се извършва от отделно лице без отношение към колектив или обществени среди. Частна практика.
5. Който не участва в колектив. Частен производител.
• Частен урок. — Урок, който се води извън учебно заведение срещу заплащане.
• Частен ученик. — Ученик, който се подготвя извън училище и в края на годината се явява на изпити.
• Частен учител. — Учител, който преподава извън училище срещу заплащане.
частица
мн. частѝци, ж.
1. Малка дребна част от нещо. В окото му попадна частица от счупената чаша.
2. Прен. Малко количество или малка степен от нещо. В сърцето й нямаше частица жал.
3. Спец. В граматиката — неизменяема част на речта, която придава смислови или емоционални оттенъци на думите и изреченията или образува форми на думите.
частичен
частѝчна, частѝчно, мн. частѝчни, прил. Който обхваща само част от нещо; непълен. Частичен успех. Частична амнистия.
нареч. частично. Той изпълни плана си частично.
частично
вж. частичен
частник
мн. ча̀стници, м. Лице, което работи за своя сметка, а не в държавно предприятие или кооперация.
частно
мн. ча̀стни, ср. Спец. В математиката — резултат от действие делене.

нареч. Като частно лице. Работя частно.
частно-
Първа съставна част на сложни думи със значение частен, напр. частнонаучен, частностопански, частнособственически и др.
частушка
мн. часту̀шки, ж. Произведение на устното руско народно творчество – хумористично двустишие или четиристишие, изпълнявано с ритмичен напев.
чат
междум. 1. За наподобяване на звук от удар на твърди предмети.
2. За наподобяване на звук от конски копита при движение.
3. За наподобяване на единичен изстрел от оръжие.
чат-пат
нареч. Разг.
1. От време на време, понякога.
2. На отделни места; тук-там.
3. Малко, в слаба степен. Говоря английски чат-пат.
чатал
мн. чата̀ли, (два) чата̀ла, м.
1. Дървен прът, раздвоен в края си; разсоха.
2. Прен. Разг. Част от човешкото тяло – от кръста надолу.
чаткам
ча̀ткаш, несв. Разг.
1. Издавам рязък звук “чат” при удряне. Камъните чаткаха по железния покрив.
2. Издавам рязък звук при движение. По улицата чаткаха копита.
3. Издавам рязък звук при стрелба.
4. Жарг. Разбирам, възприемам правилно. Трудно чаткам. Не чаткам за какво говориш. Чаткаш ли?
чауш
мн. чау̀ши, м. Истор.
1. Турски сержант.
2. Въоръжен турски пазач.
чаша
мн. ча̀ши, ж.
1. Неголям съд, отворен отгоре, който се използва за пиене на течности. Кристална чаша. Чаена чаша.
2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд. Изпих чаша вино.
• Буря в чаша вода. — Много шум за нещо незначително.
• Горчива чаша. — Тежко изпитание, нещастие.
• Обичам чашата. — Пиянствам, пияница съм.
• Обръщам чашите. — Пия много, пияница съм.
• Чашата на търпението ми преля. — Не мога повече да понасям.
• Вдигам чаша. 1. — Пия.
2. Вдигам наздравица.
чашка
мн. ча̀шки, ж.
1. Малка чаша. Ракиена чашка.
2. Спец. Външна зелена обвивка от цвят на растение.
3. Цвят с форма на чаша. Лалето разтвори чашката си под слънчевите лъчи.
4. Спец. Порцеланов изолатор с чашковидна форма, към който се прикрепват телеграфни, телефонни и др. жици.
• На чашка. — На почерпка, обикн. с алкохол. Разговаряхме на чашка.
чашкодрен
мн. чашкодрѐни, (два) чашкодрѐна, м. Храстовидно растение с красив червен плод от четири сраснали кутийки с по едно оранжево зърно.
чвор
чво̀рът, чво̀ра, мн. чво̀рове, (два) чво̀ра, м. Основа на клон в стъблото на дърво или в греда, дъска и др.; чеп.
чворест
чво̀реста, чво̀ресто, мн. чво̀рести, прил. Който е покрит с чворове; чепат.
че
съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение, което предава съобщение от говорещото лице или възпроизвежда съобщение. Видях, че тръгнаха към реката. Той каза, че това малко го интересувало. Чух, че ще се женят.
2. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Стори ми се, че чух шум. Странно е, че още никой не е дошъл.
3. За въвеждане на подчинено определително изречение. Мисълта, че ще го види, я крепеше.
4. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение. Видях го, че плаче.
5. Разг. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото. Може и да закъснея, че имаме гости.
6. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за последица. Така се е натряскал, че нищо не вижда.
7. Остар. Като съчинителен съединителен съюз: и. Заплака, зарида, че на майка си продума.
8. Разг. За въвеждане на присъединено изречение. Изтървах я и тя се счупи. Че като се разкряска, не можеш да си представиш!
• Въпреки че. — Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка – действието в главното изречение се извършва противно на обстоятелството от подчиненото. Въпреки че няма осемнайсет години, взеха я на работа.
• Макар че. — Съюз за реална отстъпка; въпреки че.
• Така/тъй че. — Съюз. За въвеждане на подчинено изречение за следствие: ето защо, поради това. Малък си, тъй че не можеш да ми държиш сметка.
• При все че. — Съюз. Въпреки че, макар че. Не мога да си позволя тая покупка, при все че много ми се иска.

част. Разг.
1. За усилване на заповедно или подбудително значение. Че покажи му къщата!
2. За подчертаване на потвърждение, съгласие. Че хубава е, защо не я вземеш!
3. За наблягане; дори, даже. Че и да съм ходил! Защо трябва да ти казвам?
чебър
мн. чѐбъри, (два) чѐбъра, м. Диал. Дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене.
чевръст
чевръ̀ста, чевръ̀сто, мн. чевръ̀сти, прил. Разг. Сръчен, бърз, пъргав. Чевръста жена.
нареч. чевръсто. Тя чевръсто шеташе.
чевръсто
вж. чевръст
чегъртам
чегъ̀рташ, несв. Разг. Стържа, като издавам шум. Котката чегърташе с нокти по вратата.
• Чегърта ме под лъжичката. — Разг. Измъчва ме, тревожи ме.
чедо
мн. чеда̀, ср.
1. Разг. Дете, рожба. Тя прегърна болното си чедо.
2. Жител, гражданин. Достойни чеда на родината.
3. Остар. Обръщение на възрастен човек към по-млад или към дете. Кажи, чедо!
чезна
чѐзнеш, мин. св. чѐзнах и чезна̀х, мин. прич. чѐзнал и чезна̀л, несв.
1. Постепенно преставам да се виждам. Планинските хребети чезнеха зад хоризонта.
2. Постепенно преставам да съществувам; губя се, загивам. Желанието му да успее не чезнеше.
3. Постепенно губя сили; отпадам, линея. Чезна по нея от любов.
чеиз
мн. чеѝзи, (два) чеѝза, м. Истор. Дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си.
чейндж
чѐйнджът, чѐйнджа, само ед., м. Обмяна, смяна (обикн. на валута). Правя чейндж. Занимавам се с чейндж.
чек
чѐкът, чѐка, мн. чѐкове, (два) чѐка, м.
1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.
2. Касова бележка за изразходена сума и закупени стоки.
прил. чеков, чѐкова, чѐково, мн. чѐкови. Чекова книжка.
чекатчия
остар.
майстор по наместване на счупени или изкълчени кости
чекия
мн. чекѝи, ж. Разг. Сгъваемо джобно ножче.
чекмедже
мн. чекмеджѐта, ср. Плитко сандъче в шкаф, маса, бюро и др. мебели, което може да се изтегля напред и да се прибира обратно на мястото си. Старият скрин имаше четири чекмеджета.
чекна
чѐкнеш, мин. св. чѐкнах и чекна̀х, мин. прич. чѐкнал и чекна̀л, несв.; какво. Разг. Разтварям много силно, до болка (части на тялото); разчеквам. Чекна пръстите си.
2. Чупя, кърша. Защо чекнеш клоните на дръвчето? – чекна се. Разг. Пренебр. Кривя се, заемам/правя неприлични пози.
чеков
вж. чек
чекрък
мн. чекръ̀ци, (два) чекръ̀ка, м.
1. Ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото.
2. Цилиндричен барабан над кладенец, по който се навива въжето, за което е закачена кофата.
чекръкчия
вж. чекатчия
челен
чѐлна, чѐлно, мн. чѐлни, прил.
1. Който се отнася до чело. Челна кост. Челно оплешивяване.
2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар.
3. Прен. Който е най-отпред; преден, пръв. Челен отред. Челни редици.
нареч. чѐлно (във 2 знач.).
челик
м., само ед. Остар. Стомана.
прил. челичен, челѝчена, челѝчено, мн. челѝчени.

мн. челѝци, (два) челѝка, м. Остар.
1. Късо дърво с четири стени, заострено в двата края, с което се играе.
2. Детска игра с това дръвце.
челист
мн. челѝсти, м. Музикант, който свири на чело 2 .
челичен
вж. челик
челник
мн. чѐлници, м. Остар. Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи.
чело
и чело, мн. чела̀, ср.
1. Горна лицева част на човешки череп, между очите и косата. Високо открито чело.
2. Най-предна, горна, лицева част на нещо. Вървя в челото на колоната.
• На челото (на някого) е написано. — Ясно е, вижда се отдалече.
• С открито чело. — С чест, с чиста съвест.
• С пот на челото. — С много работа, с упорит труд.

мн. чела̀, ср. Четириструнен лъков инструмент; виолончело.
челюст
челюстта̀, мн. чѐлюсти, ж.
1. Лицева кост, върху която са подредени зъбите. Долната челюст е подвижна.
2. Прен. Зъбна протеза – пластина с подредени на нея изкуствени зъби.
прил. челюстен, чѐлюстна, чѐлюстно, мн. чѐлюстни.
• Челюстен ъгъл. — Спец. Ъгълът между горната и долната челюст при изговор на гласни и съгласни.
челюстен
вж. челюст
челяд
челядта̀, само ед., ж. Разг.
1. Децата в едно семейство. Многобройна челяд.
2. Членовете на едно семейство; домочадие.
прил. челяден, чѐлядна, чѐлядно, мн. чѐлядни.
челяден
вж. челяд
челядинка
мн. челядѝнки, ж. Вид дребна ядлива гъба с жълтеникаво оцветяване.
чембало
мн. чѐмбала, ср. Клавишно-струнен музикален инструмент, подобен на роял; клавесин.
чембер
забрадка
чемерика
мн. чемерѝки, ж. Отровно планинско-ливадно растение с тлъсто коренище, едри елипсовидни листа и метловидни съцветия.
чемшир
мн. чемшѝри, (два) чемшѝра, м. Чимшир.
прил. чемширен, чемшѝрена, чемшѝрено, мн. чемшѝрени.
прил. чемширов, чемшѝрова, чемшѝрово, мн. чемшѝрови.
чемширен
вж. чемшир
чемширов
вж. чемшир
ченге
мн. ченгѐта, ср. Жарг. Полицай.
ченгел
мн. ченгѐли, (два) ченгѐла, м. Желязна пръчка с куки в двата края. Закачиха закланото агне на ченгела.
• Пиша ченгели. — Разг. Пиша грозни и нечетливи букви.
• Тегля думите с ченгел (от устата). — Разг. Много трудно получавам отговор на въпросите си.
чене
мн. ченѐта, ср. Разг. Челюст.
• Работи ми ченето. — Умея да говоря, красноречив съм.
чеп
чѐпът, чѐпа, мн. чѐпове, (два) чѐпа, м.
1. Чвор.
2. Дървена запушалка на бъчва или каца.
чепат
чепа̀та, чепа̀то, мн. чепа̀ти, прил.
1. По който има чепове; чворест.
2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга.
3. Прен. Разг. За човек, характер на човек – труден, раздразнителен, неспокоен. Чепат характер. Чепата жена.
чепици
мн., чепѝк, м. Разг. Обувки. Купих си нови чепици.
същ. умал. чепѝчки само мн. Лачени чепички.
• Къде го стяга чепикът. — Разг. Какво го притеснява.
чепка
мн. чѐпки, ж. Част от грозд с няколко зърна. Откъснах си няколко чепки грозде.
чепкало
мн. чепкала̀, ср. Приспособление, подобно на гребен с железни зъбци, на което се чепкат вълна или парцали.
чепкам
чѐпкаш, несв.; Какво.
1. Разчесвам, разнищвам.
2. Прен. Проучвам внимателно, разнищвам; разчепквам. Чепка все тази тема.
чепкам се
чѐпкаш се, несв. Разг. Карам се за дребни неща. Стига сте се чепкали за нищо.
чер
чѐрна, чѐрно, мн. чѐрни, прил. Черен.
• Чер пипер. — Черен пипер.
червей
чѐрвеят, чѐрвея, мн. чѐрвеи, (два) чѐрвея, м.
1. Малко продълговато мекотело животно, което се придвижва чрез пълзене. Плодови червеи.
2. Прен. Пренебр. Дребен, нищожен, незначителен човек.
• Червеят на съмнението. — Постоянно измъчващо съмнение, подозрителност.
• Червей ми гризе/яде сърцето. — Постоянно се измъчвам.
червен
червѐна, червѐно, мн. червѐни, прил.
1. Който има цвят на кръв. Червена рокля. Червено вино.
2. Който се отнася до комунистическите идеи.
• Червен вятър. — Инфекциозно заболяване, при което се появява характерен червен обрив.
• Червен кръст. — Международна здравна организация за подпомагане на пострадали при войни или бедствия.
• Червена книга. — Книга, в която са записани растения и животни, които са на изчезване.
• Червен лук. — Лук кромид.
• Червен пипер. — Прахообразна подправка от смлени изсушени пиперки.
• Червен гигант. — Звезда, в чието ядро протичат термоядрени реакции с отделяне на енергия, свързана с превръщането на водорода в хелий.
• Червени кръвни телца. — Спец. Еритроцити – кръвни клетки, които съдържат хемоглобин.
• Червени бригади. — Италианска престъпна организация с левичарски уклон, създадена през 70-те год. на ХХ в.
• Давам/показвам червен картон. 1. — В спорта – изгонвам футболист за грубо нарушаване на правилата.
2. Прен. Ирон. Изгонвам.
червендалест
червенда̀леста, червенда̀лесто, мн. червенда̀лести, прил. Разг. За човек – който е с пълно, червено лице.
червенея
червенѐеш, мин. св. червеня̀х, мин. прич. червеня̀л, несв.
1. Забелязвам се с червения си цвят. По поляната червенееха божури.
2. Ставам червен. Ябълките започнаха да червенеят. Момичето червенееше от срам. – червенея се. Забелязвам се с червения си цвят; червенея (в 1 знач.).
червеникав
червенѝкава, червенѝкаво, мн. червенѝкави, прил. Който е с цвят, близък до червения.
червенина
ж., само ед.
1. Качество на червен. Червенината на кръвта.
2. Зачервено място. На ръката му имаше някаква червенина.
червено-
Първа съставна част на сложни думи със значение червен, напр. червенобуз, червенокос, червенокрак и др.
червенокож
червеноко̀жа, червеноко̀жо, мн. червеноко̀жи, прил.
1. Който има червеникава кожа.
2. Като същ. Член на индианско племе; индианец.
червеноперка
мн. червенопѐрки, ж. Вид риба с червени перки.
червеношийка
мн. червеношѝйки, ж. Пойна птица с жълто-червена окраска.
червенушка
мн. червену̀шки, ж.
1. Название на гъба с червена гугла или червени ресни.
2. Горска птичка с червени шарки и къс дебел клюн.
червив
червѝва, червѝво, мн. червѝви, прил. В който има червеи. Червива ябълка.
• Червив с пари. — Разг. Много богат.
червило
мн. червила̀, ср. Козметично средство за боядисване на устните, обикновено с червен цвят. Тя ползваше само червило с гланц.
черво
мн. черва̀, ср.
1. Еластична тръба в тялото на човека и животните, по която преминава храната, след като излезе от стомаха. Дебело черво.
2. Тръба, по която се движат течности; маркуч.
• Сляпо черво. — Началото на дебелото черво.
• Залепили ми се червата. — Разг. Не съм ял много дълго.
• И в червата (някакъв). — Разг. В голяма степен, извънредно. Луд и в червата.
• Точат се като черва. — Разг. Вървят безредно, разпръснато, бавно.
червя
червѝш, мин. св. червѝх, мин. прич. червѝл, несв.; Кого, какво.
1. Боядисвам с червена боя. Червя яйца за Великден.
2. Мажа устните си с червило. Червя устните си. – червя се. 1. Мажа се с червило.
2. Ставам червен от срам; смущавам се, срамувам се; изчервявам се.
червясам
червя̀саш, св. — вж. червясвам.
червясвам
червя̀сваш, несв. и червясам, св. Ставам червив. След многото дъждове черешите червясаха.
черга
мн. чѐрги, ж.
1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги.
2. Прен. Разг. Социално положение. Търси си жена от своята черга.
• Дърпам чергата към себе си. — Разг. Грижа се за себе си за сметка на някой друг.
• Простирам се според чергата си. — Разг. Съобразявам се с възможностите си.
чергар
черга̀рят, черга̀ря, мн. черга̀ри, м. Човек, който води скитнически живот.
прил. чергарски, черга̀рска, черга̀рско, мн. черга̀рски. Чергарски племена.
чергарин
мн. черга̀ри,м. Чергар.
чергарски
вж. чергар
чергило
мн. чергила̀, ср. Подвижен покрив на кола, файтон и др. превозни средства от плат; платнище.
черда
мн. чердѝ, ж. Чарда.
чердже
мн. черджѐта, ср. Малка черга (в 1 знач.), обикн. за под.
черен
чѐрна, чѐрно, мн. чѐрни, прил.
1. Който има цвят на въглен. Черна боя. Черна птица.
2. Който има тъмен цвят. Черен хляб.
3. Прен. Тъжен, нерадостен. Черни мисли.
4. Прен. Тежък, труден. Черни дни.
5. Лош, зъл, злокобен. Черна магия.
6. Прен. В най-силна степен отрицателен. Черна неблагодарност.
7. Прен. Неприятен, омразен. Черен си ми пред очите.
8. Престъпен, отрицателен. Черни сили.
9. Прен. Неквалифициран, тежък. Черна работа.
10. Като същ. Негър. Правата на черните.
нареч. черно.
• Ходя в черно. — Ходя с траурно облекло.
• Черен вход. — Неофициален, заден вход.
• Черен дроб. — Анатомичен орган у човека и животните, който отделя жлъчката.
• Черен пипер. — Изсушени топчести зърна от тропическо растение, които имат лютив вкус и се използват като подправка.
• Черен списък. — Списък на провинените, които трябва да бъдат наказани.
• Черен хайвер. — Едрозърнест хайвер от някои риби, с най-добри вкусови качества.
• Черен пазар. — Незаконна спекулативна продажба на дефицитни стоки на високи цени.
• Черен хумор. — Хумор, при който смешното се търси в трагични или абсурдни неща.
• Черен роман. — Криминален роман, в който акцентът е върху описанието на жестокости и ужас.
• Черна дъска. — Боядисана в черно плоскост, която се използва за писане в учебни заведения.
• Черна дупка. — Предполагаема област във вселената, която не излъчва и не отразява лъчение поради силното гравитационно поле.
• Черна кутия. — Записващо устройство в самолет, което регистрира всички разговори и шумове по време на полет.
• Черни метали. — Желязото и неговите разновидности.
• Черно злато. — Каменни въглища.
• За черни дни. — В случай на нужда, в тежки моменти.
• За черните очи (на някого). — Без да имам облага, без изгода. Никой няма да ти помогне за черните ти очи.
• Черен ми е светът. — В лошо настроение съм.
• Черна овца. — Човек с отрицателни прояви, когото всички смятат за лош.
• Черно на бяло. — Писмено доказателство за нещо.
• Казвам на черното бяло. — Съзнателно твърдя противното на това, което е очевидно.
череп
мн. чѐрепи, (два) чѐрепа, м. Костите, които образуват твърдата част на главата у човека и животните.
прил. черепен, чѐрепна, чѐрепно, мн. чѐрепни. Черепна кост.
черепен
вж. череп
черече
стара турска монета, четвърт лира
череша
мн. черѐши, ж.
1. Дърво, което ражда топчести тъмножълти до червени плодове с костилка, закрепени на дълги дръжки. Ранна череша.
2. Плодът от това дърво. Сладко от бели череши.
прил. черешов и черешов, черѐшова и черешо̀ва, черѐшово и черешо̀во, мн. черѐшови и черешо̀ви. Черешова градина.
• Черешово топче. — Огнестрелно оръжие, направено от черешови трупи по време на Априлското въстание (1876 г.).
черешов
вж. череша
черква
мн. чѐркви, ж. Църква.
прил. черковен, черко̀вна, черко̀вно, мн. черко̀вни.
черкез
мн. черкѐзи, м. Истор. Лице от кавказка народност, тероризирала българското население по време на турското робство.
прил. черкезки, черкѐзка, черкѐзко, мн. черкѐзки.
черкезки
вж. черкез
черкова
мн. чѐркови, ж. Диал. Черква.
черковен
вж. черква
черкувам се
черку̀ваш се, несв. Присъствам на църковна служба и се причестявам.
чернея
чернѐеш, мин. св. черня̀х, мин. прич. черня̀л, несв.
1. Забелязвам се, изпъквам с черния си цвят. Планинските върхове чернееха далечни.
2. Ставам черен.
3. Прен. Страдам, тегля. – чернея се. Чернея (в 1 знач.).
• Чернее ми пред очите. 1. — Много съм болен, зле ми е.
2. Много съм ядосан.
3. Отчаян съм.
чернилка
мн. чернѝлки, ж.
1. Черня боя.
2. Разг. Заболяване по някои растения; главня.
3. Чернило.
чернило
мн. чернила̀, ср.
1. Черна наслойка. Изми чернилото от ръцете си.
2. Прен. Тежък живот, лошата, трудната страна на живота; тегло, зло.
черница
мн. чернѝци, ж. Дърво със ситни меки плодове и изрязани листа, които се използват за храна на копринената буба.
прил. черничев, чернѝчева, чернѝчево, мн. чернѝчеви. Черничеви листа.
черничев
вж. черница
черно
вж. черен
черно-
Първа съставна част на сложни думи със значение черен, напр. черно-бял, черноок, чернокос и др.
чернова
мн. черновѝ, ж. Неокончателен вариант на текст. Чернова на писмо.
черновка
мн. черно̀вки, ж. Чернова.
чернозем
мн. чернозѐми, (два) чернозѐма, м. Плодородна почва с тъмен цвят в равнинни места.
прил. черноземен, чернозѐмна, чернозѐмно, мн. чернозѐмни.
черноземен
вж. чернозем
чернокож
черноко̀жа, черноко̀жо, мн. черноко̀жи, прил.
1. Който има тъмна кожа или принадлежи към негърската раса.
2. Като същ. Човек, който принадлежи към негърската раса. Двама чернокожи.
черноризец
мн. чернорѝзци, м. Остар. Монах.
черносотник
Реакционер в царска Русия, участник в някоя от крайните монархически групи, които са изпращали наказателни групи (черная сотня) срещу революционери и прогресивни люде. Краен реакционер; мракобесник.
чернота
ж., само ед. Признак на черен (в 1 знач.).
черня
чѐрниш, мин. св. чѐрних и чернѝх, мин. прич. чѐрнил и чернѝл, несв.
1. Кого, какво. Мажа с черна боя. Черня косата си.
2. Прен. кого. Злословя за някого; клеветя.
3. Прен. Правя нещастен; зачерням.
черпак
мн. черпа̀ци, (два) черпа̀ка, м.
1. Голяма готварска лъжица за сипване на храна. Сипа му пълен черпак супа.
2. Съд с форма на плитка чаша, с който се гребе и пие вода (обикн. от кладенец, извор и др.).
черпя
чѐрпиш, мин. св. чѐрпих и черпѝх, мин. прич. чѐрпил и черпѝл, несв.; Какво.
1. Греба вода с някакъв съд.
2. Прен. Вземам, добивам, използвам. Черпя сведения. Черпя знания. Черпя сили.

чѐрпиш, мин. св. чѐрпих и черпѝх, мин. прич. чѐрпил и черпѝл, несв.
1. Кого, с какво. Поднасям храна или пиене по някакъв приятен повод. Черпя гостите си с кафе и сладкиш.
2. Плащам в заведение сметката на друго лице. Днес аз черпя.
черта
мн. чертѝ, ж.
1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти.
2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от друго. Чертата на хоризонта. Нежни черти на женско лице.
3. Граница, очертание, предел. В чертите на града.
4. Отличителна особеност, качество, признак. Положителни черти на характера.
• В общи черти. — Без подробности.
• Тегля чертата (на нещо). — Разг.
1. Приключвам с нещо.
2. Правя точна сметка.
чертане
вж. чертая
чертая
черта̀еш, мин. св. черта̀х, мин. прич. черта̀л, несв.
1. Правя, поставям черта. Чертая с чадъра по пясъка.
2. Какво. Правя чертеж. Чертая проект на къща.
3. Какво. Описвам, отбелязвам. Светлините на автомобилите чертаеха цветни линии в мъглата.
същ. чертане, ср. Машинно чертане.
чертеж
мн. чертѐжи, (два) чертѐжа, м. Изображение на нещо в една плоскост с черти. Чертеж на машинна част.
прил. чертежен, чертѐжна, чертѐжно, мн. чертѐжни.
чертежен
вж. чертеж
чертица
мн. чертѝци, ж.
1. Малка черта.
2. Препинателен знак тире.
• Съединителна чертица. — Спец. Знак за графично оформление на сложни думи и при пренасяне; дефис.
• Дълга чертица. — Тире.
чертог
мн. черто̀зи, (два) черто̀га, м. Остар. Замък, дворец, палат.
чертожен
черто̀жна, черто̀жно, мн. черто̀жни, прил. Който е предназначен за чертане. Чертожна дъска.
чертожник
мн. черто̀жници, м. Специалист, който прави чертежи.
прил. чертожнически, черто̀жническа, черто̀жническо, мн. черто̀жнически.
чертожнически
вж. чертожник
чертожничка
мн. черто̀жнички, ж. Жена чертожник.
черупка
мн. черу̀пки, ж. Външна твърда обвивка на плод, яйце или на някои животни. Мидена черупка.
• Свивам се в черупката си. — Разг.
1. Не предприемам нищо, спотайвам се.
2. Не съм общителен, затварям се.
черчеве
мн. черчевѐта, ср. Разг. Дървена част на прозорец; рамка.
черясло
Диал.
желязо, с което се кълца сол, пипер и др.
чесало
мн. чесала̀, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни.
чеснов
вж. чесън
чест
честта̀, само ед., ж.
1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. Семейна чест. Воинска чест.
2. За жена – целомъдрие, непорочност, девственост. Моминска чест.
3. Почит, уважение, особено внимание. Чест е за мен да ти помогна.
• В чест на (нещо или някого). — В знак на уважение.
• За зла чест. — За нещастие.
• За чест и слава. — Без материални облаги, безвъзмездно.
• Излизам с чест (от нещо). — Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя.
• Прави ми чест. — Похвално е за мене.
• Отдавам чест. — За военен – изразявам почит към началник, като козирувам.
• Имам честта да. — Удостоен съм с възможността да направя нещо.

чѐста, чѐсто, мн. чѐсти, прил. Който става през малки промеждутъци. Чести посещения. Чести превалявания.
нареч. често. Често пътувам.
чествам
чѐстваш, несв.; Кого, какво. Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство.
чествувам
чѐствуваш, несв. Чествам.
честен
чѐстна, чѐстно, мн. чѐстни, прил.
1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж.
2. Който изразява такива качества. Честен поглед. Честна постъпка.
3. Който е съобразен с изисквания за чест (в 1 знач.). Честен двубой. Честен живот.
4. За жена – девствена, целомъдрена.
нареч. честно. Говоря честно.
• Честна дума. — Израз за потвърждаване истинността на нещо.
честит
честѝта, честѝто, мн. честѝти, прил.
1. Остар. Щастлив. Честито семейство. Царю честити!
2. При поздрави и благопожелания – да носи радост, да е на добро. Честита Нова година! Честит рожден ден!
нареч. честито.
честитка
мн. честѝтки, ж.
1. Поздравителна картичка. Изпращам честитка за празника.
2. Поздравителни думи.
честито
вж. честит
честитя
честитѝш, мин. св. честитѝх, мин. прич. честитѝл, несв.; какво, на кого. Поздравявам по случай някакво събитие или постигнат успех. Честитих рождения ден на сестра си.
честно
вж. честен
често
вж. чест
честота
мн. честотѝ, ж.
1. Качество на чест. Посещенията ѝ се редуваха с различна честота.
2. Величина, която показва число на повторение на нещо в единица време или разстояние. Честота на трептене. Честота на употреба на думи в текст.
прил. честотен, често̀тна, често̀тно, мн. често̀тни (във 2 знач.). Честотен речник.
честотен
вж. честота
чесън
м., само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус.
прил. чеснов, чесно̀ва, чесно̀во, мн. чесно̀ви.
чет
м.[[]], неизм. Остар. Брой.
• Нямат чет. — Твърде много са.
чета
мн. чѐти, ж. Група въоръжени хора, които се борят за свобода. Хайдушка чета.
прил. четен, чѐтна, чѐтно, мн. чѐтни. Четни командири.

четѐш, мин. св. чѐтох, мин. прич. чел, несв.
1. Какво. Възприемам със зрението си написан или напечатан текст. Чета интересна книга. Чета на глас.
2. Разбирам и запаметявам написан или напечатан текст. Чета за изпит.
3. Какво. Произнасям, за да поучавам, наставлявам. Чета нравоучение.
4. Произнасям молитва. Попът чете за здраве.
5. Какво. Излагам устно пред аудитория. Чета лекции.
6. Прен. Какво. Отгатвам по външни признаци и прояви. Чета притаена радост в погледа ѝ.
7. Диал. Броя.
същ. четене, ср.
• Чета между редовете. — Долавям загатнатото.
• Чета конско (евангелие). — Разг. Карам се на някого, наставлявам го.
• Чета по диагонал. — Чета бързо, повърхностно, само най-важното.
четало
мн. четала̀, ср.
1. Учебно помагало – основа, върху която се нареждат букви при първоначално обучение в четене.
2. Вид прашка – къс чатал, към който е привързан ластик за изстрелване на метални скоби.
четворен
четво̀рна, четво̀рно, мн. четво̀рни, прил.
1. Който се състои от четири еднородни предмета или от четири части. Четворен конец.
2. Който е четири пъти по-голям. В четворен размер.
3. Който се извършва четири пъти. Четворно премятане.
нареч. четворно. Печеля четворно.
четворица
числ. Остар.Четирима мъже или мъже и жени.
четворка
мн. четво̀рки, ж.
1. Цифрата на числото четири.
2. Оценка в училище или в университет за добра степен на усвояване на учебния материал.
3. Карта за игра с четири знака.
4. Превозно средство с номер четири.
5. Група от четири души, които извършват нещо заедно. Четворка за белот.
6. Нещо, съставено от четири предмета.
четворно
вж. четворен
четвърт
мн. чѐтвърти, ж. Само нечленувано.
1. Всяка една от четирите равни части на нещо цяло. Отрязах си четвърт ябълка.
2. Спец. Мярка за времетраене в музиката, равна на една четвъртина от цяла нота.
3. Една от четирите равни части на коя да е мерна единица. Четвърт килограм сирене. Часът е осем и четвърт. Изпих четвърт литър вино. Втората четвърт на ХХ век.
четвъртина
мн. четвъртѝни, ж.
1. Една четвърта част от нещо.
2. Спец. Музикална нота с времетраене една четвърт от цяла нота.
четвъртит
четвъртѝта, четвъртѝто, мн. четвъртѝти, прил. Който има форма на четириъгълник. Четвъртито парче плат.
четвъртфинал
мн. чѐтвърфинали, (два) чѐтвъртфинала, м. Игра на състезание, на шампионат между четири двойки, която предшества полуфинала.
прил. четвъртфинален, чѐтвърфинална, чѐтвъртфинално, мн. чѐтвъртфинални.
четвъртфинален
вж. четвъртфинал
четвъртфиналист
мн. чѐтвъртфиналисти, м. Състезател или отбор, който участва в четвъртфинал.
четвъртък
мн. четвъ̀ртъци, (два) четвъ̀ртъка, м. Ден от седмицата след сряда и преди петък.
прил. четвъ̀ртъчен, четвъ̀ртъчна, четвъ̀ртъчно, мн. четвъ̀ртъчни.
четен
чѐтна, чѐтно, мн. чѐтни, прил. За число – който се дели на две без остатък. Четни числа.

чѐтна, чѐтно, мн. чѐтни, прил. Който се отнася до чета. Четни командири.
четене
мн. чѐтения, ср.
1. Само ед. Учебен предмет в началните класове за получаване на първи умения да се чете. Учим четене и писане.
3. Събиране, на което се представят литературни или научни съчинения. Литературно четене.
четец
мн. четцѝ, м.
1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец.
2. Остар. Читател.
четивен
четѝвна, четѝвно, мн. четѝвни, прил. Който се чете лесно, увлекателно. Четивен роман.
същ. четивност, четивността̀, ж.
четивност
вж. четивен
четиво
мн. четива̀, ср.
1. Отделно произведение или откъс, поместен в сборник, христоматия и др. Увлекателно четиво.
2. Само ед. Нещо за четене. Историческо четиво.
четина
мн. чѐтини, ж.
1. Твърди косми на свиня и други животни.
2. Прен. Твърда и гъста брада/коса.
четинест
четѝнеста, четѝнесто, мн. четѝнести, прил.
1. Който е покрит с четина.
2. За лице на мъж – обрасло с гъста брада, небръснато.
3. Прен. Който наподобява четина. Четинеста брада.
четири-
Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който има четири еднородни части, напр. четирибуквен, четириетажен, четирикрилен и др.
2. Който има четири мерни единици, напр. четириметров, четиричасов и др.
четирима
числ. Четири лица, от които поне едно от мъжки пол. Четиримата лекари дойдоха заедно.
четиристенник
мн. четиристѐнници, (два) четиристѐнника, м. Геометрическо тяло, което има четири стени.
четиристишие
мн. четиристѝшия, ср. Строфа от четири стиха; катрен.
четиритактов
четирита̀ктова, четирита̀ктово, мн. четирита̀ктови, прил. Който има четири такта. Четиритактов двигател.
четириъгълник
мн. четириъ̀гълници, (два) четириъ̀гълника, м. Геометрична фигура, която има четири ъгъла.
четка
мн. чѐтки, ж.
1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се от плоска основа, върху която са набодени влакна, косми, четина, железни шипове и др. Четка за обувки. Четка за рисуване. Четка за зъби.
2. Приспособление в електродвигател, което предава ток от въртящите се части към неподвижните.
• Правя четки (на някого). — Жарг. Угоднича, подмазвам се.
• На четка. — Разг. За нещо, което е много гъсто разположено. Косата й е на четка. Разсадът е израсъл на четка.
четкам
чѐткаш, несв.
1. Какво. Почиствам прах с четка. Четкам обувките си.
2. Жарг. Кого. Хваля, лаская. Стига си ме четкал!
четлив
четлѝва, четлѝво, мн. четлѝви, прил. Който лесно се разчита. Четлив почерк.
нареч. четливо. Пиша четливо.
същ. четливост, четливостта̀, ж.
четливо
вж. четлив
четливост
вж. четлив
четмо
ср., само ед. Остар. Умение да се чете; четене. Уча на четмо и писмо.
четник
мн. чѐтници, м. Участник в чета.
прил. четнически, чѐтническа, чѐтническо, мн. чѐтнически.
четнически
вж. четник
чехлар
чехла̀рят, чехла̀ря, мн. чехла̀ри, м. Занаятчия, който прави и/или продава чехли.
прил. чехла̀рски, чехла̀рска, чехла̀рско, мн. чехла̀рски.
чехли
мн., чѐхъл, м. Вид леки домашни обувки, които са отворени отзад и не се закопчават.
• Под чехъл. — Ирон. За мъж – който се подчинява безпрекословно на жена си.
• По чехли. 1. — В домашно облекло. Дойдох набързо, по чехли.
2. Неподготвен.
чехълче
мн. чѐхълчета, ср.
1. Малък чехъл.
2. Спец. Едноклетъчен организъм с форма на чехъл.
чеша
чѐшеш, мин. св. чѐсах и чеса̀х, мин. прич. чѐсал и чеса̀л, несв.
1. Кого, какво. Търкам, за да облекча сърбеж. Чеша ръката си. Прасето чешеше гърба си о дървото.
2. Какво. Реша, разчесвам. Чешеше коня всеки ден.
3. Диал. Какво. Разчепквам, почиствам. Чеша вълна. – чеша се. Чеша себе си.
• Чеша си езика. — Пренебр. Говоря празни приказки.
• Чеша се по врата/тила. 1. — В затруднено положение съм и не зная как да постъпя.
2. Не мога да си спомня.
чешири
потури
чешит
мн. чешѝти, м.
1. Диал. Разг. Сорт, разновидност. Днес купих пък друг чешит череши.
2. Разг. Странен човек, особняк. Такъв чешит като него рядко се среща.
чешма
мн. чешмѝ, ж.
1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода. Край селото изградиха белокаменна чешма.
2. Отклонение от водопровод в жилище с кран за точене на вода.
3. Разг. Кранът на такова отклонение.
прил. чешмен и чешмян, чешмѐна и чешмя̀на, чешмѐно и чешмя̀но, мн. чешмѐни и чешмя̀ни. Чешмяна вода.
чешмен
вж. чешма
чешмян
вж. чешма
чиба
междум. За изпъждане на куче; чит.
чибук
мн. чибу̀ци, (два) чибу̀ка, м. Вид лула с дълга тръба.
чивия
мн. чивѝи, ж. Диал. Клин, гвоздей, приспособление за окачване.
• Изхвръква/мръдва ми чивията. — Разг. Побърквам се, обезумявам.
чига
мн. чѝги, ж. Вид хрущялна риба от семейството на есетрите.
чизмар
чизма̀рят, чизма̀ря, мн. чизма̀ри, м. Остар. Занаятчия, който изработва и продава чизми.
чизми
само мн. Остар. Ботуши, обикн. меки и високи. Котаракът с чизми.
чий
чия̀, чиѐ, мн. чиѝ, въпр. мест.
1. Като прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице; на кого. Чие е това дете? Чии са тези ръкавици? Чия дъщеря ще взема?
2. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение – косвен въпрос. Не разбрах чие е това дете. Попитах те чия дъщеря ще взема.
• Чий да е. — Неопр. мест. Нечий, без значение чий; чийто и да е.
чий-годе
чия̀-го̀де, чиѐ-го̀де, мн. чиѝ-го̀де, неопр. мест. — вж. - годе.
чийто
чия̀то, чиѐто, мн. чиѝто, относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главното; на който, на когото. Жената, в чиито ръце той се беше загледал, отново заплака.
• Чийто и да е. — Неопр. мест. Без значение чий, на всеки. Чиито и да са тия багажи, казвам ти, не можеш да ги пипаш!
чик-чирик
междум. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, обикн. врабчови.
чикчирикам
чикчирѝкаш, несв. За птица – издавам звук “чик-чирик”; чуруликам, цвърча.
чиле
мн. чилѐта, ср. Намотани на снопче конци за бродерия; гранка. Копринено чиле.
чим
чѝмът, чѝма, мн. чѝмове, (два) чѝма, м. Четвъртито парче земя с израсла трева, което се използва за покриване на площи. Подмениха чимовете на стадиона.
чимшир
мн. чимшѝри, (два) чимшѝра, м. Вечнозелен декоративен храст с дребни кръгли листа.
прил. чимширен, чимшѝрена, чимшѝрено, мн. чимшѝрени. Чимширено клонче.
чимширен
вж. чимшир
чин
чинъ̀т, чина̀, мн. чѝнове и чиновѐ, (два) чѝна, м. Училищна мебел – наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка.

чинъ̀т, чина̀, мн. чѝнове, (два) чѝна, м. Степен в служебното положение на военни и граждански лица. Офицерски чин.
чинар
мн. чина̀ри, (два) чина̀ра, м. Вид едро дърво — силноразклонено, с длановидноизрязани листа и топчест плод; източен платан, яблан.
чинели
само мн. Ударен музикален инструмент – два метални диска, които се удрят един о друг и издават рязък звънлив звук.
чинен
чѝнна, чѝнно, мн. чѝнни, прил. Остар. Кротък, послушен, мирен.
нареч. чинно. Стоя чинно пред баща си.
чини ми
(ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, мин. св. чѝни ми се и чинѝ ми се, мин. прич. чѝнило ми се и чинѝло ми се, несв.; безл. Разг. Струва ми се.
чинийка
вж. чиния
чиния
мн. чинѝи, ж.
1. Домакински съд, обикн. с кръгла форма и леко повдигнати краища, за сервиране на храна. Чиния за риба. Дълбока чиния.
2. Храната, сервирана в такъв съд. Изядох две чинии яхния.
същ. умал. чинийка, мн. чинѝйки, ж.
• Летяща чиния. — Въображаем или предполагаем космически кораб, изстрелян към земята от друга планета, населена с разумни същества.
чинка
мн. чѝнки, ж. Малка пойна птица, която живее в горите.
чинно
вж. чинен
чиновник
мн. чино̀вници, м.
1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи.
2. Прен. Пренебр. Бюрократ, бездушен служител.
прил. чиновнически, чино̀вническа, чино̀вническо, мн. чино̀внически. Чиновническа работа.
чиновнически
вж. чиновник
чиновничка
мн. чино̀внички, ж. Жена чиновник.
чинопочитание
ср., само ед. Остар. Учтиво отношение към по-старшите по чин.
чиня
чѝниш, мин. св. чѝних и чинѝх, мин. прич. чѝнил и чинѝл, несв. Разг.
1. Правя, върша. Що чиниш тук?
2. Имам определена стойност; струвам. Колко чини помощта ти?
3. Годен съм, влизам в работа, струвам. Тая обувка не чини вече.
чип
чѝпа, чѝпо, мн. чѝпи, прил. За нос – малък, с вирнат нагоре край.

чѝпът, чѝпа, мн. чѝпове, (два) чѝпа, м.
1. Жетон, пул, който се използва при някои хазартни игри.
2. Спец. Компютърен елемент – полупроводников кристал, който изпълнява голям брой функции. Силициев чип.
чипкам
чѝпкаш, несв.; Кого. Гальовно. Къпя в корито (малко дете, бебе). – чипкам се. Разг. Къпя се, като пляскам във водата.
чипс
чѝпсът, чѝпса, само ед., м. Тънко нарязани пържени картофи.
чирак
мн. чира̀ци, м.
1. Остар. Младеж, който учи занаят при майстор.
2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа.
чиракувам
чираку̀ваш, несв. Остар. Работя като чирак (в 1 знач.).
чиреп
мн. чѝрепи, (два) чѝрепа, м. Диал. Парче от счупен глинен или порцеланов съд.
чирикам
чирѝкаш, несв. За птица – издавам висок звук; цвъртя, чуруликам.
чироз
мн. чѝрози, (два) чѝроза, м.
1. Осолена сушена скумрия.
2. Прен. Разг. Много слаб, сух човек.
• Като чироз. — Извънредно слаб.
числен
чѝслена, чѝслено, мн. чѝслени, прил.
1. Който е изразен в число, в брой. Числен състав.
2. Който е съставен от числа. Числен израз.
нареч. числено. Превъзхождаме числено врага.
същ. численост, числеността̀, ж. Каква е числеността на населението?
числено
вж. числен
численост
вж. числен
числител
числѝтелят, числѝтеля, мн. числѝтели, (два) числѝтеля, м. Числото над чертата в проста дроб, делимото в дробта.
числителен
числѝтелна, числѝтелно, мн. числѝтелни, прил.
• Числително име/Числително. — Спец. Част на речта, която показва количеството или поредността на предметите при броене. Числително бройно. Числително редно.
число
мн. числа̀, ср.
1. Математическа величина – понятие за количество, с което се брои и смята. Цели числа. Рационални числа.
2. Разг. Ден от месеца според поредността му. На кое число получавате заплата?
3. Числен състав, брой, количество. Увеличавам числото на новоприетите студенти.
4. Съвкупност, състав, брой. Той не е в числото на поканените.
5. Спец. Граматическа категория за изразяване на брой или величина.
числя се
числѝш се, мин. св. числѝх се, мин. прич. числѝл се, несв. Влизам в състав; включвам се, спадам. Той се числи към друга партия.
чист
чѝста, чѝсто, мн. чѝсти, прил.
1. Които не е изцапан, не е мръсен. Чиста блуза. Чиста вода.
2. Който поддържа чистота. Чисти хора.
3. Който има свободна, незаета, ненакърнена повърхност. Чисто небе. Чиста страница.
4. Който не съдържа примеси. Чисто злато. Чист въздух.
5. Ясен, отчетлив, правилен. Чист звук. Чиста реч.
6. За печалба – който остава, като се приспаднат разходите. Чист доход.
7. Прен. Високонравствен, непокварен, непорочен. Чисто дете. Чист поглед. С чиста съвест.
• Вземам/взема за чиста монета. — Приемам лъжа, измама за истина.
• Не му е чиста работата. — Занимава се с нечестни, непочтени дела.
• Пътят е чист. — Без пречки може да се продължи движение или работа.
• С чисто чело. — Откровено, честно.
• Чист понеделник. — Понеделник след Сирни заговезни.
• Чиста работа. — Много добре свършено дело.
• Чисти ръце (имам). — Не присвоявам, не крада, не се занимавам с нечестни сделки, не вземам подкупи.
• Чиста порода. — Порода, в която няма следи от смесване с други породи.
• Чиста случайност. — Истинска случайност, която не е подготвена.
• Чисто изкуство. — Изкуство за самото изкуство.
чистач
мн. чиста̀чи, м. Работник, чието занятие е да чисти.
чистачка
мн. чиста̀чки, ж. Жена чистач.

мн. чиста̀чки, ж. Приспособление на автомобил, което почиства стъклото и фаровете при дъжд, снеговалеж или друго замърсяване.
чистене
мн. чѝстения, ср. Отстраняване на нечистотията. Пролетно чистене. Химическо чистене.
чистилище
мн. чистѝлища, ср. Според християнските вярвания – място, където душите на умрелите се пречистват от греховете си, преди да отидат в рая.
чистка
мн. чѝстки, ж. Отстраняване на неудобни лица от политическа групировка или друга организация. Новият директор направи чистка в администрацията.
чистник
мн. чистнѝци, м. Лице, което поддържа чистота.
чисто
нареч.
1. Без замърсявания. В стаята е чисто.
2. Без друг примес.
3. Ясно, отчетливо, правилно. Говоря чисто.
4. Изключително, предимно, само. Проблемът си е чисто твой.
• Преписвам на чисто. — Преписвам в окончателен вид.
• Чисто и просто. 1. — В действителност. Той чисто и просто не знае, затова мълчи.
2. Направо, без уговорки. Чисто и просто ела, когато искаш.
чистокръвен
чистокръ̀вна, чистокръ̀вно, мн. чистокръ̀вни, прил.
1. Който няма примеси в кръвта си; породист. Чистокръвен кон.
2. Прен. Разг. Същински, истински, настоящ. Чистокръвен измамник.
чистосърдечен
чистосърдѐчна, чистосърдѐчно, мн. чистосърдѐчни, прил. Искрен, откровен, непресторен. Чистосърдечна жена. Чистосърдечно признание.
същ. чистосърдечност, чистосърдечността̀, ж.
чистосърдечност
вж. чистосърдечен
чистота
ж., само ед. Качество на чист. Чистота на звук. Чистота на езика. Нравствена чистота.
чистофайник
мн. чистофа̀йници, м. Разг. Човек, който проявява пресилен стремеж към чистота; чистник.
чистофайница
мн. чистофа̀йници, ж. Разг. Жена чистофайник.
чистя
чѝстиш, мин. св. чѝстих и чистѝх, мин. прич. чѝстил и чистѝл, несв.; Какво.
1. Правя да стане чист, отстранявам нечистотиите. Чистя жилището си.
2. Освобождавам от ненужното или излишното. Чистя плодовете за компот. Чистя риба.
чит
междум. За изпъждане на куче; чиба.
читав
чѝтава, чѝтаво, мн. чѝтави, прил. Разг. Невредим, цял. Пристигнахме здрави и читави.
читак
мн. чита̀ци, м. Остар. Пренебр. Турчин.
читалище
мн. чита̀лища, ср.
1. Културна институция за разпространяване на знания и култура, особено активна през Възраждането.
2. Сграда, в която се помещава такава институция. В читалището имаше библиотека, театрален салон, зала за репетиции.
прил. читалищен, чита̀лищна, чита̀лищно, мн. чита̀лищни. Читалищни дейци.
читалищен
вж. читалище
читалня
мн. чита̀лни, ж. Помещение в библиотека, предназначено за четене. Университетска читалня. Читалня за специализирана литература.
читанка
мн. чита̀нки, ж.
1. Учебник в началните класове с избрани текстове за обучение в четене.
2. Прен. Жарг. Ученик, който много чете; зубрач.
читател
чита̀телят, чита̀теля, мн. чита̀тели, м.
1. Човек, който чете напечатано произведение. Вестникът помества писма на читатели. Брой по желание на читателите.
2. Човек, който ползва книги от обществена библиотека.
прил. читателски, чита̀телска, чита̀телско, мн. чита̀телски. Читателски интерес.
читателка
мн. чита̀телки, ж. Жена читател.
читателски
вж. читател
чифлик
мн. чифлѝци, (два) чифлѝка, м. Частно имение край населено място за земеделие и скотовъдство.
чифликчийски
вж. чифликчия
чифликчия
мн. чифликчѝи, м. Собственик на чифлик.
прил. чифликчийски, чифликчѝйска, чифликчѝско, мн. чифликчѝйски.
чифт
чѝфтът, чѝфта, мн. чѝфтове, (два) чѝфта, м.
1. Два еднакви предмета, които се ползват заедно. Нов чифт обувки.
2. Двойка животни за работа или размножаване. Чифт гълъби.
3. Четно число, четен брой.
чифте
мн. чифтѐта, ср. Разг. Ловна пушка с две цеви; двуцевка.
• Хвърлям чифте. — Разг. За животно – ритам едновременно с двата задни крака. Магарето хвърляше чифтета и не искаше да върви.
чифтосам
чифто̀саш, св. — вж. чифтосвам.
чифтосвам
чифто̀сваш, несв. и чифто̀сам, св.; какво. Разг.
1. Събирам два предмета, за да образуват чифт.
2. Събирам две противоположни по пол животни, за да се размножават. Чифтосвам зайци. – чифтосвам се/чифтосам се. 1. За животно – събирам се с животно от противоположния пол за размножителния период.
2. Прен. За младеж и девойка – образувам любовна двойка.
чифут
мн. чифу̀ти, м. Остар. Пренебр. Евреин.
чичероне
мн. чичеро̀нета, м. Остар. Човек, който съпровожда група в музей и разяснява експонатите или забележителностите; екскурзовод, гид.
чичко
вж. чичо
чичо
мн. чѝчовци, м.
1. Брат на бащата по отношение на децата му. Имам двама чичовци.
2. Разг. Обръщение към по-възрастен мъж без наличие на роднински връзки.
същ. умал. чичко, мн. чѝчковци, м.
прил. чичов, чѝчова, чѝчово, мн. чѝчови. Чичови деца.
чичов
вж. чичо
чичопей
чичопѐят, чичопѐя, мн. чичопѐи, (два) чичопѐя, м. Диал. Авлига.
член
члѐнът, члѐна, мн. члѐнове, (два) члѐна, м.
1. Лице, което влиза в състава на общност или организация. Член на семейство. Член на правителството. Член на партия.
2. Една от съставните части на нещо цяло; елемент. Член на изречение. Неизвестен член на уравнение.
3. Остар. Обикн. мн. Крайник на тяло (на човек или животно).
4. Мъжки полов орган.
5. Част от текст на закон или друг документ, която има самостоятелно обозначение. Назначен съм на работа по член 68, временно.
6. Спец. В граматиката – морфема, която означава определен, известен предмет. Определителен член. Кратък член. Член за женски род.
членест
члѐнеста, члѐнесто, мн. члѐнести, прил. Който е образуван от членчета.
членестоного
мн. членестоно̀ги, ср. Безгръбначно животно, чиито крайници и тяло са съставени от членчета.
членоразделен
членораздѐлна, членораздѐлно, мн. членораздѐлни, прил. Който отчетливо се разделя на части. Членоразделна реч.
нареч. членораздѐлно. Говори членоразделно.
членски
члѐнска, члѐнско, мн. члѐнски, прил. Който се отнася до член на организация. Членска маса. Членски внос.
членство
ср., само ед. Участие в организация като член. Прекратявам членството си в партия.
членувам
члену̀ваш, несв.; в какво. Участвам в състава на организация, група като неин член. Членувам в партия.

члену̀ваш, несв.; какво. Спец. В граматиката – прибавям членна морфема към име. Членувам подлога с пълен член.
членче
мн. члѐнчета, ср. Една от частите, на които видимо се разделя тялото на някои животни (раци, паяци, насекоми).
чобан
мн. чоба̀ни, м. Разг. Овчар, пастир.
човек
мн. хо̀ра, след дума за количество ду̀ши, м.
1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
2. Лице с положителни качества. Той не е човек.
3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого. Той е човек на началника. Мой човек.
4. Мъж. Идва някакъв човек.
5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име). Човек на действието. Човек на изкуството.
• Като един човек. — Задружно, заедно.
• Като човек. — Както трябва, хубаво.
• Човек на място. — Решителен, справедлив човек.
• Няма жив човек. — Няма никого.
• Божи човек. — Кротък, смирен човек.
човекоден
мн. човекоднѝ, (два) човекодѐна, м. Единица за отчитане на работно време, равна на работата, която се извършва от един човек за един работен ден.
човеколюбец
човеколю̀бци, м. Човек, който обича хората; хуманист.
човеколюбие
ср., само ед. Качество на човеколюбец; хуманизъм.
човекоподобен
човекоподо̀бна, човекоподо̀бно, мн. човекоподо̀бни, прил. Който прилича на човек. Човекоподобна маймуна.
човекоядец
мн. човекоя̀дци, м. Член на нецивилизовано племе, което яде човешко месо; канибал.
човекоядка
мн. човекоя̀дки, ж. Жена човекоядец.
човече
мн. човѐчета, ср. Малък, дребен човек.
човечен
човѐчна, човѐчно, мн. човѐчни, прил. Който проявява отзивчивост, състрадателност; човеколюбив, хуманен, милостив.
нареч. човечно. Постъпвам човечно.
същ. човечност, човечността̀, ж.
човечество
ср., само ед. Човешкият род.
човечно
вж. човечен
човечност
вж. човечен
човешки
човѐшка, човѐшко, мн. човѐшки, прил.
1. Който принадлежи на човек. Човешка ръка. Човешки ум.
2. Който е присъщ на човек. Човешка реч.
3. Който се състои от хора. Човешко общество.
4. Който е предназначен за хора. Човешко жилище.
5. Прен. Разг. Сносен, поносим, приемлив. Що-годе човешки условия за живот.
6. Човечен. Човешко отношение.
човка
мн. чо̀вки, ж. Рогов израстък у птиците, който е продължение на лицевата кост и долната челюст; клюн.
• Затваряй си човката. — Жарг. Пренебр. Млъквай!
човъркам
човъ̀ркаш, несв.
1. Какво. Чопля, дълбая. Човъркам телевизора.
2. За червей – прояждам, дълбая. Някакъв червей човъркаше по цяла нощ.
3. Прен. Занимавам се с нещо дребно. Цял ден човъркаше нещо из градината.
4. Прен. Какво/кого. За мисъл, чувство – вълнувам, безпокоя, тревожа. Подозрението човъркаше сърцето й.
чоглаво
нареч. Разг. Неприятно, неудобно. Чоглаво ми е.
чолак
Еднорък човек. С наранена ръка или пръсти.
чоп
чо̀път, чо̀па, мн. чо̀пове, (два) чо̀па, м. Разг. Жребий. Хвърлям чоп. Тегля чоп.
чопля
чо̀плиш, мин. св. чо̀плих и чоплѝх, мин. прич. чо̀плил и чоплѝл, несв.; Какво.
1. Ровя с пръст или с приспособление; дълбая. Не чопли раната.
2. Прен. Занимавам се с нещо дребно. Чопля земята.
3. Прен. За мисъл, чувство – измъчвам, тревожа, вълнувам.
4. Разг. За животно – паса трева. Овцете чоплеха сухата трева.
5. Олющвам, обелвам. Чопля семки.
• Чопля си носа. — Ирон. Бездействам.
чорапен
вж. чорапи
чорапи
мн., чора̀п, м. Част от облеклото – изделие, което се обува върху краката. Дълги чорапи. Бели къси чорапи. Копринени чорапи.
същ. умал. чорапче, мн. чора̀пчета, ср.
прил. чорапен, чора̀пна, чора̀пно, мн. чора̀пни. Чорапна плетка.
• По чорапи (се измъквам). — Тихо, неусетно.
• Разплитам/разплета чорапа. — Постепенно разкривам цялата истина за нещо.
чорапогащи
само мн. Част от облеклото, което се обува върху краката. Ползва се предимно от жени.
чорапче
вж. чорапи
чорба
мн. чорбѝ, ж.
1. Течно ястие, приготвено чрез варене; супа. Шкембе-чорба. Бобена чорба.
2. Прен. Пренебр. Смес от несъвместими, от всякакви неща; смесица.
• Зелева чорба. — Сок от кисело зеле, подправен с червен пипер.
чорбаджийски
вж. чорбаджия
чорбаджия
мн. чорбаджѝи, м.
1. ист. Едър собственик по време на турското робство в България.
2. Разг. Едър собственик, богаташ.
3. Разг. Собственик, стопанин. Кой е чорбаджията на това куче?
прил. чорбаджийски, чорбаджѝйска, чорбаджѝйско, мн. чорбаджѝйски. Чорбаджийска къща.
• Чорбаджийски чушлета/чушки. — Вид дълги леко люти чушлета/чушки.
чорлав
чо̀рлава, чо̀рлаво, мн. чо̀рлави, прил. Пренебр.
1. Който е с невчесана коса; рошав.
2. За брада, коса – невчесан, рошав.
чорльо
мн. чо̀рльовци, м. Пренебр. Чорлав човек.
чорля
чо̀рлиш, мин. св. чо̀рлих и чорлѝх, мин. прич. чо̀рлил и чорлѝл, несв. Разг. Роша. – чорля се. Роша се.
чорт
чо̀ртът, чо̀рта, мн. чо̀ртове, (два) чо̀рта, м. Остар. Дявол.
чоха
ж., само ед. Остар. Сукно.
прил. чохен и чохен, чо̀хена и чохѐна, чо̀хено и чохѐно, мн. чо̀хени и чохѐни.
чохен
вж. чоха
чревен
чрѐвна, чрѐвно, мн. чрѐвни, прил. Който се отнася до черва. Чревно разстройство.
чревоугодник
мн. чревоуго̀дници, м. Човек, който си угажда в ядене и пиене; гастроном.
чрез
предлог. 1. За изразяване на средство, оръдие на действие; посредством. Той говори чрез устата на учениците си.
2. За изразяване на начина, по който се осъществява действието; с. Осъден на смърт чрез разстрел.
чрезмерен
чрезмѐрна, чрезмѐрно, мн. чрезмѐрни, прил. Прекалено голям, огромен.
чубрица
ж., само ед. Градинско растение със ситни продълговати листа и приятен аромат, което се използва като подправка.
чувал
мн. чува̀ли, (два) чува̀ла, м. Голяма торба от плат, зебло или найлон за съхранение на вещества в насипно състояние, на зърнени храни и др.
чувам
чу̀ваш, несв. и чуя, св.
1. Какво. Възприемам със слуха си звукове. Не чувам добре какво говориш.
2. Притежавам способност да възприемам със слуха си. Той не чува по рождение.
3. Прен. Научавам, узнавам, дочувам. Чувам, че си щяла да се омъжваш.
4. Вслушвам се в съвет, съобразявам се с нечии думи. Колко му говорих, но не иска и да чуе.

чу̀ваш, несв. Диал.
1. Какво. Отглеждам. Чувам десетина кокошки.
2. Кого, какво. Пазя, съхранявам. Чувай го като очите си!
чувствам
чу̀встваш, несв.
1. Изпитвам някакво чувство. Чувствам радост.
2. Имам сетивно усещане; усещам. Не чувствам болка.
3. Какво. Възприемам правилно, разбирам. Чувствам музиката. Чувствам, че тя се отдалечава. – чувствам се. 1. Намирам се в някакво състояние. Чувствам се болен.
2. Само в трето лице. Усеща се, забелязва се. В разказите му се чувства чуждо влияние.
чувствен
чу̀вствена, чу̀вствено, мн. чу̀вствени, прил. Който се отнася до плътските наслади. Чувствен поглед. Чувствени устни.
чувствителен
чувствѝтелна, чувствѝтелно, мн. чувствѝтелни, прил.
1. Който бързо се поддава на чувствата си. Чувствително дете.
2. Който лесно и бързо реагира на външни дразнения. Чувствителен нерв.
3. Прен. Който регистрира и най-слабото външно въздействие или отклонение, промяна. Чувствителен уред.
5. Прен. Значим, осезаем, значителен. Чувствителни загуби. Чувствителна разлика.
нареч. чувствително. Светът чувствително се променя.
същ. чувствителност, чувствителността̀, ж.
чувствително
вж. чувствителен
чувствителност
вж. чувствителен
чувство
мн. чу̀вства, ср.
1. Психическо състояние, предизвикано от външни въздействия; душевно преживяване, емоция. В сърцето ѝ се бореха противоречиви чувства.
2. Само ед. Способност да се разбира някакво въздействие; усет, съзнание. Чувство за хумор. Чувство за мярка.
3. Усещане. Имам чувството, че ще падна.
4. Положителна емоция, любов. Изпитвам синовни чувства към него.
• Шесто чувство. — Интуиция, предчувствие.
чувствувам
чу̀вствуваш, несв. Чувствам.
чугун
м., само ед. Вид желязо, получено от руда, което съдържа въглеродни, силициеви и други примеси, поради което е чупливо и не може да се кове, а се обработва с леене.
прил. чугунен, чугу̀нена, чугу̀нено, мн. чугу̀нени. Чугунена печка. Чугунена пещ.
чугунен
вж. чугун
чудак
мн. чуда̀ци, м. Странен човек, особняк.
чудат
чуда̀та, чуда̀то, мн. чуда̀ти, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма, вид, съдържание и др. Чудат човек. Чудато облекло. Чудати растения.
чудатост, чудатостта̀, мн. чуда̀тости, ж.
чудатост
вж. чудат
чудачка
мн. чуда̀чки, ж. Странна жена, особнячка.
чуден
чу̀дна, чу̀дно, мн. чу̀дни, прил.
1. Който е особен, странен и буди недоумение. Чудни същества живеят в приказките.
2. Който буди възхищение; удивителен, прекрасен. Чудна хубавица. Чудна пролет.
3. За качество – който се проявява в голяма степен. Някаква чудна сила го правеше непобедим.
чудесен
чудѐсна, чудѐсно, мн. чудѐсни, прил.
1. Който се отличава с превъзходни качества, с голяма красота; съвършен, прекрасен. Чудесен ден. Чудесна закуска. Чудесна картина.
2. Който се отнася до чудо; необикновен.
нареч. чудесно. Тя пее чудесно.
чудесно
вж. чудесен
чудо
мн. чудеса̀, ср.
1. Необикновено, свръхестествено явление. Чудо на природата.
2. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност. Това лекарство прави чудеса.
3. Като прил., неизм. Разг. Чудесен, прекрасен, поразителен. Чудо къща.
• Виждам/видя се в чудо. — Силно съм изненадан и не зная как да постъпя.
• За чудо и приказ. — Изключителен, поразителен. Момче за чудо и приказ.
• Чудо голямо. — Ирон. Пренебр. Голяма работа, много важно.
• Чудо ще направя. — Ще използвам всички възможности, за да постигна нещо.
чудовище
мн. чудо̀вища, ср.
1. Приказно-фантастично същество, което има необикновен вид и всява ужас.
2. Прен. Грозно, уродливо, ужасяващо животно или човек.
3. Прен. Жесток, коравосърдечен, безнравствен човек; изверг.
чудовищен
чудо̀вищна, чудо̀вищно, мн. чудо̀вищни, прил.
1. Който е подобен на чудовище. Чудовищен звяр.
2. Който е с големи размери, огромен, колосален. Чудовищни размери.
3. Прен. Който има крайно отрицателни качества и буди отвращение. Чудовищно убийство.
нареч. чудовищно.
същ. чудовищност, чудовищността̀, ж.
чудовищно
вж. чудовищен
чудовищност
вж. чудовищен
чудодеен
чудодѐйна, чудодѐйно, мн. чудодѐйни, прил. Чудотворен. Чудодейна сила.
нареч. чудодейно.
чудодейно
вж. чудодеен
чудотворен
чудотво̀рна, чудотво̀рно, мн. чудотво̀рни, прил. Който върши чудеса. Чудотворно средство.
нареч. чудотворно.
чудотворец
мн. чудотво̀рци, м.
1. В религията – лице, което върши чудеса. Свети Николай Чудотворец.
2. Прен. Човек, чиито дела са невероятни, почти чудо.
чудотворно
вж. чудотворен
чудя се
чу̀диш се, мин. св. чу̀дих се и чудѝх се, мин. прич. чу̀дил се и чудѝл се, несв.
1. Дивя се, възхищавам се, прехласвам се. Чудя се на красотата ѝ.
2. Старая се да избера, да разреша нещо; колебая се. Чудя се къде да отида най-напред.
• Чудя се и се мая. — Разг. Намирам се в недоразумение, не мога да реша.
чужбина
ж., само ед. Страните извън родината; странство, чужди земи. Ходя по чужбина.
чужд
чу̀жда, чу̀ждо, мн. чу̀жди, прил.
1. Който принадлежи на друг, не собствен. Заглеждам се по чужди жени. Чужда дреха. Пиша под чуждо име.
2. Който произхожда от друга страна; чуждестранен. Имам малко чужди пари. Чужди думи.
3. Който не е познат; далечен, непривичен. Чужда обстановка.
4. Който идва от друго място; външен. Чужд човек. Чуждо влияние.
5. Който няма общност, близост с нещо, не притежава в ни най-малка степен някакво качество. Чужд на омразата. Чужд на семейството ни.
• Оставам/остана чужд (на нещо). — Не се интересувам, не участвам.
чужденец
мн. чужденцѝ, м.
1. Жител на чужда страна.
2. Прен. Човек, който е чужд на някакво общество или обстановка.
чужденка
мн. чужденкѝ, ж. Жена чужденец.
чуждестранен
чуждестра̀нна, чуждестра̀нно, мн. чуждестра̀нни, прил. Който принадлежи на чужда страна или се отнася до чужда страна. Чуждестранен паспорт. Чуждестранен легион.
чуждестранец
мн. чуждестра̀нци, м. Остар. Жител на чужда страна; чужденец.
чуждея
се, чуждѐеш се, мин. св. чуждя̀х се, мин. прич. чуждя̀л се, несв. Държа се като чужд, стоя настрани; страня.
чуждица
мн. чуждѝци, ж. Ненужно заета дума от чужд език, която има съответствие в родния.
чуждо-
Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, напр. чуждоземен, чуждоселец и др.
чуждопоклонник
мн. чуждопокло̀нници, м. Човек, който е почитател на всичко чуждо.
чук
междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?

чу̀кът и чукъ̀т, чу̀ка и чука̀, мн. чу̀кове, (два) чу̀ка, м.
1. Сечиво от метално или дървено блокче, към което е прикрепена дръжка, за забиване, коване чрез удряне.
2. В спорта – метална тежест, привързана към верига, която се изхвърля след засилване. Хвърляне на чук.
• Вдигам/дигам си чуковете. — Разг. Отивам си, махам се.
• Между чука и наковалнята. — Между две злини, между две неприятности.
чука
мн. чу̀ки, ж. Камениста, обикновено незалесена височина. Планински чуки.
чукам
чу̀каш, несв.
1. Какво. Удрям с чук; заковавам. Той чукаше гвоздея, за да го забие.
2. Какво. С удряне раздробявам предмет на части; троша. Чукам орехи. Чукам камъни.
3. Удрям с твърд предмет, като се получава звук; тропам. Някой чука на вратата. Чукаме чашите си за наздравица.
4. Издавам звук като при удар. Нещо в двигателя чука. Едри зърна град чукаха по керемидите.
5. Жарг. За мъж – осъществявам полов акт. – чукам се. 1. Удрям чашата си с друг за наздравица. Чукаха се при всеки тост.
2. Жарг. Вулгарно. Осъществявам полов акт; правя секс.
същ. чукане, ср.
• Да чукна/чукай на дърво. — Употребява се след съобщение, че е станало или може да стане нещо хубаво (за да не се развали или провали).
• Чукам от врата на врата. — Моля мнозина за помощ, търся съдействие от всички.
• Чука на вратата. — Много е близо, всеки момент ще дойде или ще настъпи. Зимата вече чука на вратата, а ние още не сме готови.
• Чукам си главата. — Съжалявам много за нещо, което съм извършил.
чукане
вж. чукам
чукар
мн. чука̀ри, (два) чука̀ра, м. Остра скала, зъбер. По тия чукари едва ли някога е стъпвал човешки крак.
чуквам
чу̀кваш, несв. и чукна, св. Чукам (в 1, 2, 3 и 4 знач.) еднократно или поединично. Нещо чукна по прозореца.
• Чукна го съдбата. — Случи му се нещастие, сполетя го зло.
чукна
чу̀кнеш, мин. св. чу̀кнах, мин. прич. чу̀кнал, св. — вж. чуквам.
чукундур
кръмно червено цвекло
чукче
мед. Една от трите слуховите костици — чукче, наковалня и стреме. Разполагат се в тъпанчевата кухина и са подвижно свързани една с друга. Чукчето има глава, шийка и дръжка. Главата се свързва ставно с наковалнята, а дръжката сраства с тъпанчевата мембрана.
чул
чу̀лът, чу̀ла, мн. чу̀лове, (два) чу̀ла, м. Завивка, покривка за добитък. Метна чула върху изпотения кон.
• Хубавият кон и под скъсан чул си личи. — Хубавото не може да се скрие, вижда се отдалеч.
чума
ж., само ед.
1. Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход. Епидемия от чума.
2. Прен. Грозна, зле облечена, несресана жена.
3. Прен. Зла, проклета жена.
прил. чумен, чу̀мна, чу̀мно, мн. чу̀мни. Чумна епидемия.
чумав
чу̀мава, чу̀маво, мн. чу̀мави, прил.
1. Който е заразен с чума, болен от чума.
2. За време – през който има чума. Чумава година.
3. Разг. Пренебр. За човек – раздърпан, несресан.
чумбер
кърпа за глава, чембер, забрадка
чумен
вж. чума
чумеря се
чумѐриш се, мин. св. чумѐрих се, мин. прил. чумѐрил се, несв. Разг.
1. Правя мимика на недоволство; сърдя се. Защо се чумериш?
2. На какво. Не харесвам, не одобрявам. Стига си се чумерил на храната.
3. Прен. За небе, природа, време – влошавам се, ставам мрачен; заоблачавам се. Небето взе да се чумери.
чунки
част. Разг. Чунким.
чунким
част. Разг. Нима, мигар, като че ли. Чунким не знаеш къде живея!
чупка
мн. чу̀пки, ж.
1. Ъгловата извивка на линия. Там реката прави чупка и тръгва почти обратно.
2. Прегъната част на дреха. Ръкав с чупки. • Чупка! Жарг. Махай се, изчезвай, отивай си!
чуплив
чуплѝва, чуплѝво, мн. чуплѝви, прил. Който лесно се чупи; трошлив. Тези чаши не са чупливи.
същ. чупливост, чупливостта̀, ж.
чупливост
вж. чуплив
чупя
чу̀пиш, мин. св. чу̀пих и чупѝх, мин. прич. чу̀пил и чупѝл, несв.
1. Какво. С удар или натиск правя нещо твърдо да стане на парчета. Чупя чаши. Чупя орехи.
2. Какво. Откъсвам, отделям част от нещо. Бурята чупеше клоните на дърветата. Чупя топъл хляб.
3. Прен. Кърша, извивам в знак на отчаяние. Чупя пръсти и не знам какво да правя. – чупя се. 1. Ставам на парчета, троша се.
2. Жарг. Отивам си, изчезвам.
• Чупя рекорд. — Надминавам някакво постижение или норма.
• Чупя си главата. 1. — Излагам се на опасност с необмислено или рисковано действие.
2. Постъпвам, както аз смятам за добре, без да се съобразявам с нечии съвети.
чуруликам
чурулѝкаш, несв.
1. За птица – издавам приятни, мелодични звуци. По жиците чуруликаха лястовички.
2. Прен. За човек – говоря бързо, весело, припряно. Децата чуруликаха край нея.
чутен
чу̀тна, чу̀тно, мн. чу̀тни, прил. Поетично. Чутовен.
нареч. чутно.
чутие
книж.
усет
чутно
вж. чутен
чутовен
чуто̀вна, чуто̀вно, мн. чуто̀вни, прил. Прославен, прочут, именит, велик. Чутовен подвиг.
нареч. чуто̀вно.
същ. чуто̀вност, чутовността̀, ж.
чутора
вж. чутура
чутура
мн. чу̀тури, ж.
1. Диал. Дълбок тесен съд от издълбано дърво, в който се чука пипер, жито и др.
2. Прен. Разг. Ирон.Човешка глава.
• Празна чутура. — Глупав човек.
чутък
книж. остар.
усетлив, остър (за слух)
чухал
мн. чу̀хали, (два) чу̀хала, м. Малка нощна птица, подобна на бухал.
чуча
чу̀чиш, мин. св. чу̀чих и чучѝх, мин. прич. чу̀чил и чучѝл, несв. Умал. В детската реч – седя. Чучи кротко до мене.
чучело
мн. чу̀чела, ср.
1. Фигура на човек, направена от слама или парцали. Изгориха чучелото му на площада за назидание.
2. Плашило. Насред бостана стърчеше самотно чучело.
3. Прен. Зле облечен човек. Тръгнала е като чучело.
4. Прен. Бездеен човек, който формално заема някакъв пост.
чучул
мн. чучу̀ли, (два) чучу̀ла, м.
1. Група по-дълги пера на главата на птица.
2. Рогче, месест израстък върху главата на някои животни.
чучулат
чучула̀та, чучула̀то, мн. чучула̀ти, прил. Който има чучул. Чучулата чучулига.
чучулига
мн. чучулѝги, ж. Пойна полска птица със сиво оперение. Сладкопойна чучулига.
чучур
мн. чу̀чури, (два) чу̀чура, м. Тръба, по която изтича водата от чешма или извор. Крайселската чешма е с два чучура.
чуш
междум. Диал. За подкарване на магаре; дий.
чушка
мн. чу̀шки, ж.
1. Плодът на растението пипер; пиперка. Люти чушки. Червени чушки.
2. Дълга тясна обвивка, в която са разположени семената на някои растения; шушулка.
• Арнаутска чушка. — Много избухлив, сърдит човек.
чушкам
чу̀шкаш, несв.; какво. Диал. Вадя зърната на растения от шушулките им. Чушкам боб.
чуя
чу̀еш, мин. св. чух, мин. прич. чул, св. — вж. чувам.
ш
= шарф а̀рфът, ша̀рфа, мн. ша̀рфове, (два) ша̀рфа, м. Широка копринена ивица, която се носи като шал, като пояс или през рамото като знак за орден. Бял шарф.
шаблон
мн. шабло̀ни, (два) шабло̀на, м.
1. Образец (форма, калъп и др.), по който се изработват множество еднакви изделия. Шаблон за буква.
2. Прен. Само ед. Общоизвестен, изтъркан модел за творческа дейност, който води до еднообразие; липса на оригиналност. Мисли по шаблон.
3. Прен. Шаблонен израз. Речевите шаблони.
шаблонен
шабло̀нна, шабло̀нно, мн. шабло̀нни, прил.
1. Който е изработен по шаблон.
2. Прен. В който липсва оригиналност, изразителност, творческо мислене; еднообразен, банален, безличен. Шаблонно мислене. Шаблонен израз.
нареч. шабло̀нно.
същ. шаблонност, шаблонността̀, ж.
шаблонизирам
шаблонизѝраш, несв. и св.; какво. Лишавам от оригиналност, изразителност; опростявам.
същ. шаблонизиране, ср.
шаблонизиране
вж. шаблонизирам
шаблонност
вж. шаблонен
шавам
ша̀ваш, несв. Разг.
1. Движа се леко, мърдам. Нещо шава в килера.
2. Прен. Прелюбодействам, развратнича.
същ. шаване, ср.
шаване
вж. шавам
шаввам
ша̀вваш, несв. и шавна, св. Разг.
1. Шавам веднъж или поединично. А си шавнал, а те убих!
2. Отивам някъде за кратко. Ще шавна до магазина и веднага се връщам.
шавлив
ша̀влива, ша̀вливо, мн. шавлѝви, прил. Който много шава. Шавливо бебе. Шавлива жена.
същ. шавлѝвост, шавливостта̀, ж.
шавна
ша̀внеш, мин. св. ша̀внах, мин. прич. ша̀внал, св. — вж. шаввам.
шавърклив
шавърклѝва, шавърклѝво, мн. шавърклѝви, прил. Разг. Шавлив.
шагрен
м., само ед.
1. Мека кожа с релефни фигури или точици, която се използва основно за подвързване на книги.
2. Книговезка хартия или платно с релефна повърхност.
прил. шагренов, шагрѐнова, шагрѐново, мн. шагрѐнови.
шагренов
вж. шагрен
шадраван
мн. шадрава̀ни, (два) шадрава̀на, м. Специално декоративно приспособление с течаща в различни фигури вода; водоскок, фонтан. Градски шадраван.
шайба
мн. ша̀йби, ж.
1. Кръгла метална пластинка с дупка в средата, която се поставя под гайка или под главичката на винт за по-добро затягане.
2. Тежък гумен диск, с който се играе хокей на лед.
3. Приспособление с кръгла форма върху ос на телефон за избиране на телефонен номер. Счупена шайба.
• Врътвам/врътна една шайба. — Разг. Обаждам се по телефона.
• Скривам шайбата (на някого). — Жарг. Удивлявам, изумявам някого.
шайка
мн. ша̀йки, ж. Група хора, обединени от престъпни цели; тайфа, банда.
шайкаджийство
вж. шайкаджия
шайкаджия
мн. ша̀йкаджии, м. Участник в шайка.
прил. ша̀йкаджийски, ша̀йкаджийска, ша̀йкаджийско, мн. ша̀йкаджийски.
същ. шайкаджийство, ср.
шакти
Хиндуистка божествена сила или енергия, почитана в името на съпругата на дадено божество.
шал
ша̀лът, ша̀ла, мн. ша̀лове, (два) ша̀ла, м. Голям квадратен или триъгълен или дълъг правоъгълен къс материя (плат, трико или плетиво), който служи за увиване на врата, за намятане на рамената или за забраждане. Копринен шал. Топъл шал.
същ. умал. шалче, мн. ша̀лчета, ср.
шалвари
само мн. Силно набрани в кръста и дънести горни гащи, които се носят от туркини, помакини и циганки.
шалтер
мн. ша̀лтери, (два) ша̀лтера, м. Ръчка за прекъсване на електричеството, която е разположена върху електротабло.
шалче
вж. шал
шаман
мн. шама̀ни, м. Религиозен водач — жрец и магьосник у някои примитивни племена.
шамандура
мн. шаманду̀ри, ж.
1. Кух съд, обикн. метален, който се прикрепва с верига към дъното на море или река, за да показва опасно място, голяма дълбочина и др.
2. Прен. Пренебр. Глава.
3. Прен. Пренебр. Глупав, празен човек. Каква си шамандура!
шаманизъм
рел. Форма на първобитна религия, основана на анимизма и разпространена сред различни племена намиращи се на родовоплеменен стадий на развитие.
шамар
мн. шама̀ри, (два) шама̀ра, м.
1. Разг. Удар с длан по бузата на човек; плесница. Силен шамар.
2. Прен. Срам, обида.
• Навирам се/навра се между шамарите. — Разг. Сам си предизвиквам неприятности, като се бъркам в чужди дела.
• Удрям/зашлевявам шамар (на някого). — Посрамвам, обиждам някого.
шамаросам
шамаро̀саш, св. — вж. шамаросвам.
шамаросвам
шамаро̀сваш, несв. и шамаросам, св.; кого. Разг. Удрям шамар.
шамия
забрадка, женска кърпа за глава
шампанизирам
шампанизѝраш, несв. и св.; какво. Газирам вино, за да наподобява шампанско.
същ. шампанизиране, ср.
шампанизиране
вж. шампанизирам
шампанско
ср., само ед.
1. Вид пенливо бяло вино, произведено в областта Шампан във Франция.
2. Изобщо пенливо вино, наситено с въглероден газ в резултат на повторна ферментация. Червено шампанско.
шампион
мн. шампио̀ни, м. Победител в шампионат; първенец. Световен шампион.
прил. шампионски, шампио̀нска, шампио̀нско, мн. шампио̀нски.
шампионат
мн. шампиона̀ти, (два) шампиона̀та, м. Спортно състезание по една или по повече дисциплини за излъчване на най-добрия, на победител; първенство. Шампионат по мотоциклетизъм.
шампионка
мн. шампио̀нки, ж. Жена шампион.
шампионски
вж. шампион
шампоан
мн. шампоа̀ни, (два) шампоа̀на, м.
1. Само ед. Течен или кремообразен препарат за миене, предимно на коса.
2. Туба или флакон с такъв препарат.
шанец
мн. ша̀нци, (два) ша̀неца, м.
1. Дълъг окоп.
2. Крайпътен ров; канавка.
прил. шанцов, ша̀нцова, ша̀нцово, мн. ша̀нцови.
шанкър
м., само ед. Вид венерическа болест.
шанс
ша̀нсът, ша̀нса, мн. ша̀нсове, (два) ша̀нса, м.
1. Надежда, вероятност, възможност за успех. Ще пропуснете шанса си, ако не попълните фиш.
2. Щастие, късмет, сполука. Той рискува, защото има шанс.
шантав
ша̀нтава, ша̀нтаво, мн. ша̀нтави, прил. Разг.
1. Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян. Шантав човек.
2. Лишен от смисъл, от разум; глупав. Шантава постъпка.
същ. шантавост, шантавостта̀, ж.
шантавост
вж. шантав
шантаж
мн. шанта̀жи, (два) шанта̀жа, м.
1. Обикн. ед. Заплаха за скандални разкрития, отправена към някого (обикн. за да се вземат пари с користни цели); изнудване. Политически шантаж.
2. Прен. Жарг. Лека жена, проститутка.
прил. шантажен, шанта̀жна, шанта̀жно, мн. шанта̀жни.
шантажен
вж. шантаж
шантажирам
шантажѝраш, несв. и св.; кого. Правя шантаж (в 1 знач.); изнудвам. Шантажираше я, за да си мълчи.
същ. шантажиране, ср.
шантажиране
вж. шантажирам
шантажист
мн. шантажѝсти, м. Човек, който шантажира; изнудвач.
прил. шантажистки, шантажѝстка, шантажѝстко, мн. шантажѝстки.
шантажистка
мн. шантажѝстки, ж. Жена шантажист.
шантажистки
вж. шантажист
шантан
мн. шанта̀ни, (два) шанта̀на, м. Остар. Увеселително заведение с певица, бар, кафене.
прил. шанта̀нски, шанта̀нска, шанта̀нско, мн. шанта̀нски.
шантунг
Вид плат от груба коприна или копринени отпадъци с леко грапава повърхност. Името му идва от това на китайската провинция Шандун (букв. „Източни планини“). Подходящ е за изработката на летни дрехи.
шанца
мн. ша̀нци, ж. Спец. В спорта — специално пригодена наклонена площадка за ски-скокове. Ледена шанца.
шанцов
вж. шанец
шап
ша̀път, ша̀па, само ед. м. Спец. Остро вирусно заболяване по добитъка, при което копитата се възпаляват и окапват.
прил. шапен, ша̀пна, ша̀пно, мн. ша̀пни. Шапна епидемия.
шапав
ша̀пава, ша̀паво, мн. ша̀пави, прил. Болен от шап.
шапен
вж. шап
шапка
мн. ша̀пки, ж.
1. Част от облеклото, с която се покрива главата. Зимна шапка. Филцова шапка. Панамена шапка.
2. Прен. Чадърче на гъба.
3. Прен. Разг. Ръководство, зависимост. Заводът е под шапката на софийска фирма.
същ. умал. шапчица, мн. ша̀пчици, ж.
• Вземам си шапката. — Разг. Отивам си, отказвам се от нещо или от някого.
• Да/ще ти падне шапката. — Разг. За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено.
• Клатя шапка (на някого). — Разг. Угоднича, подмазвам се.
• Накривявам си шапката. — Разг. Преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот.
• Правя се на дръж ми шапката. — Разг. Правя се, че не разбирам или че не чувам.
• Разбъркваме си шапките. — Скарваме се, спречкваме се.
• Свалям шапка (на някого). — Уважавам някого, признавам достойнствата му публично.
• Шапка на тояга. — За израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.
шапкар
шапка̀рят, шапка̀ря, мн. шапка̀ри, м.
1. Човек, който произвежда и/или продава шапки.
2. Прен. Жарг. Военнослужещ.
прил. шапкарски, шапка̀рска, шапка̀рско, мн. шапка̀рски. Шапкарски принадлежности.
същ. шапкарство, ср.
шапкарка
мн. шапка̀рки, ж. Жена шапкар.
шапкарница
мн. шапка̀рници, ж. Работилница или магазин за шапки.
шапкарски
вж. шапкар
шапкарство
вж. шапкар
шапчица
вж. шапка
шарада
Салонна игра или загадка, чиято цел е познаване на определена дума или съчетание от думи.
шаран
мн. шара̀ни, (два) шара̀на, м.
1. Вид сладководна риба с едри люспи, която живее в блатисти води. Едър шаран.
2. Прен. Пренебр. Човек, който лесно може да бъде излъган; наивен, прост човек.
прил. шаранов, шара̀нова, шара̀ново, мн. шара̀нови (в 1 знач.).
шаранов
вж. шаран
шарашка
Руски военен затвор възникнал около 1930г.
шарен
ша̀рена, ша̀рено, мн. ша̀рени, прил.
1. Който е в различни цветове; пъстър. Шарено елече.
2. Разг. Който не е еднороден по състав; смесен, разнороден. Шарена компания.
• Шарена сол. — Подправка от различни треви с малко количество сол и червен пипер.
шаренея
шаренея се, мин. св. шаренях се, мин. прич. шаренял се, несв. Изглеждам, виждам се (обикн. от далече) като шарен; пъстрея се. Гората се шаренееше.
шаренея се
шаренѐеш се, мин. св. шареня̀х се, мин. прич. шареня̀л се, несв. Изглеждам, виждам се (обикн. от далече) като шарен; пъстрея се. Гората се шаренееше.
шарения
мн. шаренѝи, ж. Разг. Нещо безвкусно шарено; прекалена пъстрота.
шарж
ша̀ржът, ша̀ржа, мн. ша̀ржове, (два) ша̀ржа, м. Леко карикатурно изображение с пресилено подчертаване на специфични черти на лицето или на характера (в рисунка, в актьорска игра или в художествено произведение). Изложба на шаржове. Сбирка от шаржове.
шаржирам
шаржѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Изобразявам в шарж.
шарка
мн. ша̀рки, ж.
1. Нарисувана, оцветена, шита, щампована и др. фигура. Пъстри шарки на рокля.
2. Разг. Цвят, боя.

ж., само ед. Общо название на няколко вида детски заразни болести, съпроводени с обрив по тялото.
шаркав
ша̀ркава, ша̀ркаво, мн. ша̀ркави, прил. Разг. Болен от шарка.
шарлаган
м., само ед. Остар. Растително масло (без зехтин).
прил. шарлага̀нен, шарлага̀нена, шарлага̀нено, мн. шарлага̀нени.
прил. шарлага̀нов, шарлага̀нова, шарлага̀ново, мн. шарлага̀нови.
шарлан
м., само ед. Остар. Шарлаган, олио.
прил. шарла̀нен, шарла̀нена, шарла̀нено, мн. шарла̀нени.
прил. шарла̀нов, шарла̀нова, шарла̀ново, мн. шарла̀нови.
шарлатан
мн. шарлата̀ни, м. Разг. Човек, който заблуждава, мами хората; измамник, мошеник.
прил. шарлатански, шарлата̀нска, шарлата̀нско, мн. шарлата̀нски.
същ. шарлатанство, мн. шарлата̀нства, ср.
шарлатанин
мн. шарлата̀ни, м. Разг. Шарлатан.
шарлатанка
мн. шарлата̀нки, ж. Разг. Жена шарлатан.
шарлатански
вж. шарлатан
шарлатанствам
шарлата̀нстваш, несв. Разг. Проявявам се като шарлатан; лъжа, мамя.
шарлатанство
вж. шарлатан
шарлатанствувам
шарлата̀нствуваш, несв. Разг. Шарлатанствам.
шармантен
шарма̀нтна, шарма̀нтно, мн. шарма̀нтни, прил. Очарователен, пленителен, зашеметяващ. Шармантен парфюм.
шарф
а̀рфът, ша̀рфа, мн. ша̀рфове, (два) ша̀рфа, м. Широка копринена ивица, която се носи като шал, като пояс или през рамото като знак за орден. Бял шарф.
шаря
ша̀риш, мин. св. ша̀рих и шарѝх, мин. прич. ша̀рил и шарѝл, ____несв.; какво. Оцветявам с различни шарки или рисувам различни шарки; изпъстрям. Шаря яйца.

ша̀риш, мин. св. ша̀рих и шарѝх, мин. прич. ша̀рил и шарѝл, несв. Разг.
1. Ходя насам-натам, в различни посоки; скитам, миткам, бродя. Той шареше неспокойно из страната.
2. Движа се в различни посоки, ту насам, ту натам; блуждая. Погледът му шареше сред навалицата.
шаря се
ша̀риш се, мин. св. ша̀рих се и шарѝх се, мин. прич. ша̀рил се и шарѝл се, несв. Разболявам се от шарка.
шаси
мн. шасѝта, ср.
1. Основна рамка за машина (автомобил, апарат и др.), върху която се поставят и монтират останалите ѝ части.
2. Част на самолет, която служи за придвижване по земята и за кацане.
шатра
мн. ша̀три, ж. Шатър.
шатър
мн. ша̀три, (два) ша̀търа, м.
1. ист. Голяма военна палатка на хан, вожда, обикн. с конусообразен връх. Хански шатри.
2. Остар. Постройка с такава форма; палатка.
шафер
мн. ша̀фери, м. Близък на младоженеца, който в сватбения обред е на второ място след кума.
прил. шаферски, ша̀ферска, ша̀ферско, мн. ша̀ферски.
шаферка
мн. ша̀ферки, ж.
1. Близко на младоженката младо момиче, което в сватбения обред е на второ място след кумата.
2. Облечено в бяло малко момиче, което носи воала или роклята на булката.
шаферски
вж. шафер
шафран
м., само ед. Южно тревисто растение от рода на минзухарите, както и неговият цвят, който се използва за багрило или като подправка.
прил. шафранов, шафра̀нова, шафра̀ново, мн. шафра̀нови.
прил. шафранен, шафра̀нена, шафра̀нено, мн. шафра̀нени.
шафранен
вж. шафран
шафранов
вж. шафран
шах
ша̀хът, ша̀ха, мн. ша̀хове, м. Монарх или владетел на област в някои източни страни.

ша̀хът, ша̀ха, мн. ша̀хове, (два) ша̀ха, м.
1. Само ед. Шахмат.
2. Дървена или метална кутия с шахматни фигури, която, като се разтвори е разграфена като шахматна дъска. Вземам шаха от масата. Купувам си шах.
3. Ход в шахмата, с който непосредствено се заплашва противниковият цар.
• Държа в шах (някого). — Държа някого под напрежение, под свой контрол.
шахмат
м., само ед. Вид игра за двама, в която специални фигури се местят по определени правила върху разграфена дъска с редуващи се черни и бели квадрати.
прил. шахматен, шахма̀тна, шахма̀тно, мн. шахма̀тни. Шахматни фигури.
шахматен
вж. шахмат
шахматист
мн. шахматѝсти, м. Човек, който играе шахмат.
прил. шахматистки, шахматѝстка, шахматѝстко, мн. шахматѝстки.
шахматистка
мн. шахматѝстки, ж. Жена шахматист.
шахматистки
вж. шахматист
шахматно
нареч.
1. В редуващи се светли и тъмни петна.
2. Като се редуват. Шахматно разположени хора.
шахта
мн. ша̀хти, ж.
1. Дълбока иззидана дупка в земята, която служи като вход за мина, канализация и др.
2. Вертикална кухина в сграда за асансьор, проветряване, изхвърляне на смет и др.
прил. шахтен, ша̀хтена, ша̀хтено, мн. ша̀хтени.
прил. шахтов, ша̀хтова, ша̀хтово, мн. ша̀хтови.
шахтен
вж. шахта
шахтов
вж. шахта
шахтьор
мн. шахтьо̀ри, м. Работник, който прокопава шахти на мина.
шаш
м., неизм. Разг. Смайване, изумление, смут, суматоха. Голям шаш! Стана пълен шаш.
шашав
ша̀шава, ша̀шаво, мн. ша̀шави, прил. Разг. Шантав, завеян, занесен.
същ. ша̀шавост, шашавостта̀, ж.
шашардисам
шашардѝсаш, св. — вж. шашардисвам.
шашардисвам
шашардѝсваш, несв. и шашардѝсам, св.; кого. Разг. Обърквам, смайвам, изумявам. — шашардисвам се/шашардисам се. Обърквам се, смайвам се, изумявам се. таса се шашардиса от много работа, че забрави за детето.
същ. шашардисване, ср.
шашардисване
вж. шашардисвам
шашардисват
объркват, смайват, слисват
шашарма
ж., само ед. Разг. Голяма бъркотия; суматоха, смут.
шашвам
ша̀шваш, несв. и шашна, св.; Кого, какво. Разг. Шашкам един път или много пъти по един път. Виж какво направи, шашна животното! Ще ги шашна с новата си рокля.
шашвам се/шашна се. — Шашкам се един път или много пъти по един път. Като научих, шашнах се.
шашка
мн. ша̀шки, ж. Остар. Сабя.
шашкам
ша̀шкаш, несв.; Кого, какво. Разг. Шашардисва. Не ме шашкай!
шашкам се. — Шашардисвам се. Не се шашка лесно.
шашкън
мн. шашкъ̀ни, м. Разг. Грубо. Глупав, смахнат, шашав човек.
прил. шашкънски, шашкъ̀нска, шашкъ̀нско, мн. шашкъ̀нски.
шашкънин
мн. шашкъ̀ни, м. Разг. Грубо. Шашкън.
шашкънски
вж. шашкън
шашма
мн. ша̀шми, ж. Разг.
1. Шашарма.
2. Непознат, неизвестен предмет, обикн. свързан с техниката. Вземи тая шашма и я включи в мрежата.
3. Шмекерия, измама.
шашна
вж. шашвам
шаяк
м., само ед. Груб вълнен плат.
прил. шаячен, ша̀ячна, ша̀ячно, мн. ша̀ячни. Шаячен панталон.
шаячен
вж. шаяк
шваба
мн. шва̀би, м. Остар. Пренебр. Немец.
прил. швабски, шва̀бска, шва̀бско, мн. шва̀бски.
швабски
вж. шваба
швепс
швѐпсът, швѐпса, мн. швѐпсове, (два) швѐпса, м. Вид газирано безалкохолно питие.
шев
шѐвът, шѐва, мн. шѐвове, (два) шѐва, м.
1. Само ед. Шиене. Уча в курс по шев и кройка.
2. Място, където два плата се съединяват с конец. Ципът се зашива на края на шева от лявата страна на полата.
3. Начин на шиене; бод.
4. Място, където се съединяват черепните кости.
шевен
шѐвна, шѐвно, мн. шѐвни, прил. Който е предназначен за шиене. Шевна машина.
шевиот
м., само ед. Вид мек вълнен плат.
прил. шевиотен, шевио̀тна, шевио̀тно, мн. шевио̀тни. Шевиотен костюм.
шевиотен
вж. шевиот
шевица
мн. шевѝци, ж. Редица от ушити върху платно фигури за украса. Пъстра шевица.
шега
мн. шегѝ, ж.
1. Закачлив израз или постъпка, която предизвиква смях, веселие; закачка, майтап. Весели шеги. Сложи карфица на стола, но шегата му не се посрещна със смях.
2. Нещо, което не изисква задълбочаване, не създава грижи, притеснения. За него любовта е шега.
• На шега. — Не наистина, не сериозно.
шегаджийка
мн. шегаджѝйки, ж. Жена шегаджия.
шегаджийски
вж. шегаджия
шегаджия
мн. шегаджѝи, м. Човек, който обича и умее да се шегува; шегобиец. Голям шегаджия.
прил. шегаджийски, шегаджѝйска, шегаджѝйско, мн. шегаджѝйски.
шегобиец
мн. шегобѝйци, м. Шегаджия.
прил. шегобийски, шегобѝйска, шегобѝйско, мн. шегобѝйски.
същ. шегобийство, мн. шегобѝйства, ср.
шегобийка
мн. шегобѝйки, ж. Жена шегобиец.
шегобийски
вж. шегобиец
шегобийство
вж. шегобиец
шеговит
шеговѝта, шеговѝто, мн. шеговѝти, прил.
1. Който обича и умее да се шегува; закачлив, дяволит. Шеговита мома.
2. Който се казва или се прави на шега; закачлив, дяволит. Шеговити думи. Шеговито настъпване.
нареч. шеговито.
същ. шеговитост, шеговитостта̀, ж.
шеговито
вж. шеговит
шеговитост
вж. шеговит
шегувам
шегувам се, несв. 1. Говоря или устройвам шеги. Обичам да се шегувам. 2. Говоря несериозно, на шега. Той не се шегуваше, а сериозно мислеше да напусне страната. 3. С какво/с кого. Отнасям се несериозно. Човек не трябва да се шегува с чувствата на хората. Не се шегувам. Държа се много сериозно, строго; не си поплювам. Той не е цвете, но и аз не се шегувам.същ. шегуване, ср.
шегувам се
шегу̀ваш се, несв.
1. Говоря или устройвам шеги. Обичам да се шегувам.
2. Говоря несериозно, на шега. Той не се шегуваше, а сериозно мислеше да напусне страната.
3. С какво/с кого. Отнасям се несериозно. Човек не трябва да се шегува с чувствата на хората.
• Не се шегувам. — Държа се много сериозно, строго; не си поплювам. Той не е цвете, но и аз не се шегувам.
същ. шегуване, ср.
шегуване
вж. шегувам се
шед
Трионообразен, зъбообразен покрив.
шедьовър
мн. шедьо̀ври, (два) шедьо̀въра, м. Изключително добро творческо постижение в областта на изкуството, литературата или културата в световен мащаб или сред творчеството на един автор. Всяка картина на Леонардо да Винчи е шедьовър.
шезлонг
мн. шезло̀нги, (два) шезло̀нга, м. Нисък дълъг стол, чиято облегалка от плат се движи и позволява да се почива в полулегнало положение.
шейкър
мн. шѐйкъри, (два) шѐйкъра, м. Съд за разместване на напитки, коктейли и др.
шейна
мн. шейнѝ, ж. Кола върху плазове за придвижване или за превозване по сняг и лед. Впрегнаха конете в шейната. Пързалям се с шейна.
същ. умал. шейничка, мн. шейнѝчки, ж.
шейничка
вж. шейна
шейретин
мн. шейрѐти, м. Разг. Дяволит човек; хитрец, шмекер, лъжец.
шейтан
мн. шейта̀ни, (два) шейта̀на, м. Остар. Дявол.
шейх
шѐйхът, шѐйха, мн. шѐйхове, м.
1. Старейшина на арабско племе.
2. Религиозен мюсюлмански водач.
шекер
м., само ед. Остар. Захар.
прил. шекерен, шекѐрена, шекѐрено, мн. шекѐрени.
шекерен
вж. шекер
шекерче
мн. шекѐрчета, ср. Остар.
1. Бучка захар.
2. Захарно бонбонче или фигурка.
шемет
м., само ед.
1. Разг. Световъртеж, замайване. Не можеше да се премести от шемета, който беше го обхванал.
2. Опиянение, унес, омая. Сладостен шемет.
3. Прен. Разг. Особен, странен, завеян човек; чудак. Голям шемет е.
шеметен
шѐметна, шѐметно, мн. шѐметни, прил. Който причинява шемет; замайващ. Шеметно пространство. Шеметен танц.
нареч. шеметно.
същ. шеметност, шеметността̀, ж.
шеметно
вж. шеметен
шеметност
вж. шеметен
шемизетка
мн. шемизѐтки, ж. Вид елегантна женска блуза от фина материя с вдигната яка и маншети на ръкавите.
шепа
мн. шѐпи, ж.
1. Длан със събрани и леко свити пръсти. Пълня шепите си с вода.
2. Като мярка — количество от вещество, което може да се събере в такава длан. Запарват се пет шепи от билката в десет литра вода.
3. Прен. Само ед. Много малко. Шепа живи свидетели.
шепна
шѐпнеш, мин. св. шѐпнах и шепна̀х, мин. прич. шѐпнал и шепна̀л, несв. Говоря с шепот; шептя, шушна. Беше настинал и затова шепнеше.
същ. шепнене, ср.
шепнене
вж. шепна
шепнешката
нареч. Шепнешком.
шепнешком
нареч. Като шепна, с шепот, шепнейки.
шепот
м., само ед.
1. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене. Говоря с шепот.
2. Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор. Шепотът на тревите.
прил. шепотен, шѐпотна, шѐпотно, мн. шѐпотни.
шепотен
вж. шепот
шепотник
клюкар
шепотом
нареч. Шепнешком.
шептеж
м., само ед. Шепот.
шептя
шептѝш, мин. св. шептя̀х, мин. прич. шептя̀л, несв. Шепна.
шерапини
винце
шербет
м., само ед. Твърде подсладено безалкохолно питие. Как го пиете този шербет?
шерден
мн. шердѐни, (два) шердѐна, м. Разг.
1. Дял от стомах на преживно животно.
2. Свинско дебело черво като ястие.
същ. умал. шерденче, мн. шердѐнчета, ср. Топли шерденчета.
шерденче
вж. шерден
шериф
мн. шерѝфи, м. Представител на полицията и на съдебните власти в отделен район в Англия и Съединените американски щати.
прил. шерифски, шерѝфска, шерѝфско, мн. шерѝфски.
шерифски
вж. шериф
шестак
мн. шеста̀ци, (два) шеста̀ка, м. Жарг.
1. Оценка отличен
6. 2. Отличен ученик.
шествам
шѐстваш, несв.
1. Правя шествие. Студентите шестват по улиците на града.
2. Прен. Разпространявам се, навлизам. Идеята за обединение шества по всички европейски страни.
същ. шестване, ср.
шестване
вж. шествам
шествие
мн. шѐствия, ср. Организирано тържествено придвижване на много хора; процесия. Факелно шествие.
шествувам
шѐствуваш, несв. Шествам.
същ. шествуване, ср.
шествуване
вж. шествувам
шестима
числ. Разг. Шест лица, от които поне едно от мъжки пол.
шестица
мн. шестѝци, ж.
1. Цифрата 6. 2. Най-добрата оценка в българските училища и университети по шестобалната система.
шестмесечен
шестмѐсечна, шестмѐсечно, мн. шестмѐсечни, прил.
1. Който протича, отнася се за шест месеца. Шестмесечен период. Шестмесечен план.
2. Който е на възраст шест месеца. Шестмесечна болонка.
шестмесечие
мн. шестмѐсечия, ср. Една от двете половини на календарната година; полугодие. В първото шестмесечие.
шесторен
шесто̀рна, шесто̀рно, мн. шесто̀рни, прил. Който се повтаря шест пъти, който е увеличен шест пъти. Шесторно увеличение на цените.
нареч. шесторно.
шесторка
мн. шесто̀рки, ж.
1. Разг. Шестица.
2. Група от шест души.
шесторно
вж. шесторен
шетам
шѐташ, несв.
1. Извършвам къщната работа. Тя обича да шета.
2. На кого. Слугувам, обслужвам. момите шетаха на баща си.
3. Разг. Пренебр. Обикалям, скитам се, шаря. Дружината му шеташе из района в продължение на десет години.
същ. шетане, ср.
шетане
вж. шетам
шетня
ж., само ед. Шетане.
шеф
шѐфът, шѐфа, мн. шѐфове, м. Разг.
1. Пряк, непосредствен ръководител; началник.
2. Човек, който стои начело на предприятие, организация и др.; директор, началник. Шеф на аптечно управление.
прил. шефски, шѐфска, шѐфско, мн. шѐфски.
шефка
мн. шѐфки, ж. Разг. Жена шеф.
шефски
вж. шеф
шефствам
шѐфстваш, несв. Разг. Поемам шефство.
шефство
мн. шѐфства, ср.
1. Разг. Само ед. Водителство, водачество, ръководене. Шефството му беше добро.
2. Поемане на задължение за оказване на помощ от една организация, обединение и др. на определено лице, обект, група. Шефство над детския дом.
шефствувам
шѐфствуваш, несв. Шефствам.
шибалка
мн. шиба̀лки, ж. Разг. Жилава пръчка, с която се шиба.
шибам
шѝбаш, несв.
1. Кого, какво. Удрям, бия с нещо дълго и тънко, но жилаво, еластично, което държа в ръце. Шиба коня с пръчка.
2. Кого, какво. Удрям, бия. Бурята ги шибаше в лицето.
3. Прен. Разг. Какво. Слагам в изобилно количество или безразборно. Шибам сол в яденето.
шибан
шѝбана, шѝбано, мн. шѝбани, прил. Жарг. Грозен, лош, неприятен. Шибана работа.
нареч. шѝбано.
шибвам
шѝбваш, несв. и шибна, св. Шибам веднъж или поединично.
шибвам се/шибна се. — Разг. Пъхвам се, мушвам се бързо; втурвам се, вмъквам се. Шибнаха се в стаята и ни напред, ни назад.
шибна
шѝбнеш, мин. св. шѝбнах, мин. прич. шѝбнал, св. — вж. шибвам.
шибой
шибо̀ят, шибо̀я, мн. шибо̀и, (два) шибо̀я, м. Вид пролетно и лятно цвете, както и неговият цвят, който има приятна миризма.
шивалня
мн. шива̀лни, ж. Шивачница към учреждение, заведение и др.
шивач
мн. шива̀чи, м. Човек, който крои и шие дрехи, обикн. професионално. Търся добър шивач.
прил. шивашки, шива̀шка, шива̀шко, мн. шива̀шки. Шивашки ножици.
същ. шивачество, ср.
шивачество
вж. шивач
шивачка
мн. шива̀чки, ж. Жена шивач.
шивачница
мн. шива̀чници, ж. Шивашка работилница.
шивашки
вж. шивач
шиен
мед. вж. цервикален
шиене
вж. шия
шизофреник
мн. шизофренѝци, м. Човек, болен от шизофрения.
шизофреничка
мн. шизофренѝчки, ж. Жена шизофреник.
шизофрения
ж., само ед. Спец. Психическо заболяване, свързано с деградиране и раздвояване на психиката.
шизоцити
мед. Фрагментирани еритроцити, напр. при хемолитично-уремичен синдром, синдром на Moschkowiz, при изкуствени сърдечни клапи.
шиизъм
рел. Едно от двете основни течения в исляма, което признава само Корана и наследниците на мохамедовия зет и съпруг на Фатима, четвъртия халиф Али, като върховен имам и законен наследник на Мохамед (Алиди); те отхвърлят сунета (обрязването) като незадължително. Дава начало на многобройни ислямски секти.
шийка
мн. шѝйки, ж.
1. Малка, тънка шия.
2. Прен. Тънка част на шише и др. непосредствено под отвора му. Шийка на стомна.
шик
шѝкът, шѝка, само ед., м. Проява на вкус; елегантност, изящество. Видим шик.
прил. неизм. шик.
нареч. шик. Проявата му не е шик.
шикалка
мн. шѝкалки, ж. Твърдо топче по дъбовите клонки.
прил. шикалков, шѝкалкова, шѝкалково, мн. шѝкалкови.
• Играем си на шикалки. — Занимаваме се с празни и несериозни неща, избягваме от главното.
шикалкавене
вж. шикалкавя
шикалкавя
шикалка̀виш, мин. св. шикалка̀вих и шикалкавѝх, мин. прич. шикалка̀вил и шикалкавѝл, несв. Разг. Опитвам се да не отговоря, да заобиколя отговора, като говоря странични празни неща; извъртам, усуквам, лавирам. Виждаше се, че шикалкави.
същ. шикалкавене, ср.
шикалков
вж. шикалка
шикан
умишлено създавани извъртания, мъчнотии и неприятности, главно в учреждения, канцелария, съдебен процес и др.
шиканирам
1. извъртам, правя шикани
2. заплитам, обърквам нарочно, преча, извъртам в съдебен
процес
шикозен
шико̀зна, шико̀зно, мн. шико̀зни, прил. Разг. Елегантен, изящен, красив, модерен. Шикозна спалня.
нареч. шикозно.
същ. шикозност, шикозността̀, ж.
шикозно
вж. шикозен
шикозност
вж. шикозен
шиле
мн. шѝлета, ср. Разг. Голямо агне (до една година). Това не е сукалче, а шиле.
прил. шилешки, шѝлешка, шѝлешко, мн. шѝлешки. Шилешко месо.
шилест
шѝлеста, шѝлесто, мн. шѝлести, прил. Разг. Който е изострен на върха, в горната част като шило; изшилен, заострен, островръх. Шилеста пръчка. Шилеста глава.
шилешки
вж. шиле
шило
мн. шила̀, ср.
1. Метално или дървено тънко острие с дръжка за пробиване на дупки.
2. Прен. Разг. Човек, който се вре навсякъде, който не се задържа на едно място; немирник.
шиля
шѝлиш, мин. св. шѝлих и шилѝх, мин. прич. шѝлил и шилѝл, ____несв.; какво. Разг. Правя да стане островръх като шило; изострям.
шимпанзе
мн. шимпанзѐта, ср. Африканска човекоподобна маймуна.
шина
мн. шѝни, ж.
1. Външен, обикн. метален обръч, пристягащ колело на каруца и др. превозни средства. Стягам шината на колелото.
2. Лентовидно желязо.
3. Твърдо и плоско приспособление за прикрепяне и обездвижване на счупена кост. Поставям шина на крак.
4. Приспособление с метална скоба за изправяне на криво израснали зъби. Детето е с шина.
шинел
мн. шинѐли, (два) шинѐла, м. Дълга горна мъжка дреха от дебел плат, пристегната отзад в кръста и носена обикновено като част от униформа. Войнишки шинел.
шиник
мн. шинѝци, (два) шинѝка, м. Разг.
1. Цилиндричен дървен съд, подобен на крина, но по-малък.
2. Като мярка — количеството зърнени храни, които се събират в такъв съд (около 8 — 10 кг).
шинирам
шинѝраш, ____несв.; какво. Поставям шина (в 3 знач.). Шинираха крака му.
шиносам
шино̀саш, св. — вж. шиносвам.
шиносвам
шино̀сваш, несв. и шиносам, св.; какво. Поставям шина (в 1 знач.). Шиносвам колело.
шинто
рел. Японска държавна религия, която е приела елементи на будизма, с обожествяване на императора още от V–VІ в. (през VІІ в. обявен за върховен жрец). Религиозната служба се състои от 4 елемента: пречистване (хараи), жертвоприношение (синсей), кратка молитва (норито) и възлияние (наораи), а един от върховните богове е Аматерасу — богинята на слънцето. Шинтоизмът е държавна религия до 1946 г, когато императорът се отказва от своя сан на върховен жрец, след което се запазва редом с будизма като една от основните религии в Япония.
шип
шѝпът, шѝпа, мн. шѝпове, (два) шѝпа, м.
1. Бодил на цвете. Розата има големи шипове.
2. Израстък върху кост. Шип на крака на петел. Шипове по гръбначния стълб.
3. Заострена издатина по предмет или връх на предмет. Гривна с шипове.
шипест
шѝпеста, шѝпесто, мн. шѝпести, прил. Който има множество шипове; бодлив. Шипесто стъбло.
шипка
мн. шѝпки, ж. Бодлив горски храст от рода на розите с малки червени плодове, както и самият плод. Чай от шипки.
прил. шипков, шѝпкова, шѝпково, мн. шѝпкови. Шипков чай. Шипков мармалад.

мн. шѝпки, ж. Разг. Островърха люта чушка.
шипков
вж. шипка
шипя
шипѝш, мин. св. шипя̀х, мин. прич. шипя̀л, несв. Издавам продължително и без прекъсване звук, подобен на “ш”.
шир
ширта̀, само ед., ж. Голямо свободно пространство; простор, широта, ширине. Небесна шир.
шира
ж., само ед. Неферментирало още вино; сладко вино.
ширвам
ширвам се, ширваш се, несв. и ширна се, св. Само в трето лице. Разпростирам се нашироко, разкривам се, изглеждам широк. Полето се ширна пред очите им.
ширвам се
шѝрваш се, несв. и шѝрна се, св. Само в трето лице. Разпростирам се нашироко, разкривам се, изглеждам широк. Полето се ширна пред очите им.
ширина
мн. ширинѝ, ж.
1. Само ед. Широчина (като размер). Ширина на плата.
2. Необятен простор, голямо свободно пространство; шир, ширине, широта. Необятни ширини.
3. Спец. Географска координата, определяна според екватора в градуси. 42 î северна ширина.
ширине
ср., само ед. Разг. Необятно, свободно пространство; шир, простор, широта.
ширит
мн. ширѝти, (два) ширѝта, м. Тъкана или плетена лентичка за обшиване, украса и др.; галон
2. Сукман с ширити.
ширна се
шѝрнеш се, мин. св. шѝрнах се, мин. прич. шѝрнал се, св. — вж. ширвам се.
широграф
Машина за сканиране на гуми.
широк
широ̀ка, широ̀ко, мн. широ̀ки, прил.
1. Който е с голяма широчина. Широк колан.
2. Който е с точно определена широчина. Холът беше широк три метра.
3. За дрехи, обувки и др. — който е твърде свободен, който не е прилепнал добре; халтав. Полата ми е широка.
4. Който се разпростира върху голяма площ; просторен, обширен. Широка степ. Широк замах.
5. Който става с голям замах, размах. Широка крачка.
6. Прен. Който засяга или обхваща много неща или хора; обширен. Широки граници на действие. Широка общественост.
7. Прен. Който не е ограничен, който се отличава с голямо вътрешно богатство, с дълбочина и надмогване на дребното. Широк човек. Широка душа.
нареч. широко.
• Дълга и широка. — Разг. За нещо, което е трудно да се обясни, разкаже с малко думи.
• Живея на широка нога. — Живея охолно.
• С широка ръка. 1. — За човек — който не жали средства.
2. Като нареч. Неограничено откъм средства; разточително.
3. Със замах.
• С широки пръсти. — Разг. Който харчи много, който пилее; разточителен.
• С широко сърце. — Без притеснение.
• Широк екран. — Екран за кинопрожекции, който има увеличено зрително поле.
• Широк социализъм. — ист. Социалдемократизъм в България през първата половина на ХХ в.
• Широко ми е около врата. — Разг. Нямам грижи, тревоги.
широко
вж. широк
широко-
Първа съставна част на сложни думи със значение широк, напр. широкоглав, широкоекранен, ширококлонест, широколик, широкоплещест и др.
широколист
широколѝста, широколѝсто, мн. широколѝсти, прил. Широколистен. Широколист живовляк.
широколистен
широколѝстна, широколѝстно, мн. широколѝстни, прил. Който е с широки и плоски листа, а не с игловидни. Широколистно дърво.
широкопол
широкопо̀ла, широкопо̀ло, мн. широкопо̀ли, прил. Който е с широки поли. Широкопола дреха. Широкопола шапка.
широкопръст
широкопръ̀ста, широкопръ̀сто, мн. широкопръ̀сти, прил. Който е с широки пръсти, който пилее; разточителен.
широта
мн. широтѝ, ж.
1. Само ед. Голям размах в дейност или голяма свобода, неограниченост. Широта на възгледите.
2. Обикн. мн. Шир, ширине.
широчина
мн. широчинѝ, ж.
1. Обикн. ед. Разстоянието между двете крайни срещулежащи точки на тясната страна на предмет. Широчината на стаята е три метра.
2. Спец. Ширина (в 3 знач.).
широчък
широ̀чка, широ̀чко, мн. широ̀чки, прил. умал. Не много широк (в 1 и 3 знач.); възширок. Широчък колан. Широчка дреха.
нареч. широ̀чко.
ширя се
шѝриш се, мин. св. шѝрих се и ширѝх се, мин. прич. шѝрил се и ширѝл се, несв.
1. Само в трето лице. Разпростирам се върху голяма площ (като засягам много обекти и хора). Поляната се ширеше сред гората. Думите му се ширеха. Слухът се ширеше сред хората.
2. Притежавам или заемам повече от необходимото ми пространство. Някои се ширят в къщи на три етажа, а други няма къде да живеят.
шистозоматоза
мед. Хелминтоза, причинена от разделнополови трематоди, паразитиращи във венозните съдове на порталната система. По човека паразитират пет вида шистозоми, които причиняват пикочно-полова, чревна, японска и други редки видове шистозоматози.
шиткам
шѝткаш, несв.; какво. Жарг. Продавам незаконно, заради по-голяма печалба. Шиткаха дрехи, маратонки, цигари и си живееха като лордове.
шифер
Плоча за разделяне на покрив (естествена керемида).
шифровам
шифро̀ваш, несв. Пиша с шифър; кодирам. Шифровам съобщение.
същ. шифроване, ср.
шифроване
вж. шифровам
шифър
мн. шѝфри, (два) шѝфъра, м. Тайно писмо с уговорени условни знаци. Разчитам шифър.
шиш
шѝшът, шѝша, мн. шѝшове, (два) шѝша, м.
1. Дълга метална или дървена пръчка с остър връх. Шиш за месо.
2. Голяма игла за плетене със същата форма. Дебели шишове.
шишарка
мн. шиша̀рки, ж. Плод на иглолистно дърво със заострена яйцевидна форма и люспеста повърхност преди разпукване. Борова шишарка.
шише
мн. шишѐта, ср.
1. Стъклен съд за течности с дълго и тясно гърло и разширена долна част без дръжка; бутилка, стъкленица. Виното е в шишета.
2. Количество течност в такъв съд. Всеки изпи по шише вино.
3. Стъклено приспособление за газена лампа с подобна форма, предназначено да предпазва пламъка.
шишкав
шѝшкава, шѝшкаво, мн. шѝшкави, прил. Разг. Твърде дебел; тлъст. Шишкаво дете. Шишкава снага.
същ. шишкавина, ж.
шишкавея
шишкавѐеш, мин. св. шишкавя̀х, мин. прич. шишкавя̀л, несв. Разг. Ставам все по-дебел, шишкав; надебелявам, затлъстявам.
шишкавина
вж. шишкав
шишко
мн. шѝшковци, м. Разг. Пренебр./Ирон. Шишкав човек.
шишче
мн. шѝшчета, ср.
1. Малък шиш, обикн. за печене на месо.
2. Количество месо върху един такъв шиш. Поръчах си две шишчета и ги изядох.
шия
мн. шѝи, ж.
1. Тънка част на човешкото или животинското тяло, която свързва главата с трупа и позволява свобода на движение на главата; врат. Тънка шия.
2. Подобна по форма горна част на пише, стомна и др.
прил. шиен, шѝйна, шѝйно, мн. шѝйни. Шиен прешлен. Шийни шипове.
• До шия. — Разг. Извънредно много, до краен предел, във висока степен (обикн. за нещо негативно). Потънал до шия в дългове.
• Не по врат, а по шия. — Разг. Без разлика, все едно.
• Превивам шия. — Подчинявам се.
• Сядам на шията (на някого). — Подчинявам грубо някого на волята си.
• Увисвам на шията (на някого). 1. — Натрапвам се на някого да се грижи за мен.
2. За жена — заставям някого да се ожени за мен.
• Хващам за шията (някого). — Потърсвам отговорност от някого за постъпките му, като не му позволявам да избегне възмездието.

шѝеш, мин. св. ших, мин. прич. шил, ____несв.; какво.
1. С конец и игла свързвам две неща; зашивам. Шия копче. Шия на машина.
2. С помощта на игла и конец изработвам дрехи, облекло. Шия рокли. Умея да шия.
3. Бродирам. Шия карета.
същ. шиене, ср.
шкартирам
шкартѝраш, несв. и св.
1. Какво. Отделям, отстранявам като негодно за употреба; бракувам.
2. Разг. Кого. Отстранявам, махам от работа като неподходящ; уволнявам. Шкартираха го от завода.
същ. шкартиране, мн. шкартѝрания, ср.
шкартиране
вж. шкартирам
шкарто
ср., само ед. Негодна за употреба стока.
шкаф
шка̀фът, шка̀фа, мн. шка̀фове, (два) шка̀фа, м. Затворена мебел с различни прегради за подреждане на дрехи, обувки, съдове и др. Кухненски шкаф. Шкаф за обувки.
същ. умал. шкафче, мн. шка̀фчета, ср.
шкафче
вж. шкаф
шкембе
мн. шкембѐта, ср.
1. Допълнителен стомах на преживно животно. Телешко шкембе.
2. Разг. Ирон. Издаден напред корем; тумбак. Ударих го по шкембето с топката.
шкембеджийница
мн. шкембеджѝйници, ж. Заведение, в което се приготвят ястия от вътрешности и непременно има чорба от шкембе.
шкембест
шкѐмбеста, шкѐмбесто, мн. шкѐмбести, прил. Пренебр. Който има шкембе (във 2 знач.); тумбест.
школа
мн. шко̀ли, ж.
1. Специализирано заведение за провеждане на курсове, за придобиване на допълнителна квалификация. Езикова школа. Музикална школа.
2. Военно заведение за подготовка на сержанти или офицери.
3. Прен. Само ед. Специализирана подготовка чрез опит; школовка. През войната преминаха школа по човеколюбие.
4. Прен. Привърженици на еднакви методи в изкуството, литературата, науката, обикн. групирани около един автор, когото следват.
5. Прен. Разг. Помагало с нотни упражнения. Школа по акордеон.
школник
мн. шко̀лници, м. Войник в школата за запасни офицери.
прил. шко̀лнишки, шко̀лнишка, шко̀лнишко, мн. шко̀лнишки.
школо
мн. школа̀, ср. Остар. и Жарг. Училище.
прил. школски, шко̀лска, шко̀лско, мн. шко̀лски. Школски маниери.
школовка
мн. школо̀вки, ж.
1. Школуване. Преминавам през строга школовка.
2. Умения, подготовка, придобити чрез опит; опитност. Личи си добрата школовка.
школски
вж. школо
школувам
школу̀ваш, несв.
1. Придобивам опитност, умения в резултат на практика; уча се. Школуваха при опитни художници.
2. Кого. Предавам знания, умения, създавам навици чрез практическа дейност; уча, обучавам. Школувах ги да лъжат.
школувам се. — Придобивам опитност, умения в някаква дейност. Школувал се е в лъжите.
същ. школуване, ср.
школуване
вж. школувам
шкурка
мн. шку̀рки, ж. Вид покрита с твърди зърна хартия за стъргане и оглаждане на дърво или метал. Стържа с шкурка.
шлагер
мн. шла̀гери, (два) шла̀гера, м.
1. Широко известна, популярна песен; хит. Стари шлагери.
2. Разг. Нещо модно, много популярно през определен период. Контрастът между цветовете е шлагерът на този дизайнер.
прил. шлагерен, шла̀герна, шла̀герно, мн. шла̀герни.
шлагерен
вж. шлагер
шлайфам
шла̀йфаш, ____несв.; какво.
1. Изглаждам повърхността на метал, дърво, минерал и др.; шлифовам. Шлайфам плоскости.
2. Прен. Разг. Довеждам до съвършенство качество; шлифовам, изпичам. Шлайфан ухажор.
шлайфам се. — Разг. Добивам опитност, маниер; изпичам се.
същ. шлайфане, ср.
шлайфане
вж. шлайфам
шлайфист
мн. шлайфѝсти, м. Работник на шлайфмашина.
шлайфистка
мн. шлайфѝстки, ж. Жена шлайфист.
шлайфмашина
мн. шла̀йфмашини, ж. Машина за изглаждане на повърхности, за шлайфане.
шлака
ж., само ед. Смес от отпадъци при претопяването на рудите, която след това се използва в строителството, за наторяване и др.; сгурия.
шланг
шла̀гът, шла̀нга, мн. шла̀нгове, (два) шла̀нга, м. Маркуч.
шлем
шлѐмът, шлѐма, мн. шлѐмове, (два) шлѐма, м.
1. ист. Старинна метална шапка за предпазване на главата от удар и др.
2. Специална шапка на летец, космонавт, танкист и др. за предпазване на главата, но и с друго предназначение.
шлеп
шлѐпът, шлѐпа, мн. шлѐпове, (два) шлѐпа, м. Дълга плоска плаваща повърхност за превоз на товари, която се тегли от влекач.
шлифер
мн. шлѝфери, (два) шлѝфера, м. Пролетно-есенна дълга дреха, която се облича над основното облекло и служи за предпазване от дъжд и вятър.
прил. шлиферен, шлѝферна, шлѝферно, мн. шлѝферни. Шлиферно копче.
шлиферен
вж. шлифер
шлифовам
шлифо̀ваш, несв.
1. Какво. Придавам гладкост, блясък на метал, дърво, камък, като обработвам повърхността чрез триене.
2. Прен. Какво/кого. Правя по-бляскав, по-добър; усъвършенствам, изглаждам. Шлифовам речта си. Шлифовам стила си. Шлифовам поведението си.
същ. шлифоване, ср.
шлифоване
вж. шлифовам
шлифовка
ж., само ед.
1. Шлифоване. Правя качествена шлифовка.
2. Прен. Изтънченост, изисканост. Такава шлифовка е необходима на всеки млад човек.
шлифовчик
мн. шлифо̀вцичи, м. Човек, който професионално се занимава с шлифоване.
шлифовъчен
шлифо̀въчна, шлифо̀въчно, мн. шлифо̀въчни, прил. Който служи за шлифоване. Шлифовъчна машина.
шлосер
мн. шло̀сери, м. Железар, който изработва и поправя ръчно метални изделия.
прил. шло̀серен, шло̀серна, шло̀серно, мн. шло̀серни.
прил. шлосерски, шло̀серска, шло̀серско, мн. шло̀серски.
същ. шлосерство, ср.
шлосерка
мн. шло̀серки, ж. Жена шлосер.
шлосерски
вж. шлосер
шлосерство
вж. шлосер
шлюз
шлю̀зът, шлю̀за, мн. шлю̀зове, (два) шлю̀за, м.
1. Съоръжение за пропускане на плавателни съдове от по-високо на по-ниско равнище на водата през специални камери с врати.
2. Подвижна плоча върху стена на язовир и др., чрез която се регулира течението на водата.
шляене
вж. шляя се
шляпам
шля̀паш, несв.
1. Кого, какво. Удрям с длан или с плосък предмет върху плоска повърхност, при което създавам подобен на плясък шум. Често шляпам детето по дупето, за да слуша. Шляпнах мухата с вестника.
2. Стъпвам с цяло стъпало върху воден или разкалян терен, при което създавам подобен на плясък шум. Шляпам из реката.
шляпвам
шля̀пваш, несв. и шля̀пна, св. Шляпам веднъж или поединично.
шляпна
шля̀пнеш, мин. св. шля̀пнах, мин. прич. шля̀пнал, св. — вж. шляпвам.
шляя се
шля̀еш се, мин. св. шлях се, мин. прич. шлял се, несв. Пренебр. Движа се безцелно, без посока и без работа; мотая се, скитам се, разтакавам се. Шляеше се из града, а майка му се съсипваше от работа.
същ. шляене, ср.
шмайзер
мн. шма̀йзери, (два) шма̀йзера, м. Вид пушка с автоматично пълнене и произвеждане на изстрели; автомат.
прил. шма̀йзеров, шма̀йзерова, шма̀йзерово, мн. шма̀йзерови.
шматка
мн. шма̀тки, ж. Жарг. Човек, който се щура насам-натам, който трудно се оправя в сложни ситуации.
шматкам се
шма̀ткаш се, несв. Жарг.
1. Помайвам се, бавя се, щурам се, суетя се. Докато той се шматка из къщи, другите свършиха работата си.
2. Шляя се, скитам се.
шмекер
мн. шмѐкери, м. Разг. Пренебр. Човек, който шмекерува; хитрец, измамник, шарлатанин.
прил. шмекерски, шмѐкерска, шмѐкерско, мн. шмѐкерски.
шмекерия
мн. шмекерѝи, ж. Разг. непочтена хитрина; измама, дяволия.
шмекерка
мн. шмѐкерки, ж. Разг. Жена шмекер.
шмекерски
вж. шмекер
шмекерувам
шмекеру̀ваш, несв. Разг. Постъпвам непочтено, като с служа с дребни хитрости; хитрувам, мамя.
същ. шмекеруване, мн. шмекеру̀вания, ср.
шмекеруване
вж. шмекерувам
шмиргел
мн. шмѝргели, (два) шмѝргела, м.
1. Вид твърд минерал, от който се правят инструменти за шлифоване.
2. Спец. Шлифоващ инструмент с точило от такъв минерал.
прил. шмѝргелен, шмѝргелна, шмѝргелно, мн. шмѝргелни.
прил. шмиргелов, шмѝргелова, шмѝргелова, мн. шмѝргелови.
шмиргелов
вж. шмиргел
шмугам
шму̀гаш, ____несв.; какво. Разг. Мушкам, вмъквам, тикам бързо някъде.
шмугам се. — Влизам бързо някъде; вмъквам се, завирам се, хлътвам.
шмугвам
шму̀гваш, несв. и шмугна, св.; какво. Разг. Шмугам веднъж или поединично.
шмугвам се/шмугна се. — Шмугам се веднъж или поединично. Шмугнаха се в храсталака, без да ги види някой.
шмугна
шму̀гнеш, мин. св. шму̀гнах, мин. прич. шму̀гнал, св. — вж. шмугвам.
шмуля
шму̀лиш, мин. св. шму̀лих и шмулѝх, мин. прич. шму̀лил и шмулѝл, несв. Разг. Бера бързо плодове, като откъсвам и листа, обикн. за да не ме усетят, за да не ме хванат. Шмуля орехи.
същ. шму̀лене, ср.
шницел
мн. шнѝцели, (два) шнѝцела, м.
1. Тънък резен месо без кокал за пържене.
2. Разг. Оформена по подобен начин кайма с подправки за паниране и пържене. Шницел пане.
шнола
мн. шно̀ли, ж. Вид голяма декоративна, обикн. пластмасова фиба за прибиране на коса и оформяне на прическа.
същ. умал. шнолка, мн. шно̀лки, ж.
шнолка
вж. шнола
шнорхел
мн. шно̀рхели, (два) шно̀рхела, м. Приспособление за подводно дишане във вид на тръба.
шнур
шну̀рът, шну̀ра, мн. шну̀рове, (два) шну̀ра, м.
1. Усукана дебела връв от коприна, памук, пластмаса и др., която служи за връзване, украса и др. Шнур на завеса.
2. Изолиран електрически проводник с две жиоли, който служи за включване на електрически уреди към мрежата; кабел. шнурът на печката се скъса.
шовинизъм
м., само ед. Краен агресивен национализъм, основан върху расизма.
прил. шовинистичен, шовинистѝчна, шовинистѝчно, мн. шовинистѝчни. Шовинистична политика.
шовинист
мн. шовинѝсти, м. Привърженик на шовинизма.
шовинистичен
вж. шовинизъм
шовинистка
мн. шовинѝстки, ж. Жена шовинист.
шозизъм
изк. Направление сред модернистичната френска литература „нов френски роман“, което педантично обрисува нещата, превърнати в герои, докато хората са без имена, характер или лице, като истински вещи.
шок
шо̀кът, шо̀ка, мн. шо̀кове, (два) шо̀ка, м.
1. Рязко отпадане на организма, внезапна слабост, предизвикана от психическа или физическа болка. Изпадам в шок.
2. Прен. Рязко отслабване на нещо, изпадане в недееспособност. Икономиката е в шок.
3. Прен. Жарг. Вид удар по главата с кокалчетата на ръката.
прил. шоков, шо̀кова, шо̀ково, мн. шо̀кови (в 1 и 2 знач.). Шокови цени.
• Шокова терапия. — Спец.
1. Вид психиатрично лечение чрез пропускане на електрически ток през мозъка за кратко време.
2. В икономиката — рязко въвеждане на строги мерки за преустройване съобразно изискванията на пазарното стопанство.
шокирам
шокѝраш, несв. и св.; кого. Правя неочаквано силно, обикн. лошо впечатление; провокирам. Тоалетът ѝ шокира всички.
шокирам се. — Изненадвам се силно, обикн. неприятно.
същ. шокиране, ср.
шокиране
вж. шокирам
шоков
вж. шок
шоколад
мн. шокола̀ди, (два) шокола̀да, м.
1. Само ед. Сладкарско изделие във вид на втвърдена маса от какао, захар, мляко и др.
2. Блокче от такава маса.
същ. умал. шокола̀ди, мн. шокола̀дчета, ср. (във 2 знач.).
шоколаден
шокола̀дена, шокола̀дено, мн. шокола̀дени, прил.
1. Който има в състава си шоколад. Шоколадена вафла.
2. Който е свързан с производството на шоколад. Шоколаден завод.
3. Който по цвят наподобява шоколад; тъмнокафяв. Шоколадена кожа.
шоколадов
шокола̀дова, шокола̀дово, мн. шокола̀дови, прил. Шоколаден.
шол
шо̀лът, шо̀ла, само ед., м. Обезкостено месо от бут. Телешки шол.
шоп
шо̀път, шо̀па, мн. шо̀пи, м. Българин, който произхожда от Западна България, в района около София, Перник, Самоков.
шопар
мн. шопа̀ри, (два) шопа̀ра, м.
1. Угоена мъжка свиня.
2. Прен. Разг. Грубо. Много дебел човек.
шопкиня
мн. шопкѝни, ж. Жена шоп.
шопски
шо̀пска, шо̀пско, мн. шо̀пски, прил. Който се отнася до шоп и шопкиня. Шопска носия.
• Шопска салата. — Салата от пресни домати, краставици и лук, отгоре с настъргано сирене.
шорти
само мн. Къси спортни гащета.
шосе
мн. шосѐта, ср. Широк, настлан с чакъл, пясък и обикн. покрит с асфалт път.
прил. шосеен, шосѐйна, шосѐйно, мн. шосѐйни. Шосейни връзки.
шосеен
вж. шосе
шоу
ср., само ед.
1. Забавно-музикално представление, спектакъл.
2. Забавна, атрактивна ситуация или действие. Стана голямо шоу, като дойде.
шоу-
Първа съставна част на сложни думи със значение което се отнася към шоу, напр. шоубизнес, шоупрограма, шоуспектакъл и др.
шоумен
мн. шо̀умени, м. Организатор на шоу или редовен участник в шоу.
шофирам
шофѝраш, несв. и св. Карам автомобил; шофьор съм. Днес дълго шофирах.
същ. шофиране, ср.
шофиране
вж. шофирам
шофьор
мн. шофьо̀ри, м. Човек, който кара автомобил (като любител или професионално). Взех си последния изпит и вече съм шофьор. Стачка на шофьорите.
прил. шофьорски, шофьо̀рска, шофьо̀рско, мн. шофьо̀рски. Шофьорски навици. Шофьорски курсове.
същ. шофьо̀рство, ср.
шофьорка
мн. шофьо̀рки, ж. Жена шофьор. Тя е добра шофьорка.
шофьорски
вж. шофьор
шпага
мн. шпа̀ги, ж. Вид тънка еластична сабя с остър връх.
шпагат
мн. шпага̀ти, (два) шпага̀та, м. Спец. Вид гимнастическа фигура с разтворени в права линия крака.
шпайкове
мн. шпайк, шпа̀йкът, шпа̀йка, м. Вид спортни обувки с бутони на подметките.
шпакла
мн. шпа̀кли, ж. Плоска триъгълна или продълговата лопатка за почистване или изглаждане на стени и др.
шпакловам
шпакло̀ваш, ____несв.; какво. Изглаждам повърхност с шпакла.
същ. _шпакловане, ср]].
същ. шпакловка, ж. Гипсова шпакловка.
шпакловка
вж. шпакловам
шпалир
м., само ед. Специален строй от двете страни на път, по който минава почетно лице, шествие и др. Правя шпалир.
шпек
шпѐкът, шпѐка, мн. шпѐкове, (два) шпѐка, м. Вид сух салам с повече сланина.
прил. шпеков, шпѐкова, шпѐково, мн. шпѐкови.
шпеков
вж. шпек
шперплат
м., само ед. Вид дървена плоскост за мебели, състояща се от няколко слепени листа груб фурнир.
прил. шперплатен, шпѐрплатена, шпѐрплатено, мн. шпѐрплатени.
прил. шперплатов, шпѐрплатова, шпѐрплатово, мн. шпѐрплатови.
шперплатен
вж. шперплат
шперплатов
вж. шперплат
шперц
шпѐрцът, шпѐрца, мн. шпѐрцове, (два) шпѐрца, м. Специална желязна пръчица, завита като кука в единия край, която служи за отваряне отключване на врати без ключ.
шпионаж
м., само ед. Престъпната дейност, която се изразява в разузнаване и събиране на стопански, военни и др. сведения, които са държавна тайна, за да бъдат предадени на друга държава. Военен шпионаж.
шпионин
мн. шпио̀ни, м.
1. Човек, който се занимава с шпионаж, който шпионира. Вражески шпионин.
2. Разг. Доносчик, предател, издайник.
прил. шпионски, шпио̀нска, шпио̀нско, мн. шпио̀нски.
същ. шпионство, ср.
шпионирам
шпионѝраш, несв. и св.
1. Занимавам се с шпионаж.
2. Разг. Кого/какво. Наблюдавам, подслушвам с цел доносничене.
същ. шпионѝране, ср.
шпионка
мн. шпио̀нки, ж.
1. Жена шпионин.
2. Прен. Малък кръгъл отвор на входна врата със специално стъкълце, през което може да се вижда от вътре навън. Наблюдавам през шпионката.
шпионски
вж. шпионин
шпионствам
шпио̀нстваш, несв. Шпионирам.
същ. шпио̀нстване, ср.
шпионство
вж. шпионин
шпионствувам
шпио̀нствуваш, несв. Шпионствам.
същ. шпио̀нствуване, ср.
шпиц
прил. неизм. Заострен отпред; островръх. Шпиц обувки.
шпора
мн. шпо̀ри, ж. Метална лентичка с прикрепено към нея острие или топче, която се поставя върху ботушите на ездач и служи за пришпорване на кон.
шприц
шпрѝцът, шпрѝца, мн. шпрѝцове, (два) шпрѝца, м.
1. Специален съд с прикрепени към него различни по форма на отвора наконечници за изстискване на тесто, крем и др. В различни фигурки.
2. Приспособление за напръскване на боя, лак и др. под.; пръскалка.
шприцовам
шприцо̀ваш, несв. и св.; какво. Прекарвам през шприц, обработвам с шприц. Шприцовам сладки.
същ. шприцо̀ване, ср.
шрапнел
мн. шрапнѐли, (два) шрапнѐла, м. Артилерийски снаряд с оловни топчета за поразяване на живи цели, както и всяко от топчетата. Шрапнелите пукаха във въздуха. Ударен от шрапнел.
прил. шрапнѐлен, шрапнѐлена, шрапнѐлено, мн. шрапнѐлени.
шрифт
шрѝфтът, шрѝфта, мн. шрѝфтове, (два) шрѝфта, м. Начин на изобразяване, на изписване на печатни букви. Наклонен шрифт. Едър шрифт.
шрот
шро̀тът, шро̀та, мн. шро̀тове, (два) шро̀та, м. Отпадъчен продукт от слънчогледово семе при отцеждането на маслото, който служи за фураж.
шуба
мн. шу̀би, ж. Дебела горна зимна дреха, обикн. подплатена с кожа.
шублер
мн. шу̀блери, (два) шу̀блера, м. Разграфен инструмент за измерване на външни и вътрешни размери на машинни части.
шубрак
мн. шубра̀ци, (два) шубра̀ка, м. Гъста храстова гора; храсталак, гъсталак.
шуга
ж., само ед. Разг. Краста.
шугав
шу̀гава, шу̀гаво, мн. шу̀гави, прил. Разг. Болен от шуга; крастав. Шугава овца.
шуквам
шу̀кваш, несв. и шукна, св. Разг. Издавам глас, звук; продумвам. Никой не шукваше от страх.
шукна
шу̀кнеш, мин. св. шу̀кнах, мин. прич. шу̀кнал, св. — вж. шуквам.
шум
шумъ̀т, шума̀, мн. шу̀мове, (два) шу̀ма, м.
1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата се чуваше шум.
2. Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения.
3. Прен. Кавга, препирня. Какъв е този шум в стаята на децата?
4. Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди.
• Вдигам шум. 1. — Разгласявам.
2. Говоря много за себе си.
• Много шум за нищо. — Незаслужен интерес към нещо незначително.
шума
ж., само ед.
1. Съвкупност от листа на широколистни дървета. Зелена шума.
2. Отсечени клонки с такива листа за храна на добитък. Карам шума.
• Хващам шумата. — Разг. Забягвам, укривам се в планината.
шумак
мн. шума̀ци, (два) шума̀ка, м. Разг. Гъста млада гора; шубрак, храсталак.
шумвам
шу̀мваш, несв. и шумна, св. Предизвиквам еднократен шум или поединични шумове.
шумен
шу̀мна, шу̀мно, мн. шу̀мни, прил.
1. Който създава шум. Шумни ученици. Италианците са шумни хора.
2. Който е изпълнен или съпроводен с шум. Шумен разговор. Шумно веселие.
3. Прен. Който вдига голям шум в обществото; нашумял. Шумна премиера.
нареч. шу̀мно.
шумка
мн. шу̀мки, ж. Разг. Лист от широколистно дърво.
шумкар
шумка̀рят, шумка̀ря, мн. шумка̀ри, м. Истор. Разг. Пренебр. Партизанин.
прил. шумка̀рски, шумка̀рска, шумка̀рско, мн. шумка̀рски.
шумкарка
мн. шумка̀рки, ж. Истор. Разг. Пренебр. Жена шумкар.
шумлив
шумлѝва, шумлѝво, мн. шумлѝви, прил. Който вдига шум; шумен. Шумлива рекичка.
нареч. шумлѝво.
шумна
шу̀мнеш, мин. св. шу̀мнах, мин. прич. шумнал, св. — вж. шумвам.
шумнат
шумна̀та, шумна̀то, мн. шумна̀ти, прил. Който е с избуяла шума. Шумната гора.
шумолене
вж. шумоля
шумоля
шумолѝш, мин. св. шумолѝх, мин. прич. шумолѝл, несв. Издавам лек и променлив шум от време на време. Листата на дърветата шумолят. Нещо шумоли в килера.
същ. шумолене, ср.
шумотевица
мн. шумотѐвици, ж. Разг. Пренебр. Голям нестихващ шум. От класната стая долиташе шумотевица. Най-после стихна шумотевицата около спектакъла.
прил. шумотевичен, шумотѐвична, шумотѐвично, мн. шумотѐвични.
шумотевичен
вж. шумотевица
шумтя
шумтѝш, мин. св. шумтя̀х, мин. прич. шумтя̀л, несв. Остар. Шумоля.
шумя
шумѝш, мин. св. шумя̀х, мин. прич. шумя̀л, несв.
1. Издавам шум. Реката шумеше под краката им.
2. Вдигам шум. Залата шумеше — обсъждаха предложението.
3. Прен. Разгласявам, разтръбявам. Колкото повече шумят за това, толкова повече ще губят позициите си.
същ. шумѐне, ср.
шунка
ж., само ед. Консервирано по специален начин месо от свински бут.
шупвам
шу̀пваш, несв. и шупна, св. Разг.
1. Втасвам или се развалям вследствие на ферментация. Тестото е шупнало. Супата е шупнала.
2. Прен. Разсърдвам се изведнъж, давам израз на яда си. Че като шупна, не мога да се оправя.
шупла
мн. шу̀пли, ж. Кухина, мехурче в сирене, козунак, желязо и др.
шуплест
шу̀плеста, шу̀плесто, мн. шу̀плести, прил. В който има много шупли; шуплив.
шуплив
шуплѝва, шуплѝво, мн. шуплѝви, прил. В който има много шупли. Шупливо сирене.
същ. шупливост, шупливостта̀, ж.
шупливост
вж. шуплив
шупна
шу̀пнеш, мин. св. шу̀пнах, мин. прич. шу̀пнал, св. — вж. шупвам.
шурвам
шу̀рваш, несв. и шурна, св. Започвам да шуртя; руквам, бликвам, протичам.
същ. шурване, ср.
шурване
вж. шурвам
шурей
шу̀реят, шу̀рея, мн. шу̀реи, м. Брат на съпругата.
шурна
шу̀рнеш, мин. св. шу̀рнах, мин. прич. шу̀рнал, св. — вж. шурвам.
шуртене
вж. шуртя
шуртя
шуртѝш, мин. св. шуртя̀х, мин. прич. шуртя̀л, несв. Тека в изобилна или силна струя; бликам, струя.
същ. шуртене, ср.
шут
шу̀тът, шу̀та, мн. шу̀тове,
1. ист. Придворно лице, чиято задача е била да разсмива владетеля; смешник.
2. Прен. Пренебр. Човек, който досажда с неуместните си шеги или с неуместното си поведение.
прил. шутовски, шу̀товска, шу̀товско, мн. шу̀товски.

шу̀тът, шу̀та, мн. шу̀тове, (два) шу̀та, м.
1. В някои спортове силен удар с крак по топка, за да се уцели вратата.
2. Разг. Удар с крак, ритник. От насилник можеш да се спасиш само с шутове и крясъци.

шу̀та, шу̀то, мн. шу̀ти, прил. Диал. Без рог. Шута овца.
шутирам
шутѝраш, несв. и св. Отправям шут към противниковата врата; стрелям.
същ. шутиране, ср.
шутиране
вж. шутирам
шутовски
вж. шут
шушлоп
Само ед. Сух остатък от растителен материал — царевична шума, люспи от слънчоглед, обелки от грах и боб.
шушляк
мн. шу̀шляци, (два) шу̀шляка, м. Горна дреха от непромокаема, обикн. шумоляща материя. Червен шушляк.
шушна
шу̀шнеш, мин. св. шу̀шнах и шушна̀х, мин. прич. шу̀шнал и шушна̀л, несв. Разг.
1. Говоря много тихо, шептейки; шепна, шушукам. Недей да шушнеш, ами говори като хората.
2. Издавам лек тих звук; шумоля. Огънят шушне приспивно в камината.
шушони
мн., шушо̀н, м.
1. Високи гумени обувки, които се обуват върху други през зимата.
2. Вълнени къси или докъм глезените чорапи.
шушукам
шушу̀каш, несв.
1. Говоря тихо и тайно; шепна, шушна. Децата шушукаха помежду си.
2. Говоря зад гърба на някого; одумвам. В коридорите започнаха да шушукат.
същ. шушукане, мн. шушу̀кания, ср.
шушукане
вж. шушукам
шушулка
мн. шушу̀лки, ж.
1. Обвивка, в която се намират зрънцата на боб, граф, бакла и др. Чистя зърната от шушулките.
2. Ледена висулка.
шушумига
м. и ж., само ед. Разг. Пренебр. Безличен, свит, дребнав, ограничен човек; мижитурка, мухльо.
шхуна
мн. шху̀ни, ж. Малък кораб с две или повече платна. Риболовна шхуна.
ща
щеш, мин. св. щях, мин. прич. щял, несв. Като самостоятелен глагол (обикн. при отрицание) — искам, иска ми се, желая.
• Не ще (и) съмнение. — Разг. Без съмнение. Не ще и съмнение, че времето ще се разваля.
• Ща не ща. — Разг. И да искам, и да не искам.
• За щяло и не щяло. — Разг. С нужда и без нужда.
• Що щеш тук/там. — Разг. Какво правиш тук/там, защо си тук/там. (вж. стр.
1356.
щаб
ща̀бът, ща̀ба, мн. ща̀бове, (два) ща̀ба, м.
1. Управление на отделна войскова част — полк, дивизия и др. Щабът на трета армия.
2. Прен. Сградата, както и екипът на такова управление.
3. Временен ръководен орган в особени обстоятелства на организация. Предизборен щаб. Щаб на стачкуващите работници.
прил. щабен, ща̀бна, ща̀бно, мн. ща̀бни.
• Генерален щаб. — Спец. Централен орган на върховното управление на войската, който се занимава с въпроси за отбраната на страната в мирно и военно време.
щабен
вж. щаб
щавене
вж. щавя
щавя
ща̀виш, мин. св. ща̀вих и щавѝх, мин. прич. ща̀вил и щавѝл, несв.; Какво.
1. Обработвам овчи и агнешки кожи за кожарски цели със специални брашна, трици и морска сол, за да станат меки и разтегливи.
2. Диал. Скубя перушината на заклана птица след поливане с вряла вода.
щавя се. — Диал. Попарвам се с вряла вода. Ще се щавиш ли с тази вода?
същ. щавене, ср.
щаг
ща̀гът, ща̀га, мн. ща̀гове, (два) ща̀га, м. Спец. В морското дело — въже, което крепи мачтата.
щадене
вж. щадя
щадя
щадѝш, мин. св. щадѝх, мин. прич. щадѝл, несв.
1. Кого, какво. Пазя, отнасям се грижливо, внимателно, за да не претоваря или увредя. Щади жена си, не ѝ дава да работи. Щадя домашните уреди, не ги претоварвам. Щадя стомаха си.
2. Прен. Какво. Пестя, скъпя. Не щадя парите за храна. Щадя ласките си.
щадя се. — Пестя силите си, скъпя здравето си. Работи много, не се щади.
същ. щадене, ср.
щайга
мн. ща̀йги, ж.
1. Плитко сандъче от дървени летви или пластмаса, пригодено за пренасяне на плодове и зеленчуци.
2. Съдържанието на такова сандъче. Купих си една щайга грозде.
същ. умал. щайгичка, мн. ща̀йгички, ж.
щайгичка
вж. щайга
щам
ща̀мът, ща̀ма, мн. ща̀мове, (два) ща̀ма, м. Спец. В микробиологията — чиста култура микроорганизми, отделена от организма на заболяло животно, от човек и др., която се използва за приготвяне на серуми и ваксини.
щампа
мн. ща̀мпи, ж.
1. Метална форма за серийно производство на предмети чрез печатане, натискане и др.
2. В полиграфията — отпечатък като произведение на художествената печатна графика.
3. Десѐн на плат с печатана шарка.
4. Прен. Маниер, езиков израз и др., който се използва наготово; шаблон, клише.
щамповам
щампо̀ваш, несв.; Какво.
1. В техниката — обработвам метали в горещо състояние чрез налягане на чук или преса в специални форми (щампи).
2. Отпечатвам щампи, десенирам плат.
същ. щамповане, ср.
щамповане
вж. щамповам
щамповъчен
щампо̀въчна, щампо̀въчно, мн. щампо̀въчни, прил. Който е предназначен да щампова. Щамповъчна техника.
щампосам
щампо̀саш, св. — вж. щампосвам.
щампосвам
щампо̀сваш, несв. и щампосам, св. Щамповам.
щанга
мн. ща̀нги, ж.
1. Метален прът, лост.
2. Спец. В спорта — уред за дисциплината вдигане на тежести, който се състои от метален прът с тежести в двата края. Вдигам щанга.
щангист
мн. щангѝсти, м. Спортист, който вдига тежести (щанги).
щанд
ща̀ндът, ща̀нда, мн. ща̀ндове, м.
1. Специална поставка, предназначена за излагане на стоки в магазин, при улична търговия, изложба и др.
2. Място в магазин за излагане и продаване на определен вид стоки. Щанд за обувки. Отивам на щанда за платове.
щандист
мн. щандѝсти, м. Продавач на щанд в магазин.
щандистка
мн. щандѝстки, ж. Продавачка на щанд в магазин.
щанца
мн. ща̀нци, ж. Спец. В техниката — специално сечиво за пресоване или щамповане.
щапам
ща̀паш, несв. Разг. Вървя, обикн. бос, с бързи стъпки, като издавам шум. Щапам из плитката вода.
щапукам
щапу̀каш, несв. Разг. Вървя с колебливи стъпки, клатя се. Детето вече щапука. Старицата щапука бавно из двора.
щастие
ср., само ед. Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота. Желая ти щастие.
• Щастието ми се усмихва. — Имам сполука, късмет.
щастлив
щастлѝва, щастлѝво, мн. щастлѝви, прил.
1. Който изпитва щастие. Щастлив човек.
2. Който е благополучен, радостен, успешен. Щастлив момент. Щастлив брак. Щастливо време.
3. Който съдържа и/или изразява щастие. Щастлив поглед. Щастлива усмивка.
нареч. щастливо. Засмя се щастливо.
• Роден под щастлива звезда. — Роден с късмет.
щастливец
мн. щастлѝвци, м.
1. Щастлив човек.
2. Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо. Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни. Първите щастливци излязоха от изпитната зала. Беше сред щастливците, приети да следват право.
щастливка
мн. щастлѝвки, ж. Жена щастливец.
щастливо
вж. щастлив
щат
ща̀тът, ща̀та, мн. ща̀тове, (два) ща̀та, м.
1. Определяне на длъжности, категории и размер на работната заплата за постоянния състав на служителите в учреждение.
2. Документ, който отразява това определяне.

ща̀тът, ща̀та, мн. ща̀ти, м. Държавна териториална единица с определена степен на самоуправление в държави с федерално устройство. Живея в щата Ню Йорк. Съединени американски щати.
прил. щатски, ща̀тска, ща̀тско, мн. ща̀тски. Щатска полиция. Щатска управа.
щателен
ща̀телна, ща̀телно, мн. ща̀телни, прил. Който е подробен, детайлен, внимателен. Щателна проверка. Лекарят ѝ направи щателен преглед.
нареч. щателно.
щателно
вж. щателен
щатен
ща̀тна, ща̀тно, мн. ща̀тни, прил. Който се отнася до щат 1 . Щатен служител. Щатна длъжност.
• Щатни таблици. — Съвкупност от взаимно свързани показатели, данни и нормативи за установяване на размера на работната заплата на инженерно-техническите работници и служителите в страната.
щатски
вж. щат
щафета
мн. щафѐти, ж. Спец. В спорта — пръчка или друг предмет, който се предава от един бегач на следващия при надбягване на смени.
2. В спорта — групово надбягване на смени с предаване на такава пръчка. Участвам в щафетата. Състоя се щафета.
прил. щафетен, щафѐтна, щафѐтно, мн. щафѐтни. Щафетно бягане.
• Предавам/предам щафетата. — Предавам своята работа, пост и др. в ръцете на последовател. Предавам щафетата на младото поколение.
щафетен
вж. щафета
ще
част. За образуване на бъдеще време на глаголите.
щедро
вж. щедър
щедрост
вж. щедър
щедър
щѐдра, щѐдро, мн. щѐдри, прил.
1. Който дава, без да се скъпи; великодушен. Щедър дарител. Щедър на похвали. Щедър на ласки.
2. Прен. За земя, място — който ражда обилно.
3. Който е даден, роден в голямо количество. Щедър хонорар. Щедра реколта.
същ. щедрост, щедростта̀, ж.
нареч. щедро. Възнаградиха ги щедро за добрите думи.
щека
мн. щѐки, ж.
1. Пръчка за игра на билярд.
2. Пръчка за каране на ски.
щекер
мн. щѐкери, (два) щѐкера, м. Приспособление за свързване на проводников шнур с електроуред.
щекотлив
щекотлѝва, щекотлѝво, мн. щекотлѝви, прил. Който е труден, деликатен и изисква особено внимание и такт. Щекотлива тема. Щекотлив въпрос.
щемпел
мн. щѐмпели, (два) щѐмпела, м. Клеймо (в 3 знач.); герб.
щепсел
мн. щѐпсели, (два) щѐпсела, м. Приспособление в края на електрически шнур за включване на уред в електрическата мрежа.
щерка
мн. щѐрки, ж. Разг. Дъщеря.
щерна
остар.
съд или басейн за събиране на дъждовна или друга вода
щета
мн. щетѝ, ж. Загуба, вреда (материална, морална); ущърб. Наводнението нанесе огромни щети. Скандалът е в щета на доброто му име. Понасям щети.
щиглец
мн. щѝглеци, (два) щѝглеца, м. Красива малка пойна птичка; кадънка.
• Като щиглец. — Слаб, тънък (човек).
щик
щѝкът, щѝка, мн. щѝкове, (два) щѝка, м. Подобно на нож хладно оръжие, което се поставя на върха на пушка.
• Посрещам/посрещна на щик (предложение, решение). — Посрещам враждебно.
щипалка
мн. щипа̀лки, ж. Вид насекомо с щипки на главата и на опашката.
щипвам
щѝпваш, несв. и щипна, св.
1. Кого, какво. Щипя един път или няколко пъти по един път. Конят щипна няколко пъти сено. Щипвам от хляба.
2. Прен. Диал. Тръгвам бързо нанякъде.
щипка
мн. щѝпки, ж.
1. Приспособление за прикрепване към въже на изпрани дрехи. Щипки за пране.
2. Всяко приспособление за захващане, защипване (на коса, на месо, лед и др.).
3. Само мн. Щипци.
4. Подобен на клещи преден крайник у някои животни и насекоми.

мн. щѝпки, ж. Разг. Количество от нещо насипно, което може да се вземе с трите пръста на ръката. Вземам щипка сол. Щипка захар.
щипна
щѝпнеш, мин. св. щѝпнах, мин. прич. щѝпнал, св. — вж. щипвам.
щипци
само мн. Приспособление, обикн. от метал, за хващане на нещо нагорещено, нечисто; хирургически инструмент.
щипя
щѝпеш, мин. св. щѝпах и щипа̀х, мин. прич. щѝпал и щипа̀л, несв.
1. Кого, какво. Хващам между пръстите (зъбите) си и стискам или откъсвам. Щипя детето по бузките. Щипя от хляба. Овцете щипят тревата.
2. Прен. За насекомо — причинявам лека болка, като ухапвам. Мравките щипят.
3. Прен. За студ, вятър — причинявам лека болка като при убождане.
4. Прен. Разг. За питие, храна — предизвиквам чувство на убождане. Пиперът щипе на езика.
щир
щѝрът, щѝра, само ед., м. Вид бурен с месесто и сочно стъбло, който расте из обработвани места.
щит
щѝтът, щѝта, мн. щѝтове, (два) щѝта, м.
1. ист. Отбранително оръжие от метал с изпъкнала форма за предпазване от стрели и копия.
2. Прен. Защита, закрила, преграда.
щитовиден
щитовѝдна, щитовѝдно, мн. щитовѝдни, прил. Който има формата на щит. Растението има щитовидни листа.
• Щитовидна жлеза. — Спец. Жлеза, която се намира на шията и отделя хормони, които участват в обмяната на веществата, в растежа и развитието на организма.
щифт
щѝфтът, щѝфта, мн. щѝфтове, (два) щѝфта, м. Винт или гладка метална пръчица, която служи за неподвижно съединяване на части, за укрепване. Щифтове на щепсела.
що
въпр. мест.
1. Остар. В пряк въпрос — при запитване за същността на действия, състояния и явления; какво. Що ще правим сега?
2. Във възклицателни изречения — за израз на учудване, възхищение; колко. Що пари са минали през ръцете ми!
3. Като съюз. Остар. За въвеждане на допълнителни изречения; какво. Не знае що прави.
4. Като част. Остар. При въпрос — какво, моля.
• Що за. — За изразяване на отношение към същността на предмет, състояние, явление, която буди недоумение или възмущение у говорещия. Що за поведение! Що за маниери!

относ. мест. Остар. Който; каквото. Туй, що не свети.

въпр. нареч. Разг.
1. При въпрос за причина — защо. Що не си гледаш работата, ами се занимаваш с мене?
2. Като съюз. Защо; че, понеже.
• Що се отнася до. — Относно, във връзка с, по отношение на.
що-годе
неопр. мест. — вж. - годе.
щок
Рамка за вратата, която в някои случаи замества касата.
щом
съюз.
1. За въвеждане на подчинено изречение за време, след чието действие се извършва и действието от главното изречение; когато, веднага след като. Щом се върна от работа, ще ти се обадя.
2. За въвеждане на констативно изречение; след като. Закусих. — Щом си закусил, ставай от масата. Е, щом е така, съгласен съм.
щора
мн. що̀ри, ж. Специална завеса за прозорец, направена от метал, дървени пластинки и др., с механизъм за събиране и спускане.
щорм
що̀рмът, що̀рма, мн. що̀рмове, (два) щорма, м. Морска буря.
щото
относ. мест. и съюз.
1. Остар. Каквото.
2. Остар. Че, да.
3. Разг. Защото. Няма да ям, щото не ми е нещо добре на стомаха.
щрайхгарен
щра̀йхгарна, щра̀йхгарно, мн. щра̀йхгарни, прил.
1. За плат, прежда — който е изработен от смесена дълговлакнеста и късовлакнеста вълна.
2. Който е предназначен за изработване на такава прежда или плат.
щрак
междум. За наподобяване на шум, произведен от превъртане на копче на апарат и др.
щракам
щра̀каш, несв.
1. За механизъм, ключалка и др. — издавам кратък остър звук. Копчето на печката щрака. Фотоапаратът щрака.
2. С какво. Произвеждам такъв шум, като натискам, превъртам механизъм и др.
3. Прен. Правя нещо, като произвеждам такъв шум. Щракам снимки. Цял ден щракам на машината.
4. Произвеждам такъв шум с пръстите на ръцете.
щрака ме. — Разг. Усещам мигновена остра болка. Щрака ме зъбът.
същ. щракане, ср.
щракане
вж. щракам
щраквам
щра̀кваш, несв. и щракна, св. Щраквам един път или няколко пъти по един път.
същ. щракване, ср.
щракване
вж. щраквам
щракна
щра̀кнеш, мин. св. щра̀кнах, мин. прич. щра̀кнал, св. — вж. щраквам.
щраус
мн. щра̀уси, (два) щра̀уса, м. Висока африканска птица с бели пухкави пера по краката и опашката, която бяга бързо, но не лети; камилска птица.
прил. щраусов, щра̀усова, щра̀усово, мн. щра̀усови.
• Като щраус. — За човек с много дълги крака.
щраусов
вж. щраус
щрих
щрѝхът, щрѝха, мн. щрѝхи, (два) щрѝха, м.
1. Тънка и къса линия, черта.
2. Прен. Характерен момент, особеност, детайл. Картината се допълва от още няколко щрихи.
щрихирам
щрихѝраш, несв. и св. Щриховам.
щриховам
щрихо̀ваш, несв.; Какво. Изпълвам с щрихи фигура, чертеж, топографска карта, за да означа нещо.
щрудел
мн. щру̀дели, (два) щру̀дела, м.
1. Вид баница с пълнеж от ябълки или други плодове.
2. Порция от такава баница.
щръквам
щръ̀кваш, несв. и щръкна, св.
1. Изправям се изведнъж нагоре, започвам да стърча. Мустаците му са щръкнали от студа.
2. Прен. Подавам се извън очертанията на нещо, заставам по такъв начин. Щръквам на прозореца.
3. Прен. Разг. Заставам прав някъде, стърча. Сутрин рано-рано щръква на терасата.
същ. щръкване, ср.
прил. щръ̀кнал, щръ̀кнала, щръ̀кнало, мн. щръ̀кнали.
щръкване
вж. щръквам
щръклест
щръ̀клеста, щръ̀клесто, мн. щръ̀клести, прил. Разг. Който е с дълги и слаби крака, висок, слаботелесен.
щръклея
щръклѐеш, мин. св. щръкля̀х, мин. прич. щръкля̀л, несв. Тичам, щурея, беснея.
щръклица
мн. щръ̀клици, ж. Голяма полска муха, която ходи по говедата.
щръкна
щръ̀кнеш, мин. св. щръ̀кнах, мин. прич. щръ̀кнал, св. — вж. щръквам.
щука
мн. щу̀ки, ж. Хищна риба с остра муцуна и с дължина на тялото до 1,5 м, която живее в застояли и бавно течащи води и има вкусно месо.
• Орел, рак и щука. — За хора, които имат противоположни мнения, желания.
щуквам
щу̀кваш, несв. и щукна, св. Разг. Изчезвам неочаквано и незабелязано, измъквам се, духвам. Беглецът щукна из храстите.
щуква ми/щукне ми. — Разг. Хрумва ми. Щукнало му да яде по никое време
• Щуква ми/щукне ми от ума/главата. — Разг. Изведнъж забравям; изхвръква ми от ума. Името му ми щукна от ума.
щукна
щу̀кнеш, мин. св. щу̀кнах, мин. прич. щу̀кнал, св. — вж. щуквам.
щундизъм
Баптистка протестантска секта в Русия през XIX век, която отразявала интересите на кулаците.
щур
щу̀ра, щу̀ро, мн. щу̀ри, прил.
1. Който е безразсъден, неуравновесен, пернат. Той е малко щур.
2. Прен. Който е безумен, луд. Щуро събиране. Щур купон беше снощи.
щурав
щу̀рава, щу̀раво, мн. щу̀рави, прил. Щур.
нареч. щураво.
щураво
вж. щурав
щурам
щурам се, несв. Разг. Лутам се, суетя се, мотая се, снова насам-натам.
щураш се, несв. Разг. Лутам се, суетя се, мотая се, снова насам-натам. В тъмния двор се щураха хора, подготвяха се за сватбата. От часове се щурам, а нищо не върша. Цял ден се щурам по магазините.
щурам се
щу̀раш се, несв. Разг. Лутам се, суетя се, мотая се, снова насам-натам. В тъмния двор се щураха хора, подготвяха се за сватбата. От часове се щурам, а нищо не върша. Цял ден се щурах по магазините.
щурвал
мн. щу̀рвали, (два) щу̀рвала, м. Спец. Колело с ръкохватки по периферията, с което се управлява кораб, самолет и др.
щурец
мн. щурцѝ, (два) щурѐца, м. Насекомо, което издава напевен звук чрез търкане на надкрилията си. Щурците пееха в топлата нощ.
същ. умал. щурче, мн. щурчѐта, ср.
щурм
щу̀рмът, щу̀рма, мн. щу̀рмове, (два) щу̀рма, м.
1. Решителна атака на крепост, позиции. Тръгвам на щурм.
2. Прен. Натиск, удар на вятър, буря и др.
щурман
мн. щу̀рмани, м.
1. Специалист водач на кораб.
2. Специалист по управление на самолет.
щурмов
щу̀рмова, щу̀рмово, мн. щу̀рмови, прил. Който е предназначен за щурм. Щурмова група.
щурмовак
мн. щурмова̀ци, м. Войник или офицер от щурмова част.
прил. щурмовашки, щурмова̀шка, щурмова̀шко, мн. щурмова̀шки.
щурмовашки
вж. щурмовак
щурмувам
щурму̀ваш, несв. и св.; какво.
1. Извършвам щурм, атакувам.
2. Прен. Стремя се усилено да постигна успех, майсторство, слава. Щурмувам науката. Щурмувам изкуството.
същ. щурмуване, ср.
щурмуване
вж. щурмувам
щуротия
мн. щуротѝи, ж. Разг.
1. Характер на щур; лудост, ексцентричност.
2. Постъпка на щур. Способен е на всякакви щуротии.
щурц
щу̀рцът, щу̀рца, мн. щу̀рцове, (два) щу̀рца, м.
1. В строителството — греда над врата или прозорец.
2. Зидан свод.
щурче
вж. щурец
щъкам
щъ̀каш, несв. и щъкна, св. Разг.
1. Ходя, движа се насам-натам, върша целенасочено нещо (без да се вижда какво). Мравките щъкат нагоре-надолу.
2. Прен. Ходя сред хората, обикн. за да ги агитирам за нещо. Хора на партията щъкат по селата.
щъкна
щъ̀кнеш, мин. св. щъ̀кнах, мин. прич. щъ̀кнал, св. — вж. щъкам.
щърб
щъ̀рба, щъ̀рбо, мн. щъ̀рби, прил. Разг.
1. За съд — на който са отчупени части от краищата; ущърбен, нащърбен.
2. За човек — на когото липсват някои от предните зъби. Щърба баба.
щърбав
щъ̀рбава, щъ̀рбаво, мн. щъ̀рбави, прил. Щърб.
щърбел
мн. щъ̀рбели, (два) щъ̀рбела, м. Разг. Нащърбено място, нащърбеност.
• Присмял се хърбел на щърбел. — Разг. Присмял се някой за недостатъци, които и той притежава.
щърк
щъ̀ркът, щъ̀рка, мн. щъ̀ркове, (два) щъ̀рка, м. Диал. Щъркел.
щъркел
мн. щъ̀ркели, (два) щъ̀ркела, м. Едра бяла прелетна птица с дълги крака и клюн, която гнезди по високи места (комини, дървета). Щъркелът крачи из ливадите.
прил. щъркелов, щъ̀ркелова, щъ̀ркелово, мн. щъ̀ркелови. Щъркелово гнездо.
щъркелов
вж. щъркел
щяло-нещяло
ср., само ед. Разг. Празни приказки, измислици, врели-некипели.
ъглест
ъ̀глеста, ъ̀глесто, мн. ъ̀глести, прил. Който има ъгли или ръбове; ъгловат. Ъглесто лице. Ъглест съд.
ъглов
ъ̀глова, ъ̀глово, мн. ъ̀глови, прил. Който се намира на ъгъл или е поставен под ъгъл. Ъглова сграда. Ъглова спалня.
ъгловат
ъглова̀та, ъглова̀то, мн. ъглова̀ти, прил. Ъглест. Ъгловата глава.
ъгломер
мн. ъгломѐри, (два) ъгломѐра, м. Уред за измерване на ъгли.
ъгъл
мн. ъ̀гли, (два) ъ̀гъла, м. 1. Спец. В геометрията — част от равнина между две прави линии, излизащи от една точка. Прав ъгъл. Тъп ъгъл. Рамо на ъгъла. 2. Място, където се пресичат две страни на един предмет или два предмета. Ъгъл на стаята. Заставам до ъгъла на къщата. Ъглите на масата.
същ. умал. ъгълче, мн. ъ̀гълчета, ср.
• Остър ъгъл. — Спец. Ъгъл, по-малък от 90°.
• Прав ъгъл. — Спец. Ъгъл, равен на 90°.
• Тъп ъгъл. — Спец. Ъгъл, по-голям от 90°.
ъгълче
вж. ъгъл
ь
Двадесет и осмата буква от българската азбука, с която се означава мекост на съгласна пред гласната о, напр. асансьор, монтьор.
юбилеен
вж. юбилей
юбилей
юбилѐят, юбилѐя, мн. юбилѐи, (два) юбилѐя, м.
1. Кръгла годишнина на важно събитие, лице, организация. Университетът има юбилей. Чествам двайсетгодишен юбилей.
2. Тържество по случай такава годишнина.
прил. юбилеен, юбилѐйна, юбилѐйно, мн. юбилѐйни. Юбилеен концерт. Юбилейна изложба.
юбиляр
юбиля̀рят, юбиля̀ря, мн. юбиля̀ри, м. Лице или организация, на които се чества юбилей.
юбилярка
мн. юбиля̀рки, ж. Жена юбиляр.
ювелир
мн. ювелѝри, м. Златар и търговец на бижута.
ювелирен
ювелѝрна, ювелѝрно, мн. ювелѝрни, прил.
1. Който се отнася до изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Ювелирен магазин.
2. Прен. Който е прецизен, изящен. Ювелирно изпълнение. Ювелирна работа.
ювенилен
мед. Юношески, младежки, напр. ювенилен диабет (захарен диабет тип 1 — възниква в детска възраст), ювенилен хроничен артрит (хроничен артрит у деца).
юг
ю̀гът, ю̀га, само ед., м.
1. Една от четирите посоки на света, противоположна на север. Отправям се на юг.
2. Място, което се намира в такава посока. Градът се намира на юг от планината.
прил. южен, ю̀жна, ю̀жно, мн. ю̀жни. Южен град. Южни морета.
югозапад
м., само ед. Посока на света между юг и запад. От югозапад в страната ще нахлуе топъл въздух. Тръгвам на югозапад.
прил. югозападен, югоза̀падна, югоза̀падно, мн. югоза̀падни.
югозападен
вж. югозапад
югоизток
м., само ед. Посока на света между юг и изток. Заводът се намира на югоизток от града.
прил. югоизточен, югоѝзточна, югоѝзточно, мн. югоѝзточни. Югоизточен район на страната. Югоизточен вятър.
югоизточен
вж. югоизток
югуларен
мед. вж. яремен
югулум
мед. Яремната ямка над стернума.
юда
мн. ю̀ди, ж. В народните поверия — зло митическо същество, самодива.
прил. юдински, ю̀динска, ю̀динско, мн. ю̀дински. Юдинско кладенче.

мн. ю̀ди, м. и ж. Предател, изменник. Този човек е истински юда.
юдаизъм
м., само ед. Една от най-древните религии, разпространена предимно сред евреите, и официална религия в Израел (вяра в Йехова, в задгробното възмездие, в идването на месия и др.).
юдей
юдѐят, юдѐя, мн. юдѐи, м. Название на евреин от древността.
юдейка
мн. юдѐйки, ж. Название на еврейка от древността.
юдински
вж. юда
юдол
мъчителен свят
юдя
ю̀диш, мин. св. ю̀дих и юдѝх, мин. прич. ю̀дил и юдѝл, несв.; кого. Диал. Мамя, изкушавам, подмамвам.
юдя се. — Плезя се, кривя се, гримаснича.
южен
вж. юг
южно-
Първа съставна част на сложни думи със значение южен, напр. южнобългарски, южноамерикански, южноафрикански и др.
южнославянски
южнославя̀нска, южнославя̀нско, мн. южнославя̀нски, прил. Който се отнася до южните славяни.
южняк
мн. южня̀ци, м. Разг.
1. Човек, жител на южна област.
2. Топъл пролетен вятър, който идва от юг.
южняшки
южня̀шка, южня̀шко, мн. южня̀шки, прил. Който се отнася за южняк (в 1 знач.). Южняшки темперамент. Южняшка кръв.
юзда
мн. юздѝ, ж.
1. Приспособление, направено от ремъци (за главата и за държане) и метална част за устата, което е предназначено за управляване на кон или друго впрегатно животно. Дърпам юздата.
2. Металната част на това приспособление, която се поставя в устата на животното.
• Дърпам юздите. — Разг. Управлявам, ръководя някаква дейност, често когато не съм самият аз ръководител. Жена му дърпа юздите на фирмата.
• Държа под юзда. — Разг. Държа строго някого.
• Стягам/стегна юздите (на някого). — Разг. Започвам да го държа строго.
• Пускам/пусна юздите (на някого). — Разг. Преставам да се държа строго с някого, оставям го да прави каквото иска.
юк
ю̀кът, ю̀ка, само ед., м. Разг.
1. Надиплени дрехи на висок куп.
2. Прен. Материално положение.
• Натоварвам си/натоваря си юка. — Разг. Натрупвам материално състояние, обикн. за чужда сметка. Някои крещят по митингите, а други си натовариха юка в това време.
юлар
мн. юла̀ри, (два) юла̀ра, м.
1. Оглавник. Слагам юлара.
2. Повод на оглавника.
• Водя за юлара. — Разг. Подчинил съм някого на волята си, командвам го.
• Надявам/надяна юлара (на някого). — Разг. Започвам да командвам някого, правя го зависим.
юли
м., неизм. Седмият месец от календарната година.
юлски
ю̀лска, ю̀лско, мн. ю̀лски, прил.
1. Който е свойствен за месец юли. Юлска горещина. Юлски температури.
2. Който става през месец юли. Юлски събития. Юлска революция.
юмрук
мн. юмру̀ци, (два) юмру̀ка, м.
1. Човешка длан със стиснати към нея пръсти. Стискам ръцете си в юмруци. Удрям с юмрук.
2. Прен. Насилие, терор. Тези хора май искат юмрука, само така ще се усмирят.
прил. юмручен, юмру̀чна, юмру̀чно, мн. юмру̀чни. Юмручна схватка.
същ. умал. юмруче, мн. юмру̀чета, ср.
• (Ръководя) с твърд юмрук. — Ръководя строго, твърдо.
юмруче
вж. юмрук
юмручен
вж. юмрук
юнак
мн. юна̀ци, м.
1. Човек с изключителна сила и храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря.
2. Млад, силен и едър мъж.
3. Разг. Мъжка рожба, син.
прил. юнашки, юна̀шка, юна̀шко, мн. юна̀шки.
• На юнашка вересия. — Разг. Без да плащам и без да имам намерение да платя. Яде и пие на юнашка вересия.
• Все отбор юнаци. — Пренебр. За група, в която всеки е известен с лоши прояви.
юначага
мн. юнача̀ги, м.
1. Силен, едър мъж.
2. Бабаит.
юначен
юна̀чна, юна̀чно, мн. юна̀чни, прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена.
юнашки
вж. юнак
юнга
мн. ю̀нги, м. Младеж, който служи на кораб и се готви за матрос.
юни
м., неизм. Шестият месец от календарната година.
юница
мн. юнѝци, ж. Млада крава, която още не е раждала; телица.
юнкер
мн. ю̀нкери, м. Остар. Младеж, който следва във военно училище.
прил. юнкерски, ю̀нкерска, ю̀нкерско, мн. ю̀нкерски. Юнкерска униформа.
юнкерски
вж. юнкер
юнона
ж., само ед.
1. В древноримската митология — съпруга на Юпитер, покровителка на брака и раждането, богиня на небето и плодородието.
2. Прен. Красива жена.
юноша
мн. ю̀ноши, м. Момче на възраст между детската и зрялата.
прил. юношески, ю̀ношеска, ю̀ношеско, мн. ю̀ношески. Юношески мечти.
юношески
вж. юноша
юношество
ср., само ед. Периодът на юношеската възраст.
юнски
ю̀нска, ю̀нско, мн. ю̀нски, прил.
1. Който е свойствен за месец юни. Юнско време. Юнски плодове.
2. Който става през месец юни. Юнско слънцестоение.
юрвам
юрвам се, несв. и юрна се, св. Разг. 1. Хуквам стремително, впускам се, спускам се. Юрнах се из града да търся квартира. Юрнаха се да й уреждат следване в чужбина. 2. Връхлитам, нахълтвам, нахлувам. Водата се юрнала по стълбите.
юрвам се
ю̀рваш се, несв. и ю̀рна се, св. Разг.
1. Хуквам стремително, впускам се, спускам се. Юрнах се из града да търся квартира. Юрнаха се да ѝ ____уреждат следване в чужбина.
2. Връхлитам, нахълтвам, нахлувам. Водата се юрнала по стълбите.
юрган
мн. юрга̀ни, (два) юрга̀на, м. Дебела завивка за спане, изпълнена с памук или вълна. Завивам се с юрган.
прил. юрга̀нски, юрга̀нска, юрга̀нско, мн. юрга̀нски.
• Заради бълхата изгаря юргана. — Разг. Заради дребното жертва голямото.
юрдек
мн. юрдѐци, (два) юрдѐка, м. Диал. Паток.
прил. юрдечи, юрдѐча, юрдѐче и юрдѐчо, мн. юрдѐчи. Юрдечи пера.
юрдечи
вж. юрдек
юрдечка
мн. юрдѐчки, ж. Диал. Патица.
юридически
юридѝческа, юридѝческо, мн. юридѝчески, прил. Който се отнася до правото; правов, правен. Юридически казус. Юридически съветник.
нареч. юридически.
• Юридическо лице. — Спец. Организация с права и задължения на субект.
юрисдикция
ж., само ед. Спец.
1. Власт да се решават правови въпроси.
2. Специален орган, натоварен да се занимава с правораздаване.
юрисконсулт
мн. юрисконсу̀лти, м. Юрист в организация, назначен за консултант по правни въпроси и защитник на интересите ѝ.
юриспруденция
ж., само ед. Спец. Съвкупност от юридически науки и знания за практическото им приложение.
юрист
мн. юрѝсти, м.
1. Специалист по право; правист.
2. Студент по право.
юристка
мн. юрѝстки, ж. Жена юрист.
юрна
юрна се, мин. св. юрнах се, мин. прич. юрнал се, св. — вж. юрвам се.
юрна се
ю̀рнеш се, мин. св. ю̀рнах се, мин. прич. ю̀рнал се, св. — вж. юрвам се.
юрнек
мн. юрнѐци, (два) юрнѐка, м. Диал. Мостра, образец. Взех юрнек за халище.
юрта
мн. ю̀рти, ж. Преносимо конусовидно жилище у някои азиатски народи.
юруш
м., само ед. Остар.
1. Нападение, атака, пристъп. Децата на юруш излязоха навън.
2. Като междум. Напред, в атака! Юруш на маслините!
юс
ю̀сът, ю̀са, мн. ю̀сове, (два) ю̀са, м. Спец. В езикознанието — черковнославянско название на две букви от старобългарската азбука: @ (голям юс) и # (малък юс); носова гласна.
юта
ж., само ед.
1. Храстовидно тропическо влакнодайно растение, чиито влакна се употребяват за тъкани, въжета, чували и др.
2. Влакната на това растение и тъканите, произведени от тях.
прил. ютен, ю̀тена, ю̀тено, мн. ю̀тени.
ютен
вж. юта
ютия
мн. ютѝи, ж. Железен уред, който след нагряване се използва за гладене на тъкани и дрехи. Парна ютия. Електрическа ютия.
юфка
ж., само ед.
1. Изсушени тестени кори.
2. Ястие, приготвено с такива кори. Юфка с яйца и сирене.
юфт
ю̀фтът, ю̀фта, мн. ю̀фтове, (два) ю̀фта, м. Вид мека обработена кожа, използвана за производство на обувки и сарашки изделия.
прил. ю̀фтен, ю̀фтена, ю̀фтено, мн. ю̀фтени.
я
част. Разг.
1. За изразяване на подкана, заповед или за усилване на подкана, заповед. Я ела да си поговорим! Я да видя!
2. За усилване и подчертаване на истинността на казаното. Няма, я! Да не съм престъпник, я!
• я — я. — Съюз. Разг. За свързване на съотносителни изречения или части на изречения, които изразяват алтернативна възможност. Знаеш го какъв е, изпуснеш ли го веднъж — я се върне, я не.

междум. За изразяване на изненада, учудване. Я, майка се върнала! Я, колко цветя имаш! Я каква е пораснала!
ябанджия
мн. ябанджѝи, м. Диал. Човек, който е от друго селище; другоселец, преселник.
прил. ябанджѝйски, ябанджѝйска, ябанджѝйско, мн. ябанджѝйски.
яблан
мн. я̀блани, (два) я̀блана, м. Диал. Чинар.
прил. я̀бланов, я̀бланова, я̀бланово, мн. я̀бланови.
ябълка
мн. я̀бълки, ж.
1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.
2. Плод от това дърво. Зелена ябълка. Сушени ябълки.
3. Прен. Разг. Издадена лицева кост до окото; скула.
4. Прен. Разг. Горна заоблена част на бедрена кост. Боли ме ябълката.
прил. ябълков, я̀бълкова, я̀бълково, мн. я̀бълкови. Ябълков сок. Ябълков кейк.
• Адамова ябълка. — Издадена напред хрущялна кост на гръкляна.
• Земна ябълка. — Вид растение, подобно на слънчоглед, чиито грудки се ядат.
• Очна ябълка. — Кълбовидното тяло на окото.
• Ябълка на раздора. — Нещо, което предизвиква спор, раздор.
ябълков
вж. ябълка
ябълчен
я̀бълчена, я̀бълчено, мн. я̀бълчени, прил. Ябълков.
• Ябълчена киселина. — Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове.
яваш
прил., неизм. Разг. За тютюн — който не е силен, лют, остър, а мек.

нареч. Разг. Бавно, полека. • Яваш-яваш. Разг. Бавно, едва-едва. Както си я подкарал яваш-яваш, скоро няма да свършиш!
явен
я̀вна, я̀вно, мн. я̀вни, прил.
1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване.
2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци.
нареч. я̀вно.
явка
мн. я̀вки, ж. Място за конспиративни срещи.
явление
мн. явлѐния, ср.
1. Форма, в която се проявява същността на нещо. Природни явления.
2. Нещо, което става; проява, случай, събитие.
3. Спец. Обособена част от театрална пиеса, в която героите на сцената остават едни и същи.
4. Важно събитие, особен случай с голямо значение. Това е явление в нашия културен живот.
явор
мн. я̀вори, (два) я̀вора, м. Вид дърво с бяла дървесина и изрязани длановидни листа.
прил. яворов, я̀ворова, я̀ворово, мн. я̀ворови.
яворов
вж. явор
явя
явя се, мин. св. явих се, мин. прич. явил се, св. — вж. явявам се.
явя се
явѝш се, мин. св. явѝх се, мин. прич. явѝл се, св. — вж. явявам се.
явявам
явявам се, несв. и явя се, св. 1. Преставам да бъда скрит; показвам се. На небето се яви луната. 2. Отивам/идвам по нареждане, по покана. Явявам се по ваша заповед. Кажи му да се яви веднага в щаба. 3. На какво. Отивам с определена цел. Явявам се на изпит. Явявам се на събеседване. Явявам се на работа. 4. Възниквам, появявам се, започвам да съществувам. По лицето му се яви някакъв обрив. 5. Съм, оказвам се, бивам, ставам. Тя се явява моя братовчедка. Явявам се/явя се на бял свят. Раждам се
явявам се
явя̀ваш се, несв. и явя̀ се, св.
1. Преставам да бъда скрит; показвам се. На небето се яви луната.
2. Отивам/идвам по нареждане, по покана. Явявам се по ваша заповед. Кажи му да се яви веднага в щаба.
3. На какво. Отивам с определена цел. Явявам се на изпит. Явявам се на събеседване. Явявам се на работа.
4. Възниквам, появявам се, започвам да съществувам. По лицето му се яви някакъв обрив.
5. Съм, оказвам се, бивам, ставам. Тя се явява моя братовчедка.
• Явявам се/явя се на бял свят. — Раждам се.
ягода
мн. я̀годи, ж.
1. Тревисто растение с ароматни розовочервени дребни плодове.
2. Плодът на това растение. Брахме горски ягоди. Сладко от ягоди.
3. Плод, който наподобява плода на това растение.
прил. ягодов, я̀годова, я̀годово, мн. я̀годови. Ягодово сладко.
ягодов
вж. ягода
ягорида
мн. ягорѝди, ж. Недозряло, кисело грозде.
ягуар
мн. ягуа̀ри, (два) ягуа̀ра, м. Хищен бозайник от семейството на котките с жълто-червена козина и черни петна по нея, който живее в Америка.
яд
ядъ̀т, яда̀, мн. я̀дове, (два) я̀да, м.
1. Силно раздразнение, злоба, гняв. От яд удари силно по масата.
2. Обикн. мн. Неприятности. Този стар автомобил ми създава само ядове и грижи. • Изкарвам/изкарам или изливам/излея си яда. Ядосан съм и се карам на някого, който е невинен.
• Яд ме е. — Ядосвам се, гневя се.

ядъ̀т, яда̀, мн. я̀дове, (два) я̀да, м. Остар. Отрова.
ядвам
я̀дваш, несв. и ядна, св. Разг. Ям малко или набързо.
• Ядва се. — Разг. Може да се приеме, поносимо е.
яде ми
(ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, мин. св. я̀де ми се, мин. прич. ял ми се, несв. Иска ми се да ям, имам желание/нужда/потребност да ям. Яде ми се печена кокошка.
яден
я̀дна, я̀дно, мн. я̀дни, прил. Който съдържа или изразява яд; злобен. Ядни забележки.
нареч. я̀дно. Говори ядно.
ядене
мн. я̀денета, ср.
1. Храна, ястие. Топло ядене.
2. Само ед. Хранене. По време на ядене не се пуши. Какво има за ядене?
ядец
междум. За изразяване на неуспех при облог или състезание: измамих те, не успя.
ядивен
ядѝвна, ядѝвно, мн. ядѝвни, прил. Който може да се яде. Ядивни гъби.
ядиво
мн. ядѝва, ср. Остар. Храна, ядене. Сервираха разнообразни ядива, някои от които виждах за първи път.
ядка
мн. я̀дки, ж.
1. Вътрешност на черупчест плод. Бадемова ядка.
2. Жлези в месо, които имат зърновидна форма.
3. Прен. Най-важното, същността на нещо.
4. Остар. Малка организирана група, която изпълнява задачи, обикновено конспиративни. Бойна ядка.
ядлив
ядлѝва, ядлѝво, мн. ядлѝви, прил. Ядивен.
ядна
я̀днеш, мин. св. я̀днах, мин. прич. я̀днал, св. — вж. ядвам.
ядовит
ядовѝта, ядовѝто, мн. ядовѝти, прил. Който изразява яд или е изпълнен с яд; ядосан.
нареч. ядовито.
същ. ядовитост, ядовитостта̀, ж.
ядовито
вж. ядовит
ядовитост
вж. ядовит
ядосам
ядо̀саш, св. — вж. ядосвам.
ядосан
ядо̀сана, ядо̀сано, мн. ядо̀сани, прил.
1. Който е обхванат от яд; сърдит, озлобен.
2. Който изразява яд.
ядосвам
ядо̀сваш, несв. и ядосам, св.; Кого. Предизвиквам у някого яд; сърдя, дразня. Ядосва ме с постоянните си забележки.
ядосвам се/ядосам се. — Изпитвам яд, недоволство; сърдя се, нервирам се, гневя се. Често се ядосвам за дребни неща.
ядрен
я̀дрена, я̀дрено, мн. я̀дрени, прил.
1. Който се отнася до ядро.
2. Който е свързан с процесите, ставащи в атомното ядро, и с изучаването им. Ядрен реактор. Ядрена физика. Ядрен синтез.
3. Който притежава ядрено оръжие. Ядрени държави.
• Ядрено оръжие. — Оръжие, което използва за унищожителна сила енергията, получена при протичащите в атомните ядра процеси.
ядро
мн. ядра̀, ср.
1. Най-важната част от растителна или животинска клетка.
2. Вътрешна, централна част на нещо. Земно ядро.
3. Прен. Основна част на колектив, група. Ядро на политическа групировка.
ядърце
мн. ядърца̀, ср. Кълбовидно тяло в ядрото на животинските и растителните клетки.
яз
я̀зът, я̀за, мн. я̀зове, (два) я̀за, м.
1. Преграда за отбиване на вода; бент.
2. Водата, събрала се при такава преграда; вир.
язва
мн. я̀зви, ж.
1. Гнойна, незарастваща рана по кожата. Краката му бяха покрити с язви.
2. Разг. Язвена болест. Стомашна язва.
3. Прен. Отрицателно явление, зло, недостатък. Язви на обществото.
прил. язвен, я̀звена, я̀звено, мн. я̀звени.
• Язвена болест. — Заболяване на стомаха и дванадесетопръстника поради образуване на малки рани по стените им.
язвен
вж. язва
язвителен
язвѝтелна, язвѝтелно, мн. язвѝтелни, прил.
1. Който съдържа едновременно злоба и насмешка; саркастичен, хаплив. Язвителна критика.
2. Който изразява злоба, злост; саркастичен. Язвителна усмивка.
нареч. язвително.
същ. язвителност, язвителността̀, ж.
язвително
вж. язвителен
язвителност
вж. язвителен
яздитен
яздѝтна, яздѝтно, мн. яздѝтни, прил. Който може да се язди. Яздитен кон.
яздя
я̀здиш, мин. св. я̀здих и яздѝх, мин. прич. я̀здил и яздѝл, несв.
1. Придвижвам се, като седя върху кон, магаре, мотоциклет и др. Не умея да яздя.
2. Прен. Кого. Експлоатирам, потискам.
яздя се. — Разг. Качвам се на високо място, катеря се.
язовец
мн. я̀зовци, (два) я̀зовеца, м. Подобно на куче диво животно с надлъжни тъмни и бели ивици по главата; борсук.
язовир
мн. язовѝри, (два) язовѝра, м. Голямо изкуствено езеро, получено при преграждане на долина, което се използва за напояване, водоснабдяване, рибовъдство и др.
прил. язовирен, язовѝрна, язовѝрно, мн. язовѝрни. Язовирна стена.
язовирен
вж. язовир
язък
нареч. Разг. Жалко. Язък за труда ми!
яй
нареч.
пружина за кола, ресор
яйце
мн. яйца̀, ср.
1. Обгърнато с ципа или твърда обвивка овално тяло, съдържащо зародиш и хранителна среда, което снасят птиците, някои бозайници и влечуги. Кокоши яйца. Яйце от костенурка.
2. Такова тяло, което се употребява за храна. Варени яйца. Пържени яйца.
3. Предмет с такава форма. Шоколадово яйце.
4. Яйцеклетка.
5. Такова тяло с малки размери, което съдържа оплоден зародиш при някои насекоми и земноводни. Мравешки яйца. Яйца на паяк.
• Големи я̀йца. — Ирон. За изразяване на пренебрежение, насмешка и др.
• Като писано яйце. 1. — Много хубав, красив.
2. С изключително внимание, прекалено грижовно (гледам).
• Колумбово яйце. — Остроумно решение на труден проблем.
• Яйце ми се пече (на задника/дирника). — Грубо. Предстои ми нещо сериозно, обикновено неприятно или трудно.
яйцеклетка
мн. яйцеклѐтки, ж. Женска полова клетка у животните и човека.
яйчар
яйча̀рят, яйча̀ря, мн. яйча̀ри, м. Човек, който изкупува яйца и/или търгува с тях.
прил. яйчарски, яйча̀рска, яйча̀рско, мн. яйча̀рски.
яйчарски
вж. яйчар
яйчев
я̀йчева, я̀йчево, мн. я̀йчеви, прил. Яйчен.
яйчен
я̀йчна, я̀йчно, мн. я̀йчни, прил. Който се отнася до яйце. Яйчна черупка.

я̀йчена, я̀йчено, мн. я̀йчени, прил. Който съдържа яйца. Яйчен крем. Яйчен прах. Яйчен шампоан.
яйчник
мн. я̀йчници, (два) я̀йчника, м. Полова жлеза с вътрешна секреция у жената, където се образува яйцеклетката. Киста на яйчника.
як
я̀кът, я̀ка, мн. я̀кове, (два) я̀ка, м. Голямо преживно животно с дълга черна козина и извити рога, обитаващо Централна Азия (Тибет).

я̀ка, я̀ко, мн. я̀ки, прил.
1. Разг. Силен, здрав. Як човек. Яко въже.
2. Диал. Твърд, корав. Як хляб.
• Яка ми ду̀ша. — Разг. Очаква ме нещо много тежко или много неприятно.
яка
мн. якѝ, ж. Част от дреха, която е прикрепена към вратната извивка или е продължение на реверите. Плетена яка. Бяла яка. Шал яка.
същ. умал. якичка, мн. якѝчки, ж.
• Хващам/хвана за яката (някого). — Търся отговорност, държа сметка за нещо.
• Стяга ме яката. — В затруднено положение съм.
якав
я̀кава, я̀каво, мн. я̀кави, прил. Спец. В езикознанието — който се отличава с изговор на старобългарския гласен h като я, а не като е. Якав изговор.
якам
я̀каш, несв. Изговарям старобългарският гласен h (променливо я) като я, а не като е. В Източна България хората якат.
яката
нареч. Разг. Силно, много, здраво. Трябва яката да се потрудиш.
яке
мн. я̀кета, ср. Къса връхна дреха (обикн. за спорт, за туризъм). Кожено яке. Зимно яке.
якичка
вж. яка
яко
нареч. Разг.
1. Здраво, здравата; яката.
2. Много, твърде много; яката. Яко се е натряскал.
якобинец
ист. Най-радикално настроените революционери, членове на якобинския политически клуб (който се помещавал в манастира „Св. Яков“ и оттам получил името си) по времето на Френската буржоазна революция, които през 1793—1794 се опитват да изградят революционна републиканска диктатура в защита на градския плебс и установяват невиждано жесток терористичен режим в цяла Франция.
якост
якостта̀, само ед., ж. Здравина, устойчивост. Якост на стоманата.
ялов
я̀лова, я̀лово, мн. я̀лови, прил. Разг.
1. За женско животно или жена — който не ражда. Ялова овца.
2. Прен. Безплоден, безрезултатен. Ялов опит.
същ. яловост, яловостта̀, ж.
яловост
Библейско тълкуване: Яловостта, се считаше на всякъде на Изток за много оскърбително явление — Бит. 16:1, 30:1-23; 1Цар. 1:6,19; Ис. 47:9, 49:21; Лк. 1:25, особено между еврейките, които помнеха обещаният Месия — Бит. 3:15, и желаеха да имат честта да му станат сродници. Силата на това желание се доказва от извънредните и често неоправдаеми мерки, които еврейките понякога са предприемали за тази цел — Бит. 16:2, 19:31, 38:14; Вт. 25:5-10.
ям
ядѐш, мин. св. я̀дох, мин. прич. ял, несв.
1. Какво. Приемам храна. Вече ядох. Ям шоколад. Ям с лъжица.
2. Разг. Какво. Разрушавам, унищожавам, разяждам. Киселината и ръждата ядат металите.
3. Разг. Кого. Карам се много. Майка ѝ я яде заради слабия успех в училище.
ям се. 1. — Ядосвам се много, тревожа се. Ям се, че не успях.
2. Карам се с други хора; заяждам се. Снахата и свекървата постоянно се ядат. Какво се ядеш пак с мене?
яде ме. — Разг. Измъчвам се, страдам. Яде ме съвестта.
• Вълци/кучета го яли. — Разг. За изразяване на пренебрежение към някого.
• Не ям хора. — Не съм толкова страшен, колкото ме смятат.
• Ни лук ял, ни лук мирисал. — Разг. Правя се на невинен.
• Ряпа да яде. — Разг. С по-малки възможности е, с по-лоши качества. Моят автомобил е чудесен, а твоят ряпа да яде.
• Ям бой/дървен господ. — Разг. Бият ме, наказват ме.
• Ям хляба (на някого). 1. — Издържан съм от някого. Ям хляба на баща си.
2. Ограбвам, лишавам от препитание.
• Ям хляб и сол. — Живея бедно.
яма
мн. я̀ми, ж. Голяма дупка, изровена в земята. Помийна яма. Вълкът пропадна в ямата с капана.
• Въздушна яма. — Въздушен участък, в който самолетът рязко пропада надолу.
ямб
я̀мбът, я̀мба, мн. я̀мбове, (два) я̀мба, м. Спец. Двусрична стихотворна стъпка с ударение върху втората сричка.
ямбичен
ямбѝчна, ямбѝчно, мн. ямбѝчни, прил. Който е написан в стихотворна стъпка ямб.
ямбически
ямбѝческа, ямбѝческо, мн. ямбѝчески, прил. Ямбичен.
ямболен
м., само ед. Вид синтетични влакна и произвежданият от тях текстил.
ямка
мед. Вдлъбнатина, напр. задколянна ямка, подмишнична ямка (аксила) и др.
ямурлук
мн. ямурлу̀ци, (два) ямурлу̀ка, м. Истор. Мъжка горна дреха от дебел плат с форма на наметало с процепи за ръцете и с качулка. Стана студено и овчарите се загърнаха в ямурлуците си.
ян
В таоизма — един от двата допълващи се и противоположни принципи на китайската философия — този на мъжкото начало, на слънцето, топлината, действието и т. н. Противоположно на ин.
янки
само мн. или янки м., само ед. Прозвище на американците.
янсенизъм
рел. Реформаторско движение на католицизма и близко до калвинизма през XVII—XVIII в. , основано от холандския богослов К. Янсен и разпространено сред френските и холандските буржоа като обосновка на принципите на протестанския индивидуален мистицизъм.
янтар
м., само ед. Вкаменена смола с жълт цвят; кехлибар.
прил. янтарен, я̀нтарна, я̀нтарно, мн. я̀нтарни. Янтарна огърлица. Янтарни зърна.
янтарен
вж. янтар
януари
м., неизм. Първият месец от календарната година.
прил. януарски, януа̀рска, януа̀рско, мн. януа̀рски. Януарски студ.
януарски
вж. януари
ярд
я̀рдът, я̀рда, мн. я̀рдове, (два) я̀рда, м. Английска мярка за дължина, равна на 91,4 см.
яре
мн. я̀рета, ср. Малкото на коза; козле.
прил. ярешки, я̀решка, я̀решко, мн. я̀решки. Ярешка кожа.
• От стара коза яре. — Разг. Опитен, умен, съобразителен човек.
яребица
мн. я̀ребици, ж. Дребна полска птица със сиво-кафяво оперение, която се лови заради вкусното ѝ месо.
прил. яребичен, я̀ребична, я̀ребично, мн. я̀ребични.
прил. яребичи, я̀ребича, я̀ребиче и я̀ребичо, мн. я̀ребичи. Яребичи яйца.
яребичен
вж. яребица
яребичи
вж. яребица
ярем
мн. ярѐми, (два) ярѐма, м.
1. Дървено приспособление, в което се впрягат едри домашни животни, използвани за работа — крави, биволи и др.
2. Прен. Робство, експлоатация.
яремен
мед. Намиращ се на шията, напр. яремна/югуларна ямка, яремна/югулрана вена.
ярешки
вж. яре
ярка
мн. я̀рки, ж. Млада кокошка, която още не снася яйца.
ярко-
Първа съставна част на сложни думи със значение който е силно наситен, ярък, напр. яркосин, яркозелен, яркочервен и др.
яркост
яркостта̀, само ед., ж.
1. Качество на ярък.
2. Спец. Във физиката — величина, която показва интензитета на светлината върху дадена повърхност.
ярма
ж., само ед. Смляна на едро зърнена храна за селскостопански животни.
ярмомелка
мн. ярмомѐлки, ж. Мелница за ярма.
ярост
яростта̀, само ед., ж.
1. Силен гняв, силно раздразнение. Изпадам в ярост.
2. Прен. Неукротимост, напор. С ярост четеше всяка попаднала му книга. Вълните с ярост се блъскаха в брега.
яростен
я̀ростна, я̀ростно, мн. я̀ростни, прил.
1. Който е изпълнен с ярост. Яростен поглед.
2. Прен. Неудържим, неукротим.
нареч. я̀ростно.
ярък
я̀рка, я̀рко, мн. я̀рки, прил.
1. Който излъчва силна светлина; ослепителен, блестящ, сияен. Ярко слънце. Ярка светлина.
2. За цвят — който е наситен, свеж. Картина с ярки цветове.
3. Прен. Който прави силно впечатление; изтъкнат, подчертан, очевиден, фрапантен. Ярък пример. Ярка личност.
нареч. я̀рко. Звездите светят ярко.
ясен
я̀сна, я̀сно, мн. я̀сни, прил.
1. Ярък, светъл, ведър, безоблачен. Ясен ден. Ясна нощ.
2. За образ, глас — който се възприема добре. Ясен образ. Ясен звук.
3. Който се разбира правилно; логичен, строен. Ясен въпрос. Ясен отговор. Ясна мисъл.
4. За поглед — честен, открит, спокоен. Ясен поглед.
нареч. я̀сно.
• Ясно ми е. — Разбирам, схващам.

мн. я̀сени, (два) я̀сена, м. Горско дърво със сложни листа, съставени от скрепени с обща дръжка назъбени листчета, семе в продълговато крилце и здрава дървесина.
прил. ясенов, я̀сенова, я̀сеново, мн. я̀сенови.
ясенов
вж. ясен
ясла
мн. я̀сли, ж.
1. Подобно на корито приспособление, в което се поставя храна за селскостопански животни.
2. Ясли.
• Дремя/стоя като кон на празни ясли. — Бездействам, стоя без работа.
ясли
само мн. Заведение, в което срещу заплащане се полагат грижи за деца до 3-годишна възраст.
ясмин
мн. ясмѝни, (два) ясмѝна, м. Жасмин.
прил. ясминов, ясмѝнова, ясмѝново, мн. ясмѝнови.
ясминов
вж. ясмин
яснея
яснѐеш, мин. св. ясня̀х, мин. прич. ясня̀л, несв. Ставам ясен; светлея.
ясновидец
мн. ясновѝдци, м. Човек, който предсказва бъдещето; гадател.
прил. ясновидски, ясновѝдска, ясновѝдско, мн. ясновѝдски. Ясновидски способности.
ясновидка
мн. ясновѝдки, ж. Жена ясновидец.
ясновидски
вж. ясновидец
яснота
ж., само ед. Качество на ясен. Внасям яснота в проблемd.
яспис
мн. я̀списи, (два) я̀списа, м. Кремъчна скала с различно оцветяване, която се използва за декорация и в бижутерията.
ястие
мн. я̀стия, ср. Приготвена храна; гозба, блюдо.
ястреб
мн. я̀стреби, (два) я̀стреба, м. Граблива птица с тъмносиви пера по гърба, къс клюн и остри дълги нокти.
прил. ястребов, я̀стребова, я̀стребово, мн. я̀стребови. Ястребови нокти. Ястребов поглед.
ястребов
вж. ястреб
ят
я̀тът, я̀та, само ед., м. Спец. В езикознанието — название на буквата h.
прил. ятов, я̀това, я̀тово, мн. я̀тови.
• Ятова граница. — Спец. Граница, която разделя на две българската езикова територия според изговора на ятовата гласна.
ятаган
мн. ятага̀ни, (два) ятага̀на, м. Истор. Дълъг закривен турски нож.
ятак
мн. ята̀ци, м. Лице, което укрива занимаващи се с конспиративна дейност и им помага.
ято
мн. ята̀, ср.
1. Група птици, които се движат заедно; орляк. Лястовичите ята отлитат на юг.
2. Прен. Група хора, обикновено деца. Децата пристигаха в училищния двор на ята.
3. Прен. Ескадра самолети.
ятов
вж. ят
ятрогенен
мед. В следствие на медицинско или хирургическо лечени.
яфетидология
Езиковедска теория на Н. Я. Мар, според която всички езици имат еднакъв езикотворчески процес при стадиалното си развитие. По името на библейското лице Яфет, един от синовете на Ной.
яхам
я̀хаш, несв.
1. Какво. Седя върху ездитно животно и се придвижвам; яздя. Яхам коня.
2. Какво. Управлявам велосипед, мотоциклет и др. Яхам велосипеда и отивам до пазара.
3. Прен. Кого, какво. Седя върху нещо, като имитирам движение с яздитно животно, велосипед и др. Яхам дървена пръчка. Яхам стола.
4. Прен. Кого. Потискам, гнетя. Яхат го както си искат.
яхвам
я̀хваш, несв. и яхна, св.; Какво. Качвам се върху нещо, за да се придвижвам. Яхна бързо коня.
яхна
я̀хнеш, мин. св. я̀хнах, мин. прич. я̀хнал, св. — вж. яхвам.
яхния
мн. яхнѝи, ж. Гъсто ястие с месо или зеленчуци, приготвено чрез варене.
яхта
мн. я̀хти, ж.
1. Малък луксозен кораб за разходка, обикн. частен.
2. Голяма спортна платноходка. Околосветско пътешествие с яхта.
яхтсмен
мн. я̀хтсмени, м. Спортист, който управлява яхта.
яхър
мн. яхъ̀ри, (два) яхъ̀ра, м. Обор.
ячмяк
покривало за лицето и главата на жена у мохамеданите; було
яшен
я̀шна, я̀шно, мн. я̀шни, прил. Разг. Който обича да яде много. Яшно дете. Яшно прасе.
същ. яшност, яшността̀, ж.
яшмак
мн. яшма̀ци, (два) яшма̀ка, м. Покривало за главата и лицето на жените от мохамеданската вяра.
яшност
вж. яшен
ящен
ящна, ящно, мн. ящни, прил.
Човек, който има апетит.
Разг. Който обича да яде много. Яшно дете. Яшно прасе.
същ. ящност, ящността, ж.